Васил Георгиев Акьов, български писател, е роден на 06.06.1924 в гр. Дупница. През 1942 г. е изключен от гимназията заради антифашистка дейност и арестуван. През 1943 г. е осъден и изпратен в Кюстендилския затвор, където прекарва до 09.09.1944 г. Секретар на Околийския комитет на РМС в Дупница и член на Околийския комитет на РП (к); участва активно в укрепването на новата власт. В края на 1945 г. започва да работи в Областния комитет на РМС в София. През 1946 г. работи в ЦК на Демократичната младеж, през 1947 г. е на строежа на жп линията Перник-Волуяк. Работи в културно-просветния отдел на ЦК на СНМ (1947-1948). Главен редактор на Детиздат (1948), завежда културния отдел на в. “Народна младеж” (1949-1950) и на в. “Работническо дело” (1951-1961), главен редактор на в. “Литературни новини” (1961-1964). Редактор в Студията за игралния филми (от 1972). Член на СБП, СБФД. За пръв път печата критическа статия през 1954 г. във в. “Народно дело” (Дупница). През 1948 г. сътрудничи на списания за деца и юноши; от 1949 г. печата критика и публицистика във в. “Народна младеж”, “Работническо дело”, “Литературен фронт”, сп. “Ново време”, “Септември”, “Пламък”, “Киноизкуство” и др. Автор на книгите “Република на смъртните” (повест, 1966), “И дойде денят” (роман, 1967, 1974), “Светове” (критика, 1968), “Птици и хрътки” (1969), “Тихи залези” (разкази и новели, 1973), “Джокерите” (роман, 1977), “Любовен джаз” (1982), “Петляно време” (1983), “Игри по никое време” (1984), “Избрани произведения” (1984), “Инфаркт” (1988), “Ангели след потопа” (роман). Книги за деца: “Ивайло” (исторически разказ в картинки, 1972, 1976), “Вили тръпката” (1979). Автор е на сценариите на филмите “Птици и хрътки” (1969), “Тигърчето” (1972), “И дойде денят” (1973), “Пантелей” (1977), “Мигове в кибритена кутийка” (1979), “Къщата” (1979). Съпругата му, Донка Акьова, е известен кинокритик. Негов син е редакторът и режисьор Иля Акьов. Награди: Орден на Народна Република България І степен; награда за литературен сценарий за филма “Птици и хрътки” на фестивала на трудещите се (Чехословакия, 1971); награда на Министерството на народната просвета за същия филм на VІІ фестивал на българския филм (Варна, 1969); награда на Съюза на българските писатели за сценарий за филма “…И дойде денят” на ХІІ ФБФ (Варна, 1973); награда на СБФД за цялостно творчество (посмъртно). Умира на 07.02.1989 г. в София.
За втори път след "Ангели след потопа" Васил Акьов ми доказа, че е голям писател! Отнова да напомня - голям писател, който тъй както много други от неговите колеги, е напълно забравен. А тази книга просто плаче за президаване! "Петляно време" е роман-гротеска. Чете се не на един, а на половин дъх. Но това, което е най-важното в тази книга е езикът. А той е неподражаем. Бълбука в гърлото, къркори в червата, издува бузите, гали небцето, милва гърдите; никой вече не пише с такъв език, никой. Васил Акьов говори с равните си, като с равен. Взема безлични образи и ги оцветява, издига, прави ги наистина живи; нещо, което да протегнеш ръка и аха да докоснеш. Това прави големият писател. Взема кал от грубата земя, българската, и извайва амфора, която засвирва щом духнеш в нея и мелодията разказва една история за това, какво е било там някъде, какви хора са живяли, истински. Като самия него.