Микровселена от трагични исторически обусловености, разбити сърца, различни мирогледи и култури – това е животът на хората в част от територията на Западна Прусия, белязана от поредните съдбоносни промени в държавността между Полша, Русия и Германия. В изповедите на четиримата персонажи се разкрива неизбежната делничност и една и съща история за невъзможната любов, забранена от закона по време на нацисткия режим. Увлекателната белетристична форма проследява участта на героите, принудени да балансират между предаността и предателството, отдадеността и користта, страха и жертвоготовността.
Реализмът се преплита с магия, преживяванията – със съновидения и подвеждаща, лъжлива памет, а читателят потъва в завладяващия сюжет на романа „Транспрусия“ от първата до последната страница.
Поляците наричат селището си Липяни, а немските Линденшанц - селце в Западна Прусия по времето на Третия райх. Тук германци и поляци са си съжителствали през цялата бурна история на този край. Има също няколко руснаци, дори украинец на служба при нацистите, а до скоро е имало и и доста евреи, имало ги е.
Германци и поляци, протестанти и католици са си живели мирно, дори и сега, когато нацистите управляват, между хората цари основно разбирателство. Някои поляци приемат немска самоличност, която ще им спечели повече права, но и презрението на сънародниците, други ще се включат в съпротивата. Измежду местните германци няма убедени нацисти освен едно момче, повлияно от пропагандата, няма и антисемити. Някои поляци са учили в немски училища и знаят езика, а полски разбират дори немците. Смесените бракове винаги са съществували и след краха на нацистите вероятно ще продължат.
Нацистите заселват немци в бившите жилища на евреите и новозаселените са естествено по-привлечени от хитлеризма, но ексцесиите се извършват основно от външни хора, от представителите на Гестапо и СС.
Браковете между поляци и германци са забранени, а наказанието за мъжете, престъпили забраната, е смърт.
Когато след края на войната руснаците окупират тази територия, убиват или изпращат в лагер всички германци, независимо дали имат някаква вина или не. Оцелява само едно немско семейство, което е укривало партизани. Затова предвидливите германци напускат селото. Каква обаче е съдбата им по пътя, не се наемам да гадая. Изнасилват се жени на всякаква възраст, предимно германки, но не само.
В романа има четирима разказвачи, но главният е полското момче Тадек, което придава свежест и непосредственост на повествованието. От самото начало селската ясновидка или пък вещица, зависи под какъв ъгъл ще я погледнем, прави предсказания за селото и за самия Тадек. Това ни навежда на мисълта, че нещо важно ще се случи в Липяни. Селището е със стратегическо местоположение в Райха и затова тук се разиграват събития с голямо значение за съдбата му. Много е заложено на карта и главните герои са готови да жертват живота си за него.
Тадек е прекалено малък за да има изградена представа за дълг, но е прекрасен образ на почтено и добро човешко същество, което лесно различава правилните постъпки от нечестните и престъпните. Той се оказва на ключови места в повествованието и през неговите очи виждаме и се досещаме за случващото се. Понякога той интерпретира грешно или пък се губи в съновидения и тези съноподобни състояния дават на романа едно допълнително измерение.
Както авторът споделя в свое интервю, всички събития в тази история са се случили реално, дори имената на основните персонажи са истински. Имало я е дори гадателката, която се явява в ключови моменти като гласът на съдбовността. Реалността и магическите елементи са в особена симбиоза, така че реалността често се размива, но самата реалност често е непонятна или непоносима. На мен тази магичност и загадъчност много ми допадна. Хареса ми също как бавно се разкриват и мотивите на основните герои.
Романът има и още едно измерение - духовното. Много от героите са въвлечени в търсенето на съкровището на графовете Раковски, убити от хитлеристите. Дали такова съкровище наистина съществува или не, ще реши съдбата на няколко нацисти, но аз тълкувам това търсене като пробен камък за човечността и ценностите на въвлечените и като дирене на вътрешното съкровище, онова в сърцето и в духа. Дали малкият Тадек го открива? Аз мисля, че да.
Полското нелегално правителство, управляващо от чужбина, успява да координира дейността на около 600 000 членове на Съпротивата, които извършват хиляди много успешни акции в тила на нацистите. Счита се, че това е най-ефективната антихитлеристка борба по време на ВСВ. В нея участват и немци и всички са много единни и отдадени. Възхищавам се на полския народ за решимостта и сплотеността му!
Силно ви препоръчвам този роман! Дано повече хора го прочетат!
Събитията са трагични, но някъде дълбоко вътре се крие съкровището и никой, и никога не може да го отнеме. Затова книгата не потиска, а вдъхва надежда. Доста автори не успяват да постигнат този ефект: вярата в живота и колко ценен и вълшебен е той. Збигнев Збиковски го е предал.