What do you think?
Rate this book
Моят таен любовен живот
Красива американка започва любовна връзка с не особено красив българин. Тя пристига в България и се сблъсква с особеностите на националния ни манталитет и родните традиции – клане на прасе, биене на плоча, празнични запои, джулай морнинг, митничарска сватба, абитуриентски бал.
Ще оцелее ли любовта пред изпитанията на балканските ритуали?
Ще оцелее ли любовта пред изпитанията на балканските ритуали?
168 pages, Paperback
First published October 11, 2014
7 people are currently reading
102 people want to read
About the author
Ivo Siromahov
33 books2,193 followersИво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София.
През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави".
През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави".
През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 19 of 19 reviews
Read
April 10, 2015След прекъсване от няколко години, това е третата книга на Иво Сиромахов, която чета. Признавам, че стана донякъде "инцидентно" - снощи отидох на представянето на новата му книга "7 жени", и едва тогава разбрах, че всъщност тя е продължение на тази. Така реших да купя и двете.
Няма да се спирам на езика, с който си служи Сиромахов - който е чел негова книга, знае за какъв език става въпрос. И съм чела много обвинения към него точно заради този, нека го нарека, "пиперлив" език. Да, такъв е. Но специално в тази книга, според мен този език е съвсем на място.
Книгата ме разсмива. Но и ме натъжава, защото наши, типично български порядки, обичаи, ритуали и неща от обичайното ни ежедневие, са показани през очите на една чужденка - американката Скарлет. И, искрено казано, аз й съчувствам. Защото много от нещата, които ужасяват нея, са ужасявали и мен - гергьовденските ни "традиции", безумният начин, по който се празнуват абитуриентските балове, театърът ни в момента, отношението към жените... "морската тема" пък изобщо няма да я подхващам.
И за да не каже някой, че говоря отвисоко, все едно тези неща нямат нищо общо с мен - грешите. Всичко това са неща, които и самата аз съм виждала. Всъщност всички сме ги виждали, нали? Но понеже са наши, родни, някак сме им свикнали - и си ги приемаме като даденост докато не дойде някоя Скарлет да ни попита: "Какъв е смисълът на това?" И понеже в повечето случаи нямаме адекватен отговор, излизаме с вече превърналото се в клише: "Вие пък си нямате история!" Глупаво, невярно и лъхащо на безсилие, защото не е важно колко е дълга историята ти, а колко умееш да я пазиш и на какво те е научила. Ама пък сме горди, нали.
Е, докато караме само на едната гордост, така ще бягат от нас с писъци. Като Скарлет от България.
Няма да се спирам на езика, с който си служи Сиромахов - който е чел негова книга, знае за какъв език става въпрос. И съм чела много обвинения към него точно заради този, нека го нарека, "пиперлив" език. Да, такъв е. Но специално в тази книга, според мен този език е съвсем на място.
Книгата ме разсмива. Но и ме натъжава, защото наши, типично български порядки, обичаи, ритуали и неща от обичайното ни ежедневие, са показани през очите на една чужденка - американката Скарлет. И, искрено казано, аз й съчувствам. Защото много от нещата, които ужасяват нея, са ужасявали и мен - гергьовденските ни "традиции", безумният начин, по който се празнуват абитуриентските балове, театърът ни в момента, отношението към жените... "морската тема" пък изобщо няма да я подхващам.
И за да не каже някой, че говоря отвисоко, все едно тези неща нямат нищо общо с мен - грешите. Всичко това са неща, които и самата аз съм виждала. Всъщност всички сме ги виждали, нали? Но понеже са наши, родни, някак сме им свикнали - и си ги приемаме като даденост докато не дойде някоя Скарлет да ни попита: "Какъв е смисълът на това?" И понеже в повечето случаи нямаме адекватен отговор, излизаме с вече превърналото се в клише: "Вие пък си нямате история!" Глупаво, невярно и лъхащо на безсилие, защото не е важно колко е дълга историята ти, а колко умееш да я пазиш и на какво те е научила. Ама пък сме горди, нали.
Е, докато караме само на едната гордост, така ще бягат от нас с писъци. Като Скарлет от България.
November 7, 2014
Може би най-добрата на Иво Сиромахов, която съм чел досега. Забавна почти през цялото време и с впечатляващ финал.
