С тази книга протягам ръка към най-любимите си хора. Тя съдържа истината, както аз я видях, почуствах и осъзнах. Разкрива дълбочината и обхвата на моя егоизъм. Проектът Еверест изискваше от мен пълна концентрация, използва цялата ми енергия, повечето ми умения и опит. Аз взех по нещо от всички около мен, дори не попитах за разрешение. Заграбих - и то от тези, които най-много ме обичат. Онова, което ми дадоха, беше в мен през цялото време. Иначе нямаше да успея. А сега? Сега се завръщам бавно към всекидневието, към устоите, от където съм тръгнала. Защото, ако са стойностни, дори и незначителните събития в живота сияят с мека, почти незабележима светлина. Само Еверест се откроява, изваян от изгаряща радиация. Сега отново идва ред да давам.
Оценка 5 звезди, повече от преклонение пред героизма и постиженията на авторката. Много хубаво написана книга в стил, който не беше моя, и често не ми харесваше с кратките си безглаголни въцклицателни изречения. Неочаквано това се компенсира със стихове - доста хубави. За разлика от други подобни биографични приключеиня, като на Христо Пимпирев, това не ме остави така изпълнена с гордост и радост. Тях ги имаше, но бяха засенчени от задушния натиск на тълпата и една изключителна самотност. Натежаха впечатленията за студ, пот, изоставеност. И аз като горкия американски тюлен мислех, че на Еверест си част от отбор. За всичко това по никакъв начин не е виновна авторката, явно такава е реалността. И шерпите несъмнено се оказаха невъзпетите герои на Еверест.