What do you think?
Rate this book
Истории от последното измерение #2
Пътуване през спомени ч. 2
Скар е на път да се завърне напълно към спомените от предишния си живот. С всяко събрано късче от разпръснатото си минало воинът вижда докъде може да стигне човек, отдал се на слабостите си. Решен окончателно да се откъсне и противопостави на волята на Мрачния магьосник, контролиращ съществуването му, Скар трябва да премине през още няколко изпитания, преди окончателно да се изправи срещу апогея на своето себеунищожение. Полуживият мъж ясно осъзнава, че краят му е съвсем близо – затова започва да планира как да провали плановете на господаря си. И всичко това само за да възмезди пагубното си минало и да откупи поне частица от разядената си съвест.
Отряд герои се отправя на пътешествие, чиято крайна цел е да изпробва магия, която може би е последният шанс на кралството да устои на ордите на Мрачния лорд. Самите герои постепенно осъзнават, че кралството, което трябва да защитават, дълбоко в сърцевината си е също толкова потънало в поквара и разпад, колкото и тези, желаещи да го унищожат.
Отряд герои се отправя на пътешествие, чиято крайна цел е да изпробва магия, която може би е последният шанс на кралството да устои на ордите на Мрачния лорд. Самите герои постепенно осъзнават, че кралството, което трябва да защитават, дълбоко в сърцевината си е също толкова потънало в поквара и разпад, колкото и тези, желаещи да го унищожат.
- GenresBulgarian Literature
160 pages, Paperback
First published September 19, 2014
2 people are currently reading
37 people want to read
About the author
Делиян Маринов
12 books57 followers Биография
Делиян Маринов е роден на 28.04. 1992 в гр. Севлиево. Детството си прекарва в старопланинското градче Етрополе, чиито природна красота и запазени селски бит и обичаи, оставят приятен почерк в съзнанието му завинаги.
Започва да чете фентъзи на 14 години, като първата му прочетена книга е „Орки” на Стен Никълс и благодарение на нея се влюбва в жанра. По същото време, започва да се учи и на селскостопанска работа. По-късно се мести в гр. Севлиево и там прави първите си опити да пише, но бързо трие текстовете си тъй като му се струват твърде повлияни от любимите му автори.
На 19 годишна възраст записва специалност „Политология“ във Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий”, като там възобновява страстта си по писането.
През 2012 г. участва в академичния форум за обществени науки, провеждан от УНСС, с публикацията „Социалната срещу либералната държава: Здравеопазването и образованието като човешки капитал”. В същия форум, заедно с колегата си Денис Симеонов, печелят награда за „Академичен Екип“.
През 2013 г. Делиян започва работа по първия си фентъзи роман „Пътуване през спомени” книга първа от Истории от Последното Измерение. За да финансира печатането и издаването на творбата, му се налага да започне работа в завод за найлонови торбички, паралелно със следването. В фабриката се сблъсква и с едни от най-големите низости, до които може да стигне човешката природа. Есента същата година, „Пътуване през спомени” част 1 излиза от печат.
През следващата година, Делиян реализира и „Пътуване през спомени” част 2. В края на 2014-та година, разказът му „Балканът, който все още има сърце” печели поощрителна награда от конкурса „На шефа с любов” и е публикуван в едноименния сборник на издателска къща „Президент”.
През 2015-та година завършва бакалавърска степен и окончателно напуска фабриката, но не спира да пише. Пет негови разказа са четени на живо по време на инициативата „Истории от някога”, след одобрение за участие. Същата година печели специална награда от scifi.bg за разказа си „Изборът”, участвал в конкурса „Копнеж за растящо човешко творчество” на Човешката библиотека. Друго постижение в разказът му „Самотата на вятъра“, която печели 3-то място в IX-тото издание на Националния конкурс „Яна Язова“, организиран в гр. Лом през 2015 г.
Лятото на 2015 г. Делиян се мести във Варна, където започва работа в супермаркет, като паралелно с това пише статии за интернет медията „Под Моста”. Материалите му засягат различни аспекти на социалния живот: наболели световни проблеми; ревюта на известни български и световни романи; интервюта с издатели, автори и музиканти.
Есента, заедно със своята колежка Силвия Петрова, повеждат „Походът на българското епично фентъзи”, чиято настояща и бъдеща мисия, е да организира серия представяния, в различни градове на страната, заедно с други автори, за да може българското фентъзи да се утвърди още повече в литературните среди у нас. Първото събитие от мероприятието бива проведено в книжарница „Хеликон“ – Витоша, гр. София, събира близо петдесет човека, сред които и утвърдени в жанра автори.
