What do you think?
Rate this book
Слънцеломи
Когато пагубната сянка, надвиснала над света, се храни от слънцето, нямаш друг избор, освен да се превърнеш в слънцелом.
Aрхимагът е полудял. Върховният български магьосник, човекът, донесъл толкова добро с изумителните си слънчеви сили, вместо за защита е започнал да говори за разкриване на Тайната и за подчинение на обикновеното население. Проблемът е, че не е сам. В магьосническата столица Горно Търново назрява братоубийствена война – сподвижниците на архимага се изправят срещу тези, които вярват, че магията има за цел не господство, а защита на света.
И тази защита става все по-належаща, защото архимагът е готов на немислимото – да похити Дървото на живота. Въпросът е може ли да бъде спрян. Отговорът – дошъл от най-омразната пророческа уста, звучи така: изходът е само един, всички останали сценарии завършват с взрив и изличаване на България, а може би и на цяла Европа. Единственият план с (малки) шансове за успех включва:
- висока австралийка с безпогрешен лък;
- безок наемен убиец, обявен за международно издирване;
- и двама български магьосници, готови да се изправят срещу тайните на Долната земя.
Но ще бъдат ли достатъчни?
Преплел в едно най-добрите традиции на класическото фентъзи и популярни мотиви от българския фолклор, дебютният роман на Вида Делчева изгражда свят, в който магията оживява, за да се превърне в огледало на реалността. От срещи с караконджули, самодиви и змейове до борба със скрити лични демони, героите в „Слънцеломи“ повеждат читателя на шеметно пътешествие към Долната земя, в което не липсват и хуморът, и важните теми за дълга, приятелството и малката частица мрак, която се крие във всеки от нас.
Aрхимагът е полудял. Върховният български магьосник, човекът, донесъл толкова добро с изумителните си слънчеви сили, вместо за защита е започнал да говори за разкриване на Тайната и за подчинение на обикновеното население. Проблемът е, че не е сам. В магьосническата столица Горно Търново назрява братоубийствена война – сподвижниците на архимага се изправят срещу тези, които вярват, че магията има за цел не господство, а защита на света.
И тази защита става все по-належаща, защото архимагът е готов на немислимото – да похити Дървото на живота. Въпросът е може ли да бъде спрян. Отговорът – дошъл от най-омразната пророческа уста, звучи така: изходът е само един, всички останали сценарии завършват с взрив и изличаване на България, а може би и на цяла Европа. Единственият план с (малки) шансове за успех включва:
- висока австралийка с безпогрешен лък;
- безок наемен убиец, обявен за международно издирване;
- и двама български магьосници, готови да се изправят срещу тайните на Долната земя.
Но ще бъдат ли достатъчни?
Преплел в едно най-добрите традиции на класическото фентъзи и популярни мотиви от българския фолклор, дебютният роман на Вида Делчева изгражда свят, в който магията оживява, за да се превърне в огледало на реалността. От срещи с караконджули, самодиви и змейове до борба със скрити лични демони, героите в „Слънцеломи“ повеждат читателя на шеметно пътешествие към Долната земя, в което не липсват и хуморът, и важните теми за дълга, приятелството и малката частица мрак, която се крие във всеки от нас.
296 pages, малък формат, меки корици с крила
Published April 26, 2025
17 people are currently reading
194 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 40 reviews
April 21, 2025
Признавам си, че започнах книгата с лек страх, защото е дебютен роман, който е почти 300 страници и факта, че авторката много обича поредици като “Колелото на времето” и “Песен за огън и лед” ме караха да се чудя дали няма да залитне в онзи тип описания на тревички и сгради и ще има много “пълнеж” и малко екшън. За моя огромна радост нищо такова не се случи.
“Слънцеломи” е един много добър модерен, градски фентъзи роман, в който са вплетени елементи от народните приказки, митове и легенди. Редувайки силно динамични глави, с такива които са малко по-лежерни, Вида дава на читателите достатъчно време да осмислят какво се е случило до сега. Персонажите са страхотни, като аз си имам любимци, за мое съжаление имаше и персонажи, които супер много харесах, но се появяваха за кратко(обаче каква появя само😁). Атмосферно много ми хареса да се намирам в тази магична България и съм супер доволен.
И понеже нещо много хвалби отнесе и авторката и книгата, да финал ще кажа, че самия финал не беше това което ми се искаше на мен и ако трябва да се заяждам за нещо, то това.🤣🤣🤣
Силно препоръчвам и съм много доволен.😊
“Слънцеломи” е един много добър модерен, градски фентъзи роман, в който са вплетени елементи от народните приказки, митове и легенди. Редувайки силно динамични глави, с такива които са малко по-лежерни, Вида дава на читателите достатъчно време да осмислят какво се е случило до сега. Персонажите са страхотни, като аз си имам любимци, за мое съжаление имаше и персонажи, които супер много харесах, но се появяваха за кратко(обаче каква появя само😁). Атмосферно много ми хареса да се намирам в тази магична България и съм супер доволен.
И понеже нещо много хвалби отнесе и авторката и книгата, да финал ще кажа, че самия финал не беше това което ми се искаше на мен и ако трябва да се заяждам за нещо, то това.🤣🤣🤣
Силно препоръчвам и съм много доволен.😊
May 4, 2025
Поздравления за дебюта! ☺️☀️
„Слънцеломи“ беше бърз и лек прочит за мен. Книгата не е с голям обем, а стилът на Вида Делчева е приятен и неангажиращ - това със сигурност допринесе за лекотата, с която преминах през страниците. Хареса ми цялостното настроение на историята. Подходих с нагласата, че книгата е насочена към по-млада аудитория и се постарах да не поставям прекалено високи очаквания, и така четенето ми вървеше гладко и ненатоварващо.
Допадна ми включването на елементи от българската митология - самодиви, караконджули, змейове, върколаци и други създания. 🐺 Бих искала те да имаха по-осезаема роля в сюжета, защото потенциалът беше голям, и макар и да беше задоволителен, ми беше супер интересно да чета за тях и исках още!
👏 Сега към по-негативната част от ревюто ми, защото за съжаление такава не липсва…
Въпреки лекото и приятно течение, не мога да кажа, че книгата ме впечатли особено. Героите ми се сториха доста едноизмерни и недоразвити - не успях да ги опозная или усетя истински. Пример са двете „двойки“ в историята. Не ми стана ясно защо Страхил е толкова влюбен в Свилена - липсваха сцени или спомени, които да изградят някаква химия или връзка помежду им. Същото важи и за Верити и Джак - романтичната линия между тях ми се стори излишна и неестествена. Опитът за enemies-to-lovers не беше подкрепен от нужните тропи като slow burn или forced proximity, и затова не сработи както трябва. Смъртта на един от героите също ме остави с противоречиви чувства - беше сякаш набързо вмъкната и не ѝ беше отделено нужното внимание. А именно този герой беше един от малкото, които наистина ми направиха впечатление. Имаше и някои “сюжетни дупки”, които не се изясниха, и известни повторения, които ме подразниха. Липсваше ми динамичност и разнообразие в разговорите между героите и техните разсъждения или действия. Разбрахме, че Свилена Севда е невероятно красива и изкушителна. Разбрахме, че Джак е издирван убиец и всички го мразят. Разбрахме, че Марта е “стихия”, по-стара от самата земя. Не е нужно тези неща да ни се припомнят всеки път, когато тези персонажи се появят на страницата. 😆
В крайна сметка мисля, че „Слънцеломи“ ще допадне повече на по-младите читатели, които обичат приказни истории с герои, борещи се със злото. За по-възрастни фенове на епичното фентъзи (като мен) книгата вероятно няма да остави траен отпечатък, но все пак не мога да кажа, че не я препоръчвам. Личи си, че Вида Делчева има усет към писането, и вярвам, че с всеки следващ роман ще надгражда себе си и ще ни очарова още повече. Ще следя следващите й проекти с интерес, и й пожелавам успех в кариерата й като автор. 🍀
„Слънцеломи“ беше бърз и лек прочит за мен. Книгата не е с голям обем, а стилът на Вида Делчева е приятен и неангажиращ - това със сигурност допринесе за лекотата, с която преминах през страниците. Хареса ми цялостното настроение на историята. Подходих с нагласата, че книгата е насочена към по-млада аудитория и се постарах да не поставям прекалено високи очаквания, и така четенето ми вървеше гладко и ненатоварващо.
