What do you think?
Rate this book
Наследницата
Преди много векове граф Дракула е оставил върху целия си род страшно проклятие и две дъщери от различни жени. Мелиса и Витория са като нощта и деня, но и двете са с непреклонен дух и с воля за победа. А победителката ще е Кралицата на здрача. Сега целият свят на мрака е в хватката на по-малката дъщеря – Витория, победила сестра си в смъртен двубой. Тя е кралицата покорила върколаците, в мир със самодивите, сключила пакт с нинджите и превърнала се в непобедим вампир. Но собственото й сърце не се подчинява на правилата й и отдава любовта си на ловеца на вампири Филип. Филип също е поставен пред дилемата дали да изпълни дълга си или да следва сърцето си, което копнее за Витория. Витория усеща невероятни сили у едно новородено момиченце и възлага целите си надежди, че то е новата наследница. Но върколаците са се обединили с враговете й и подготвят нападение. Витория е готова да брани всички свои близки и наследницата, но ще се наложи да направи труден избор между любовта и дълга.
- GenresBulgarian Literature
Paperback
First published January 1, 2014
1 person is currently reading
28 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
September 15, 2016
Гери Йо е млада авторка, която привлече вниманието ми още преди да се срещнем във фейсбук. Привлече ме оригиналния творчески псевдоним. Доста време кръжах около "Наследницaтa". Знаех, че има вампири и любов. Първото го обожавам, с второто не сме приятели. Все пак си купих романа и първата изненада, с която се сблъсках, беше малкия мащаб на хартиеното тяло. Събира се буквално в дланта. Започнах да чета и останах наистина приятно изненадан. Стилът на Гери е лек, четивен и страниците просто летят. Към това трябва да се добави и добрата работа на издателство "Монт" и отличната редакция.
Няма как да не се направи неизбежния паралел със "Здрач". Главната героиня - Витория (без "к") е дъщеря на граф Дракула, с който започва потеклото на всички вампири. Поради това тя е и тяхна кралица и най-могъщата сред тях. Успяла е да острани от трона своята по-голяма сестра без сама да го е желала. Витория иска да подготви своя наследничка. - малката Елена. Клана на върколаците обаче се готви да нападнат вампирите, за да разчистят стари сметки. Към тях се присъединява и вампири-ренегати. Древни вражди са на път да бъдат разрешени по единствения възможен начин - с кръв и много смърт. Сред конфликта обаче припламват и стари чувства. Дори самата Витория не остава пощадена.
Като цяло това не беше мой роман. Не защото е слаб. Напротив. Просто аз съм почитател на вампирите от типа "Блейд", а не "Здрач". Ценител съм на реките от кръв и ненужното унищожение, гърмящи пищови и измиращи вампири и върколаци. В "Наследницата" тези неща ги няма. Авторката се съсредочава върху човешката страна на чуводищата, вампирите и върколаците присъстват като личности с минало и богат вътрешен свят, а не просто като материал за изтребление. И, сериозно, Мелина, ти си голяма момиче. Голяма работа, че Виктор ти е изневерил. Това е една от най-скапаните причини да искаш да убиеш мъж. Прости и продължи напред. Създаваш лошо име на жените!
Почитателите на "Здрач" ще останат наистина очаровани. Такива кръвожадни създания като мен ще леят сълзи за пропуснатите планини от трупове, ненапълнените реки от кръв и отсъстващите превърнали се в обикновена плячка човеци.
Колкото до Гери Йо... е, тя е творец, който наистина заслужава внимание. Светът на Витория определено има какво да покаже, а и не само той, надявам.