През месец октомври 2015 г. участва доброволно в предизборен PR екип, като негова се пада ролята да подготвя и пише речи, статии към различни медии и рекламни материали. Участието му е напълно безкористно - с цел добиване на опит, както по специалността, така и в писането.
Началото на 2016-та става член на клубът за хорър автори „Lazarus”. В края на март същата година, излиза сборникът на национален клуб за фентъзи и фантастика „Цитаделата” – „Мечове в космоса”, в който участва с разказа си „Новооткрита раса”.
Същият месец, получава и грамота-сертификат за финалист, в конкурса на Българско либертарианско общество за есе на тема „Цената на безплатният обяд в социалната държава”.
Май, 2016-та година, излиза сборникът с хорър разкази „Писъци”, с който Делиян участва с произведението си „Саможертвата на твореца”.
Интересува се най-много от музика, кино и литера
Делиян Маринов е роден на 28.04. 1992 в гр. Севлиево. Детството си прекарва в старопланинското градче Етрополе, чиито природна красота и запазени селски бит и обичаи, оставят приятен почерк в съзнанието му завинаги.
Започва да чете фентъзи на 14 години, като първата му прочетена книга е „Орки” на Стен Никълс и благодарение на нея се влюбва в жанра. По същото време, започва да се учи и на селскостопанска работа. По-късно се мести в гр. Севлиево и там прави първите си опити да пише, но бързо трие текстовете си тъй като му се струват твърде повлияни от любимите му автори.
На 19 годишна възраст записва специалност „Политология“ във Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий”, като там възобновява страстта си по писането.
През 2012 г. участва в академичния форум за обществени науки, провеждан от УНСС, с публикацията „Социалната срещу либералната държава: Здравеопазването и образованието като човешки капитал”. В същия форум, заедно с колегата си Денис Симеонов, печелят награда за „Академичен Екип“.
През 2013 г. Делиян започва работа по първия си фентъзи роман „Пътуване през спомени” книга първа от Истории от Последното Измерение. За да финансира печатането и издаването на творбата, му се налага да започне работа в завод за найлонови торбички, паралелно със следването. В фабриката се сблъсква и с едни от най-големите низости, до които може да стигне човешката природа. Есента същата година, „Пътуване през спомени” част 1 излиза от печат.
През следващата година, Делиян реализира и „Пътуване през спомени” част 2. В края на 2014-та година, разказът му „Балканът, който все още има сърце” печели поощрителна награда от конкурса „На шефа с любов” и е публикуван в едноименния сборник на издателска къща „Президент”.
През 2015-та година завършва бакалавърска степен и окончателно напуска фабриката, но не спира да пише. Пет негови разказа са четени на живо по време на инициативата „Истории от някога”, след одобрение за участие. Същата година печели специална награда от scifi.bg за разказа си „Изборът”, участвал в конкурса „Копнеж за растящо човешко творчество” на Човешката библиотека. Друго постижение в разказът му „Самотата на вятъра“, която печели 3-то място в IX-тото издание на Националния конкурс „Яна Язова“, организиран в гр. Лом през 2015 г.
Лятото на 2015 г. Делиян се мести във Варна, където започва работа в супермаркет, като паралелно с това пише статии за интернет медията „Под Моста”. Материалите му засягат различни аспекти на социалния живот: наболели световни проблеми; ревюта на известни български и световни романи; интервюта с издатели, автори и музиканти.
Есента, заедно със своята колежка Силвия Петрова, повеждат „Походът на българското епично фентъзи”, чиято настояща и бъдеща мисия, е да организира серия представяния, в различни градове на страната, заедно с други автори, за да може българското фентъзи да се утвърди още повече в литературните среди у нас. Първото събитие от мероприятието бива проведено в книжарница „Хеликон“ – Витоша, гр. София, събира близо петдесет човека, сред които и утвърдени в жанра автори.
През месец октомври 2015 г. участва доброволно в предизборен PR екип, като негова се пада ролята да подготвя и пише речи, статии към различни медии и рекламни материали. Участието му е напълно безкористно - с цел добиване на опит, както по специалността, така и в писането.