Допадна ми включването на елементи от българската митология - самодиви, караконджули, змейове, върколаци и други създания. 🐺 Бих искала те да имаха по-осезаема роля в сюжета, защото потенциалът беше голям, и макар и да беше задоволителен, ми беше супер интересно да чета за тях и исках още!
👏 Сега към по-негативната част от ревюто ми, защото за съжаление такава не липсва…
Въпреки лекото и приятно течение, не мога да кажа, че книгата ме впечатли особено. Героите ми се сториха доста едноизмерни и недоразвити - не успях да ги опозная или усетя истински. Пример са двете „двойки“ в историята. Не ми стана ясно защо Страхил е толкова влюбен в Свилена - липсваха сцени или спомени, които да изградят някаква химия или връзка помежду им. Същото важи и за Верити и Джак - романтичната линия между тях ми се стори излишна и неестествена. Опитът за enemies-to-lovers не беше подкрепен от нужните тропи като slow burn или forced proximity, и затова не сработи както трябва. Смъртта на един от героите също ме остави с противоречиви чувства - беше сякаш набързо вмъкната и не ѝ беше отделено нужното внимание. А именно този герой беше един от малкото, които наистина ми направиха впечатление. Имаше и някои “сюжетни дупки”, които не се изясниха, и известни повторения, които ме подразниха. Липсваше ми динамичност и разнообразие в разговорите между героите и техните разсъждения или действия. Разбрахме, че Свилена Севда е невероятно красива и изкушителна. Разбрахме, че Джак е издирван убиец и всички го мразят. Разбрахме, че Марта е “стихия”, по-стара от самата земя. Не е нужно тези неща да ни се припомнят всеки път, когато тези персонажи се появят на страницата. 😆
В крайна сметка мисля, че „Слънцеломи“ ще допадне повече на по-младите читатели, които обичат приказни истории с герои, борещи се със злото. За по-възрастни фенове на епичното фентъзи (като мен) книгата вероятно няма да остави траен отпечатък, но все пак не мога да кажа, че не я препоръчвам. Личи си, че Вида Делчева има усет към писането, и вярвам, че с всеки следващ роман ще надгражда себе си и ще ни очарова още повече. Ще следя следващите й проекти с интерес, и й пожелавам успех в кариерата й като автор. 🍀
May 7, 2025
Прекрасен, прекрасен дебют на Вида Делчева, който винаги ще се радвам, че стигна до Orange Books и имах възможността да работя по него. Знам какъв е бил дългият път на тази история преди да пристигне в издателството и това прави „Слънцеломи“ още по-свидно за мен.
За мен винаги е огромна радост, когато открия толкова добър дебютен фентъзи автор. Но тук не мога да си представя нещо по-различно предвид опита на Вида с жанра. Стискам палци книгата да открие правилните читатели и се надявам да получи успеха, който заслужава!
За мен винаги е огромна радост, когато открия толкова добър дебютен фентъзи автор. Но тук не мога да си представя нещо по-различно предвид опита на Вида с жанра. Стискам палци книгата да открие правилните читатели и се надявам да получи успеха, който заслужава!
October 23, 2025
Така и така съм на българска вълна, продължих с дебютната книга на Вида Делчева. Въпреки че това е градско фентъзи, с фолклорни елементи - все неща на които не съм голям привърженик, книгата ми хареса.
Малко съм пристрастен, защото голяма част от действието се развива в Горно Търново ( което е магичната столица на България, скрита в хълмовете около Велико Търново), че даже и моята родна Горна Оряховица беше спомената при едно нападение от озверели вълци. Действието се развива бързо, Вида е намерила перфектен синхрон между разказ и пряка реч и нито аз миг не ми беше скучно или предвидимо.
Мислих си, че може да ми бие на YA, но и такова нещо няма - героите са зрели, добре изградени, а някои предсрочно напускат сцената на живота като дори и щипката любов в края на книгата не ме подразни. Разбира се, при обем от около 300 страници, не може да очакваме перфектно изградени персонажи, но въпреки това човек лесно разбира кой какъв е и за какво се бори. Казвайки това, книгата е по-скоро задвижвана от своя сюжет.Има ясно изразен конфликт, който също беше доста оригинален ,а краят също ми допадна.
В заключение ще кажа, че ако ви се чете свежо и динамично фентъзи - това е книгата за вас.Друг плюс, който намирам е, че това е самостоятелен роман и ще получите удоволетворение след прочитането му и няма нужда да се чака за написването на продължения.Пожелавам успех на Вида в бъдещите и литературни начинания.
Малко съм пристрастен, защото голяма част от действието се развива в Горно Търново ( което е магичната столица на България, скрита в хълмовете около Велико Търново), че даже и моята родна Горна Оряховица беше спомената при едно нападение от озверели вълци. Действието се развива бързо, Вида е намерила перфектен синхрон между разказ и пряка реч и нито аз миг не ми беше скучно или предвидимо.
Мислих си, че може да ми бие на YA, но и такова нещо няма - героите са зрели, добре изградени, а някои предсрочно напускат сцената на живота като дори и щипката любов в края на книгата не ме подразни. Разбира се, при обем от около 300 страници, не може да очакваме перфектно изградени персонажи, но въпреки това човек лесно разбира кой какъв е и за какво се бори. Казвайки това, книгата е по-скоро задвижвана от своя сюжет.Има ясно изразен конфликт, който също беше доста оригинален ,а краят също ми допадна.
В заключение ще кажа, че ако ви се чете свежо и динамично фентъзи - това е книгата за вас.Друг плюс, който намирам е, че това е самостоятелен роман и ще получите удоволетворение след прочитането му и няма нужда да се чака за написването на продължения.Пожелавам успех на Вида в бъдещите и литературни начинания.
May 3, 2025
Книгата имаше огромен потенциал, но изпълнението го съсипа.
Сюжетът е пълен с дупки, а мотивациите и поведението на героите са нелогични и повърхностни. Изграждането на връзка с персонажите е невъзможно – те са по-плоски и от едноизмерни.
Историята се развива без особена дълбочина или емоционален заряд. Развитието на историята е бързо, но не увлича – събитията просто се случват, без да предизвикват интерес или напрежение. Липсва усещането за риск или стойност в действията, а предвидимите обрати (ако изобщо нещо можеше да се нарече обрат) допълнително убиват желанието да продължиш напред.
Финалната битка беше разочароваща, особено предвид колко могъщ уж трябваше да бъде основният антагонист. За мен тя дори надмина по абсурд финалната битка в "Двор от рози и бодли" — и това не е комплимент.
Като цяло – не препоръчвам.
Сюжетът е пълен с дупки, а мотивациите и поведението на героите са нелогични и повърхностни. Изграждането на връзка с персонажите е невъзможно – те са по-плоски и от едноизмерни.
Историята се развива без особена дълбочина или емоционален заряд. Развитието на историята е бързо, но не увлича – събитията просто се случват, без да предизвикват интерес или напрежение. Липсва усещането за риск или стойност в действията, а предвидимите обрати (ако изобщо нещо можеше да се нарече обрат) допълнително убиват желанието да продължиш напред.