Няма как да не се направи неизбежния паралел със "Здрач". Главната героиня - Витория (без "к") е дъщеря на граф Дракула, с който започва потеклото на всички вампири. Поради това тя е и тяхна кралица и най-могъщата сред тях. Успяла е да острани от трона своята по-голяма сестра без сама да го е желала. Витория иска да подготви своя наследничка. - малката Елена. Клана на върколаците обаче се готви да нападнат вампирите, за да разчистят стари сметки. Към тях се присъединява и вампири-ренегати. Древни вражди са на път да бъдат разрешени по единствения възможен начин - с кръв и много смърт. Сред конфликта обаче припламват и стари чувства. Дори самата Витория не остава пощадена.
Като цяло това не беше мой роман. Не защото е слаб. Напротив. Просто аз съм почитател на вампирите от типа "Блейд", а не "Здрач". Ценител съм на реките от кръв и ненужното унищожение, гърмящи пищови и измиращи вампири и върколаци. В "Наследницата" тези неща ги няма. Авторката се съсредочава върху човешката страна на чуводищата, вампирите и върколаците присъстват като личности с минало и богат вътрешен свят, а не просто като материал за изтребление. И, сериозно, Мелина, ти си голяма момиче. Голяма работа, че Виктор ти е изневерил. Това е една от най-скапаните причини да искаш да убиеш мъж. Прости и продължи напред. Създаваш лошо име на жените!
Почитателите на "Здрач" ще останат наистина очаровани. Такива кръвожадни създания като мен ще леят сълзи за пропуснатите планини от трупове, ненапълнените реки от кръв и отсъстващите превърнали се в обикновена плячка човеци.
Колкото до Гери Йо... е, тя е творец, който наистина заслужава внимание. Светът на Витория определено има какво да покаже, а и не само той, надявам.
August 25, 2015
Оценка 4.5
Цялото ревю/full review - click click
При прочита на анотацията човек може да се озадачи, или дори да се поуплаши, от стълпотворението от различни същества, упоменато там. В някои книги този микс се получава, в други не - това зависи най-вече от старанията, положени от автора да помири тези различни пластове. В случая - спокойно, получило се е.
Влашките корени на графа чудесно оправдават присъствието на самодивите (макар и по-скоро втора ръка - присъствие по роднинска връзка), а скитанията на безсмъртния по света безпроблемно въвеждат в картината и нинджите. (Върколаците не ги коментирам, защото те вече са класика и по подразбиране вървят добре с вампири). И така, в "Наследницата" се изгражда една доста мултикултурна атмосфера, сред която се ширят и немалко герои.
Героите в книгата са наистина много и са като цяло изградени добре и в дълбочина. Историите им се преплитат по най-различни начини, но в крайна сметка съдбите на всички се обвързват с финалната битка - елементи и решения от миналото им донякъде предопределят както избухването ѝ, така и изхода ѝ. За самия сюжет да говоря много не смея - извън нещата, които покрих, всичко ще е твърде дълбоко в спойлерите. Нещата са доста добре балансирани и откъм екшън, и откъм романтика, и не се ограничават само с Витория и нейния любим - ловецът Филип. Всъщност, което за мен бе приятна изненада - тяхната връзка остава по-скоро в периферията, и наблюдаваме развитието и на други любови. Моите любими бяха Стивън - един от най-заслужилите воини на Витория - и Марико. Романсът между тях бе в по-голямата си част много сдържан, но същевременно и много сладък, и чак се учудих от себе си колко ги харесах.
Стилът на авторката е доста ярък. След първите няколко страници малко се уплаших, че няма да се спогодим - тя обича като похвати риториката и повторението (в началото на изречението. Анафора? Почти съм сигурна, че беше анафора.... ама ддз, даскалото беше отдавна!). Оказа се обаче, че ги ползва именно като похват - само на определени места, за да постигне търсената градация или да постави акцент. Речникът също беше богат, а на диалога бе оставено много място - знаете си, че аз обичам сюжета да се придвижва напред на базата на диалог.
