Безбожно ми е. Всичко ми омръзва. Апатията вдига сивкав градус. Разгръщам се. Заникъде не бързам. Във гардероба - скелети от радости. В джобовете ми - сенки и бонбонки. Безочие на шапката ми дреме. Безбожно ми е. Но не се тревожа - каквото имам - ще ми се отнеме. Каквото нямам... то се подразбира. Каквото ти прошепна - ще се сбъдне. Сега не ти е време за прозиране на крехката ми полудетска мъдрост. Огледай се във тихите ми длани - сърдечните им линии пулсират. Какво ти казват - тайна ще остане. Сега не ти е време за разбиране.
Родена е в гр. Дряново на 17.09.1985 г., живее в гр. Полски Тръмбеш, където завършва средното си образование, после ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност социална педагогика. Работи в дом за деца с. Страхилово. Автор на три поетични книги: „Щастие в кибритена кутийка” (2005), „Картонен храм” (2006) и „Натюрморт с пеперуди” (2013). В интернет пространството е известна като Amanita Muscaria.