Финалната битка беше разочароваща, особено предвид колко могъщ уж трябваше да бъде основният антагонист. За мен тя дори надмина по абсурд финалната битка в "Двор от рози и бодли" — и това не е комплимент.
Като цяло – не препоръчвам.
April 29, 2025
Книгата е изключително динамична, а стилът на писане е лек и разбираем. Заради това смятам че е прекрасно четиво за подрастващи, по мое непрофесионално мнение на възраст 12+.
Сюжетът е лесен за следване, но същевременно интригуващ и със сигурност ще успее да задържи вниманието на читателиите. Героите са колоритни и бих казала че има за всекиго по нещо. Аз, като "фенка" на Злодеида си харесах Свилена Севда, признавам, но и Верити много ми е на сърце.
Магическата система и същества са силно свързани със славянски фолклор, което аз виждам като прекрасна възможност едно дете да понаучи малко по темата, без обаче да се, хм, натовари. Защото в текста е постигнат чудесен баланс между динамика и екшън и митологичните мотиви. Ако се чудите какво да вземете на детето да чете лятото, силно препоръчвам!
П. С. А оформлението на самата книга е разкошно, браво на Orange books ❤️
Сюжетът е лесен за следване, но същевременно интригуващ и със сигурност ще успее да задържи вниманието на читателиите. Героите са колоритни и бих казала че има за всекиго по нещо. Аз, като "фенка" на Злодеида си харесах Свилена Севда, признавам, но и Верити много ми е на сърце.
Магическата система и същества са силно свързани със славянски фолклор, което аз виждам като прекрасна възможност едно дете да понаучи малко по темата, без обаче да се, хм, натовари. Защото в текста е постигнат чудесен баланс между динамика и екшън и митологичните мотиви. Ако се чудите какво да вземете на детето да чете лятото, силно препоръчвам!
П. С. А оформлението на самата книга е разкошно, браво на Orange books ❤️
December 1, 2025
Симпатичен писателски дебют, отвеждащ ни в една любопитно щрихована Магьосническа България. Историята се оказа фокусирана и сравнително праволинейна, точно такива, каквито ги обичам, щом стане дума за фентъзи. Единствено разрешенията на финалните конфликти ми дойдоха леко претупани, затова присъждам 4,4/5 ⭐️.
April 24, 2025
Слънцеломи е впечатляващ дебют, в който българският фолклор се преплита с класически фентъзи елементи в един магически свят, пълен с напрежение, мистерии и запомнящи се образи. Вида Делчева изгражда мащабен свят, в който залозите са високи, а изборите – трудни.
Романът е наситен с динамика и екшън, което поддържа темпото живо, но на места ми се искаше да има малко повече време за разгръщане на историята. Някои сцени се развиваха толкова бързо, че оставаше усещане, че емоционалната им тежест не е напълно изследвана.
Сред героите Верити и Джак се откроиха като особено силни и пълнокръвни персонажи – двама герои, към които наистина се привързах и които бих следил с интерес и в бъдещи истории.
Финалът, макар и логично изграден, остави у мен усещането за нещо недоизказано. След толкова интензивно развитие, очаквах кулминацията да бъде малко по-силна емоционално.
Въпреки това, Слънцеломи предлага увлекателно и леко за четене фентъзи приключение, което ще допадне на почитателите на жанра. Лично за мен книгата не беше напълно „моята“, но без съмнение ще намери своите читатели – особено сред онези, които търсят нещо свежо, вдъхновено от българските корени и митология.
Романът е наситен с динамика и екшън, което поддържа темпото живо, но на места ми се искаше да има малко повече време за разгръщане на историята. Някои сцени се развиваха толкова бързо, че оставаше усещане, че емоционалната им тежест не е напълно изследвана.
Сред героите Верити и Джак се откроиха като особено силни и пълнокръвни персонажи – двама герои, към които наистина се привързах и които бих следил с интерес и в бъдещи истории.
Финалът, макар и логично изграден, остави у мен усещането за нещо недоизказано. След толкова интензивно развитие, очаквах кулминацията да бъде малко по-силна емоционално.
Въпреки това, Слънцеломи предлага увлекателно и леко за четене фентъзи приключение, което ще допадне на почитателите на жанра. Лично за мен книгата не беше напълно „моята“, но без съмнение ще намери своите читатели – особено сред онези, които търсят нещо свежо, вдъхновено от българските корени и митология.
May 1, 2025
Познавам Вида твърде отдавна, за да съм достатъчно обективна с това, което пише.
Заедно пишехме и измисляхме всякакви фенфик и шантави герои и истории.
Слънцеломи ми напомни за това време. Все едно си говорим с Вида и си разказваме сюжета, героите, началото и края.
Слънцеломи е толкова много от авторката си, че докато четеш, няма как да не опознаеш( дори и косвено) самата Вида.
Историята се чете леко, сюжетът е достатъчно интересен да те държи в напрежение до края( не твърде много, колкото трябва), героите са живи, интересни, близки.
Вълнувам се за читателите, които тепърва ще се запознаят с Вида и нейния свят, защото това е тя- различна, свежа, близка, но и притежава щипка древна магия.
Знам, че Слънцеломи е самостоятелен роман, но пък не пречи да се примолим на авторката да ни разкаже още някоя история, свързана с него- за Стахил, Плам, Верити, Джак и особено любимата ми Марта!
Приятно четене!
Заедно пишехме и измисляхме всякакви фенфик и шантави герои и истории.
Слънцеломи ми напомни за това време. Все едно си говорим с Вида и си разказваме сюжета, героите, началото и края.
Слънцеломи е толкова много от авторката си, че докато четеш, няма как да не опознаеш( дори и косвено) самата Вида.
Историята се чете леко, сюжетът е достатъчно интересен да те държи в напрежение до края( не твърде много, колкото трябва), героите са живи, интересни, близки.
Вълнувам се за читателите, които тепърва ще се запознаят с Вида и нейния свят, защото това е тя- различна, свежа, близка, но и притежава щипка древна магия.
Знам, че Слънцеломи е самостоятелен роман, но пък не пречи да се примолим на авторката да ни разкаже още някоя история, свързана с него- за Стахил, Плам, Верити, Джак и особено любимата ми Марта!
Приятно четене!
May 28, 2025
3,5/5*
Започнах книгата веднага след като се сдобих с нея, виждайки хубавите отзиви от други читатели.
Хубава ми се стори историята, с интересни герои, героични битки развиващи се в Горно Търново (над Велико Търново) на фона на ърбан фентъзи в съчетание с български фолклор. Срещаме митични създания като самодиви, караконджули, змейове, върколаци и др.
Самите главни герои са хора с магически способности, живеещи стотици години и дали клетва да пазят обикновения народ, за да може той да си живее спокойно и необезпокоявано, както и в пълно неведение за магията. Всяка държава си има свои магьосници и свои школи, които да обучават следващите надарени. Неочаквано обаче българският най-главен магьосник архимаг Ангеларий Славен се полакомява от върховната си власт и решава да пороби обикновения човек и да стане едноличен господар на цялата държава, а и защо не и отвъд нея! Около него събира други отцепници и поклонници, а срещу него застават други видни магьосници, които да осуетят плановете му в започналия братоубийствен конфликт.
Това е завръзката на тази история, която наистина започва много мистично и веднага предизвиква интереса. С течение на времето обаче при мен той (интересът) спадна. По-нататък не усетих напрежението от предстоящите битки, нямаше я онази динамика, при която непрекъснато да се случва нещо, което да те кара да не спираш да четеш. Напротив сюжетът е накъсан от твърде пространни обяснения.