Началото на 2016-та става член на клубът за хорър автори „Lazarus”. В края на март същата година, излиза сборникът на национален клуб за фентъзи и фантастика „Цитаделата” – „Мечове в космоса”, в който участва с разказа си „Новооткрита раса”.
Същият месец, получава и грамота-сертификат за финалист, в конкурса на Българско либертарианско общество за есе на тема „Цената на безплатният обяд в социалната държава”.
Май, 2016-та година, излиза сборникът с хорър разкази „Писъци”, с който Делиян участва с произведението си „Саможертвата на твореца”.
Интересува се най-много от музика, кино и литера
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
August 9, 2017
Набързо прегледах бележката на автора на този втори том и нещо ми хвана окото, та прочетох и този том, защото очевидно се мразя.
"(...)в Последното Измерение -- едно е сигурно -- вие притежавате два тома българско фентъзи, изградено в напълно нов и идентичен свят.
Едно постижение за българското High Fantasy.
Една свършена задача."
Делиян Маринов продължава да ме принуждава да се чудя дали аз не разбирам българските думи или има някакво сериозно разминаване между речниците, които използваме, защото не виждам как може да съществува изречение, в което един свят се нарича хем "нов", хем "идентичен". Не мисля, че някога съм бил по-стъписан от толкова кратко словосъчетание (като изключим "прецизна точност" и "празна бездна" от предишния том). Ще се опитам да съм по-кратък този път.
Та, тук имаме две твърдения. Че "Пътуване през спомени" е "постижение за българското High Fantasy" и че е "свършена задача". Първо да се попитаме дали този роман е постижение за българското фентъзи? Честно казано, не. Просто и ясно -- не. Не. Не! НЕ! В романа на Делиян Маринов няма нищо ново и това не го казвам просто ей така, няма НИЩО ново. Главното кралство се нарича просто "Кралството" през цялата книга, по дяволите! Главният злодей е типичния мрачен господар (и не стига, че е типичен мрачен господар, ами така и се нарича през повечето време). Има някаква недоразвита любовна история с принцеса, някакви двуизмерни компаньони на главния герой (който се справя с всичко без никакви проблеми), всичко това в най-изтъркания и недоразвит фентъзи свят, който може да си представите (или не можете, защото Делиян Маринов не го описва адекватно, нито го пише адекватно де) Повече от половината герои дори нямат нормални имена, а вместо това използват двуизмерни черти на характера си за название (Призрак, Инстинкт, Обелиск, но за да не е все едно и също имаме и Стийл и Скуийз). Сюжетът НЯМА структура, случките се случват просто защото така иска писателят, а не защото има смисъл и последователност. Няма капка foreshadowing, няма и следа от замисъл зад повечето параграфи, те просто са си там, грозни и недодялани тръни в очите. Единственото различно нещо в тази книга, за което се сещам е темата за зелената светлина, но съжалявам, да имаш специфичен цвят в света за злодеите в света си не го прави оригинален. Ако този роман е "постижение" за българското High Fantasy, то Мартин Колев е Толкин а Б.Н. Добрев буквално е божество...
Но "Пътуване през спомени" свършена задача ли е? Все пак сюжета е субективен, може да има хора, на които им е харесал. Аз свършена задача тук не виждам, нито от автора, нито от редактора (редакторите в този случай). Има куп пряка реч, която е написана неправилно. Авторът просто не разбира как се пише проза от трето лице (нещо, което честно казано мислех за невъзможно, особено за човек, който е прочел повече от две книги през живота си). Постоянно има едни моменти, в които сякаш Делиян Маринов е седнал пред теб и ти говори за книгата си, вместо всъщност да четеш книгата му („Това лошо ли е?“ питате вие, „Да, разбира се,“ отговарям аз „Делиян Маринов не е добър разказвач на хартия, а на живо винаги е по-зле“). Изречения и параграфи започнати с "Уви", "О, да!", "Но!", "Но." и "Не!" НЯМАТ място в книгата (и нямат място в проза от трето лице). Но това не е най-лошото. В един момент разказвачът сякаш започва да говори от първо лице и директно в текста има изречението "Спипах ви, а?" единственото нещо, което спипа е ниското ми очакване, което смятах за принизено със земята, но Делиян Маринов намери нов начин да ме разочарова. Романът не изглежда да е погледнат втори път след първата чернова. Има думи и фрази като "що-годе" и "пишлемета", които просто не пасват на подразбрания стил на книгата, не че такъв съществува, все пак имаме градове на име "Ковачево" и градове на име "Ефес"; имаме храмове на име "Любов" и храмове на име "Изцелението Форгивънс". Имам чувството, че Делиян Маринов има раздвоена личност и постоянно се води аргумент в главата му коя от тях да натиска клавишите, нещо, което най-добре си проличава в една от сцените с Нумориус, в която в рамките на 4 страници названието му се сменя цели 28 пъти и то не в дублетни форми като "Нумориус" и "Мрачния Господар", не, това би било прекалено „идентично“ с другите фентъзита, тук има цели 11 различни названия. За 4 страници... Представете си ако Роулинг наричаше Хари Младия магьосник, Младия маг, Малкия дечко, Хлапето, Малкия маг, Малкия магьосник, Магьосника, Мага, Господин Потър, Харчо и Оня с очилата в напълно безразборен ред, преминавайки през 90% от наличните названия през всеки 4 страници. Абсурдно е, дори героите постоянно сменят названието на Нумориус в пряката си реч, което, барабар с неграмотността, унищожава диалога в романа. Не искам да чета роман от автор, който не може да реши колко местоимения ще използва за злодея си (отговорът винаги е две, между другото), защото събрано с първия том за сега Нумориус е бил наречен поне по 15 различни начина.
