Японецът и потокът

by Златомир Златанов

Unknown Binding

First published January 1, 1993

About the author

Златомир Златанов (1953) е писател, поет и есеист, един от видните представители на българския пост-модернизъм, автор на стихосбирката Палинодии (1989), до голяма степен смятана за първата отворено пост-модернистка стихосбирка в България. През 1989 г. новелата му „Екзитус“ (1982) е адаптирана в киното за филма със същото име от Красимир Крумов (и до днес филмът се счита за един от най-представителните български филми за перестройката).

Златанов е най-познат с поетичната си книга На острова на копрофилите (1997). През 90-те години на XX и 10-те на ХХI век развива все по-теоретична лексика, започвайки с Езикът и неговата сянка (1996) и Протоколи за другия (2001), а по-късно се ангажира с мисълта на Лакан и Бадиу, като публикува блогоромана Лаканиански мрежи (2005), Отвъд травма и революция (2007) и серията есета Ален Бадиу, или упорството на нелогичните светове (2008). Последните му за момента книги са поемата Ектения (2012) и Никой не знае защо: Събрани пиеси (2021).

Reviews

[Viktoria Chipova]

Рецензия: 1/5 ⭐️
Японецът и потокът – Златомир Златанов

Макар да имам уважение към експерименталните търсения в литературата, Японецът и потокът за мен беше крайно неразбираема и откъсната от читателя. Текстът се лута между философски абстракции, фрагментарни мисли и образи, които не изграждат ясна структура или смисъл.

Авторът очевидно търси дълбочина и авангардност, но резултатът е хаос от език и идеи, лишени от емоционален център. Стилът е претенциозен, а съдържанието – неуловимо. Вместо да предизвика размисъл, книгата оставя усещане за досада и объркване.

Възможно е това произведение да се хареса на почитатели на радикално експерименталната литература, но за мен лично липсваше каквато и да е ангажираност – както естетическа, така и човешка.

В обобщение:
Труден, неясен и отчуждаващ текст, който не успя да ме достигне по никакъв начин. 1/5.