Липсваха ми и диалозите! При положение, че имахме група от толкова различни и междуконтинентални герои, те почти не си говореха, а когато го правеха си казваха някакви ортодоксални реплики, които с тях или без тях все едно. Няма как единият герой да е английски наемен убиец (Джак Найт), другият да е австралийска магьосница изпратена от тамошното магично общество като помощник на българите (Верити) и заедно с българския предводител Страхил Скален и главните в групата му – Плама и Методий и да говорят по един и същ начин като стил на изказа, употреба на думи и жаргон ако щете. А и не разбрах какъв е замисъла за международна група!? И всички да бяха българи пак щеше да е същото.
Самите герои не бяха много добре развити, стояха малко едноизмерно. Знае се кой е добрия и кой е лошия и дотам. На кой какви са подбудите не става много ясно. Дори Ангеларий, който стотици години е защитавал народа – защо изведнъж е решил да стане лош и да убива своите? Не става ясно и защо Джак решава, че ще се оттегли от убийствата и ще заживее спокоен живот в България. Ами Страхил защо е бил влюбен именно в Свилена Севда (отрицателен герой, но необикновена красавица)? Излиза, че е повърхностен и е пленен просто от едно красиво лице! Очаквах да има заигравка с Плама, но тя много бързо се изгуби като герой – остана някъде в периферията, отново без да е достатъчно мотивирано.
За съжаление ще кажа, че и последната и най-важна битка не бе добре развита и разиграна. Ангеларий бе много лесно и бързо победен.
Знам, че писах повече за нещата, които не са ми допаднали, но книгата си има и своите достойнства. Изказът на авторката е много добър, стилът на писане е четивен, а фантазията й е необятна. Хареса ми мистичния и магичния свят, който е изградила насред България, би било хубаво да има такова тайно общество, което се спотайва нейде и ни пази. Идеята много ми хареса. Просто ме се ще героите да бяха по-добре развити и мотивите зад действията им по-добре обосновани. Надявам се ако наистина има продължение, там да са изчистени тези неща.
Оценката ми е поощряваща, заради дебюта на авторката.
Започнах книгата веднага след като се сдобих с нея, виждайки хубавите отзиви от други читатели.
Хубава ми се стори историята, с интересни герои, героични битки развиващи се в Горно Търново (над Велико Търново) на фона на ърбан фентъзи в съчетание с български фолклор. Срещаме митични създания като самодиви, караконджули, змейове, върколаци и др.
Самите главни герои са хора с магически способности, живеещи стотици години и дали клетва да пазят обикновения народ, за да може той да си живее спокойно и необезпокоявано, както и в пълно неведение за магията. Всяка държава си има свои магьосници и свои школи, които да обучават следващите надарени. Неочаквано обаче българският най-главен магьосник архимаг Ангеларий Славен се полакомява от върховната си власт и решава да пороби обикновения човек и да стане едноличен господар на цялата държава, а и защо не и отвъд нея! Около него събира други отцепници и поклонници, а срещу него застават други видни магьосници, които да осуетят плановете му в започналия братоубийствен конфликт.
Това е завръзката на тази история, която наистина започва много мистично и веднага предизвиква интереса. С течение на времето обаче при мен той (интересът) спадна. По-нататък не усетих напрежението от предстоящите битки, нямаше я онази динамика, при която непрекъснато да се случва нещо, което да те кара да не спираш да четеш. Напротив сюжетът е накъсан от твърде пространни обяснения.
Липсваха ми и диалозите! При положение, че имахме група от толкова различни и междуконтинентални герои, те почти не си говореха, а когато го правеха си казваха някакви ортодоксални реплики, които с тях или без тях все едно. Няма как единият герой да е английски наемен убиец (Джак Найт), другият да е австралийска магьосница изпратена от тамошното магично общество като помощник на българите (Верити) и заедно с българския предводител Страхил Скален и главните в групата му – Плама и Методий и да говорят по един и същ начин като стил на изказа, употреба на думи и жаргон ако щете. А и не разбрах какъв е замисъла за международна група!? И всички да бяха българи пак щеше да е същото.
Самите герои не бяха много добре развити, стояха малко едноизмерно. Знае се кой е добрия и кой е лошия и дотам. На кой какви са подбудите не става много ясно. Дори Ангеларий, който стотици години е защитавал народа – защо изведнъж е решил да стане лош и да убива своите? Не става ясно и защо Джак решава, че ще се оттегли от убийствата и ще заживее спокоен живот в България. Ами Страхил защо е бил влюбен именно в Свилена Севда (отрицателен герой, но необикновена красавица)? Излиза, че е повърхностен и е пленен просто от едно красиво лице! Очаквах да има заигравка с Плама, но тя много бързо се изгуби като герой – остана някъде в периферията, отново без да е достатъчно мотивирано.
За съжаление ще кажа, че и последната и най-важна битка не бе добре развита и разиграна. Ангеларий бе много лесно и бързо победен.
Знам, че писах повече за нещата, които не са ми допаднали, но книгата си има и своите достойнства. Изказът на авторката е много добър, стилът на писане е четивен, а фантазията й е необятна. Хареса ми мистичния и магичния свят, който е изградила насред България, би било хубаво да има такова тайно общество, което се спотайва нейде и ни пази. Идеята много ми хареса. Просто ме се ще героите да бяха по-добре развити и мотивите зад действията им по-добре обосновани. Надявам се ако наистина има продължение, там да са изчистени тези неща.
Оценката ми е поощряваща, заради дебюта на авторката.
May 2, 2025
Чудесен дебют! Така обичам историите - да те хванат от вратата за краката! Изключително динамично действие и различни гледни точки.
Стилът на писане на авторката е много лек и интригуващ с внимание и към най-малките детайли!
Освен вплетените мотиви от нашия фолклор ми хареса, че книгата… по някакъв много деликатен начин отразява обществената действителност през последните години у нас…
Обожавам имената на всичките герои! Познати, но различни от образите, с които ги свързваме.
И там някъде измежду змейовете, самодивите, караконджулите, златните ябълки, стихиите… приключенията и магията се крие болката от предателството, вярата и преследването на идеалите, задругата в името на доброто.
Стилът на писане на авторката е много лек и интригуващ с внимание и към най-малките детайли!
Освен вплетените мотиви от нашия фолклор ми хареса, че книгата… по някакъв много деликатен начин отразява обществената действителност през последните години у нас…
Обожавам имената на всичките герои! Познати, но различни от образите, с които ги свързваме.
И там някъде измежду змейовете, самодивите, караконджулите, златните ябълки, стихиите… приключенията и магията се крие болката от предателството, вярата и преследването на идеалите, задругата в името на доброто.
April 29, 2025
Много добър дебют!
Признавам си в началото ми беше малко трудно да се ориентирам в сюжета. Различните гледни точки малко ме объркваха, но когато опознах героите всичко стана ясно.
Много харесвам такъв тип истории в които група герои се съюзяват срещу злото!
Чудесно вплетени елементи от славянската митология със съвремието. Присъствието на самодиви, караконджули, върколаци и други ми хареса.
Най-силно впечатление като персонаж ми направи Свилена Севда, макар и отрицателна. Чрез нея се показва как жаждата за власт може да промени всеки в нещо много лошо. Като персонажи също харесах Джак и Верити, искаше ми се да видя повече от тях. Плама също много ме впечатли.
Най-запомнящите се за мен сцени бяха със змеицата и нейното яйце и спасяването на самодивата от върколака!
Можеше книгата да е малко по-дълга, тъкмо стана интересно и изведнъж приключи. Епилога беше задоволителен, но ми липсваше още нещичко.
