Джейн Чантри/Чанс и Адам/Зак Остиб-Блек, граф на Уинфлийт
След като родителите на Джейн , отказват да изпълнят волята на аристократичните си семейства, и сключват брак, те са обезнаследени и прогонени от домовете си. Двамата, заедно с двете си дъщери живеят труден живот, и след смъртта им, Джейн и Аби остават сами на произвола на съдбата. От този ден нататък, Джейн си поставя една цел. Да използва красотата си, за да се омъжи за богат мъж, който да й даде богатството и сигурността, които е нямала като дете, за да е сигурна, че нейните деца няма да живеят в страх, студ и глад, като нея и сестра й. Кълне се, че няма да прави грешката на родителите си и да избере любовта, пред сигурността. Затова, още преди дебюта си, когато най-богатият и взискателен ерген в Лондон й предлага брак, тя приема на драго сърце. Без дори да подозира, че в живота й ще влети един наперен циганин, готов на всичко, за да я накара да промени решението си.
Зак Блек е шпионин. Още на 16 години, той бяга от дома на тираничният си баща, английски лорд, спасявайки себе си и мащехата си от непрестанните побои на баща му. Съгласявайки се да работи като шпионин за Английските власти, той пътува из света, отказвайки да се върне в родината, докато не научава за смъртта на баща му. Решен само да посети за кратко своя най-добър приятел и началник, Зак с удивление научава, че братовчед му, се опитва да присвои титлата и наследството му, твърдейки, че Зак е мъртъв. Младият мъж, е готов да се справи с това, докато не се изправя пред нова спънка. Всички вярват, че преди години, когато е избягал с мащехата си, той я е убил, и сега, ако иска да получи титлата и наследството си, преди това трябва да изчисти името си. Дегизиран като циганин той не бърза особено за никъде, докато не среща Джейн Чанс. Тя е най-прелестното създание за него, и той е готов да вложи целият си чар, за да я покори, веднъж щом името му бъде изчистено, но научавайки за годежа й, Зак осъзнава, че няма никакво време за губене, и ако иска да не изпусне шанса си с Джейн, трябва да действа на мига.
Истината е, че книгата не ми бе толкова интересна като първите две. С непрестанния си инат, и начина по който Джейн пренебрегваше чувствата си, решена да встъпи в един брак в който любовта място няма, откровено ме дразнеше. Факта, че годеника й, я желаеше само, защото колекционира красиви неща и, че тя ще е поредния красив трофей в колекцията му, сякаш никак не тревожеха Джейн. Тя се бе вманиачила да сключи брак по сметка до такава степен, че на моменти можех да си я представя като кон с капаци и с тапи в ушите. Да не казвам, че ми идеше да й зашлевя един цигански, като седнеше да се моли на годеника й да не я зарязва. Много ирационално действаше. От една страна, бе супер откровена и му казваше всичко, какво се е случило, какво си е мислила. От друга страна, щом той я заплашеше, започваше да му се моли, все едно ако не я вземе край с живота й. Все пак, сестра й е маркиза, има баба, има самопровъзгласила се леля, няма начин отново да се озове в такова положение на безпаричие, че да няма какво да яде и да живее в страх. Дори другите да я зарежат, Аби никога не би позволила сестра й да страда, затова всичките страхове на Джейн бяха някак нелогични и неоснователни.
Зак от друга страна, се държеше някак лекомислено, малко наивно. Беше много на място, когато Джейн му каза, че му е време да порасне и за щастие от там нататък малко се постегна. И макар да беше интересен и колоритен герой, не успяха да видя особена дълбочина в него. Не можах да вникна в това какъв е характера му и как��о го е направило такъв какъвто бе. При Джейн нещата бяха по-добре описани, и макар да ме дразнеше разбирах мотивите й. Докато Зак беше като един хлапак, дето нямаше нужда от никаква мотивация или причина, която да насочва действията му в дадена посока.
В книгата като цяло липсваха приключения. Случващото се не бе особено интересно или вълнуващо. Чак към края живна малко, но иначе не се отличаваше с кой знае какви запомнящи се моменти. Става за убиване на времето, но мен лично не ме грабна, не ми беше супер интересна не съм сигурна, дали след 2 седмици като се замисля, ще мога да си спомня за какво иде реч. Някак ми беше недостатъчна.