Шахта за отпадъци

by Iva Pezuashvili, Ива Пезуашвили, Жени Колева (Translator)

Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени.

Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си.

Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ремонтират, но вонята на шахтите за отпадъци, заложена в основите на постсъветска Грузия, все така ще пробива.

Не усещаш ли тази смрад Иракли-джан? Не усещаш ли, че още се носи? Че се е впила в нас като кърлеж? Тази миризма те изпива, кара те да линееш... Не ти ли парят очите, Иракли-джан?

Няма значение, брат, пролей някоя сълза, заплачи на глас, но не се предавай! Не, не защото бъдещето ти е подготвило нещо хубаво – дотук само крехката фасада на демокрацията е паднала и ти си минал едва през първата порта на ада. Имай предвид, че това е началото. Излез от асансьора много тихо и не казвай нищо на никого.

124 pages, Paperback

First published January 1, 2022

About the author

Iva Pezuashvili is a contemporary Georgian writer and screenwriter. Born in 1990, Iva’s writing career kicked off in 2014, when his debut book of short stories I Tried was published by Intelekti. His short story Tsa was one of 10 short stories by Georgian writers published in 2018 by British publishers Comma Press in the collection The Book of Tbilisi, and one of seven short stories in the collection Georgien - Eine literarische Einladung (Literature Invitation to Georgia) by German publishers Klaus Wagenbach. In 2018 he won a scholarship for the international writing program at the University of Iowa, United States, followed by a residency at Residencia Literaria 1863 in La Coruña, Spain. In 2018 his first novel, Gospel of the Underground, was published by Intelekti, and it was shortlisted for every one of the country’s major literature awards. With his last novel, A garbage chute, Iva won the EUPL 2022, as well as other literary awards, including the Tsinandali Award for best prose, and in 2021 he won the Special Jury Prize of the SABA award.

A graduate of the Feature Film Department of Shota Rustaveli Cinema and Theatre University, Iva is also the author of several TV series and films in Georgia. In 2011, Iva won the Autumn Legend, the student literature competition, with his short story Alchu (Lucky Toss). Based on this short story, he shot his first movie, Babazi. Among others, he also worked as a screenwriter and director for one of Georgia’s most popular film series Tiflis between 2014 and 2016.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

Миналото излъчва радиация в бъдещето и - без основно почистване - вкарва цели поколения в шахтата си за боклук.

Постсъветска Грузия удивително напомня постсоциалистическа България и донякъде постсоциалистическа Югославия. Дивите 90-те с хаоса, беззаконието, етническите постимперски кървави конфликти, насилието като норма у дома и в обществото, повсеместното лицемерие и утешителният конформизъм, тихият отказ от живота на неспособните на плуват сред тази джунгла от незабравени старо зло, забравено старо добро и ненаучено ново. Грузинският ХХI век е сякаш българския ХХI век - ако сменим Тбилиси със София и имената на героите с родни еквиваленти - ще видим собствената си бездънна и все така непочистена шахта за боклук.

Един ден от живота на (не)обичайно грузинско (?) семейство в романа е необоримият синтез на всичко това. Малко думи, много смисъл - любимият ми авторов “похват” и “стил” е приложен с точната мярка.

———————————————————————————————
▶️ Цитати:

🇬🇪 “...страхът е много по-ефективен инструмент за въздействие от социалните помощи; …гладните са си все така изплашени, а нуждаещите се от социални помощи вместо тях получават терор. Ето как се затваря кръгът на мнимата демокрация.”

🇬🇪"знаеше, че е беглец от войната между добрите и лошите си самоличности"

🇬🇪"Ако лъжата беше лъжа за всички, то истината, за съжаление, се оказа различна за различните хора."

🇬🇪"Тъй като Зема не си позволяваше да бъде песимист, тя оценяваше всяко средно положение по необходимост като щастие."

[Kinga (oazaksiazek) · Rating 4 out of 5]

Sama nie wiem, co myśleć o tej książce. Była intrygująca, rozbudowana, choc krótka. Okładka jest świetna, tytuł intrygujący i dobrze wyjaśniony w tekście.

To taka książka, w której miałam problem, aby... polubić bohaterów. Każdy z nich był specyficzny, miał swoje marzenia, ale też błędy na koncie. Jedni popełniali je codziennie, wciąż te same, inni popełnili je dawniej, ale wciąż się one za nimi ciągną.

Muszę przyznać, że ta historia ma coś w sobie, taką głębię, że wciąga od pierwszej strony. Poza tym jest ciekawe napisana i porusza ważne tematy.