Не мисля, че трябва да обосновавам оценката си повече. "Пътуване през спомени" е буламач, това върви и за двата тома. Авторът или не е прегледал творбата си, или е прекалено заспал, за да осъзнае, че може би не пише перфектно (но съдейки колко позитивни отзиви е получил, мога ли да го държа отговорен? Да, мога защото да напишеш "Тези благодетели Скар ги беше погазвал" е непростимо за един петокласник, камо ли за един "писател"). По двата тома са работили два различни редактори, не знам какво са правили и не знам как смеят да се нарекат редактори ако са оставили толкова дупки и глуповати моменти в тази книга. Сякаш аз да се нарека плажен спасител и активно да оставям хора да се давят пред очите ми. "Пътуване през спомени" си е постижение за българското High Fantasy, колкото действията на Гаврило Принцип са постижение за мира в XX век.
"(...)в Последното Измерение -- едно е сигурно -- вие притежавате два тома българско фентъзи, изградено в напълно нов и идентичен свят.
Едно постижение за българското High Fantasy.
Една свършена задача."
Делиян Маринов продължава да ме принуждава да се чудя дали аз не разбирам българските думи или има някакво сериозно разминаване между речниците, които използваме, защото не виждам как може да съществува изречение, в което един свят се нарича хем "нов", хем "идентичен". Не мисля, че някога съм бил по-стъписан от толкова кратко словосъчетание (като изключим "прецизна точност" и "празна бездна" от предишния том). Ще се опитам да съм по-кратък този път.
Та, тук имаме две твърдения. Че "Пътуване през спомени" е "постижение за българското High Fantasy" и че е "свършена задача". Първо да се попитаме дали този роман е постижение за българското фентъзи? Честно казано, не. Просто и ясно -- не. Не. Не! НЕ! В романа на Делиян Маринов няма нищо ново и това не го казвам просто ей така, няма НИЩО ново. Главното кралство се нарича просто "Кралството" през цялата книга, по дяволите! Главният злодей е типичния мрачен господар (и не стига, че е типичен мрачен господар, ами така и се нарича през повечето време). Има някаква недоразвита любовна история с принцеса, някакви двуизмерни компаньони на главния герой (който се справя с всичко без никакви проблеми), всичко това в най-изтъркания и недоразвит фентъзи свят, който може да си представите (или не можете, защото Делиян Маринов не го описва адекватно, нито го пише адекватно де) Повече от половината герои дори нямат нормални имена, а вместо това използват двуизмерни черти на характера си за название (Призрак, Инстинкт, Обелиск, но за да не е все едно и също имаме и Стийл и Скуийз). Сюжетът НЯМА структура, случките се случват просто защото така иска писателят, а не защото има смисъл и последователност. Няма капка foreshadowing, няма и следа от замисъл зад повечето параграфи, те просто са си там, грозни и недодялани тръни в очите. Единственото различно нещо в тази книга, за което се сещам е темата за зелената светлина, но съжалявам, да имаш специфичен цвят в света за злодеите в света си не го прави оригинален. Ако този роман е "постижение" за българското High Fantasy, то Мартин Колев е Толкин а Б.Н. Добрев буквално е божество...
