What do you think?
Rate this book


– Лукаса – каза ѝ, – какво стана с теб, когато умря?
Тя отвърна на погледа му без страх, но с онова благоговеещо очевидно объркване, което би заслужило на нас плесник зад ухото дори тогава, колкото и да беше слаб. Но той само я погали и попита, дори по-нежно:
– Какво стана с теб, с Лукасата вътре? Спа ли? Спа ли, както разправят хората?
Кимаше още преди тя да поклати глава.
– Разбира се, че не. Била си напълно будна и си крещяла, само че без дъх. Е, представи си – казвам го на теб, защото поне ти не мислиш, че знаеш всичко за магията, както някои – представи си какво става с магьосник в смъртта. Повечето хора са напълно будни само понякога – при специални случаи, тъй да се каже. Но един магьосник е винаги напълно буден, готов за всичко, и заради това повечето хора го наричат магьосник. И никога не е по-буден, отколкото в мига на смъртта си. – Сега благоволи да погледне двама ни с Нятенери, театралничещият му стар дявол. – Ако смъртта му е неспокойна, ако не му е било позволено да направи своята ламисета, о, тогава пълното му будуване може да се превърне в нещо наистина ужасяващо. Има дума за него и думи, с които да му заповядаш.
Не мога да кажа, че стаята се смълча така драматично, както му се искаше. Някакви колари си крещяха долу в двора; лаеха кучета, пилетата си кудкудякаха, а отнякъде се чуваше разгоненият шекнатски вой, който Карш използва, за да наложи ред. Ала между нас четиримата се процеди ледена тишина. Моят приятел рече:
– Имаше думи, които не исках Аршадин да научи. Той все пак ги научи. Имаше неща, които не желаех да му предам. Други желаеха. Той отиде при онези други. Без лоши чувства – с Аршадин никога, никога нямаше караници или лоши чувства. Даже предложи да стиснем ръце, когато ме напусна.
Съвсем внезапно и без нито звук той зарида. За това няма да ти разкажа.
ebook
First published January 1, 1993