Квартал „Цветен” е идилично швейцарско предградие, спокойно, понякога скучно. Зад лъскавите фасади обаче тлее женско недоволство – от себе си и от привидно свободно избрания път в живота. То прераства във война между няколко съседки в старанието на всяка една да се докаже като по-добра майка от другата. Както често се случва, поводът са децата. Сибил, Алина, Сузане, Бригит, София, Бернадет – шест различни женски свята, изпълнени с вътрешни и външни противоборства. Драматично завръщащи се спомени, горчиви диалози със себе си и порасналите деца, женското битие между „искам”, „трябва” и „мога”. Роман за любовта, за бойните полета вътре в нас, за победите над себе си и за неочакваните пътищата, по които поемаме...?
Евелина Ламбрева Йекер е родена на 09.05.1963 г. в гр. Стара Загора. Завършва Английска езикова гимназия в гр. Русе през 1982 г. и медицина в гр. Плевен през 1989 г. От 1996 г. живее в Швейцария. Доктор на медицината от 2002 г. В момента работи като психиатър-психоаналитично ориентиран психотерапевт и сексуален терапевт на индивидуална практика в гр. Люцерн. Успоредно с това преподава като клиничен доцент в Катедрата по психосоциална медицина на Университета в гр. Цюрих. През 2005 г. завършва тригодишния Колегиум "Gender Studies" към Университета в Цюрих с втори дисертационен труд. Автор на стихосбирките "Скок към слънцето" (2006), "Затворен прозорец" (2007; в сръбски превод, 2008), "Между Матерхорн и Шипка" (2007), "Sammle mich..." (нем. ез., Цюрих, 2008), на сборниците с разкази "Влакът за Амстердам" (2008), "Unerwartet" (нем. ез., Люцерн, 2008), "Бунище за цигулки" (2009), на романите "Защото говорехме немски" (2011), "Обядът на семейство Щум" (2012), "Войната на майките" (2014). Член на Съюза на швейцарските писатели и на Съюза на швейцарските лекари-писатели от 2008 г.
В един "цветен" квартал се събират и срещат наистина "цветни" съдби. Чета и се лутам в това на коя майка приличам повече, после затварям книгата и се моля да не приличам на нито една от тях. Цитат: "Но разчистването на сметки не прави от човека герой, а точно обратното- превръща го в окаян мерзавец, когото после всички мразят, а като отшуми медийната му слава след погребението му, никой повече не желае да си спомня за него..."