Русият пак завъртя ръчката на машината за ток. Госпожа Ана се срути. Плиснаха я с вода. В осененото ѝ за миг лице се прокрадна усмивка. Горда усмивка. На жена, която няма какво да губи. Освен къщата, плъховете и ината си. - В какъв свят живеете, драги ми дечица - простена и пак загуби съзнание.
Видя ножа малко късно - острието я перна по нокътя, толкова сух, че отскочи като люспа. При втория замах тя прошепна:
- Давайте. Подписвам. Поднесоха ѝ шишето с вода. Очилата от скрина - лепена рамка, дебели стъкла.
Нотариус Бончев посочи с химикалката: тук и тук. Русият се обади на шефа:
- Готово, брадър. Нави се на двайсет хиляди. - Имотът е десет пъти повече - чуха всички от мощния апарат. - Е, да де, кой не го знае. Отвързаха гордата старица.
Госпожа Ана остана насаме с плъховете. Повика ги с дясната си ръка. Я, колко пари на масата! Превърза пръста си, включи бойлера, за да се изкъпе. Нотариус Бончев влезе направо, без да чука, ухилен до уши:
- Бабо, осем пъти продадохме къщата. Време е да се измитаме.
Димитър Шумналиев е български писател и журналист. След 3-годишно изследване във Франция през 2010 г. публикува "Храмът на осмицата" за катарите (наследници на богомилите), живели в Южна Франция (12-13 век). Пише за вестниците „Труд“ и „Преса“. Работил е като главен редактор на „Нощен Труд“ и „Факс“, заместник главен редактор на „Народна култура“ и „Дума“, редактор на „Отечествен фронт“ и „Литературен фронт“.
Димитър Шумналиев е роден на 3 март 1947 г. в София. Има две деца. Главен редактор на вестник "Нощен труд". Завършил българска филология в Софийския университет. Специализира френски език и литература в университета на По, Франция. Специализира с диплом писателската програма на Университета в Айова, САЩ. Завършва с диплом Писателското училище на университета в Айова Сити, САЩ. Работил е във вестниците "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Литературен фронт", "Народна култура", в БНР. Бил е главен редактор на в. "Пулс" и на в. "Факс", и заместник-главен редактор на в."Труд". В момента е главен редактор на вестник "Нощен труд". Автор е на 17 книги сред които романите "Такова мълчание, такава война" (1975), "Дървото" (1987), "Пари за умиране" и "Тресавището на Абдовица" (1983), "Приют за лисици" (1985), "Любовно досие" (1987, в съавторство с Наташа Манолова), "Меден капан" (1988), "Роман в буркан" и "Речни духове" (1989), "Любовта на крокодила" (1990), "Геена" (1991). През февруари 2004 г. излезе книгата му "Феродо", която според критиката носи автентичния дух на 60-те години. Творби на Шумналиев са превеждани на английски, руски, немски, френски и др.
Че Димитър Шумналиев е майстор на перото, е видимо и с просто око - от едно изречение, от което и да е негово произведение. Но че е такъв умел разказвач, при това в може би най-трудните: кратките разкази, ей това е вече съвсем друга работа! Такива обрати, такива сюжети, такива кулминации и развръзки... в 4-5 странички - висш пилотаж!