Нощта е действие

by Илиян Любомиров, Иво Рафаилов (Illustrator)

"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена – без да е елементарна, рязка – без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето – нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко порастване, след която ставаме по-мъдри и разбиращи света."

Владислав Христов

Илиян Любомиров е роден през 1990 г. в София. Завършва немска гимназия в столицата, а след това заминава да следва политология в Берлин. През 2012 г. създава литературния проект Letters of flesh и започва да подписва текстовете си с псевдонима Августин Господинов. През 2014 г. печели първи награди на фестивала София: Поетики и на фестивала Alter Native в Пловдив. Негови стихотворения са публикувани в списание Страница, Литературен вестник, Открита литература, Liternet, Klaxon Press Journal и други. Понастоящем живее, пише и работи в Берлин. Нощта е действие е дебютната му книга.

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, Audiobook, Fiction, Bulgaria

64 pages, Paperback

First published October 1, 2014

About the author

Роден през 1990 г. в София. Завършва немска гимназия в столицата, а след това заминава да следва политология в Берлин. През 2012 г. създава литературния проект Letters of flesh и започва да подписва текстовете си с псевдонима Августин Господинов. През 2014 г. печели първи награди на фестивала София: Поетики и на фестивала Alter Native в Пловдив. Негови стихотворения са публикувани в списание Страница, Литературен вестник, Открита литература, Liternet, Klaxon Press Journal и други. Понастоящем живее, пише и работи в Берлин.

Reviews

[Tereza Aleksieva · Rating 1 out of 5]

Това:

Върти ни живота под жаркото слънце
                        и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
                        ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
                        като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
                        тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
                        и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
                        след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
                        с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
                        на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
                        крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
                        в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
                        панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
                        този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
                        до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
                        че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
                        докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
                        Или на някой архангел невидим.

е поезия.

-----------

Това:

ще изчукам
всичките ти приятелки
за да не се влюбя
да съм само твой
и да имате тема за разговори
когато се събирате
да пушите тънките си цигари

е лайно.

[Бранимир Събев · Rating 1 out of 5]

"отвътре имаш
вселени някакви
отвътре си мека
като средичката
на бял ръчен
от селска фурна
и си чиста отвътре
другото се мие
другото са катрани
от дните
отвътре си огънче
на клечка кибрит
стигаш да пламна
но топлиш
аз съм по-скучен
отвътре съм твой

прав се оказа
просякът с кучето
колкото и да бягаш
нечия обич рано или късно
те застига

май не е пролетта
май е жена
с черна рокля
пусната коса
и малки обици
от дивост

ягодите от турчина
с мустаците
имат големи сърца
и разширени вени
засядат в гърлото
като обичане
и са също толкова
стипчиви
изкъпах ги
настръхнаха
две бяха загнили
кацна винарка
зарадвах й се
ягодите са
да се ядат
от двама"

И вие харесвате това? Сериозно? Негри, моля ви! WTF?

[Diana Vassileva-ditsy · Rating 1 out of 5]

Вие е*авате ли се?!?! Питам и отговор не ща!

[Maria Yankulova · Rating 1 out of 5]

Този път и секси гласа на Юлиан Вергов не спасява положението...

[Thomas Hübner · Rating 1 out of 5]

Even a well-meaning reader can hardly consider this book as something else as an immature and narcissistic collection of cliches and of not very cleverly disguised and recycled "findings" from the works of other authors. I feel pity for the young author. If his aim was to make himself a name as a poet, then he was obviously ill-advised to get this rather embarrassing book published at all.

[Jacqueline · Rating 1 out of 5]

Няма смисъл от пояснения защо драсканиците на Августин са пълен боклук. Очевидно е.
Случайно мернах негов автограф в twitter, оставям го да говори сам за себе си: no comment

[Ilia Temelkov · Rating 1 out of 5]

Аз не разбирам от поезия. Очевидно и лекето написало тая полюция не разбира от поезия. Лайно е комплимент за това нещо.

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

ще изчукам// всичките ти приятелки// за да не се влюбя в някоя от тях: http://knigolandia.info/book-review/n...

Поезия рядко чета, но отдавна следя Августин Господинов/Илиян Любомиров през “Фейсбук”, харесва ми неговата прямота и забавно-скандален имидж. Допадна ми и очакваната пуританско-намръщена реакция към стиховете му, какво по-хубаво от това? Със сигурност няма да седна да разнищвам издълбоко как пише това момче, просто ще споделя няколко негови творби, които силно ме впечатлиха – от тях лъха тая искреност, която ми допада, има я прямотата, която успява да пробие черупките и стените, да се втурне сред мъглявините на личните си преживелици и да оживи забравености в миг. Дори не мога да предам стъписването, когато преди няколко месеца прочетох началото на един от стиховете му, който гласеше: “ще изчукам// всичките ти приятелки// за да не се влюбя в някоя от тях”. За мен това е страхотно.

ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/n...

[Bea · Rating 1 out of 5]

Не знам на какви наркотици трябва да съм за да ми хареса това...

