What do you think?
Rate this book
Сред пясъците на Саркания
Духовниците на Валия често твърдят, че пророчествата имат смисъл само за вярващите, защото неверниците никога не биха ги разбрали. Ами ако нямаш вяра, но въпреки всичко си въвлечен в тяхното изпълнение? Нима съдбата се е подиграла с теб, защото си открил Свещен предмет, за който Светлия пророк отдавна е пророкувал намирането му? Що вещае то за теб самия? А за бъдещето, в което самият ти не вярваш?
Добре дошли във фантастичния свят на Саркания, в който митологичното се сблъсква с рационалното, футуристичното – с настоящето, а божественото – с диаболичното. Никой не може да каже със сигурност какъв ще е изходът, но едно е ясно – светът на хора, тарзийци и Исполини предстои да бъде променен…
Добре дошли във фантастичния свят на Саркания, в който митологичното се сблъсква с рационалното, футуристичното – с настоящето, а божественото – с диаболичното. Никой не може да каже със сигурност какъв ще е изходът, но едно е ясно – светът на хора, тарзийци и Исполини предстои да бъде променен…
105 pages, Paperback
First published September 1, 2014
32 people want to read
About the author
Светослав Александров
8 books40 followersСветослав Александров е роден на 5 декември 1986 година в Плевен. Завършва училищното си образование в МГ „Гео Милев“ – гр. Плевен през 2005 година. През 2009 година придобива бакалавърска степен по молекулярна биология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2011 година придобива магистърска степен, а през 2015 година придобива докторска степен в ИФРГ на БАН.
Светослав издава своята първа книга "Космическа колонизация - неосъществената мечта" през 2010 година. Тя разкрива защо обещаната от фантастите колонизация на космоса никога не стана реалност.
"Сред пясъците на Саркания", издадена през 2014 година, е първото художествено произведение на автора. Жанрово принадлежи към религиозното фентъзи. Сериозни теми за Бог, за плановете му в живота на човек, за сблъсъка между древните и модерните възгледи, са разгледани в рамките на фантастичното произведение.
"Аз, виртуалният астронавт" е третата книга на Светослав, издадена през 2018 година. Книгата е документална и разказва за необятните възможности за работа в областта на космическите изследвания, при това дистанционно, само с помощта на компютър и интернет.
Светослав издава своята първа книга "Космическа колонизация - неосъществената мечта" през 2010 година. Тя разкрива защо обещаната от фантастите колонизация на космоса никога не стана реалност.
"Сред пясъците на Саркания", издадена през 2014 година, е първото художествено произведение на автора. Жанрово принадлежи към религиозното фентъзи. Сериозни теми за Бог, за плановете му в живота на човек, за сблъсъка между древните и модерните възгледи, са разгледани в рамките на фантастичното произведение.
"Аз, виртуалният астронавт" е третата книга на Светослав, издадена през 2018 година. Книгата е документална и разказва за необятните възможности за работа в областта на космическите изследвания, при това дистанционно, само с помощта на компютър и интернет.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
part-read
January 26, 2016Първо малко лична драма ;):
~ ~ ~
Сега (26.01.2016) по-обективно: Покрай Копнежа за човечни книги прочетох началото, избрани откъси от средата и финала ѝ.
Беше от малкото книги, чиито идеи наистина ми допаднаха; но изпълнението ѝ ме подразни. :( Най-вече заради скупчванията от информация а ла „приложение/енциклопедична статия“, които биха могли да се поднесат по-разчупено и плавно, като част от случките и диалозите.
Препоръчвам на автора да развива писателските си умения – например с упражненията, които правим в редакторската ни работилница онлайн:
http://www.choveshkata.net/forum/view...
Откъм мислене нямам забележки. ;)
Ако пишех звезди в категорията part-read, щяха да са 2: средноаритметично от 4 за съдържанието и 0 за стила.
~ ~ ~
Сега (26.01.2016) по-обективно: Покрай Копнежа за човечни книги прочетох началото, избрани откъси от средата и финала ѝ.
