What do you think?
Rate this book
Маджипурски хроники. Валънтайн Понтифекс
Маджипурски хроники
Добре дошли отново в Маджипур – великолепния екзотичен свят на лорд Валънтайн! Хисун – фаворит на владетеля, се впуска в най-дълбоките тайни на далечното минало, погребани в дълбините на Лабиринта... Някогашният уличен хлапак става едно цяло с херцози и генерали, крадци и убийци, гхайроги и метаморфи. Така той открива истински чудеса, ужаси, копнеж и любов, и достига до мъдрост, която ще промени съдбата му.
Валънтайн понтифекс
Мъчителни кошмари преследват лорд Валънтайн – предупреждение за опасността, надвиснала над мира в Маджипур. Променящите се са скроили ужасяващ план, за да си върнат откраднатия свят. А техни съюзници са древните богове, събудили се от вековната си дрямка под океаните на огромната планета. Внезапно Валънтайн е изправен пред най-огромната криза в управлението си. Той трябва или да запрати Маджипур в кървавия хаос на войната, или да предаде живота си на мъстта на променящите се...
Добре дошли отново в Маджипур – великолепния екзотичен свят на лорд Валънтайн! Хисун – фаворит на владетеля, се впуска в най-дълбоките тайни на далечното минало, погребани в дълбините на Лабиринта... Някогашният уличен хлапак става едно цяло с херцози и генерали, крадци и убийци, гхайроги и метаморфи. Така той открива истински чудеса, ужаси, копнеж и любов, и достига до мъдрост, която ще промени съдбата му.
Валънтайн понтифекс
Мъчителни кошмари преследват лорд Валънтайн – предупреждение за опасността, надвиснала над мира в Маджипур. Променящите се са скроили ужасяващ план, за да си върнат откраднатия свят. А техни съюзници са древните богове, събудили се от вековната си дрямка под океаните на огромната планета. Внезапно Валънтайн е изправен пред най-огромната криза в управлението си. Той трябва или да запрати Маджипур в кървавия хаос на войната, или да предаде живота си на мъстта на променящите се...
655 pages, Paperback
Published January 1, 2014
1 person is currently reading
18 people want to read
About the author
Robert Silverberg
2,364 books1,608 followersThere are many authors in the database with this name.
Robert Silverberg is a highly celebrated American science fiction author and editor known for his prolific output and literary range. Over a career spanning decades, he has won multiple Hugo and Nebula Awards and was named a Grand Master by the Science Fiction and Fantasy Writers of America in 2004. Inducted into the Science Fiction and Fantasy Hall of Fame in 1999, Silverberg is recognized for both his immense productivity and his contributions to the genre's evolution.
Born in Brooklyn, he began writing in his teens and won his first Hugo Award in 1956 as the best new writer. Throughout the 1950s, he produced vast amounts of fiction, often under pseudonyms, and was known for writing up to a million words a year. When the market declined, he diversified into other genres, including historical nonfiction and erotica.
Silverberg’s return to science fiction in the 1960s marked a shift toward deeper psychological and literary themes, contributing significantly to the New Wave movement. Acclaimed works from this period include Downward to the Earth, Dying Inside, Nightwings, and The World Inside. In the 1980s, he launched the Majipoor series with Lord Valentine’s Castle, creating one of the most imaginative planetary settings in science fiction.
Though he announced his retirement from writing in the mid-1970s, Silverberg returned with renewed vigor and continued to publish acclaimed fiction into the 1990s. He received further recognition with the Nebula-winning Sailing to Byzantium and the Hugo-winning Gilgamesh in the Outback.
Silverberg has also played a significant role as an editor and anthologist, shaping science fiction literature through both his own work and his influence on others. He lives in the San Francisco Bay Area with his wife, author Karen Haber.
Robert Silverberg is a highly celebrated American science fiction author and editor known for his prolific output and literary range. Over a career spanning decades, he has won multiple Hugo and Nebula Awards and was named a Grand Master by the Science Fiction and Fantasy Writers of America in 2004. Inducted into the Science Fiction and Fantasy Hall of Fame in 1999, Silverberg is recognized for both his immense productivity and his contributions to the genre's evolution.