Въпреки че има доста плюсове , книгата не е безгрешна. Повечето ѝ слабости обаче са пряко свързани с малкия обем. Имаше наистина много сцени, които биха се облагодетелствали от по-разширено представяне. При някои беше така, просто защото бяха силни, интересни епизоди, и въпреки че и така бяха достатъчни да дадат представа за случващото се, ми се искаше да са по-дълги и подробни - като например битката между Филип и Флориян към края. В други случаи обаче недостатъчният обем се бе отразил на начина, по който възприемах текста - някои важни детайли губеха силата си на акцент заради прибързаното въвеждане, а други, също важни, се размиваха сред всичко останало, което се случваше.
Единственото ми не-обем-свързано оплакване бе с образа на Елена - момичето, у което Витория съзира сила. По-точно с предполагаемата ѝ възраст - образът ѝ отговаряше на по-малко дете от дванадесетте години, които ѝ приписваха. Въпреки че я харесах, тя не ми бе така реалистично изградена както останалите герои, които бяха изключително пълнокръвни.
Преценявайки плюсовете и минусите, към края на книгата оценката ми клонеше към четворка. Последната глава обаче много ме изненада - още повече, че не бях чела анотацията на втория том. Не очаквах пътищата на антагонистите да се пресекат по такъв начин. Финалът, кхъм, разбуни духовете, и подготви читателя за една не по-малко драматична втора част.
В крайна сметка давам на "Наследницата" 4.5 звездички.
Цялото ревю/full review - click click
При прочита на анотацията човек може да се озадачи, или дори да се поуплаши, от стълпотворението от различни същества, упоменато там. В някои книги този микс се получава, в други не - това зависи най-вече от старанията, положени от автора да помири тези различни пластове. В случая - спокойно, получило се е.
Влашките корени на графа чудесно оправдават присъствието на самодивите (макар и по-скоро втора ръка - присъствие по роднинска връзка), а скитанията на безсмъртния по света безпроблемно въвеждат в картината и нинджите. (Върколаците не ги коментирам, защото те вече са класика и по подразбиране вървят добре с вампири). И така, в "Наследницата" се изгражда една доста мултикултурна атмосфера, сред която се ширят и немалко герои.
Героите в книгата са наистина много и са като цяло изградени добре и в дълбочина. Историите им се преплитат по най-различни начини, но в крайна сметка съдбите на всички се обвързват с финалната битка - елементи и решения от миналото им донякъде предопределят както избухването ѝ, така и изхода ѝ. За самия сюжет да говоря много не смея - извън нещата, които покрих, всичко ще е твърде дълбоко в спойлерите. Нещата са доста добре балансирани и откъм екшън, и откъм романтика, и не се ограничават само с Витория и нейния любим - ловецът Филип. Всъщност, което за мен бе приятна изненада - тяхната връзка остава по-скоро в периферията, и наблюдаваме развитието и на други любови. Моите любими бяха Стивън - един от най-заслужилите воини на Витория - и Марико. Романсът между тях бе в по-голямата си част много сдържан, но същевременно и много сладък, и чак се учудих от себе си колко ги харесах.
Стилът на авторката е доста ярък. След първите няколко страници малко се уплаших, че няма да се спогодим - тя обича като похвати риториката и повторението (в началото на изречението. Анафора? Почти съм сигурна, че беше анафора.... ама ддз, даскалото беше отдавна!). Оказа се обаче, че ги ползва именно като похват - само на определени места, за да постигне търсената градация или да постави акцент. Речникът също беше богат, а на диалога бе оставено много място - знаете си, че аз обичам сюжета да се придвижва напред на базата на диалог.
Въпреки че има доста плюсове , книгата не е безгрешна. Повечето ѝ слабости обаче са пряко свързани с малкия обем. Имаше наистина много сцени, които биха се облагодетелствали от по-разширено представяне. При някои беше така, просто защото бяха силни, интересни епизоди, и въпреки че и така бяха достатъчни да дадат представа за случващото се, ми се искаше да са по-дълги и подробни - като например битката между Филип и Флориян към края. В други случаи обаче недостатъчният обем се бе отразил на начина, по който възприемах текста - някои важни детайли губеха силата си на акцент заради прибързаното въвеждане, а други, също важни, се размиваха сред всичко останало, което се случваше.