Беше от малкото книги, чиито идеи наистина ми допаднаха; но изпълнението ѝ ме подразни. :( Най-вече заради скупчванията от информация а ла „приложение/енциклопедична статия“, които биха могли да се поднесат по-разчупено и плавно, като част от случките и диалозите.
Препоръчвам на автора да развива писателските си умения – например с упражненията, които правим в редакторската ни работилница онлайн:
http://www.choveshkata.net/forum/view...
Откъм мислене нямам забележки. ;)
Ако пишех звезди в категорията part-read, щяха да са 2: средноаритметично от 4 за съдържанието и 0 за стила.
January 8, 2022
“Сред пясъците на Саркания” е дебют на младия български учен Светослав Александров, протестър, плевенчанин и протестант от БАН. Издадена от него, тънката книжка с дребен шрифт е изненадващо добро попадение за първа книга на млад писател. Човек би очаквал в нея да преобладава наивитета, докато в действителност има само има дух на наивитет, при това твърде ефимерен. Езикът, на който е написана книгата е български, което не може да се каже, за много други творби на млади българи. От него струи известна култура и поради това – очарование. По – важна от езика е самата история – донейде фантастика, донейде притча, донейде приказка. История за едно момиче – Евелин /името на първата жена е Ева/. Тя е умна, смела и има своите съмнения за вярата в Тристранния Бог. Съмнения, които ще бъдат подложени на изпитание в пустинята, в един поход, в който тя е включена заслужено като откривател на един от трите свещени предмета.
Светът, в който се развива действието е планета с горещ климат, с непрекъснато настъпваща пустиня срещу плодородната земя на Валия, една от трите държави. В нея живеят човешките същества. В Тарзия живее друга раса, по – напреднала технически, но по – примитивна еволюционно /без рога, но с копита/, а в Сидонея са същества, които не са базирани на въглеродна основа- исполини, с кожа като стомана, живеещи почти вечно. Действието се развива в пост-апокалиптична епоха, в която старите машини не работят и във Валия не са останали хора, които знаят как да направят нови, в която космосът е забравен, а последният учен човек е станал за тях Светлия пророк, главният светлик на тяхната църква. Ключът за връщането на златната епоха са три свещени предмета, символи на трите добродетели, заложени в трите страни – мир /Валия/, сила /Тарзия/, спокойствие/Сидонея/. Историята е разказана наполовина в тази първа книга от поредицата, но наполовина само в смисъла, който традиционно влагаме в сюжета. Не всички тайни се изясняват. Не всички предмети се намират. Не всички умения се отключват. Но една история намира завършек. История, тясно преплетена с религията, главна тема в разказа за една теократична държава. История, но не на църквата или на греха. История на любовта.
Едно момиче минава през пустинята и намира себе си. Намира вярата си и веднага е хвърлена в съмнения от разкритията за други светове и непознати технологии. Един епископ разбира, че е лош човек. Друг разбира, че е добър. Може би е притча. Може би е архетип. Със сигурност е увлекателна и интересна, а това е най – важното за една книга – да те държи, докато я прочетеш докрай. Само така можеш да възприемеш нейното послание.
Авторът е млад, но умен и образован. Книгата е хубава, смислена и приятна за четене. Темата за църквата е сред главните в книгата, но е ненатрапчива /нещо твърде трудно за постигане/. Героят в нея е жена, нещо модерно, феминистко и либерално… ако забравим колко пъти през хилядолетията героите са били жени /Хатшепсут, Хипатия, Клеопатра, Касандра, Жана д’Арк, Мария Кюри, Сирма, Румена/. Не е нужно да победиш, за да бъдеш герой. Достатъчно е да проявиш героизъм. Евелин го проявява, а дали побеждава, разберете сами.