Но "Пътуване през спомени" свършена задача ли е? Все пак сюжета е субективен, може да има хора, на които им е харесал. Аз свършена задача тук не виждам, нито от автора, нито от редактора (редакторите в този случай). Има куп пряка реч, която е написана неправилно. Авторът просто не разбира как се пише проза от трето лице (нещо, което честно казано мислех за невъзможно, особено за човек, който е прочел повече от две книги през живота си). Постоянно има едни моменти, в които сякаш Делиян Маринов е седнал пред теб и ти говори за книгата си, вместо всъщност да четеш книгата му („Това лошо ли е?“ питате вие, „Да, разбира се,“ отговарям аз „Делиян Маринов не е добър разказвач на хартия, а на живо винаги е по-зле“). Изречения и параграфи започнати с "Уви", "О, да!", "Но!", "Но." и "Не!" НЯМАТ място в книгата (и нямат място в проза от трето лице). Но това не е най-лошото. В един момент разказвачът сякаш започва да говори от първо лице и директно в текста има изречението "Спипах ви, а?" единственото нещо, което спипа е ниското ми очакване, което смятах за принизено със земята, но Делиян Маринов намери нов начин да ме разочарова. Романът не изглежда да е погледнат втори път след първата чернова. Има думи и фрази като "що-годе" и "пишлемета", които просто не пасват на подразбрания стил на книгата, не че такъв съществува, все пак имаме градове на име "Ковачево" и градове на име "Ефес"; имаме храмове на име "Любов" и храмове на име "Изцелението Форгивънс". Имам чувството, че Делиян Маринов има раздвоена личност и постоянно се води аргумент в главата му коя от тях да натиска клавишите, нещо, което най-добре си проличава в една от сцените с Нумориус, в която в рамките на 4 страници названието му се сменя цели 28 пъти и то не в дублетни форми като "Нумориус" и "Мрачния Господар", не, това би било прекалено „идентично“ с другите фентъзита, тук има цели 11 различни названия. За 4 страници... Представете си ако Роулинг наричаше Хари Младия магьосник, Младия маг, Малкия дечко, Хлапето, Малкия маг, Малкия магьосник, Магьосника, Мага, Господин Потър, Харчо и Оня с очилата в напълно безразборен ред, преминавайки през 90% от наличните названия през всеки 4 страници. Абсурдно е, дори героите постоянно сменят названието на Нумориус в пряката си реч, което, барабар с неграмотността, унищожава диалога в романа. Не искам да чета роман от автор, който не може да реши колко местоимения ще използва за злодея си (отговорът винаги е две, между другото), защото събрано с първия том за сега Нумориус е бил наречен поне по 15 различни начина.
Не мисля, че трябва да обосновавам оценката си повече. "Пътуване през спомени" е буламач, това върви и за двата тома. Авторът или не е прегледал творбата си, или е прекалено заспал, за да осъзнае, че може би не пише перфектно (но съдейки колко позитивни отзиви е получил, мога ли да го държа отговорен? Да, мога защото да напишеш "Тези благодетели Скар ги беше погазвал" е непростимо за един петокласник, камо ли за един "писател"). По двата тома са работили два различни редактори, не знам какво са правили и не знам как смеят да се нарекат редактори ако са оставили толкова дупки и глуповати моменти в тази книга. Сякаш аз да се нарека плажен спасител и активно да оставям хора да се давят пред очите ми. "Пътуване през спомени" си е постижение за българското High Fantasy, колкото действията на Гаврило Принцип са постижение за мира в XX век.
June 30, 2018
Издигнал се до пръв воин на Нумориус, във втора книга Скар вече се е сдобил с достатъчно спомени - кои подарени, кои си е възвърнал по естествен път. Скар решава да се опълчи на своя господар и да върви по пътя на принципите си, да служи само и единствено на своята чест. Но ще успее ли?
Нумориус става все по-силен и по-могъщ. Вече събира огромна армия и съживява мъртъвци от нов тип. Усеща и силната собствена воля на Скар, така че му готви заместник - покорния гигант Забрава. Ще бъде ли достатъчна бойната част, която Скар предвожда лично? Или ще се наложи да търси помощ и от другаде?
Ще му бъдат ли верни, или верността им към господаря ще се окаже по-силна и ще се обърнат срещу него? Всички те - Призрак, Мегидо, Инстинкт, Обелиск и останалите? А те са немъртви, всеки следващ ден плътта им гние и се разкапва все повече, докато останат само оголени скелети.
