Легионите на Луций Корнелий Сула настъпват по долината на река Стримон срещу тракийските племена. За да ги покори римският диктатор не се свени да използва тактиката "Разделяй и владей". Срещу него се възправя младият вожд на медите Спартак, решен да брани земята на дедите си до последна капка кръв. Ще успее ли той да се справи сам с Рим, докато останалите траки затъват все повече във вражда и несъгласие помежду си? Ще надделее ли неговото свободолюбие или ще тържествува правилото: "Vae victis - тежко на победените"?
И в този свой роман Иван Тренев майсторски ни потапя в едно време на епични битки и велики мъже - Спартак, Сула, Помпей, Крас, Митридат... В едно време на безмилостна жестокост и безпримерна саможертва.
Иван Тренев е роден на 2 ноември 1931 г. в гр. Дупница. Утвърждава се като един от водещите съвременни български поети, след което творческите му търсения навлизат в полето на прозата. Той е дългогодишен редактор в БНР и в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. След демократичните промени става частен издател. Член е на СБП. Иван Тренев е автор на повече от 50 книги поезия и проза, с които печели сърцата на читателите и признанието на критиката. С напрегнатия си сюжет и с изострената си чувствителност към престъпленията на българския преход романите му „Миграция на акулите“, „Магнат“ и „Триумфът на хиените“ стават абсолютни бестселъри. Историческите му романи „Пепел от чемшир“, „Вратите на Царевец“, „Българските свети мъченици“, „Опустошение“, „Наследниците на Иван Асен ІІ“, „Жадни сърца“ и „Спартак – синът на Медика“ вълнуват с художествените си прозрения и ни правят съпричастни с най-драматичните страници в българската история.
Авторът е направил грамадно проучване, имал е добра идея - да опише годините на Спартак като тракийски принц преди да стане роб, но някъде към средата на книгата нещата започват да се губят. Появяват се логически дупки в сюжета, натрапчиво се изтъкват различни знания на автора за тракийския начин на живот, като например, използването на непознати термини и последващото им обяснение (в авторавата реч или речта на героите). Което е неестествено, предвид, че героите са тракийци и няма защо да си обясняват един на друг как им изглеждат типичните облекла, ножове и пр. Чувството е като да се чете учебник по история. Диалозите са изкуствени. Някъде след средата сюжетът препуска с бясна скорост и се развива прекалено бързо. Първата половина на книгата е добра. Да не говорим, че заглавието не е удачно избрано (в предни издания книгата се е наричала "Завладяването на Медика"), човек на майтап или наистина ще реши, че баща на Спартак е бил някакъв медик, санитар или пък... медицински... брат.