Светът, в който се развива действието е планета с горещ климат, с непрекъснато настъпваща пустиня срещу плодородната земя на Валия, една от трите държави. В нея живеят човешките същества. В Тарзия живее друга раса, по – напреднала технически, но по – примитивна еволюционно /без рога, но с копита/, а в Сидонея са същества, които не са базирани на въглеродна основа- исполини, с кожа като стомана, живеещи почти вечно. Действието се развива в пост-апокалиптична епоха, в която старите машини не работят и във Валия не са останали хора, които знаят как да направят нови, в която космосът е забравен, а последният учен човек е станал за тях Светлия пророк, главният светлик на тяхната църква. Ключът за връщането на златната епоха са три свещени предмета, символи на трите добродетели, заложени в трите страни – мир /Валия/, сила /Тарзия/, спокойствие/Сидонея/. Историята е разказана наполовина в тази първа книга от поредицата, но наполовина само в смисъла, който традиционно влагаме в сюжета. Не всички тайни се изясняват. Не всички предмети се намират. Не всички умения се отключват. Но една история намира завършек. История, тясно преплетена с религията, главна тема в разказа за една теократична държава. История, но не на църквата или на греха. История на любовта.
Едно момиче минава през пустинята и намира себе си. Намира вярата си и веднага е хвърлена в съмнения от разкритията за други светове и непознати технологии. Един епископ разбира, че е лош човек. Друг разбира, че е добър. Може би е притча. Може би е архетип. Със сигурност е увлекателна и интересна, а това е най – важното за една книга – да те държи, докато я прочетеш докрай. Само така можеш да възприемеш нейното послание.
Авторът е млад, но умен и образован. Книгата е хубава, смислена и приятна за четене. Темата за църквата е сред главните в книгата, но е ненатрапчива /нещо твърде трудно за постигане/. Героят в нея е жена, нещо модерно, феминистко и либерално… ако забравим колко пъти през хилядолетията героите са били жени /Хатшепсут, Хипатия, Клеопатра, Касандра, Жана д’Арк, Мария Кюри, Сирма, Румена/. Не е нужно да победиш, за да бъдеш герой. Достатъчно е да проявиш героизъм. Евелин го проявява, а дали побеждава, разберете сами.
July 29, 2015
Две звездички - едната за идеята, а другата защото авторът знае какво е обстоятелствено пояснение.
Това е първата от поредицата книги, на които обещах подробно ревю (някой трябва да помага на българските автори).
Започвам с това, че книгата ме изненада много приятно, тъй като познавам автора от близо 10 години и не очаквах да напише нещо толкова добро. Когато ми прати книгата си преди повече от година я погледнах бегло и реших да не си развалям отношенията с него, но той обеща бира и се нави да го разкостя. Сега вече сериозно.
Книга няма. Има много добре изграден свят. Осмислена постапокалиптика, в която след заминаването на науката е влязла религията. Трите раси са добре измислени (Светльо, в пясъка не може да се ходи с копита, камилите имат ходила, няма как да просъществува раса с копита във твоя свят). Липсва карта, поне аз такава не видях. Отдавна е задължително за подобни книги. Липсва и корица, но поне това вече е решено.
Главни герои. Поне главните герои са замислени добре - имаме си и антагониста и протагониста развити добре, но неравностойни като участие в действието. С второстепените герои нещата са много зле - авторът явно е играл достатъчно RPG-та, където освен основните герои всичко останало са NPC-та и е написал и книгата така. Тръгва една група хора през пустинята - основно клише във всяко фентъзи. Групата не е малка, но между членовете и не се слува нищо. нищо бре, две думи не си казват, няма скарване, няма сплотяване. Има двама души + брата на едната, който има единствената задача да умре славно.
Всичко това е следствие на основния проблем в книгата - силната наивност на автора. Светльо, можеш да ме изтриеш вече, но голяма част от мисленето ти е в на равнището на 16 годишно хлапе, даже по-малко. Затова и те ям с кеф из фейса:). Но това се е отразило силно в книгата ти. Главната героиня е малко момиче, съвсем незапознато със света и неразбиращо какво точно се случва. А в книгата не се случва нищо. Докато в началото авторът е имал сили да развива подробно действието, то към края е пришпорил нещата отгоре отгоре и като не е знаел как да свърши (това душевни катарзиси са неща, които се случват по други книги) го е приключил с най-лесното Deus ex mashina. Четеш цяла книга, за да разбереш че това е просто първо ниво на една компютърна игра където главната героиня изпълнява мисията, намира нужния предмет и вдига малко левъла.