Ако някой ден авторката реши романа да не остане самостоятелен и да напише продължение с някой или някои от героите с радост ще го прочета!
Искрени благодарности на издателство Ориндж за възможността да съм един от първите прочели книгата!
Признавам си в началото ми беше малко трудно да се ориентирам в сюжета. Различните гледни точки малко ме объркваха, но когато опознах героите всичко стана ясно.
Много харесвам такъв тип истории в които група герои се съюзяват срещу злото!
Чудесно вплетени елементи от славянската митология със съвремието. Присъствието на самодиви, караконджули, върколаци и други ми хареса.
Най-силно впечатление като персонаж ми направи Свилена Севда, макар и отрицателна. Чрез нея се показва как жаждата за власт може да промени всеки в нещо много лошо. Като персонажи също харесах Джак и Верити, искаше ми се да видя повече от тях. Плама също много ме впечатли.
Най-запомнящите се за мен сцени бяха със змеицата и нейното яйце и спасяването на самодивата от върколака!
Можеше книгата да е малко по-дълга, тъкмо стана интересно и изведнъж приключи. Епилога беше задоволителен, но ми липсваше още нещичко.
Ако някой ден авторката реши романа да не остане самостоятелен и да напише продължение с някой или някои от героите с радост ще го прочета!
Искрени благодарности на издателство Ориндж за възможността да съм един от първите прочели книгата!
May 12, 2025
3.5/5 за да сме точни.
„Слънцеломи” ми хареса. Донякъде. И тук „проблемът” е чисто субективен.
Книгата започва малко хаотично. Но колкото повече четеш толкова по-лесно се ориентираш в света, запознаваш се с главните действащи лица и успяваш да разбереш накъде ще поеме сюжета. Четеш бързо и леко. Не броиш страници, но оставаш с усещането, че нищо не се случва. Защо? Защото идеята е точно такава.
Книгата не е заредена с динамика, безжалостни битки или епичен завършек. Поне спрямо наложените уж „стандарти” в сегашната литература. Има нещо, но не е чак такова нещо.
Изследването на вътрешните светове, принципи и действия на героите са ключовото нещо, с което ще се срещнете в романа. Основните действащи лица са пет и с всяко, читателят бива запознат обстойно. От вътрешните им страхове, до минал опит, моментно негодувание и бъдещо притеснение. Всичко.
В допълнение към това имаме изследване и поставяне на гледни точки върху специфични и крайно познати тематики (като, спойлер: грандомания, овластяване, диктатура, разделение, все познати злободневни теми в България), които плъзгат хлъзгави пипала в съзнанието на четящия, за да му светнат камбанката. За какво - всеки сам ще каже.
Що се отнася до сюжета - спрямо таргет аудиторията на романа е страхотен. Бавнонаслояващ се, тук-там изпъстрен с хумор и самоирония, с фокус точка върху вътрешния душевен свят на героите И природните прелести на страната и фолклора ни. Би хванало интереса на малчуганите или подрастващите пубери. Но за по-възрастните читатели? Сюжетът е по-скоро сладък отколкото интригуващ.
Основното нещо, което те „дразни” е най-хубавото в книгата - близката до реалността история на героите, живеещи в свят, където биват на власт алчност и манипулация. Тежък е шамара.
Защо книгата не ми хареса изцяло?
Дърпам лепенката рязко и болезнено - исках повече кръв!
Стилистиката на Вида Делчева ми хареса. Определено дамата може и трябва да пише. Да остави на воля фантазията и перото и да ни съсипе като читатели. Защото може. Природните описания и вмъкването на различни същества от родния фолклор бяха любимите ми моменти от книгата. Толкова живописно бяха описани, че ми се искаше да запаля колата и да потърся Малко Търново(и след прочитането на книгата ходих реално на поход, so well done Vida)
Абсолютен разкош.
Душевните терзания и притеснения на героите също ми допаднаха. Имаше надграждаше, информацията бе дадена час по лъжичка, а не накуп, давайки пространство на четящия да осмисли и прецени позицията на героя, съответно и да изгради своя.
Но динамиката, екшъна и кръвопролитията ми липсваха. Гротески, тежки, в рязък контраст и според мен идеално балансиращ цялостно книгата. Но, както казах в началото, това е лично мое мнение и всичко е субективно. Ако имаше кръв толкова колкото исках, книгата нямаше да бъде 12+. И все пак имаше екшън, борба и среща с близки и далечни познати митични същества, но пак не толкова, колкото исках.
В заключение, ако ви е чете нещо, което да запали любовта и любопитството ви към българската природа и фолклор, и не знаете откъде да започнете, „Слънцеломи” е идеалното начало. Красива книга, с интересна история и много поуки и уроци скрити между редовете. Приятно отрезвяваща и лека. Абсолютно нужна на онези крайни city people, които грам не се интересуват от страната си. Магията се крие там. И никога не е излишна.
„Слънцеломи” ми хареса. Донякъде. И тук „проблемът” е чисто субективен.
Книгата започва малко хаотично. Но колкото повече четеш толкова по-лесно се ориентираш в света, запознаваш се с главните действащи лица и успяваш да разбереш накъде ще поеме сюжета. Четеш бързо и леко. Не броиш страници, но оставаш с усещането, че нищо не се случва. Защо? Защото идеята е точно такава.
Книгата не е заредена с динамика, безжалостни битки или епичен завършек. Поне спрямо наложените уж „стандарти” в сегашната литература. Има нещо, но не е чак такова нещо.
Изследването на вътрешните светове, принципи и действия на героите са ключовото нещо, с което ще се срещнете в романа. Основните действащи лица са пет и с всяко, читателят бива запознат обстойно. От вътрешните им страхове, до минал опит, моментно негодувание и бъдещо притеснение. Всичко.
В допълнение към това имаме изследване и поставяне на гледни точки върху специфични и крайно познати тематики (като, спойлер: грандомания, овластяване, диктатура, разделение, все познати злободневни теми в България), които плъзгат хлъзгави пипала в съзнанието на четящия, за да му светнат камбанката. За какво - всеки сам ще каже.
Що се отнася до сюжета - спрямо таргет аудиторията на романа е страхотен. Бавнонаслояващ се, тук-там изпъстрен с хумор и самоирония, с фокус точка върху вътрешния душевен свят на героите И природните прелести на страната и фолклора ни. Би хванало интереса на малчуганите или подрастващите пубери. Но за по-възрастните читатели? Сюжетът е по-скоро сладък отколкото интригуващ.
Основното нещо, което те „дразни” е най-хубавото в книгата - близката до реалността история на героите, живеещи в свят, където биват на власт алчност и манипулация. Тежък е шамара.
Защо книгата не ми хареса изцяло?
Дърпам лепенката рязко и болезнено - исках повече кръв!
Стилистиката на Вида Делчева ми хареса. Определено дамата може и трябва да пише. Да остави на воля фантазията и перото и да ни съсипе като читатели. Защото може. Природните описания и вмъкването на различни същества от родния фолклор бяха любимите ми моменти от книгата. Толкова живописно бяха описани, че ми се искаше да запаля колата и да потърся Малко Търново(и след прочитането на книгата ходих реално на поход, so well done Vida)
Абсолютен разкош.
Душевните терзания и притеснения на героите също ми допаднаха. Имаше надграждаше, информацията бе дадена час по лъжичка, а не накуп, давайки пространство на четящия да осмисли и прецени позицията на героя, съответно и да изгради своя.