Единственото ми не-обем-свързано оплакване бе с образа на Елена - момичето, у което Витория съзира сила. По-точно с предполагаемата ѝ възраст - образът ѝ отговаряше на по-малко дете от дванадесетте години, които ѝ приписваха. Въпреки че я харесах, тя не ми бе така реалистично изградена както останалите герои, които бяха изключително пълнокръвни.
Преценявайки плюсовете и минусите, към края на книгата оценката ми клонеше към четворка. Последната глава обаче много ме изненада - още повече, че не бях чела анотацията на втория том. Не очаквах пътищата на антагонистите да се пресекат по такъв начин. Финалът, кхъм, разбуни духовете, и подготви читателя за една не по-малко драматична втора част.
В крайна сметка давам на "Наследницата" 4.5 звездички.
November 29, 2017
Гергана Йоханова, позната повече като Гери Йо отдавна ни е в полезрението, но сега имаме повече от добър повод най-накрая да ви я представим! Наскоро излезе нейната поредна книга, с която серията „Кралицата на здрача” (изд. „Монт”) най-накрая се превърна в обещаната трилогия! Днес ни очакват съблазнителни усмивки и остри зъби с дъщерите на Дракула в „Наследницата”, „Дългът” и „Изкуплението”! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
July 22, 2015
Прочетена е, но все още не мога да преценя с колко звезди да я оценя. Може би ще я прочета още веднъж, преди да се върна и да напиша качествено ревю. За момента съм със смесени чувства.
December 11, 2016
Наследницата на Дракула
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Всъщност не би трябвало точно аз да оценявам тази книга, защото не влиза много-много сред онези, които по принцип чета. Това обаче не означава, че съм си забранил да любопитствам. Гери тъй или иначе си има почитатели, които дават така нужната за прохождащите автори смелост да навлиза все по-дълбоко в дебрите на литературната свобода и да се чувства уютно пред белия лист. „Наследницата“ („Монт“, 2014) ми се стори подозрително „прозрачна“, ако говорим за новости след вампирите, върколаците и останалите митологични същества около тях. Явно книгата е писана в най-ползотворните за този жанр години. Така или иначе няма да се разпростирам много, затова само ще вметна някои неща. Случващото се в книгата няма да учуди никого, още по-малко пък учуди мен. Дори нинджите са намерили място сред страниците, за да докажат, че измислените истории не познават граници. Спомням си как преди години изоставих повечето трилъри, защото героите взеха да ми изглеждат все по еднотипни, светът все не свършваше, въпреки прогнозите от началните страници. Така че намесата на нетипични за определен жанр герои няма как да не възбужда интереса ми.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Всъщност не би трябвало точно аз да оценявам тази книга, защото не влиза много-много сред онези, които по принцип чета. Това обаче не означава, че съм си забранил да любопитствам. Гери тъй или иначе си има почитатели, които дават така нужната за прохождащите автори смелост да навлиза все по-дълбоко в дебрите на литературната свобода и да се чувства уютно пред белия лист. „Наследницата“ („Монт“, 2014) ми се стори подозрително „прозрачна“, ако говорим за новости след вампирите, върколаците и останалите митологични същества около тях. Явно книгата е писана в най-ползотворните за този жанр години. Така или иначе няма да се разпростирам много, затова само ще вметна някои неща. Случващото се в книгата няма да учуди никого, още по-малко пък учуди мен. Дори нинджите са намерили място сред страниците, за да докажат, че измислените истории не познават граници. Спомням си как преди години изоставих повечето трилъри, защото героите взеха да ми изглеждат все по еднотипни, светът все не свършваше, въпреки прогнозите от началните страници. Така че намесата на нетипични за определен жанр герои няма как да не възбужда интереса ми.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Displaying 1 - 5 of 5 reviews