В света на Саркания не се случва нищо, връзката между трите свята пак се разпада, няма промяна на обществен строй, на обществено мислене и прочие.
Само с редактиране няма да стане, има нужда от сериозно дописване. Като за начало - развитие на лист на сюжетните линии и най-вече на съдбата на героите - да знаеш как са влезли в романа и как ще излязат и какво ще им се случи, за да се променят така. Но това вече разговор с редактор.
П.С. Ивз Андонова е написала прекрасно ревю, на което не разбирам повечето думи, а не ми се рови в гугъла. но наистина е добро.
Това е първата от поредицата книги, на които обещах подробно ревю (някой трябва да помага на българските автори).
Започвам с това, че книгата ме изненада много приятно, тъй като познавам автора от близо 10 години и не очаквах да напише нещо толкова добро. Когато ми прати книгата си преди повече от година я погледнах бегло и реших да не си развалям отношенията с него, но той обеща бира и се нави да го разкостя. Сега вече сериозно.
Книга няма. Има много добре изграден свят. Осмислена постапокалиптика, в която след заминаването на науката е влязла религията. Трите раси са добре измислени (Светльо, в пясъка не може да се ходи с копита, камилите имат ходила, няма как да просъществува раса с копита във твоя свят). Липсва карта, поне аз такава не видях. Отдавна е задължително за подобни книги. Липсва и корица, но поне това вече е решено.
Главни герои. Поне главните герои са замислени добре - имаме си и антагониста и протагониста развити добре, но неравностойни като участие в действието. С второстепените герои нещата са много зле - авторът явно е играл достатъчно RPG-та, където освен основните герои всичко останало са NPC-та и е написал и книгата така. Тръгва една група хора през пустинята - основно клише във всяко фентъзи. Групата не е малка, но между членовете и не се слува нищо. нищо бре, две думи не си казват, няма скарване, няма сплотяване. Има двама души + брата на едната, който има единствената задача да умре славно.
Всичко това е следствие на основния проблем в книгата - силната наивност на автора. Светльо, можеш да ме изтриеш вече, но голяма част от мисленето ти е в на равнището на 16 годишно хлапе, даже по-малко. Затова и те ям с кеф из фейса:). Но това се е отразило силно в книгата ти. Главната героиня е малко момиче, съвсем незапознато със света и неразбиращо какво точно се случва. А в книгата не се случва нищо. Докато в началото авторът е имал сили да развива подробно действието, то към края е пришпорил нещата отгоре отгоре и като не е знаел как да свърши (това душевни катарзиси са неща, които се случват по други книги) го е приключил с най-лесното Deus ex mashina. Четеш цяла книга, за да разбереш че това е просто първо ниво на една компютърна игра където главната героиня изпълнява мисията, намира нужния предмет и вдига малко левъла.
В света на Саркания не се случва нищо, връзката между трите свята пак се разпада, няма промяна на обществен строй, на обществено мислене и прочие.
Само с редактиране няма да стане, има нужда от сериозно дописване. Като за начало - развитие на лист на сюжетните линии и най-вече на съдбата на героите - да знаеш как са влезли в романа и как ще излязат и какво ще им се случи, за да се променят така. Но това вече разговор с редактор.
П.С. Ивз Андонова е написала прекрасно ревю, на което не разбирам повечето думи, а не ми се рови в гугъла. но наистина е добро.
September 21, 2015
Няма да бъда многословна. Искам да отбележа, че оценката ми за книгата и четирите звезди, които давам, се дължат единствено на личното ми мнение и се разграничавам от ревюто, което Светослав Александров написа за моята книга. Винаги съм била на мнение, че грешките трябва да се посочват, за да разберем и слабите си страни.
