Българските писатели са смешни. Тези патетични и невротични хора живеят в мъгла от голямо его, тежки комплекси и непоносима болка от осъзнаването, че на никого не му пука за тях. И постоянно си въобразяват, че са някакви други. По-важни, по-талантливи, по-ценени. Затова реших да разкажа за тях. Събрах в един риалити формат седемте най-популярни български автори: писател-евроатлантик, писател-алкохолик, писателка на българщината, писател-конспиратор, поетеса с невроза, писател-народняк и журналистка от културата. Това е романът ми „Фермата на писателите“. Когато го четете, ще се смеете, а може и да ви стане жал за тия клетници. Всяка прилика с действителни лица е напълно нарочна.
Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави". През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
Чудесно произведение. Сатирата адресира някои от проблемите на съвременното общество - като морални ценности, лицемерие и пошлост. Книгата е написана в типичния за автора стил с резки сравнения и определения. На моменти е изключително смешно, но в други може да те напрегне, ако се опиташ да се поставиш на мястото на някой от героите.
Прочетох я за един следобед. Много се смях на някои моменти. Въпреки това персонажите ми изглеждат тъжни хора. Защо човек иска да бъде известен, макар цената за това да е сеир? Кое поражда чувството за собствена значимост? Усетих текста на два пласта - един лек и втори - сериозен и тежък.