Но динамиката, екшъна и кръвопролитията ми липсваха. Гротески, тежки, в рязък контраст и според мен идеално балансиращ цялостно книгата. Но, както казах в началото, това е лично мое мнение и всичко е субективно. Ако имаше кръв толкова колкото исках, книгата нямаше да бъде 12+. И все пак имаше екшън, борба и среща с близки и далечни познати митични същества, но пак не толкова, колкото исках.
В заключение, ако ви е чете нещо, което да запали любовта и любопитството ви към българската природа и фолклор, и не знаете откъде да започнете, „Слънцеломи” е идеалното начало. Красива книга, с интересна история и много поуки и уроци скрити между редовете. Приятно отрезвяваща и лека. Абсолютно нужна на онези крайни city people, които грам не се интересуват от страната си. Магията се крие там. И никога не е излишна.
May 24, 2025
Героите не ми се сториха толкова остроумни и очарователни, колкото се казва в други отзиви, а според мен темпото беше много забързано и с много действие, а това не е моята чаша чай.
Имах нужда от повече дълбочина на главните герои и злодеят, по-централно вплитане на фолклорните елементи, по-спокойно темпо, по-реалистични доводи за действията на всички.
Иначе книгата върви доста бързо, различните гледни точки внасят разнообразие, диалозите не бяха изкуствени и имената на героите бяха остроумни.
Напълно разбирам защо хората харесват тази книга, а и аз много исках да я харесам. За съжаление тя не направи много за мен.
Имах нужда от повече дълбочина на главните герои и злодеят, по-централно вплитане на фолклорните елементи, по-спокойно темпо, по-реалистични доводи за действията на всички.
Иначе книгата върви доста бързо, различните гледни точки внасят разнообразие, диалозите не бяха изкуствени и имената на героите бяха остроумни.
Напълно разбирам защо хората харесват тази книга, а и аз много исках да я харесам. За съжаление тя не направи много за мен.
July 30, 2025
3.9/5
Архимагът Ангеларий Славен е велик герой бил се в много битки и освободил България. Но е полудял. Той е единственият останал слънчев магьосник и има план на Еньовден да направи България отново Велика.
В магическата столица-Горно Търново се събират 5 със сили. Страхил, Плама, Методий и двама чужденци. Джак Найт е убиец без очи, но така вижда много по-добре. Той иска да се пенсионира в България. Верити Едж е добра с лъка.
Хареса ми, но не беше кой знае какво. Някои неща бяха недоизмислени и все едно светът си е както сега, но войните са ги водили магьосници.
Има и различни същества като змейове самодиви, но не бяха на пиедестал.
Прологът нямаше много смисъл, защото се запознахме с един герой, който архимагът уби. А можеше да е от негова гледна точка.
Стилът беше добре. Като за първа книга на Вида Делчева става.
Архимагът Ангеларий Славен е велик герой бил се в много битки и освободил България. Но е полудял. Той е единственият останал слънчев магьосник и има план на Еньовден да направи България отново Велика.
В магическата столица-Горно Търново се събират 5 със сили. Страхил, Плама, Методий и двама чужденци. Джак Найт е убиец без очи, но така вижда много по-добре. Той иска да се пенсионира в България. Верити Едж е добра с лъка.
Хареса ми, но не беше кой знае какво. Някои неща бяха недоизмислени и все едно светът си е както сега, но войните са ги водили магьосници.
Има и различни същества като змейове самодиви, но не бяха на пиедестал.
Прологът нямаше много смисъл, защото се запознахме с един герой, който архимагът уби. А можеше да е от негова гледна точка.
Стилът беше добре. Като за първа книга на Вида Делчева става.
June 23, 2025
Давам 5 звезди като поощрение за първия роман на авторката! Харесвам фентъзита, но определено това ми беше доста тийнейджърско, ако мога така да се изразя. Честно казано нямах никакви очаквания към книгата, така че бих казала - готина история, много лесно се чете, супер за отмора, имаше напрегнати моменти, които ме караха да продължа да чета. История като по приказките - завръзка, кулминация, развръзка, щипка любовна драма love-hate наратив, един Страхил Скален момък нацепен, една Плама с пламенен нрав и един много очакван и нормален край. Също според мен много повторения за Ангеларий, колко бил алчен, заслепен от сила, власт, величие, както и никакво обяснение за рязката промяна в него като човек-магьосник, защо изведнъж е станал зъл. Това за мен е голям пропуск, защото персонажът опростява, а като главен злодей е много безинтересно да е само лош. Щеше ми се героите да са по-комплексни, да изпитват повече и различни емоции. Сториха ми се праволинейни.
Въобще не ми хареса описанието на българския народ като психология и нрав, защото мисля, че се казват “общоизвестни” неща. Не ми хареса възхваляването на типичните позитиви на българина и България като страна, както и негативите и оправданието им с турското робство.
Бих препоръчала да се чете от младежи между 12-16 г.
Въобще не ми хареса описанието на българския народ като психология и нрав, защото мисля, че се казват “общоизвестни” неща. Не ми хареса възхваляването на типичните позитиви на българина и България като страна, както и негативите и оправданието им с турското робство.
Бих препоръчала да се чете от младежи между 12-16 г.
November 24, 2025
Тази книга беше доста интересна. Героите бяха доста добре написани, света също. Книгата никога не ставаше скучна. Доста ми хареса концепцията за магическа България.
May 28, 2025
По принцип винаги подхождам с известен скептицизъм към творби от наши писатели, тъй като въпреки възходът на българската литература от последните години, все още имам рефлекса, че западните неща автоматично са по-добри. Вида обаче прави наистина зашеметяващ дебют в жанра и показва, че годините работа като редактор на някои от най-добрите преводни автори в жанра са й се отразили добре. Това личи на първо място по текстът, който е максимално уточнен и има собствен ритъм, правещ четенето песен. Отвориш ли книгата, просто политаш по страниците.
Цялото ми ревю може да прочетете в Цитаделата:
https://citadelata.com/%d1%81%d0%bb%d...
Цялото ми ревю може да прочетете в Цитаделата:
https://citadelata.com/%d1%81%d0%bb%d...
July 16, 2025
Започвам с това, че имаше много неща в книгата, които адски мноооого ми харесаха. Идеите, които стъпват на българския фолклор, преплитането на историята ни и историята на книгата, включването на музикалните напеви. Всички тези неща правят книгата много богата и ценна (особено за по-младите читатели, които растат с дракони и Майнкрафт, но не знаят за змейовете, ламите, караконджулите и самодивите). Тези мънички неща много ми харесаха и исках още и още от тях. Вида Делчева чудесно ги е вплела в романа си.
Оттам насетне нещо ми липсваше, за да ми стане тази книга любима. Някак ми се струва като основа на нещо, което е можело да бъде двойно по-голям по обем и наситен роман. Имаше много моменти, когато ми се искаше да задълбае повече, да се впусне в повече подробности, да има "подводни камъни", които да открием и да АХ-нем. Щеше ми се да има повече глави от гледна точка на Ангеларий, Свилена Севда. Да, особено на втората се обърна внимание към края на книгата. Тогава ни се разкриха много неща за нея и изборите й. Но това бяха много силни персонажи и според мен заслужаваха още малко светлина на прожектора. :)
Познавам Вида от години и винаги много съм я харесвала - идеите й, каузите, зад които стои, нея самата като човек. Затова знам, че със сигурност има още в нея, което да даде на писателския и читателския свят.
Като цяло мисля, че "Слънцеломи" е чудесен роман за тинейджърите, но и за възрастните и за всички, които обичат фентъзи и приказки. Особено хубавите, стъпващи на родната митология.
