Я был на этой войне

by Вячеслав Миронов

Чечня, 95 год. Капитан Миронов оказывается в самом центре ада под названием Грозный. Офицеру повезло - он выжил. Но сколько он видел смертей! На своих руках он выносил из пекла истерзанные тела тех, с кем еще пару минут назад делил сигарету или последний рожок" с патронами… Это баллада о сибирской "махре", о русской пехоте, которая была в первых рядах штурмующих главную цитадель боевиков - дудаевского Дворца.

416 pages, Hardcover

First published January 1, 2007

About the author

Вячеслав Николаевич Миронов (21 января 1966, Кемерово) — русский военный и писатель. Основные произведения связаны с темой чеченской войны, в которой он принимал участие в звании капитана. Этой войне посвящено самое известное его произведение «Я был на этой войне. Чечня, год 1995» (2001), выдержавшее несколько изданий и переведенное на несколько языков.

Родился 21 января 1966 года в Кемерово в семье военнослужащего. Год отучился в Марийском Политехническом институте. В 1984 году поступил в Кемеровское высшее военное командное училище связи им. И. Т. Пересыпкина, которое окончил в 1988 году.
Проходил военную службу в Кишинёве, Кемерово, Новосибирске, Красноярске. Принимал участие в военных конфликтах в Баку]], Цхинвали, Кутаиси (Грузино-южноосетинский конфликт), Приднестровье, Чечне (1995). Дважды ранен, имеет несколько контузий. Награждён орденом Мужества.
В 1997 году был уволен из Вооруженных сил РФ по сокращению штатов. В 1997—2003 годах служил в Управлении федеральной службы налоговой полиции по Красноярскому краю (служба упразднена Президентом РФ в 2003). С июля 2003 года работал сотрудником Управления Федеральной службы России по контролю за оборотом наркотиков по Красноярскому краю в звании подполковника милиции. В 2004 году окончил Сибирский юридический институт МВД РФ.
Лауреат конкурса русской сетевой литературы «Тенёта» (2000) и Премии Фонда им. В. П. Астафьева (2003).
В своих произведениях описывает службу и быт российских военнослужащих. В своём первом произведении «Я был на этой войне» описывает своё участие в первой чеченской войне, в частности, в штурме Грозного, и даёт негативную оценку действиям как российского президента Б. Н. Ельцина, так и С. А. Ковалёва, П. С. Грачёва и Л. Я. Рохлина.

Reviews

[Нестор · Rating 5 out of 5]

Страшный, спорный, удушающий, тяжёлый, болезненный, но шедевр...

[Misha Chinkov · Rating 4 out of 5]

"Вот и подумай, читатель, виновен ли ты лично в смерти тех ребят, что погибли такой страшной, мучительной смертью? Я считаю, что виновен. Виновен дальше некуда! Своей апатичной, индифферентной позицией, отношением к происходящему.
Я не желаю тебе этого, читатель, но представь себе, что через несколько лет начнется новая война. И тебе или твоему сыну, брату, свату, племяннику доведется идти на эту новую нелепую, бессмысленную войну. Что ты скажешь? Правильно. Ничего не скажешь. Будешь на кухне шушукаться, обсуждать последние новости, письма, сплетни. И не более того. Потому что система за семьдесят лет превратила тебя в бессловесное существо, которое может только кричать в одиночку, когда его режут, а помочь соседу, защитить кого-то - не в состоянии. Так и проживешь ты, стоя на коленях, и умрешь в той же позиции"

2022. без комментариев

[Petar Nedyalkov · Rating 5 out of 5]

"Ако убиеш един човек в мирния живот, си престъпник. Ако си убил тридесет - си воин, ако си убил милиони - си завоевател. Името ти ще бъде записано в скрижалите на историята. Благодарните потомци ще съчиняват оди за теб, ще ти издигат паметници."

Една книга, която съм сигурен, че малко от вас познават и една от многото забравени войни. Вячеслав Лазарев (под псевдонима Вячеслав Миронов) споделя своите преживявания в автобиографията "Аз участвах в тази война". В книгата се използват и художествени елементи за по-голям реализъм, без да лишават историята от истина. Тук няма да намерите фалшив патриотизъм, пропаганда и възхвала на руския войник. В едно свое интервю автора казва следното... "Не ме интересува самата война. На кого му пука за чумата? Но поведението на хората по време на чума може да бъде различно. Някой пирува, друг спасява себе си и близките си, а трети помага на другите."

Януари, 1995. Чеченска република Ичкерия. Грозни. Руската "умиротворителна" мисия посява семето на разрухата. Войната е не само политически конфликт, но бързо преминава и в религиозен. Ислямистите пренасят своя свещен джихад от Афганистан в Кавказ и са твърдо решени да "колят руснаци". Улиците на чеченската столица са изпълнени с кал, натрошен бетон и гилзи. Буря! Тъмни облаци от дим, гръмотевици от картечни откоси и дъжд от кръв. Това е картината, на която ставаме свидетели още в първите страници.

"Какво е родината?"... на няколко пъти се задава този въпрос и отеква в нищото без отговор. Книгата изобилства от много разсъждения по темата за войната. Това я прави изключително ценен източник, разкривайки психологията на воюващия.

“Може би някои от родителите на лежащите тук войници е работил в завод на Министерството на отбраната, произвеждащ патрони, снаряди, мини. Кой знае, може би именно този куршум, осколка, снаряд, мина е убила сина им. А на родителите още не са платили заплатата за произведената продукция. Кошмар!”

Миронов създава една приятна връзка между писател и читател. Често задава въпрос, а ти мислено търсиш отговора. Интересни са и двете лица на автора, които са ясно очертани... "бясното куче", жадно за кръв и мъст, а от другата страна е разума-наблюдател, върнал се назад във времето. Трябва да подчертая, че книгата е доста натуралистична на моменти. Авторът буквално ви е подхванал под ръка и като един Вергилий ви разхожда из деветте кръга на Ада. Писъкът на войната пронизва тъпанчетата до спукване...

"Какво е Дантевият ад с неговите примитивни тигани и кипяща смола - детска приказка!"

Понеже “трябва да внимаваш какво говориш в Русия”... предполагам поради тази причина автора променя имената на героите, имената на различни местности, както и умишлено не е спазена времевата свързаност на реалните събитията. Книгата няма за цел да претендира за точен документален разказ и набляга над емоционалната страна на историята, през погледа на пряк участник във военните действия.

"Патриотизъм ли? Оскар Уайлд, имаше един такъв умен англичанин, е казал, че патриотизма е последното убежище на негодниците. Най-големия парадокс е в това, че аз обичам Русия, обичам тази територия, но не обичам правителството. А този парадокс ражда омраза към понятието "Родина". Трудно е да живееш в страна, която мразиш.”

Силно препоръчвам това заглавие и най-вече да се чете по време на новогодишните празници.
Историята започва от тук...
Декември 1994...
Преди 26 години в Чечения...

[VLADISLAV · Rating 5 out of 5]

Впечатлило на тот момент когда читал

[Ivailo Nikolov · Rating 5 out of 5]

Невероятно интересна книга, показваща ужаса, който са преживели обикновените руски войници в чеченската столица. Предадени и продадени млади момчета от своите командири и от своята страна, хвърлени срещу многократно превъзхождащ ги в подготовката и оборудването си враг и то враг, който се бие на своя територия за своята независимост. Същите тези момчета в крайна сметка са принудени да се бият не за родината си, а за живота си и за този на другарите си, с които до вчера са седяли на един чин....

[Tatyana Naumova · Rating 3 out of 5]

Еееее, я молоток!