Отговор на тези въпроси ще получите след като прочетете "Пътуване през спомени: Истории от последното измерение". Едно чудесно дарк фентъзи от български автор, което препоръчвам с две ръце.
Нумориус става все по-силен и по-могъщ. Вече събира огромна армия и съживява мъртъвци от нов тип. Усеща и силната собствена воля на Скар, така че му готви заместник - покорния гигант Забрава. Ще бъде ли достатъчна бойната част, която Скар предвожда лично? Или ще се наложи да търси помощ и от другаде?
Ще му бъдат ли верни, или верността им към господаря ще се окаже по-силна и ще се обърнат срещу него? Всички те - Призрак, Мегидо, Инстинкт, Обелиск и останалите? А те са немъртви, всеки следващ ден плътта им гние и се разкапва все повече, докато останат само оголени скелети.
Отговор на тези въпроси ще получите след като прочетете "Пътуване през спомени: Истории от последното измерение". Едно чудесно дарк фентъзи от български автор, което препоръчвам с две ръце.
July 1, 2020
Втората част на "Пътуване през спомени" отново разглежда извечнита идея за борбата между Доброто и Злото, като движещи сили на живота и смъртта, но някак са съединили сили и властват в едно съвсем ново измерение. Дали съществува абсолютно добро и абсолютно зло, дали човек извършил жестоки и непростими дела приживе може да получи своето опрощение, след като е поел по път към изкуплението ? Делиян Маринов поставя тези основни въпроси, които винаги са вълнували човечеството и вероятно винаги ще го вълнуват.
July 30, 2017
Понеже смятам, че само оценката, която съм поставила на тези книги, не би била достатъчна, мисля да обоснова решението си. Честно казано, толкова много неща намирам за зле, в тези книги, че не знам от къде да започна.
Първо, който беше споменал, че тези книжки, са учудващо правилно написани, мисля, че трябва да отиде да уроци по български език, за да си припомни някои неща. Честно казано, имах изгарящото желание да взема един молив и да оправям граматичните, прапописните и пунктуационните грешки. Най-много ми прави впечатление, че почти навсякъде имаше „на който“ вместо „на когото“, което малко или много ме издразни. Ако е имало редактор, то не се забелязва.
Второто, което искам да спомена, са недобре подбраните имена. Нека започнем с това, че няма съответствие между имената на градовете и имената на героите, като език. Имената на героите, са англоезични, очевидно, а имената на градовете са български. Много ми е интересно на какъв език, за Бога, говорят в тази млада 500-годишна страна. Един от по-стряскащите примери е героят Стийл, което за хората, незнаещи английски език, означава стомана, а името на един от градовете - Стомана. Представих си как аз бих се чувствала, ако мен ме бяха нарекли Хасково, например. Други стряскащи примери са Обливиън, Гоуст и естествено, нашият главен герой Скар. Просто си представям как, някъде, една майка тъкмо е родила своето малко съкровище, вижда го, и решава да го кръсти „Забвение“. След това го обгръща с майчина топлина и казва, че е най-сладкото бебе, което някога е виждала. И естествено, остава да обсъдим и главния герой – Скар.
Другото, което смятам за проблем в книгите, е липсата на харктер на повечето герои и наличието на съвсем малко такъв в главните персонажи. Видях много ограничен набор от емоции като гняв, злост, любов. Те не са достатъчни, за да придобием представа за характера на участващите лица.
И последно, нека поговорим за проблемите в сценария. Включвайки множството удобни съвпадения, ужасният пролог, където аз лично се почувствах изключително объркана и за малко да не оставя книгата, както и предказуемият завъшек, се получава една бъркотия, която може би с по-сериозна редакторска намеса би се превърнала в нещо, което поне става за четене.
Знам, че критиката ми е остра, но се надявам, че авторът ще продължи да се развива в бъдеще и ще видим нещо наистина добро.
Първо, който беше споменал, че тези книжки, са учудващо правилно написани, мисля, че трябва да отиде да уроци по български език, за да си припомни някои неща. Честно казано, имах изгарящото желание да взема един молив и да оправям граматичните, прапописните и пунктуационните грешки. Най-много ми прави впечатление, че почти навсякъде имаше „на който“ вместо „на когото“, което малко или много ме издразни. Ако е имало редактор, то не се забелязва.