Born in Brooklyn, he began writing in his teens and won his first Hugo Award in 1956 as the best new writer. Throughout the 1950s, he produced vast amounts of fiction, often under pseudonyms, and was known for writing up to a million words a year. When the market declined, he diversified into other genres, including historical nonfiction and erotica.
Silverberg’s return to science fiction in the 1960s marked a shift toward deeper psychological and literary themes, contributing significantly to the New Wave movement. Acclaimed works from this period include Downward to the Earth, Dying Inside, Nightwings, and The World Inside. In the 1980s, he launched the Majipoor series with Lord Valentine’s Castle, creating one of the most imaginative planetary settings in science fiction.
Though he announced his retirement from writing in the mid-1970s, Silverberg returned with renewed vigor and continued to publish acclaimed fiction into the 1990s. He received further recognition with the Nebula-winning Sailing to Byzantium and the Hugo-winning Gilgamesh in the Outback.
Silverberg has also played a significant role as an editor and anthologist, shaping science fiction literature through both his own work and his influence on others. He lives in the San Francisco Bay Area with his wife, author Karen Haber.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
September 30, 2021
Маджипурски хроники: Тесме и гхайрогът, Време за огън, Петата година от плаването, Калинтан обяснява, Пустинята на откраднатите сънища, Метаморфката и художникът, който рисува с душа, Престъпление и наказание, Сред съногадателките, Крадла в Ни-моя и Вориакс и Валънтайн
Както става видно от съдържанието това е сборник с кратки разкази, които трябва да ни помогнат да вникнем още по-навътре в мащабната Вселена на Маджипур, като засягат някои любопитни аспекти от светостроенето и важни моменти от четиринадесет хилядната история след колонизирането на планетата: войната на лорд Стиамот с метаморфите, опитът да се изследва Голямото море, драмата на понтифекс Ариок, който се провъзгласил за жена и станал... Господарка на сънищата, хе-хе, и пр. Сами по себе си творбите бяха добри, в тях имаше всичко - и еротика, и приключения, и екшън... но лично за мен убиха приятната инерция от предния том, защото исках да науча какво се случва с лорд Валънтайн, след като се връща в замъка Връхни. Крайна оценка 4/5
Валънтайн Понтифекс
Уви, лично за мен, не му се е получило продължението на Силвърбърг. Твърде фрагментирана и хаотична история, с някои категорично насилени в името на сюжетните ходове моменти, а образът на Валънтайн направо дразни. Защото ако можехме да простим кахърните терзания на един низвергнат владетел, то подобно поведение е недопустимо за действащ коронал... Крайна оценка 3/5
Обща оценка за тома 3,5/5
Както става видно от съдържанието това е сборник с кратки разкази, които трябва да ни помогнат да вникнем още по-навътре в мащабната Вселена на Маджипур, като засягат някои любопитни аспекти от светостроенето и важни моменти от четиринадесет хилядната история след колонизирането на планетата: войната на лорд Стиамот с метаморфите, опитът да се изследва Голямото море, драмата на понтифекс Ариок, който се провъзгласил за жена и станал... Господарка на сънищата, хе-хе, и пр. Сами по себе си творбите бяха добри, в тях имаше всичко - и еротика, и приключения, и екшън... но лично за мен убиха приятната инерция от предния том, защото исках да науча какво се случва с лорд Валънтайн, след като се връща в замъка Връхни. Крайна оценка 4/5
Валънтайн Понтифекс
Уви, лично за мен, не му се е получило продължението на Силвърбърг. Твърде фрагментирана и хаотична история, с някои категорично насилени в името на сюжетните ходове моменти, а образът на Валънтайн направо дразни. Защото ако можехме да простим кахърните терзания на един низвергнат владетел, то подобно поведение е недопустимо за действащ коронал... Крайна оценка 3/5
Обща оценка за тома 3,5/5
March 4, 2021
Валънтайн трябва да се бори отново за трона си: http://knigolandia.info/book-review/m...