Powiedzieć, że mi się podobała, to może i za duże słowo. Ale była na swój sposób dobra.

[Aneliya · Rating 3 out of 5]

Историята на едно семейство, разгърната в рамките на 24 часа, като се спираме върху мечтите, борбите, болките, закодирани в миналото или пък настоящето на всеки един от тях.
Виждаме една картина на пост-съветска Грузия в цялата ѝ красота, безхаберие на закона, насилие (домашно или улично), безнаказаност, цялата мръсна шахта за отпадъци, но и с едни хора, които все пак имат някакви мечти и надежди.

[Justine Grespan · Rating 2 out of 5]

L'écrivain s'est amusé à mélanger le présent avec le passé et l'hypothétique, ce qui fait qu'au final je n'y comprenais plus rien. Les phrases sont tellement longues, ce qui rajoute de l'incompréhension à tout ça. Tout est flou, je me sentais bête.
J'ai quand même mis 2 étoiles parce que c'est un contexte peu connu et qui mériterait qu'on s'y attarde.

[Aurora · Rating 4 out of 5]

Gheno, Mila, Zema e Lazare mi accompagneranno ancora molto a lungo nella frenesia di un Paese che sembra in un perenne processo di smarcamento e affermazione, come narrano le 24 ore raccontate in questo libro.

[Borislava Velkova · Rating 1 out of 5]

Ама естествено, че "романът" е спечелил наградата на Европейския съюз, само дето не трябваше да е за литература, нито дори за политически активизъм, защото то и в това има някаква вещина, ами за послушание само. Покъртителна писателска немощ, опитвам се да се сетя за нещо подобно за сравнение и съм сериозно затруднена. Този човек не може да си изрази мисълта писмено, какво остава да разкаже история.

Още в първата глава се повдигат въпроси, чиито отложени отговори не предизвикват любопитство, както вероятно си е мислил авторът, ами просто спъват възприемането. Хронологичната структура, в която главите са часовете от един ден, изобщо не отговаря на съдържанието, в което има 5 процента случване и 95 процента социален коментар. Въпреки че се въвеждат под 10 героя общо, ориентацията кой кой е и за какво се бори е мъчителна. Великите разкрития, нарочени за драматизъм, и дори финалната поанта кльофват безжизнено на листа – толкова "майсторски" е изграден пътят до тях и толкова "въздействащо" са описани.

Самият разказ е просто инструмент на политическите внушения. Алфа двойка, или потенциалът на Грузия, среща историята и ражда своите деца - безскрупулност и нихилизъм. Единственият по-майсторски обработен момент е около дезодоранта Импулс, пристигнал в Грузия като хуманитарна помощ и превърнал се в достоен за съжаление символ на женственост. Контрапункт на тази относителна художественост е буквално статията във възхвала на грузинския рап, нескопосано лепната сред опит за повествование, която ми избоде очите.

Липсата на жизнен разказ изобщо се замества с преговор на пакета от хомофобия, неравенство на половете, домашно насилие, расизъм, лични и исторически травми. Всичките присъстват с техническите си термини и начина си на обсъждане в медиите, дори опит няма за включването им в литературна форма. Там е и образът на "примитива", който в Грузия явно членува в Грузински марш, но иначе отговаря на нашия Ганя. Той, разбира се, също не е описан в действие, срещаме го на партийно мероприятие, където веруюто му се декламира.

В крайна сметка целият "роман" е една рецитация на политически лозунги без художествена плът. И по ирония най-точната метафора, която авторът сам предлага, остава валидна – шахта за отпадъци, в която тъне не само сюжетът, а и самата идея за литература, когато се превърне в обслужващ апарат на идеологията.

[Paul B · Rating 2 out of 5]

Malgré son potentiel ce roman se perd trop vite dans une narration éparse et souffre d'une dramatisation trop bancale et trop fractionnée. On en apprend certes un peu plus sur la lutte de ce pays avec son passé soviétique et les douleurs propres de chaque génération, mais le résultat manque de cohésion et de finesse.

[Zosia · Rating 3 out of 5]

W sumie to nie wiem co o tym myśleć? Pierwszy raz spotkałam się z literaturą gruzińską i chyba to nie są moje klimaty. Mimo że jakby mi się podobało to jednak te zdania potrafiące trwać przez 2-3 strony to nie jest coś dla mnie.

[Aleksej Tilman · Rating 4 out of 5]

Una storia familiare che si svolge in ventiquattro ore, aprendo uno spaccato sulla Georgia contemporanea.