Светлоглед

by Миа Сердарева

Дълго рових в дълбокото да намеря думи със зародиш на призвание. После ги чаках да узреят добре, да се налеят с обич и мъдрост. Да намерят ъгъла, от който зримото разкрива своя чар, хората – прикритата човечност, а лошото – тайни пътечки към нещо добро. Не заради модата с позитивното мислене. Не вярвам, че вселената тръпне да изпълни желанията ни. Ако сами не си ги изпълним, няма кой. Не вярвам, че всичко се случва за хубаво. Случките си се случват и толкова. За добро или напротив – става ясно чак когато се види как ни променят. Въпросният ъгъл ми е нужен от чисто практични съображения: погледнат от него, животът придобива смисъл.
Такъв е ъгълът на цялата книжка. Тя едва ли ще ти каже нещо ново. Неслучайно разказите и импресиите в нея започват с поговорки от цял свят: хората отдавна са открили всичко що е нужно да знаем. Всеки от нас е жива книга, в която човечеството е записало важните истини. Проблемът е, че покрай тях ни е зарило с томове излишности, фалшивини, маловажности и лицеприятни лъжи. Спам, трупан с векове. Логично е да сме забравили същественото.
Ще се опитам да ти го припомня.

88 pages, Paperback

First published January 1, 2014

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Един от сборниците, които Човешката библиотека отличи в Копнежа за човечни книги през 2015 г.

Представяме го тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=5677

Нашето жури отличи „Светлоглед“ в Копнежа за човечни книги миналата година. А разказът-размисъл „Зрънце живот“ влезе още преди това в антологията „Зелени разкази (ама _наистина_)“.
И ни се стори съвсем в реда на нещата – съвсем в духа на Човешката библиотека – да започнем тази година със сборника на Миа Сердарева. Да споделим мъничко „Светлоглед“ с всички наши приятели. :)
...

Най-долу пише и как може да си го поръчате. :)

[Миа Сердарева · Rating 4 out of 5]

Думите, с които д-р Никола Тодоров представи сборника:

„Светлоглед” на Миа Сердарева е първата ù отпечатана проза: тънка, но много плътна отвътре книга.
Като затвори последната страница, човек остава изненадан- много зряло слово по смисъл и прозрение, а езикът - младежки, игрив, закачлив, на места ироничен, без да стига до циничен сарказъм, а себеиронията предизвиква умиление. Мисли на мъдрец, темпераментът - младежки.
Много неща учудват. По класическите правила това не са разкази, авторката казва, че са разкази- импресии, аз мисля че това са експресии: дълбоки преживявания и разсъждения насочени навън, експресирани към нас, читателите. Родеят се с част от „Опитите” на Фонтен, но без неговия трезвен прагматизъм. Поетиката в прозата подсказва скритата поетеса, но така стилът е много по-емоционален, багрен и звънък.
Темите ù са големите неща в живота –любовта, щастието, смъртта, смисълът, човешкият стремеж към ”обятия”, но и ежедневната болка, радост, оптимистична безпътица или осмислен възторг. Четеш на пръв поглед обикновена случка, но авторката извлича скритото и ни показва другия смисъл. Силно ме впечатли как лудата буйна младост се приучва на воля и търпение, великото търпение да преодолееш спъналките в живота, както и себе си. Себепознанието е зачудващо.
Всеки нов разказ започва с кратка поговорка от световния фолклор, така те хвърля в дъното на темата. Още във увода Миа си поставя трудна цел, цитирайки арабска поговорка: „Думите трябва да минават през трима пазачи: Верни ли са? Добри ли са? Необходими ли са?” Полетът на мисълта много фино, почти невидимо е очертан от тези правила. Сердарева е откривател на двайсетина думи, само нейни, които звучат естествено и се чудиш как сам не си ги открил: сегато, недочувствие, фъртупкане….
Чувствителността на изказа е очарователна. Езикът е на младите –привидно небрежен, няма как - макар и пестеливо с неизбежните съвременни „компютъризми”, красиво уличен, с неочаквани съчетания от думи, придаващи красива точност на усещането. В други пасажи езикът е в стил на добрите класически образци. Такава промяна според съдържанието показва майсторлък.
Палавият стил ни залъгва, че не иска да се вземе на сериозно, но това не може да заблуди читателя, отвътре се оказва много сериозна. Зряло слово, но не есенно, а както през ранното лято - ярко, контрастно, с буреносни градушки или милващи утрини. Няма есенна кротост в преживяването, тя се появява в осмислянето. Дълбочината, която достига в това осмисляне според мен е най-силната страна на книгата. Както и точността на внушенията. (някои все пак би могла да спести поради подразбиране.)
Но най-важното си остава гледането, светлогледането. Сердарева насочва светлината от себе си, осветява и най-мрачното в нашата природа и тъмното започва да светлее…