Не се случва често втора част на някоя творба да ми хареса повече от първата, но ето на – втори том на “Маджипур”, който обединява книга втора: “Маджипурски хроники”, и книга трета: “Валънтайн Понтифекс”, успя. Не че не харесах “Замъкът на лорд Валънтайн”, но там така и не успях да примиря в ума си мащаба на тая планета и предначертаната приказка, която Робърт Силвърбърг бе изтъкал. Но изящния, филигранен стил и неспирното пиршество на фантазията му отредиха задължително да продължа. И в тези две много отличителни едно от друго, но вплетени хармонично едно в друго продължения този свят успя вече истински да ме приласкае.
Издателска къща БАРД
http://knigolandia.info/book-review/m...
Не се случва често втора част на някоя творба да ми хареса повече от първата, но ето на – втори том на “Маджипур”, който обединява книга втора: “Маджипурски хроники”, и книга трета: “Валънтайн Понтифекс”, успя. Не че не харесах “Замъкът на лорд Валънтайн”, но там така и не успях да примиря в ума си мащаба на тая планета и предначертаната приказка, която Робърт Силвърбърг бе изтъкал. Но изящния, филигранен стил и неспирното пиршество на фантазията му отредиха задължително да продължа. И в тези две много отличителни едно от друго, но вплетени хармонично едно в друго продължения този свят успя вече истински да ме приласкае.
Издателска къща БАРД
http://knigolandia.info/book-review/m...
November 15, 2017
Отново съм задал координати към планетата Маджипур – плод на безграничното въображение на майстора Робърт Силвърбърг. Свят на екзотика и приключения, където високотехнологичните изобретения все още не са ежедневие, а хората съжителстват с множество различни раси под управлението на сложен триумвират. Днес ще завършим цикъла за Лорд Валънтайн с „Маджипурски хроники” и „Валънтайн Понтифекс”, събрани в том 2 на „Маджипур” от изд. „Бард”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
November 16, 2020
Първата част на този втори том съдържа кратки разкази от по двайсетина страници, с които авторът разказва за далечното (и не толкова) минало на своя свят. Бяха интересни истории-експерименти и ако авторът беше решил да издаде отделна книга само с такива разкази, сигурно щеше да се получи почти като истинска историческа хроника на фентъзи свят. Направи ми впечатление, че повече от половината експерименти завършваха с изненадващ край, невинаги задължителното "И заживяха щастливо", ами нещо по-предизвикателно. Тази част от книгата ми хареса най-вече заради това.
Втората част от книгата се явява продължение на "Замъкът на лорд Валънтайн", но за мен неособено успешно. Това, че са вкарани повече действащи лица и гледни точки не е лошо, но сякаш епизодите не са подредени много добре. Човек има чувството, че цели големи пасажи са писани някак насила. Има доста видима промяна във Валънтайн като герой и новото му "аз" клони повече към тип "дразнител", което допълнително утежнява положението. Допълнителна тежест ми идва и това, че очевидно не само авторът е бързал с написването, ами и от наша българска страна е имало някакъв спринт. Оставете, че няма страница, в която всички имена да са запазили една и съща форма, ами и имаме пир на жаргонни и странни думи... Като цяло романът позволява това, да, но определено имаше моменти, когато поне "зъркелите" можеха да се намалят... Накратко казано - щом имах толкова много моменти, в които си позволявах да се усъмня, че преводът е точен, значи книгата определено не ми е вървяла гладко в тази насока.
Най-лош е краят, между другото, но тъй като се старая да избягвам спойлерите, не ми се иска да го коментирам. Ще дам и на този том 3 звезди, защото Маджипур все пак ми допада, независимо от продължаващата и тук наивност, простота и липса на "уау"-моментите.
Втората част от книгата се явява продължение на "Замъкът на лорд Валънтайн", но за мен неособено успешно. Това, че са вкарани повече действащи лица и гледни точки не е лошо, но сякаш епизодите не са подредени много добре. Човек има чувството, че цели големи пасажи са писани някак насила. Има доста видима промяна във Валънтайн като герой и новото му "аз" клони повече към тип "дразнител", което допълнително утежнява положението. Допълнителна тежест ми идва и това, че очевидно не само авторът е бързал с написването, ами и от наша българска страна е имало някакъв спринт. Оставете, че няма страница, в която всички имена да са запазили една и съща форма, ами и имаме пир на жаргонни и странни думи... Като цяло романът позволява това, да, но определено имаше моменти, когато поне "зъркелите" можеха да се намалят... Накратко казано - щом имах толкова много моменти, в които си позволявах да се усъмня, че преводът е точен, значи книгата определено не ми е вървяла гладко в тази насока.
