„В клинч“ показва Фатих Акин чрез неговите собствени думи – автентично, непресторено, директно, живо. Разказ от работилницата за филми: как е успял да прекара вижданията си през бариерата на съпротива от страна на чиновници и продуценти, как на терен е измъкнал най-доброто от своенравните актьори, как е заимствал от историята на киното, но въпреки това е останал верен на себе си. Нищо не му е било сервирано наготово: момчето от турски произход от Хамбург-Алтона, което се възхищава на Брус Лий и мечтае да влезе в киното, самò си проправя пътя, понякога дори с юмруци, път, който го отвежда до червения килим на Берлин и Кан. Без да се огъва, без да забравя произхода си. Биографията му е безпрецедентен пример за самоуверено и в същото време съвсем свободно преминаване между две култури: постоянно пътуване между Босфора и река Елба. Правенето на кино е като бокса в моменти на съмнения битка със самия себе си. Фатих Акин не крие нищо, каквото му е на сърцето, това му е и на езика. И го разказва увлекателно.
На 6 октомври 2014 г. библиотека „Амаркорд“ на Колибри набъбна с още едно заглавие, подписано от големия германски режисьор от турски произход Фатих Акин. „В клинч“ (превод: Жанина Драгостинова) е съкровен разказ от работилницата на киното, без изкуствена украса. В основата на книгата са разговорите, които издателите месеци наред водят с Фатих Акин. „Правенето на кино е като бокса – казва режисьорът. – Разпределяне на силите, тактика, тайминг.“ На Фатих Акин често му се случва да падне в клинч на самия себе си. Тази книга е своеобразна равносметка, преди да се качи на ринга и да заснеме най-великия си филм.
Фатих Акин си проправя път в кинобизнеса с упоритост и страст, като винаги успява да опази независимостта си. Търси опора в кинематографичните си образци, сред които присъстват имената на Мартин Скорсезе, Емир Кустурица и Йълмаз Гюней. Биографията му е безпрецедентен пример за самоуверено и свободно балансиране между две култури: едно постоянно пътуване между Босфора и Елба. Фатих Акин снима яростно, с цялото си сърце, същевременно е романтик, който се вглежда с нежност и любов в екзистенциалните проблеми на героите си. Сред най-вълнуващите му кинотворби са филмите „Солино“, „Срещу стената“, „На прага на Рая“ и „Музиката на Истанбул“.
Фатих Акин – В клинч - историята на моите филми - издателство Colibri – година на издаване: 2014- страници 244 25 Август 1973 г. Хамбург –Антола. Ражда се Фатих Акин. От ранна детска възраст той решава ,че ще бъде режисьор. Сценарият на криминалният филм Кратко и безболезнено е първият, който той пише. Във времето той изпълнява и второстепенни роли като установява контакт с Ралф Швингел. Годината е 1994 –а. Тогава Акин се записва като студент в хамбургско висше училище което е специализирано в изобразителните изкуства. Междувременно работи по снимките на дебютния криминален филм ,,Кратко и безболезнено“. След това се появява едно упражнение към Фатих – късометражният филм ,,Сензин – ти си това!“. ,,Сезин –ти си това“ излиза за пръв път на екран през Октомври 1995 година по време на филмовите дни в Хоф, след това е включено в много от програмите на фестивалите сред които са Лондон и Анкара. 17 Март 1997г - за пръв път е показан вторият късометражен филм на Акин – ,,Менте“. Като филма е показан на кинофеста в Люнен и е отличен с първа награда както и още много награди. Октомври 1997 г. Хамбург – започва заснемането на криминалният филм ,,Кратко и безболезнено“. Последен ден на заснемане на филма:20 ноември. Първа прожекция на филма 8 август 1998г. Фатих е награждаван няколко пъти като Баварска филмова награда е един от призовете която той получава за най –добър режисьорски дебют. 25 септември 1998 г премиера на ,,Кратко и безболезнено“ в Германия на филмфеста в Хамбург. Официално филма тръгва по кината на 15 октомври. 1 септември 1998 г Фатих изпълнява главната роля във филма ,,Късмет“ на Андреас Тил. Като интересен факт за този филм е че той излиза по кината две години по –късно на 14 септември 2000 г след това започва да излиза на касета под името ,,Черни души“. Препоръчвам тази книга от поредицата ,,Библиотека Амакорд‘‘ за любителите на седмото изкуство,защото тя е един анализ на живота на Фатих от първо лице написана под формата на интервю. Читателите на тази книга могат да научат много за неговите интереси, живота му като цяло и срещите му с различните режисьори и актьори с които той се е срещал и ни разказва за тях.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Първата ми среща с творчеството на Фатих Акин бе в Дом на киното. По това време имах възможността и щастието да гледам почти всеки прекрасен филм, който безплатната програма на София Филм Фест за учащи предлагаше. Бях влюбена в Дома на киното и исках да спя по седалките му. Помня, че дори не четях предварително за какво ще се отнася следващият филм, не исках да развалям тръпката си.
Насладата от неизвестното се допълваше от приятната изненада, че всеки един филм беше по своему красив и незабравим. Селекцията в София Филм Фест винаги е била на високо ниво и именно тя ми помогна да направя първите си стъпки в европейското кино. То ме запозна с онези стойностни филми, които те карат да се чувстваш толкова вдъхновен, все едно си прочел хубава книга.
Така един ден гледах „Срещу стената” на Фатих Акин. Имаше смях, имаше сълзи, имаше от всичко по много, но премерено – „голота на емоциите“, която ескалира до саморазрушение. Бях впечатлена. :)Продължение-> http://azcheta.com/v-klinch-fatih-akin/