Оттам насетне нещо ми липсваше, за да ми стане тази книга любима. Някак ми се струва като основа на нещо, което е можело да бъде двойно по-голям по обем и наситен роман. Имаше много моменти, когато ми се искаше да задълбае повече, да се впусне в повече подробности, да има "подводни камъни", които да открием и да АХ-нем. Щеше ми се да има повече глави от гледна точка на Ангеларий, Свилена Севда. Да, особено на втората се обърна внимание към края на книгата. Тогава ни се разкриха много неща за нея и изборите й. Но това бяха много силни персонажи и според мен заслужаваха още малко светлина на прожектора. :)
Познавам Вида от години и винаги много съм я харесвала - идеите й, каузите, зад които стои, нея самата като човек. Затова знам, че със сигурност има още в нея, което да даде на писателския и читателския свят.
Като цяло мисля, че "Слънцеломи" е чудесен роман за тинейджърите, но и за възрастните и за всички, които обичат фентъзи и приказки. Особено хубавите, стъпващи на родната митология.
July 1, 2025
3.5
Фантазия, примесена с история, митове, магия и фолклор, разказана по увлекателен начин, какво му трябва повече на човек? Бих ли го препоръчала - да, всичко ли ми хареса - не точно.
Героите ми стояха някак недовършени и двуизмерни, а някои от случките останаха недовършени. Две от нещата,които най-малко ми харесаха са свързани с вече бившия архимаг - как се предава на алчността (толкова века устоява и изведнъж - хоп), както и сравнително лесното справяне с него. Бях приятно изненадана, че нямаше излишни обеснения, които често се срещат в жанра, но за сметка на тях, може би липсваха повече истории и епизоди, които да ни разкрият повече за героите. Краят очевидно предразполага към продължение, където се надявам че ще ни се открие възможността да видим по-развити тези (и нови) герои.
п.с. Сега осъзнах, че съм приключила книгата на Еньовден 🌳🌼🏵🌿🌾
Фантазия, примесена с история, митове, магия и фолклор, разказана по увлекателен начин, какво му трябва повече на човек? Бих ли го препоръчала - да, всичко ли ми хареса - не точно.
Героите ми стояха някак недовършени и двуизмерни, а някои от случките останаха недовършени. Две от нещата,които най-малко ми харесаха са свързани с вече бившия архимаг - как се предава на алчността (толкова века устоява и изведнъж - хоп), както и сравнително лесното справяне с него. Бях приятно изненадана, че нямаше излишни обеснения, които често се срещат в жанра, но за сметка на тях, може би липсваха повече истории и епизоди, които да ни разкрият повече за героите. Краят очевидно предразполага към продължение, където се надявам че ще ни се открие възможността да видим по-развити тези (и нови) герои.
п.с. Сега осъзнах, че съм приключила книгата на Еньовден 🌳🌼🏵🌿🌾
June 17, 2025
Опитах се да я харесам повече, кълна се. :((
May 13, 2025
Грабващо модерно българско фентъзи. Персонажите и светът вече ми липсват. Написана е красиво и с много любов към езика и фентъзито като жанр, а в корицата съм абсолютно влюбена.
July 25, 2025
Приятно четиво, много обран и читаем стил. Малко недовършени ми останаха героите (с малки изключения), но ми хареса идеята за скрития магически свят.
August 12, 2025
Много ми се искаше да харесам тази книга, но останах дълбоко разочарован.
Цялото произведение дава впечатление за недообмислено, все едно авторката е имала идеа за естетически стил на един фентъзи свят и... до там, всичко останало изглежда като нахвърлено отгоре в последния момент.
Сюжетът е неиздържан и с изключително много дупки и почнати и недовършени линии, като основната част се развива за около 50 страници с много прескачания, останалите 250 страници са честно казано дърпане на локуми и странични случки, които не допринасят нито за героите, нито за историята.
И като споменах героите, не мога да пропусна факта, че всички до един бяха едноизмерни (като характери) и си противоречаха постоянно, или чисто и просто действаха нелогически. Като извадени от някакъв чеклист за "5 героя нужни на всяко фентъзи" и до там. Половината пъти като чужденците използват някакъв стриктно български термин, авторката в скоби разяснява как им го били казали българите, а останлата част няма и толкова обяснение.
Светът също беше неоизграден. Ту някое създание е непобедимо, ту бива убито с един изстрел две глави по-късно. Хем змейовете били дали слънчевата магия на хората, хем фараоните били сълнчеви магове. Има опит за включване на реалната история на България, но и той почва и свършва до бегли споменавания на Османското владичество и Руско-турската война.
Не пиша това с някаква неприязън към авторката, момичето може да пише, но в този случай мосля, че е получила много лоши съвети от доста хора в желанието им да не и наранят чуствата.
Цялото произведение дава впечатление за недообмислено, все едно авторката е имала идеа за естетически стил на един фентъзи свят и... до там, всичко останало изглежда като нахвърлено отгоре в последния момент.
Сюжетът е неиздържан и с изключително много дупки и почнати и недовършени линии, като основната част се развива за около 50 страници с много прескачания, останалите 250 страници са честно казано дърпане на локуми и странични случки, които не допринасят нито за героите, нито за историята.
И като споменах героите, не мога да пропусна факта, че всички до един бяха едноизмерни (като характери) и си противоречаха постоянно, или чисто и просто действаха нелогически. Като извадени от някакъв чеклист за "5 героя нужни на всяко фентъзи" и до там. Половината пъти като чужденците използват някакъв стриктно български термин, авторката в скоби разяснява как им го били казали българите, а останлата част няма и толкова обяснение.
Светът също беше неоизграден. Ту някое създание е непобедимо, ту бива убито с един изстрел две глави по-късно. Хем змейовете били дали слънчевата магия на хората, хем фараоните били сълнчеви магове. Има опит за включване на реалната история на България, но и той почва и свършва до бегли споменавания на Османското владичество и Руско-турската война.
Не пиша това с някаква неприязън към авторката, момичето може да пише, но в този случай мосля, че е получила много лоши съвети от доста хора в желанието им да не и наранят чуствата.
June 29, 2025
Българско фентъзи, написано с въображение и внимание. Авторката се е справила със задачата да изгради убедителен, последователен измислен свят – характеристика, която според мен е важна за всеки художествен текст, но някак се откроява с особена яркост във фентъзи жанра. За мен спойката между света на магията и „реалния“ свят можеше да бъде по-смела и пълнокръвна. Балансът между сцените с динамично действие и пространните психологически портрети и описания на взаимоотношения между героите е крехък и на моменти везната се накланя твърде силно в посока на психологическите описания и вътрешните разсъждения на героите, което затрудняваше четенето и нарушаваше удоволствието за мен. Същевременно и малко парадоксално миналото и взаимоотношенията между някои от водещите персонажи са развити схематично и само в бегъл щрих, без да се навлезе в нужната дълбочина, която да им придаде плътност. С подобна схематичност и някак набързо са предадени и някои от динамичните сцени; за роман, в който още в самото начало се разбира планът, който ще следва сюжетът, очаквах доста по-динамично и богато действие, което да ме доведе с лекота като читател до въпросната оповестена и очаквана развръзка. И все пак: текст, който се намества органично на мястото си в жанра, като умело съчетава авторовото въображение с местния контекст, в който се развива действието, черпи от него последователно и убедително и разказва сладкодумно.
July 16, 2025
Ревю на „Слънцеломи“ от Вида Делчева
Разкошната корица и спиращото дъха книжно тяло те карат да отвориш книгата „Слънцеломи“ от младата авторка Вида Делчева с трепет и вълнение. Жанрът може да се определи като фентъзи, преплетено с митове, легенди и приказни елементи, вдъхновени от богатия български фолклор.
Лекият и красив стил на писане ни пренася с бързи темпове в самия сюжет на романа. Историята е класическа борба между доброто и злото, но вплетена с теми като личен избор, приятелство, вярност, саможертва и последствията от нашите действия. Сред героите ще откриете български магьосници, елитен наемен убиец, австралийска ловджийка и основния антагонист – архимагът на България.