Най-лош е краят, между другото, но тъй като се старая да избягвам спойлерите, не ми се иска да го коментирам. Ще дам и на този том 3 звезди, защото Маджипур все пак ми допада, независимо от продължаващата и тук наивност, простота и липса на "уау"-моментите.
May 17, 2021
Всъщност по-интересно от първата част. Все така леко.
September 21, 2015
Това е книгата, която ме остави твърде объркан след като завърших последната страница.
От една страна Силвърбърг има хубав стил на писане от чисто лингвистична гледна точка, но от друга страна съдържанието ме остави силно объркан.
Нека да започнем подред.
В това томче са включени втора и трета част на трилогията за лорд Валънтайн.
"Маджипурки хроники" представлява по-скоро сборник с разкази обединени от обща рамка (твърде неубедителна според мен), отколкото цялостен роман. Мога само да предполагам, но мисля, че идеята на тази втора част бе да ни запознае с Маджипур и история му. За съжаление, въпреки някой доста сполучливи разкази, тази цел не бе постигната поне за мен. Тези разкази бяха или твърде самоцелни или повдигаха повече въпроси, отколкото даваха отговори.
"Валънтайн - Понтифекс" е третата част, директно продължение на "Замъкът на лорд Валънтайн". Отново срещам същият проблем - конфликтите, около които се върти историята не са убедителни и на персонажите им липсва плътност и дълбочина, а решенията на проблемите варират от решения тип deus ex machina (и то не от добрите примери за ползване на този похват) или просто изсмукани от пръстите, защото все пак книгата трябва да има край. Лично аз не усетих да има кулминация на конфликта или някакъв реален сблъсък между антагонистите. Лошо е, когато реакцията на читателя след разрешаване на основния конфликт в историята е 'so what?'.
Като прибавим и факта, че Маджипур като обществена и политическа система звучи адски неправдоподобно и има значителните алогизми в някой моменти тази книга оставя не особено добро впечатление.
Вероятно доста хора няма да се съгласят с моите оценки и мнения и ако съм объркал или недоразбрал нещо да ме поправят, но на този етап се чудя какво търсят тези книги в поредицата "Велики майсторина фентъзи и фантастика"
От една страна Силвърбърг има хубав стил на писане от чисто лингвистична гледна точка, но от друга страна съдържанието ме остави силно объркан.
Нека да започнем подред.
В това томче са включени втора и трета част на трилогията за лорд Валънтайн.
"Маджипурки хроники" представлява по-скоро сборник с разкази обединени от обща рамка (твърде неубедителна според мен), отколкото цялостен роман. Мога само да предполагам, но мисля, че идеята на тази втора част бе да ни запознае с Маджипур и история му. За съжаление, въпреки някой доста сполучливи разкази, тази цел не бе постигната поне за мен. Тези разкази бяха или твърде самоцелни или повдигаха повече въпроси, отколкото даваха отговори.
"Валънтайн - Понтифекс" е третата част, директно продължение на "Замъкът на лорд Валънтайн". Отново срещам същият проблем - конфликтите, около които се върти историята не са убедителни и на персонажите им липсва плътност и дълбочина, а решенията на проблемите варират от решения тип deus ex machina (и то не от добрите примери за ползване на този похват) или просто изсмукани от пръстите, защото все пак книгата трябва да има край. Лично аз не усетих да има кулминация на конфликта или някакъв реален сблъсък между антагонистите. Лошо е, когато реакцията на читателя след разрешаване на основния конфликт в историята е 'so what?'.
Като прибавим и факта, че Маджипур като обществена и политическа система звучи адски неправдоподобно и има значителните алогизми в някой моменти тази книга оставя не особено добро впечатление.
Вероятно доста хора няма да се съгласят с моите оценки и мнения и ако съм объркал или недоразбрал нещо да ме поправят, но на този етап се чудя какво търсят тези книги в поредицата "Велики майсторина фентъзи и фантастика"
Displaying 1 - 6 of 6 reviews