November 8, 2014
Отдавна не се бях смяла така :) Изключително забавна пародия на българската действителност.
January 7, 2017
The best I have ever read. Това беше първата книга на Иво Сиромахов каоято прочетох и от там се "закрастих" ...при всяко ходене в БГ винаги си купувам книга на И. Сиромахов.Досега в колекцията си имам около 9-10.Надявам се през 2017 да закупя всички липсващи.Г-н Сиромахов, много сте продуктивен.Желая ви нови творчески успехи
November 24, 2014
Ех тази българска действителност... Прочетох я с усмивка почти през цялото време :)
November 8, 2016
Една от любимите ми, по-добра е и от "Български работи" къде къде повече :D
January 8, 2017
Много забавна книга. Чудесни диалози. Страшното е когато октриеш, че и ти си попадал в подобни ситуации.
July 1, 2019
Леко, приятно и забавно четиво. Бих я препрочела дори. Лично аз се видях в много от ситуациите, дори някои изречения са излизали от устата ми, което направи книгата още по-забавна за мен.
November 10, 2014
Последната книга на Иво Сиромахов, "Моят таен любовен живот", отчайващо много напомня на живота на средностатистическата жена, която се бори с проблемите във връзката си. В типичният за него хумористичен стил, Сиромахов успява да задържи своя читател описвайки болни народопсихологични проблеми на българина. Истината е, че ако можех да отнеса тази книга в отдел "Публицистика", то с най-голяма радост бих го сторил, заради количеството случки и лица, които описват българския манталитет, погледнат през очите на влюбената двойка. :)
November 16, 2014
Хубаво е човек да може с усмивка да погледне на недостатъците си. Полезно е да се видиш през чуждия поглед и даже е забавно но все пак смятам, че на моменти изобразяването на националните ни особености е старателно преувеличено.
November 15, 2014
Направо му изпи душицата на Иво тази Скарлетка...
September 18, 2016
actual 3,5 stars.
Това е първата ми книга на Иво Сиромахов и мога да кажа, че това е една изключително забавна пародия на нашата българска действителност.
Това е първата ми книга на Иво Сиромахов и мога да кажа, че това е една изключително забавна пародия на нашата българска действителност.
December 9, 2017
Тази също е от най-любимите ми книги от Иво Сиромахов, заедно със "Седем жени". До болка познава женската същност този човек! Типичният балкански субект...Жал ми е за Скарлет..
February 26, 2018
Има свежи моменти. Скарлет какви неща видя... леле...
May 8, 2021
Абсолютна загуба на време.
December 6, 2023
Много забавна! И колко много истини има в нея!
October 12, 2016
Отива човек на море, изчита си хартиените книги и списания за 2 дни и изведнъж остава без четиво. И така, дадоха ми тая книжка и продължението ѝ (Таен живот), да се занимавам с нещо на плажа. Иначе едва ли бих взела нещо на автора - да кажем, че съм предубедена и това, което съм чела на сайта му, не ми харесва.
Книгата е за нещастната любов на главния герой Иво (каква изненада) с красива американка на име Скарлет. Всички и всичко в България е срещу тяхната любов. Книгата е съставена от разкази, или по-скоро епизоди. Самата книга е един сериал тип ситком и всяка глава е един епизод от тоя сериал. Всички епизоди са правени по един калъп - културен, битов, социален или др. сблъсък на хубавата американка с родната жестока действителност, докато гаджето ѝ Иво гледа безучастно отстрани. Почти всички епизоди започват със сдобряването на двойката след предния епизод и завършват с бой, а някои и изнасилване. (Така де, на тия американци трябва да им стане ясно, че "тука е така"). Всички епизоди си приличат много по стил и строеж, чак е дразнещо към края.
Едно нещо не мога да не призная на автора - много го бива в речевите характеристики. Направо изникваха пред очите ми героите и ги чувах как говорят със или без специфични диалекти. Дори речта на главния герой (текстът върви в първо лице) е точно на трийсетина-годишен софиянец. Единствено образът на Скарлет (американката) е нещо недоправен. В едни епизоди - не говори български, не разбира какво ѝ говорят, а в други дори вкарва софийски жаргон. Противоречиво.
Само ако и сюжетът, темата и фабулата бяха толкова добри.. Но да не забравяме, че авторът първо е сценарист.