Второто, което искам да спомена, са недобре подбраните имена. Нека започнем с това, че няма съответствие между имената на градовете и имената на героите, като език. Имената на героите, са англоезични, очевидно, а имената на градовете са български. Много ми е интересно на какъв език, за Бога, говорят в тази млада 500-годишна страна. Един от по-стряскащите примери е героят Стийл, което за хората, незнаещи английски език, означава стомана, а името на един от градовете - Стомана. Представих си как аз бих се чувствала, ако мен ме бяха нарекли Хасково, например. Други стряскащи примери са Обливиън, Гоуст и естествено, нашият главен герой Скар. Просто си представям как, някъде, една майка тъкмо е родила своето малко съкровище, вижда го, и решава да го кръсти „Забвение“. След това го обгръща с майчина топлина и казва, че е най-сладкото бебе, което някога е виждала. И естествено, остава да обсъдим и главния герой – Скар.
Другото, което смятам за проблем в книгите, е липсата на харктер на повечето герои и наличието на съвсем малко такъв в главните персонажи. Видях много ограничен набор от емоции като гняв, злост, любов. Те не са достатъчни, за да придобием представа за характера на участващите лица.
И последно, нека поговорим за проблемите в сценария. Включвайки множството удобни съвпадения, ужасният пролог, където аз лично се почувствах изключително объркана и за малко да не оставя книгата, както и предказуемият завъшек, се получава една бъркотия, която може би с по-сериозна редакторска намеса би се превърнала в нещо, което поне става за четене.
Знам, че критиката ми е остра, но се надявам, че авторът ще продължи да се развива в бъдеще и ще видим нещо наистина добро.
June 18, 2015
(Цялото ревю - http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/... )
Втората книга на Делиян Маринов продължава историята за полуживият воин Скар като офицер и армията от живи мъртавци, които предвожда. Самият факт, че за половин година (от излизането на първата част през 2013 до втората през 2014) Делиян създаде един свой свят с тази първа книга "Пътуване през спомени" е безспорно много похвален, а сюжетът продължава по същия едновременно мрачен, но и пропит с един скрит лъч на надежда и нова възможност подход.
Истината е, че разполагах със съдържанието на втората част още в суровия й вид и нямах търпение официално книгата да изрезе, за да мога да си говоря за нея, както си му е редът...А ревюто закъсня от, абе, то си е до някъде и от мързел, не толкова от безвремие и магистърско учене. Както и да е. :D
Втората част продължава от там, до където беше свършила първата. Полуживите воини на Мрачния господар са претърпели разгром, но оцелелите от тях се придвижват внимателно и координирано. Проблемът е, че колкото повече време минава, толкова повече спомени се завръщат и избистрят ума на водача, на Скар, който освен с по-различното си отношение към събитията, се отличава и с това, че всъщност не се променя визуално, както останалите си спътници. А липсата на Гласа на Господаря в съзнанието им постепенно започва да влияе и на колебанията им.
Втората книга на Делиян Маринов продължава историята за полуживият воин Скар като офицер и армията от живи мъртавци, които предвожда. Самият факт, че за половин година (от излизането на първата част през 2013 до втората през 2014) Делиян създаде един свой свят с тази първа книга "Пътуване през спомени" е безспорно много похвален, а сюжетът продължава по същия едновременно мрачен, но и пропит с един скрит лъч на надежда и нова възможност подход.
Истината е, че разполагах със съдържанието на втората част още в суровия й вид и нямах търпение официално книгата да изрезе, за да мога да си говоря за нея, както си му е редът...А ревюто закъсня от, абе, то си е до някъде и от мързел, не толкова от безвремие и магистърско учене. Както и да е. :D
Втората част продължава от там, до където беше свършила първата. Полуживите воини на Мрачния господар са претърпели разгром, но оцелелите от тях се придвижват внимателно и координирано. Проблемът е, че колкото повече време минава, толкова повече спомени се завръщат и избистрят ума на водача, на Скар, който освен с по-различното си отношение към събитията, се отличава и с това, че всъщност не се променя визуално, както останалите си спътници. А липсата на Гласа на Господаря в съзнанието им постепенно започва да влияе и на колебанията им.
November 1, 2020
Ужас! Не знам дори от къде да започна. Тези книги ме смазаха тотално. Още първата част до половината я издържах и после я захвърлих. Втората я прочетох на диагонал с надеждата да стане по-добре, но всъщност не стана.