[Ina Ignatova · Rating 1 out of 5]

Pure waste of time

[Ivo Siromahov · Rating 5 out of 5]

Илиян е много талантлив човек. Познавам го.
Той умее да вижда света около себе си. Да му се радва. Да го усеща. За разлика от графоманите, които отчаяно се напъват да копират мъртвите си идоли.
Но не им се получава.
А на Илиян му се получава.
Думите му вълнуват.
Тиражите му го доказват.
На всички, които се правят на разбирачи - желая приятни сънища!

[Vel · Rating 3 out of 5]

Остроумен мръсник.

[Petya Vidolova · Rating 4 out of 5]

Въпреки че бях чела повечето стихотворения в интернет, поезията на Илиян Любомиров отново успя да ме завладее. Страхотно!

[Galena · Rating 1 out of 5]

Хайде стига с това хабене на хартия де, хора. Защо да е хабене ще попитате?
Причина първа:
Следното нещо е пльоснато в средата на страницата: "бих те откраднал/като дъвка/от лавка" . Останалите три декара празно пространство олицетворяват празнината в ума на автора или са предназначени за лично творчество?
Причина втора:

Nokia-Connecting people
набрала си ме по погрешка / незаключената ти клавиатура / е нашата баба сватовница

Ново, неозаглавено нещо:
***
имам нужда / да докосвам / чужди тела / за да се убеждавам / че предпочитам / твоето

свързвам / точките щастие / в татуировка / на затворник

сутрините съм обсебен / от загниващи спомени

през останалото време / те обичам

Гурме
гладен съм / за пръстите ти / за безимения / с цветчето / и средния / който никога / не показваш пред хора / за олющения лак / на показалеца / и счупения нокът / на кутрето / за палеца / и за кокалчетата / белезите синките / и линията на живота / за шамарите ти също / и за това да потиш / ръката си в моята / да ми махаш отнякъде / да ръкопляскаш / и да изпращаш / въздушни целувки

уви френската кухня / не е за наяждане / и пак оставам гладен

Тези... неща, НЕ са поезия. Не и за мен. Депресиращи са за всеки, способен сам да завърже обувките си.

[Radina · Rating 5 out of 5]

да ти открадна
ластика за коса
и най-хубавите години

[Polya Pavlova · Rating 1 out of 5]

Загинах.

[✨ivy✨ · Rating 4 out of 5]

"прав се оказа
просякът с кучето
колкото и да бягаш
нечия обич рано или късно
те застига"

[We are dust and shadows]

Не си губете времето с това нещо наречено поезия

[Eti · Rating 1 out of 5]

ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е ПОЕЗИЯ
.
.
Все едно четях статуси от Fb-страницата на някое 15годишно момче, което си мисли, че с вулгарност ще си хване гадже...

[Eлина · Rating 2 out of 5]

Има някои попадения, но дотам.

[Rada Boneva · Rating 4 out of 5]

Страхотен дебют! Още преди да издаде книгата си, много от нас вече познавахме стила и творчество на Августин Господинов. Тук той излиза от псевдонима си и ни показва повече от поезията си, която, както той сам казва, трябва да се чете на един дъх. Така между страниците и усмивките при всеки стих, подбудил спомен, или пък при стиховете с неочакван край, не усещаш как така на екс си се напил от книжка. :)

[Kalina · Rating 5 out of 5]

Горещо препоръчвам. Следя произведенията на автора от известно време във Фейсбук и винаги оставам изненадана от степента на въздействие на стиховете му. Думите му идват от сърцето и остават в сърцата на читателите.

[Izida · Rating 4 out of 5]

Има попадения. Някои неща наистина доста ми допаднаха, други не особено, но като за първа стихосбирка и то на млад автор е доста добре.
А и изданието е симпатично.
Оценка около 3,5 звезди от 5 :)

[Pavel Kolev · Rating 4 out of 5]

Hope the next one will be larger. You can re-read it a couple of times and always find something new to make you smile.

[lady moon · Rating 2 out of 5]

1.5*

Много ми е неприятно да давам такава оценка на български автори, особено на българска поезия. Но като пълен атеист: Исусе Христе, какви отвратителни стихове имаше тук.

[Kari Ivanova · Rating 5 out of 5]

Просто красота! Това е втората му книга която чета. Думи нямам да опиша колко много ми хареса и колко ме впечатли! Само знам че искам да прочета още и още!

С два въпроса
я помня.
Питаше винаги
какво е времето
вътре в мене
и какво не ми стига
за пълно щастие.
Днес е купесто лилаво.
За пълно щастие
липсват двата ѝ въпроса.

[Michaela · Rating 4 out of 5]

Красиви думи!

[Yoana · Rating 4 out of 5]

обич.

[Luboslav Emilov · Rating 5 out of 5]

Е крайна сметка 2 години по-късно я прочетох, а час след това я прочетох отново.

[christine ♡ · Rating 1 out of 5]

Не разбирам как случайни думи събрани в купчина изречения се наричат “изкуство”.