Останах приятно изненадана от „Сред пясъците на Саркания“. Започнах да чета с нагласата, че прочитането ще ми отнеме поне седмица, но се оказа, че не мога да я оставя. Много добре пресъздаден свят, през цялото време имах усещането, че съм там (понякога в книгите прескачам точно тези абзаци с описанията на пейзажа, но тук не го сторих). Добре замислен сюжет и добре изградени гл��вни герои и раси. Единственото, което не ми достигна е, че през прехода в пустинята не се случи почти нищо. Очаквах малко повече динамика и напрежение. Но като цяло книгата ми хареса и ще очаквам продължението с нетърпение. Успех!
Останах приятно изненадана от „Сред пясъците на Саркания“. Започнах да чета с нагласата, че прочитането ще ми отнеме поне седмица, но се оказа, че не мога да я оставя. Много добре пресъздаден свят, през цялото време имах усещането, че съм там (понякога в книгите прескачам точно тези абзаци с описанията на пейзажа, но тук не го сторих). Добре замислен сюжет и добре изградени гл��вни герои и раси. Единственото, което не ми достигна е, че през прехода в пустинята не се случи почти нищо. Очаквах малко повече динамика и напрежение. Но като цяло книгата ми хареса и ще очаквам продължението с нетърпение. Успех!
October 14, 2015
Доста интересна книжка, която ме накара да се замисля в какво общество живеем днес. Също така може да се продължи и да се доразвие историята. Единствената ми забележка е за лека редакция.
September 6, 2016
Дори и днес хората продължават да вярват в Бог. Защо? Има ли някаква истина в древните предания? Не са ли те вече напълно овехтели, изхвърлени на бунището от днешния технологичен век? Има ли някаква пресечна точка между модерните познания и някогашните разбирания за света?
Ако и Вие си задавате тези въпроси, може би "Сред пясъците на Саркания" е Вашата книга. Напълно безплатна за четене в електронен вариант (PDF и EPUB формат) от този уеб адрес - https://sandsofsarkania.wordpress.com/. Може да бъде закупена и на хартия на цена 12.47 лева.
Написана от молекулярния биолог и космически популяризатор Светослав Александров, "Сред пясъците на Саркания" разкрива премеждията на едно момиче, което тръгва да спаси света, но наместо това открива себе си... и отговорите на въпросите, които винаги си е задавала...
Сериозни въпроси, разгледани в контекста на оригинален фентъзи свят - това е "Сред пясъците на Саркания".
Ако и Вие си задавате тези въпроси, може би "Сред пясъците на Саркания" е Вашата книга. Напълно безплатна за четене в електронен вариант (PDF и EPUB формат) от този уеб адрес - https://sandsofsarkania.wordpress.com/. Може да бъде закупена и на хартия на цена 12.47 лева.
Написана от молекулярния биолог и космически популяризатор Светослав Александров, "Сред пясъците на Саркания" разкрива премеждията на едно момиче, което тръгва да спаси света, но наместо това открива себе си... и отговорите на въпросите, които винаги си е задавала...
Сериозни въпроси, разгледани в контекста на оригинален фентъзи свят - това е "Сред пясъците на Саркания".
August 28, 2015
Лично на мен книгата ми харесва. Комбинацията между технология и религия е интересна. Има добра платформа сюжета и както се вижда, книгата ще е поредица. Интриги, мистерия, мисия, почти всичко от което се нуждае един хубав ръкопис. Бих посъветвала автора да сложи и малко хумор в книжката, малко повече динамика също. Битката можеше да я направи малко по-сложна. Като цяло съм доволна от "Сред пясъците на Саркания". С изключение на няколкото минуса, които изброих. Но вярвам, че автора ще поправи това във втората част на книгата. Чакам да я прочета. :) Успех на творчеството ти!
December 5, 2017
Според мен, би било добре авторът да разшири обема на текста, за да бъде той балансиран спрямо сюжета.
May 31, 2015
Светослав Александров ме изненада приятно. Мислех да му напиша едно отрицателно ревю, за да се повиши интереса към книгата му, но това би означавало, че ще излъжа и ще се затрудня прекомерно в тролщината, което е безсмислено. Разбира се, имам няколко забележки...
Целият текст:тук
Целият текст:тук
Displaying 1 - 9 of 9 reviews