Един от най-забележителните романи за историята на арабския свят.
Годината на слона в ислямската история е годината, в която е роден пророкът Мохамед (570 г. от н.е.).
Арабският полуостров е раздиран от военни и религиозни сблъсъци, когато Абраха, жестокият завоевател и цар на Химяр (Йемен), повежда многохилядната си армия с невиждани дотогава бойни слонове към Мека. Целта му е да унищожи намиращото се там древно светилище Кааба, където всяка година се стичат поклонници от всички страни, и да пренасочи поклонническия поток към величествената църква, която е построил в столицата си Сана.
Докато армията на Абраха настъпва, в сърцето на пустинята се разгаря друга, далеч по-разтърсваща битка – тази между баща и син.
Абдулмуталиб е един от старейшините на Мека, здраво свързан с традициите. Но след раждането на десетия му син Абдулах всяка нощ е измъчван от кошмари. За да намери обяснение за тях, той е предприел пътуване далеч на север, където един монах му припомня обета, който е дал някога по време на суша: че ако открие кладенец в Мека и му се родят десет момчета, ще пожертва десетото. Кошмарите продължават да го преследват всяка нощ, години наред, защото не намира сили да пожертва сина си. Дори напротив, той се превръща в любимия му син и това води до конфликт с първородния му наследник.
Абдулах възмъжава, но истината има своя цена, а свободата – своите врагове.
Докато в пустинята ехтят стъпките на бойните слонове и въздухът натежава от предчувствие за предстоящата битка, младият Абдулах усеща, че най-големият сблъсък няма да се реши с мечове и камъни, а в сърцата на онези, които се осмеляват да погледнат отвъд догмите. А синът, който ще му се роди, ще бъде най-великият арабски религиозен и политически лидер и пророк.
С богатия си и уникален стил албанският писател Браян Сукай извайва истински литературен шедьовър върху основата на исторически факти и Корана. „Годината на слона“ е силно въздействащ роман за сблъсъка между вярата и разума, за жертвите, които бележат историята, и за неведомите сили, които решават хода на човешкия живот.
„Годината на слона“ Браян Сукай разказва за живота на Арабския полуостров по времето на дядото Абдулмуталиб и неговият десети син, Абдулах, бащата на пророка Мохамед.
По мое мнение романът е сякаш незавършен, макар че историята сама по себе си има своят логичен край (донякъде библейски), защото въпреки че Арабия е разкъсана от различни племена, които нямат собствена вяра и държава, някъде в миналото се прокрадва митът за пророка Ибрахим, който е трябвало да жертва сина си, (библ. Авраам), и този мотив за жертвата е пренесен из целия роман, заедно с други мотиви, тъй като в по-късни времена, когато Мохамед променя облика на полуострова, обединява го около исляма, дава идеал, вяра и цел на хората, в коранът се пренасят много библейски сюжети, насложени във времето. Авторът загатва за причините за разцепления и раздори между племената, всеки човек се чувства свързан с рода си, но липсва по-силна връзка между различите племена, а старейшините на Мека не са единодушно в повечето случаи и дори по време на опасност, никой не поема водачеството, за да обедини и организира хората.
Много интересна ми беше линията за Химярското царство, тя не е централна, но всъщност е ключова за цялостния сюжет и за заглавието. Тъй като Годината на слона е годината, в която етиопският завоевател на Химяр, Абраха, повежда многохилядна армия с невиждани дотогава бойни слонове към Мека, това е също и годината, в която е роден пророкът Мохамед (570 г. от н.е.).
" - Откакто сме дошли по тези земи преди хиляди години до ден днешен, не сме успели да преминем отвъд племенния ред. Защо се е случило това, никога не съм знаел, може би ще умра без да го разбера. Другите народи отдавна са преживели това състояние... Някога, когато срещнах роднините си в Ятриб, обсъждахме, че нещо, което е лек за един, може да бъде отрова за друг. Ако държавата е спасение за другите народи, може би за нас е горчив пелин. Може би сме изпаднали в летаргия, от която не искаме да се събудим, или може би ни липсва куражът да направим първата крачка към коренна промяна. Съседите не ни помагат, напротив - искат ни такива, дезорганизирани, варвари. Имаме нещастието да бъдем заобиколени от народи, които не ни обичат. На север - Византия, на юг - Аскум, и двете многократно по-мощни от нас. ... Всички останали имат убеждение, идеал, вяра."
За мен това е най-вече роман за израстването. Сукай е изградил интересна сюжетна структура върху основните исторически факти. Абдулах ще извърви своя път към себе си, към баща си, към (себе)познанието и може би неговите избори ще окажат силно влияние върху бъдещето на народите, населяващи Арабския полуостров. Само времето и опитът носят знание на човек, според Абдулмуталиб, понякога трябва преживееш много неща, за да достигнеш до прозрение. Интересен сблъсък - дали мъдростта е вътре в човека и се натрупва, или той я добива отвън - от другите и от книгите. Човек трябва да слуша в тишината на суровата пустош.
"Пустинята е тишина, която крещи, една безкрайна повтаряемост и нестихващ монолог, отекващ в нищото. Пустинята е страхът, който не идва отвън, а се ражда вътре в теб. Тя е застинало време, в което няма нито минало, нито бъдеще. Пустинята не е място, тя е отсъствие - липса на живот, на пулс, на зов. Тя е загадка без отговор, огледало, в което виждаш само онова, което си готов да видиш. Баща му му беше казал, че пустинята има хиляди очи, но когато го попита какво означава това, той замълча. Защото и самият той беше чул това от своя баща, който също не е знаел защо. Пустинята е въпрос без отговор. "
В романът има сурова красота и поетичност, носи приказното усещане на Изтока.
Започнах книгата с големи очаквания, но останах разочарована. Нито историята ми хареса, нито стилът на автора — ако исках приказка, щях да си купя книга с приказки. Не препоръчвам.