Описанията на местата са живи и експресивни – като например Горно Търново, вдъхновено от Цариград, – и позволяват на читателя лесно да си ги представи. Красотата на романа се крие в отличното смесване на съвременния фентъзи жанр с фолклорните мотиви – самодиви, змейове, караконджули. Почти всеки второстепенен герой носи вдъхновение от някой митичен образ – от Баба Яга до самата движеща сила на природата. Ще ви оставя сами да откриете кои са.
Проследяването на сюжета и действията на героите е леко и неусетно. Четенето върви с лекота и нетърпение – на моменти дори с вълнение какво ще се случи по-нататък. Нямам точно любим герой, защото всеки един от тях успя да ми стане симпатичен – от смелия воин Страхил до загадъчния Джак.
Присъства и романтичен елемент, но за разлика от много други книги, той е ненатрапчив, по-скоро загатнат – точно толкова, колкото трябва.
Книгата остави у мен изключително приятни усещания – гордост, че все повече млади български автори намират своя път в трудния свят на книгоиздаването и успяват да достигнат до сърцата на читателите.
Препоръчвам „Слънцелом��“ с най-голямо удоволствие и й давам пълната си оценка – 5 от 5!
Сърдечни поздравления и към екипа на издателство Orange Books – за великолепното оформление, безупречната редакторска работа и възможността, която са дали на тази талантлива писателка. С нетърпение ще очаквам всички нейни бъдещи книги!
Разкошната корица и спиращото дъха книжно тяло те карат да отвориш книгата „Слънцеломи“ от младата авторка Вида Делчева с трепет и вълнение. Жанрът може да се определи като фентъзи, преплетено с митове, легенди и приказни елементи, вдъхновени от богатия български фолклор.
Лекият и красив стил на писане ни пренася с бързи темпове в самия сюжет на романа. Историята е класическа борба между доброто и злото, но вплетена с теми като личен избор, приятелство, вярност, саможертва и последствията от нашите действия. Сред героите ще откриете български магьосници, елитен наемен убиец, австралийска ловджийка и основния антагонист – архимагът на България.
Описанията на местата са живи и експресивни – като например Горно Търново, вдъхновено от Цариград, – и позволяват на читателя лесно да си ги представи. Красотата на романа се крие в отличното смесване на съвременния фентъзи жанр с фолклорните мотиви – самодиви, змейове, караконджули. Почти всеки второстепенен герой носи вдъхновение от някой митичен образ – от Баба Яга до самата движеща сила на природата. Ще ви оставя сами да откриете кои са.
Проследяването на сюжета и действията на героите е леко и неусетно. Четенето върви с лекота и нетърпение – на моменти дори с вълнение какво ще се случи по-нататък. Нямам точно любим герой, защото всеки един от тях успя да ми стане симпатичен – от смелия воин Страхил до загадъчния Джак.
Присъства и романтичен елемент, но за разлика от много други книги, той е ненатрапчив, по-скоро загатнат – точно толкова, колкото трябва.
Книгата остави у мен изключително приятни усещания – гордост, че все повече млади български автори намират своя път в трудния свят на книгоиздаването и успяват да достигнат до сърцата на читателите.
Препоръчвам „Слънцелом��“ с най-голямо удоволствие и й давам пълната си оценка – 5 от 5!
Сърдечни поздравления и към екипа на издателство Orange Books – за великолепното оформление, безупречната редакторска работа и възможността, която са дали на тази талантлива писателка. С нетърпение ще очаквам всички нейни бъдещи книги!
May 20, 2025
Магьосническа България
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Фентъзи романите позволяват на авторите да развихрят въображението си и да се настанят удобно в свой личен свят, изтъкан от безкрайни възможности. Често той е епичен и демонстрира неувяхващата сила на герои с потенциал да бъдат крале, да се бият за власт и да променят всичко. Вида Делчева не е от тези автори на мащабни истории, въпреки че в сюжета на първата си книга да е описала наистина зловещ персонаж, способен да демонстрира достатъчно сила и могъщество. Макар и сравнително кратка, „Слънцеломи“ („Orange books“, 2025) разкрива мащабна история, скрита зад малък отрязък от време, част от нашата съвременност. Доволно потрих ръце, когато разбрах, че тук са намесени и твърдде познати събития от миналото на България, но облечени в магия и тайнствени ритуали. Представете си скрита война между магьосници по време на турското робство и битка за съхранение на магията по нашите земи. Тази линия не е развита като мащаб в книгата, но създава необходимия тласък за последвалите събития. Идеята несъмнено е страхотна!
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Фентъзи романите позволяват на авторите да развихрят въображението си и да се настанят удобно в свой личен свят, изтъкан от безкрайни възможности. Често той е епичен и демонстрира неувяхващата сила на герои с потенциал да бъдат крале, да се бият за власт и да променят всичко. Вида Делчева не е от тези автори на мащабни истории, въпреки че в сюжета на първата си книга да е описала наистина зловещ персонаж, способен да демонстрира достатъчно сила и могъщество. Макар и сравнително кратка, „Слънцеломи“ („Orange books“, 2025) разкрива мащабна история, скрита зад малък отрязък от време, част от нашата съвременност. Доволно потрих ръце, когато разбрах, че тук са намесени и твърдде познати събития от миналото на България, но облечени в магия и тайнствени ритуали. Представете си скрита война между магьосници по време на турското робство и битка за съхранение на магията по нашите земи. Тази линия не е развита като мащаб в книгата, но създава необходимия тласък за последвалите събития. Идеята несъмнено е страхотна!
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
July 25, 2025
Вида ми е прекалено скъпа, за да мога да съм безпристрастен читател - пристрастна съм и то много. Трудно ми е да се откъна от нейната личност, когато чета дебютния ѝ роман, а и то няма как - толкова много от хумора, ценностите и сърцето ѝ е вградено в тези страници, че докато ги разгръщах, имах чувството, че тя е до мен - неуморима енергия, вложена в създаването на нещо добро, светло, в неравна битка с неправдите.
Има ли минуси романът? Сигурно. Всеки дебют има - вдъхновението и редакорската помощ помагат много, ала публикуването на книга носи друг вид опит, който (на добрите автори) помага още повече по-различен начин. Ала сама за себе си "Слънцеломи" е страхотна, различна книга, уверено стъпила на собствените си крака и магическа система - дано видим и други книги в този свят. Но дори и да не стане, тази е прекрасна (и подходяща и за прохождащи фентъзи читатели, ако сте окей с едно-две убийства).
Има ли минуси романът? Сигурно. Всеки дебют има - вдъхновението и редакорската помощ помагат много, ала публикуването на книга носи друг вид опит, който (на добрите автори) помага още повече по-различен начин. Ала сама за себе си "Слънцеломи" е страхотна, различна книга, уверено стъпила на собствените си крака и магическа система - дано видим и други книги в този свят. Но дори и да не стане, тази е прекрасна (и подходяща и за прохождащи фентъзи читатели, ако сте окей с едно-две убийства).
November 27, 2025
„Слънцеломи“ е от онези дебюти, които не просто обещават, а още с първата страница доказват, че българското фентъзи има нов ярък глас. Вида Делчева – добре позната на литературните среди като преводач, редактор и ненаситен читател – прави впечатляващ скок от работата зад кулисите към собствената си авторска вселена. А и цитрусите от Orange Books публикуват романа в толкова разкошно издание! Прелестната корицата на Анна-Мария Георгиева сама по себе си е покана за приключение. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Displaying 1 - 30 of 40 reviews