Личи си, че авторът е нов в писането. Изобщо в писането, не в писането на романи. Толкова грешки от всякакво естество не бях виждала на едно място. Да оставим това на страна, стил на писане изобщо не съществува тук. Още в самото начало те хвърля в един объркан свят, където не става ясно какво се случва. Аз лично не схванах смисъла на пролога, чиято цел е да ни "веведе" в света. На практика ни въведе, но не където трябва. След този пролог бях толкова объркана, че не знаех какво се случва. Това общо взето е и през цялата книга. Накъсани действия без никаква връзка между тях, които дезориентират читателя и го карат да се чуди какво се случва. Спомените на Скар са пресъздадени хаотично и без какъвто и да е смисъл. Да не говорим, че са еднообразни, а действията му понякога са нелогични. Като цяло, той самият е нелогичен. Уж е главен герой, а знаем толкова малко за него. Научаваме за това какъв е единствено от спомените, но в тях се разказва за зверствата, които е вършел и общо взето, нищо повече. Бих искала да видя какъв е той, кой е той. Предполагам има мотив някакъв. За мен лично той е лишен от индивидуалност. За другите герои няма и да коментирам. Не че има какво да се каже за тях. Те са само едни епизодични призраци, които са там само за фон. Кашата с имената няма да я и коментирам.
Изобщо, една история, която може би е много добра и с интерес замисъл, но изпълнена толкова зле, че нямам думи. Определено се налага пренаписване или поне няколко редакции, както и изчистване на сюжета.
Съжалявам за хейта, но тази книга много ме ядоса. Главно защото мисля, че историята е интересна, но толкова зле написана, че е тотално съсипан целия хубав замисъл. Давам тази оценка напълно заслужено (според мен) и се надявам следващите книги от поредицата да са по-добри. И да не се прецакам, ако реша да им дам шанс.
Личи си, че авторът е нов в писането. Изобщо в писането, не в писането на романи. Толкова грешки от всякакво естество не бях виждала на едно място. Да оставим това на страна, стил на писане изобщо не съществува тук. Още в самото начало те хвърля в един объркан свят, където не става ясно какво се случва. Аз лично не схванах смисъла на пролога, чиято цел е да ни "веведе" в света. На практика ни въведе, но не където трябва. След този пролог бях толкова объркана, че не знаех какво се случва. Това общо взето е и през цялата книга. Накъсани действия без никаква връзка между тях, които дезориентират читателя и го карат да се чуди какво се случва. Спомените на Скар са пресъздадени хаотично и без какъвто и да е смисъл. Да не говорим, че са еднообразни, а действията му понякога са нелогични. Като цяло, той самият е нелогичен. Уж е главен герой, а знаем толкова малко за него. Научаваме за това какъв е единствено от спомените, но в тях се разказва за зверствата, които е вършел и общо взето, нищо повече. Бих искала да видя какъв е той, кой е той. Предполагам има мотив някакъв. За мен лично той е лишен от индивидуалност. За другите герои няма и да коментирам. Не че има какво да се каже за тях. Те са само едни епизодични призраци, които са там само за фон. Кашата с имената няма да я и коментирам.
Изобщо, една история, която може би е много добра и с интерес замисъл, но изпълнена толкова зле, че нямам думи. Определено се налага пренаписване или поне няколко редакции, както и изчистване на сюжета.
Съжалявам за хейта, но тази книга много ме ядоса. Главно защото мисля, че историята е интересна, но толкова зле написана, че е тотално съсипан целия хубав замисъл. Давам тази оценка напълно заслужено (според мен) и се надявам следващите книги от поредицата да са по-добри. И да не се прецакам, ако реша да им дам шанс.
August 7, 2017
Току-що завърших втората част на Пътуването.
Наистина много ми хареса! Очаквам с нетърпение следващата книга, дано излезе скоро!
Вече в главата ми се зародиха няколко различни линии, по които може да се развие действието оттук-нататък и много искам да видя дали някое от предположенията ми ще се окаже вярно.
Наистина много ми хареса! Очаквам с нетърпение следващата книга, дано излезе скоро!
Вече в главата ми се зародиха няколко различни линии, по които може да се развие действието оттук-нататък и много искам да видя дали някое от предположенията ми ще се окаже вярно.
February 10, 2017
И втората част ми хреса много. Браво Делияне.
Want to read
February 8, 2018..
Displaying 1 - 9 of 9 reviews