Дъска по мокрия пясък

by Екатерина Григорова

Екатерина Григорова (р. 1975, Добринище) е редовен преподавател от 2007 г. в Нов български университет, където води курсове по новогръцка литература, превод на художествен текст, практически новогръцки език. Автор е на множество публикации с поезия, както и на публикации в областта на новогръцката литература. Носителка на второто място от Националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение (2014). Нейната стихосбирка „Фарадеев кафез“ (изд. „Жанет-45“) е удостоена с една от наградите за поезия на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (2013), както и с номинация за Национална литературна награда „Памет“ (година I-ва – година на Иван Методиев) за 2013 г.

Залезът

Дали някога ще можем да полетим с балона на е. е. къмингс?
Двама души, извисени в небето над града,
по-високо от смога и по-ниско – за да видим как
светят покривите и движението мяука.
А може би ще зърнем други като нас, загледани във вечното –
с тъжни крачки те отказват да живеят.
Или онези, откъснати от тротоарите –
хвърлящи поглед като диск,
който се разтопява пред слънцето.
Сигурно това са облозите им с висините:
ще бъдем двамата в един балон, който души смъртта
в короната на вечнозелено дърво.

Genres: Poetry

68 pages, Paperback

First published January 1, 2014

About the author

Екатерина Григорова е родена на 08.11.1975 г. в гр. Добринище. Завършва специалността „Новогръцка филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2006 г. защитава докторат по новогръцка литература в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Класическа филология“. От 2007 г. е редовен преподавател в Нов български университет, където води курсове по новогръцка литература, превод на художествен текст, практически новогръцки език. Нейни стихове и научни статии са публикувани в Литературен вестник, сп. Литературни Балкани, сп. Пламък, сп. Везни и др.

Reviews

[Emilia Mirazchiyska · Rating 5 out of 5]

Нейният богат изненадващ речник ме очарова. Четенето й - бавно и изразително, съвършената й интонация и фразиране ме бяха направили нетърпелива да прочета цялата книга "Дъска по мокрия пясък", толкова много исках да преценя така ли ще "звучи" поезията на Екатерина Григорова "видяна" през очите на четещия. Защото я бях чула как я чете самата тя - първо на Поетичния Никулден на 6ти декември 2014, където прочете три сравнително дълги стихотворения (едното бе "Мечката", другото - "Странната наука за безсмъртието или сантименталната изповед на Обри де Грей", третото не помня кое), после на премиерата на книгата на 13 януари в Унгарския културен институт. Затова я зачетох още същата вечер, късно вечерта в метрото, емоционално напълно задоволена от чутото на премиерата и след два кръга в "Ателието", където всеки месец читатели четат поезия... И казано накратко - май сгреших, защото тогава поезията в "Дъска по мокрия пясък" се изплъзваше някак, стори ми се не чак толкова омагьосваща, несъответстваща на очакванията ми, някак момичешка, но и гостоприемна към читателя, съвсем не дистанцирана.
И така, докато не настъпи часът на втория досег - вчера в 204 по "Царигирадско шосе", когато за малко блокираха движението в посока Плиска, а аз се бях настанила удобно и извадих книгата от чантата си. Този път бях уловила точния момент, за да чета тази поезия или пък отворих на най-добрите стихотворения. Последното "Слънце". "Край Тамарама", "Женския пазар, 2000 г. сл. Хр.", "Детската площадка"... И този път поезията на Екатерина Григорова ми се стори възхитиелна, сравнима със световните образи на най-интересните поетеси... Казано накратко - доста добра.
Радвам се, че имам тази книга с автограф и ще мога да чета всеки път, когато имам подтик да я отворя.

[Dafina Marinova · Rating 4 out of 5]

I don't tend to read poetry very often. Sometimes I think it's difficult to follow and I'm a lazy reader... I was though pleasantly surprised by the beautiful poems of the Bulgarian poet Ekaterina Grigorova. You plunge in a world of associations, you follow the words in a mesmerizing world where you find yourself enchanted by a language out of the ordinary.

[Neli Popova · Rating 5 out of 5]

Докато в първата си стихосбирка „Фарадеев кафез” Екатерина Григорова по-скоро набляга на любовта, в новата, втора по ред стихосбирка „Дъска по мокрия пясък” любовта сякаш се пръсва на малки парченца, за да се вклини в многоизмерността на живота.
Стиховете на Екатерина са изпълнени с реализъм, но с един особен реализъм, който тръгва от ежедневно-обикновеното, завърта се около него и някак съвсем неусетно ни пренася в други измерения – до епицентъра на земетръсни преживявания и случвания, които променят пластовете на битието и отекват дълго в нас. Небесните й метафори са жилави и „груби”, тя по-скоро „смъква” небето на земята, превръща го от ефирност в твърд, без да отнема с този акт на приземяване тайнствеността му. Поезията й е ту спокойно, ту „трескаво”, но винаги трезво смесване на субстанции - видимо и невидимо, обикновено и необичайно се сплитат и оформят една сплав, която ни „задавя” с релефността на усещанията и за която е нужна различна степен на зрящост.
Силата на стиховете на Екатерина е също така в привидната лекота или може би красота, с която представя свръхчовешкото усилие да проумеем и приемем абсурдността на живота - твърде честото разминаване между хората, дори когато има много любов, и ще по-тъжното, което е скрито в неспособността да си дадем сметка, че това разминаване се е случило. Но, все пак, оправданията, неразбирането, болката от световите разнопосочия губят валидност пред взривното желание и решимост животът да бъде видян и преживян с цялата палитра от сетивност, в шарената си пълнота.
Досегът със стиховете на Екатерина би могъл да се определи като гмуркане в прекрасно-грозния живот, в парадоксалния реализъм от което излизаме с настръхнало сърце, някак по- умиротворени и по-мъдри, с леко иронична усмивка.