What do you think?
Rate this book
Поеми
139 pages, Paperback
First published January 1, 1967
3 people want to read
About the author
Валери Петров
70 books73 followers Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).
Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).
Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
September 18, 2018
"Неделята е тъжен ден за хора,
усещащи един от друг умора,
държещи се един за друг едва.
В една неделя срещнахме се двама.
"Не закъснявай!"- бях й казал. "Няма!"
И дойде в три без четвърт вместо в два."
...
"Едно дете, застанало на пътя,
изтриваше си сълзите с ръка.
Един войник го милваше така,
че другите от жал очи извръщаха.
Сърцето ми се сви - проклех войната,
прегърнах коня си със две ръце
и сълзи до стопеното лице
се стекоха с дъжда от небесата."
...
Един неповторим български творец! Винаги ще ми е любим, защото пише с такава лекота и чувство. Невероятен ерудит и поет, иска ми се да го познавах. Никога няма да ми омръзнат стиховете му.
усещащи един от друг умора,
държещи се един за друг едва.
В една неделя срещнахме се двама.
"Не закъснявай!"- бях й казал. "Няма!"
И дойде в три без четвърт вместо в два."
...
"Едно дете, застанало на пътя,
изтриваше си сълзите с ръка.
Един войник го милваше така,
че другите от жал очи извръщаха.
Сърцето ми се сви - проклех войната,
прегърнах коня си със две ръце
и сълзи до стопеното лице
се стекоха с дъжда от небесата."
...
Един неповторим български творец! Винаги ще ми е любим, защото пише с такава лекота и чувство. Невероятен ерудит и поет, иска ми се да го познавах. Никога няма да ми омръзнат стиховете му.
Displaying 1 of 1 review