Книгата е за нещастната любов на главния герой Иво (каква изненада) с красива американка на име Скарлет. Всички и всичко в България е срещу тяхната любов. Книгата е съставена от разкази, или по-скоро епизоди. Самата книга е един сериал тип ситком и всяка глава е един епизод от тоя сериал. Всички епизоди са правени по един калъп - културен, битов, социален или др. сблъсък на хубавата американка с родната жестока действителност, докато гаджето ѝ Иво гледа безучастно отстрани. Почти всички епизоди започват със сдобряването на двойката след предния епизод и завършват с бой, а някои и изнасилване. (Така де, на тия американци трябва да им стане ясно, че "тука е така"). Всички епизоди си приличат много по стил и строеж, чак е дразнещо към края.
Едно нещо не мога да не призная на автора - много го бива в речевите характеристики. Направо изникваха пред очите ми героите и ги чувах как говорят със или без специфични диалекти. Дори речта на главния герой (текстът върви в първо лице) е точно на трийсетина-годишен софиянец. Единствено образът на Скарлет (американката) е нещо недоправен. В едни епизоди - не говори български, не разбира какво ѝ говорят, а в други дори вкарва софийски жаргон. Противоречиво.
Само ако и сюжетът, темата и фабулата бяха толкова добри.. Но да не забравяме, че авторът първо е сценарист.
May 24, 2016
According to my Goodreads rating - it was ok. I`m not so sure about that.
RATING: 1,5
Още една странна книга на Иво Сиромахов. Аз много го харесвам, всеки път като го гледам в „Шоуто на Слави“ се смея от сърце. На книгите му обаче не съм чак толкова голям фен. Особено на тази.
Положителни качества:
1. Много добре е уловил различните диалекти и специфични фрази на българските хора.
2. Във всичките му истории има много истина.
Отрицателни качества:
1. Историите са прекалено преувеличени. Излиза, че ние българите сме най-големите извратеняци на света. Били ли сте в Турция?
2. Аз също имам баби и дядовци на село. (Монтанско, „най-пропадналия регион на Балканите“ и още простотии...) Те също колят и агне и прасе. И го правят доста дискретно, никога не се събира цялата фамилия да гледа. И също така са хора които много държат на личната си хигиена. Просто отбелязвам.
3. Не мога да се похваля, че ходя на театър всяка седмица, но това което съм гледала, все ми е харесало. Така че, не съм съгласна с главата относно театъра.
И накрая, не усетих да има някакъв сюжет в книгата изобщо. Само отделни, несвързани сценки, които представят българите в най-най-най-лошата възможна светлина. Кога някой ще издаде книга, в която са представени лоши случки, а след това и какво се прави, за да се спре това? А кога ще има положителна книга?
RATING: 1,5
Още една странна книга на Иво Сиромахов. Аз много го харесвам, всеки път като го гледам в „Шоуто на Слави“ се смея от сърце. На книгите му обаче не съм чак толкова голям фен. Особено на тази.
Положителни качества:
1. Много добре е уловил различните диалекти и специфични фрази на българските хора.
2. Във всичките му истории има много истина.
Отрицателни качества:
1. Историите са прекалено преувеличени. Излиза, че ние българите сме най-големите извратеняци на света. Били ли сте в Турция?
2. Аз също имам баби и дядовци на село. (Монтанско, „най-пропадналия регион на Балканите“ и още простотии...) Те също колят и агне и прасе. И го правят доста дискретно, никога не се събира цялата фамилия да гледа. И също така са хора които много държат на личната си хигиена. Просто отбелязвам.
3. Не мога да се похваля, че ходя на театър всяка седмица, но това което съм гледала, все ми е харесало. Така че, не съм съгласна с главата относно театъра.
И накрая, не усетих да има някакъв сюжет в книгата изобщо. Само отделни, несвързани сценки, които представят българите в най-най-най-лошата възможна светлина. Кога някой ще издаде книга, в която са представени лоши случки, а след това и какво се прави, за да се спре това? А кога ще има положителна книга?
May 5, 2016
От една страна убих един следобед и искрено се посмях на едно-две места. От друга страна ме е срам, понеже повечето от нещата, които ме разсмяха са леко преувеличена версия на тъй наречената родна действителност. От трета страна - на кого му пука?
Displaying 1 - 19 of 19 reviews