What do you think?
Rate this book
28 разказа
Също както около основния камък се гради църквата, така във всяка национална литература има личност, около която се изгражда духовният й храм. В нашата това е Иван Вазов. Днешната ни книжовност е немислима без неговото многолико творчество, а душевността на всички нас, родените след него – без величествената му поезия и нравствената му проза.
Тези 28 разказа са само малка част от безценното богатство, което ни завеща Патриархът на словото ни. Ала надяваме се, драги читателю, и в тях всеки от вас ще намери онези съкровени истории, пред които се прекланя в мълчание.
Удивително е колко от тези проникновени редове, за добро и зло, са актуални и днес. Но и не е – защото за голямата литература, както и за камъка, времето тече различно.
Тези 28 разказа са само малка част от безценното богатство, което ни завеща Патриархът на словото ни. Ала надяваме се, драги читателю, и в тях всеки от вас ще намери онези съкровени истории, пред които се прекланя в мълчание.
Удивително е колко от тези проникновени редове, за добро и зло, са актуални и днес. Но и не е – защото за голямата литература, както и за камъка, времето тече различно.
332 pages, Hardcover
Published January 1, 2023
About the author
Ivan Vazov
140 books106 followersIvan Minchov Vazov was a Bulgarian poet, novelist and playwright, often referred to as "the Patriarch of Bulgarian literature". He was born in Sopot, a town in the Rose Valley of Bulgaria (then part of the Ottoman Empire). The works of Ivan Vazov reveal two historical epochs - the Bulgarian Renaissance and the Post-Liberation (from Ottoman Empire rule) epoch. Ivan Vazov holds the highest honorary title of the Bulgarian Academy of Sciences - Academician. He acted as Education and People Enlightenment Minister from September 7, 1897 until January 30th, 1899, representing the People's Party.
Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.
Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.
n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature
Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.
Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.
n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
May 14, 2025
Страхотен сборник с избрани разкази на големия Иван Вазов! Препрочитано на негови творби винаги ми доставя удоволствие, както и откривам в тях нови любопитни детайли и теми за размисъл. Вазов майсторски е преплел силна критика към обществените недостатъци и прекрасни природни описания, поднасяйки на читателите изключително въздействащи истории... Всички разкази много ми харесаха, но при този прочит най-силно впечатление ми направи „Кандидат за Хамама“. В него писателят сладкодумно ни пренася в атмосферата на предизборна кампания на честен и принципен кандидат за депутат, който се сблъсква с масовото лицемерие в българско село.
„— Господа, аз ви благодаря за съчувствието и доверето, с което ме срещате. Нямам нужда да ви обещавам златни планини; ще работя, колкото ми силите позволяват, за интересите на страната и частно за вашите. Моето поведение ще докаже бил ли съм достоен за вашето доверие.
Хрисантов беше забравил урока на Иванова. Това направи Иванова неприятно да се намуси и да го бутне с лакътя, за да прекъсне един дискурс, който проваляше още отсега избора му. Иванов тоя час пое думата.
— Какво стана съдбата ви за мерата със с. Марково? Тия дяволски марковци мислят, че това им е бащин мюлк… Ние, кога идем в Пловдив, разбирате?… То е наша работа… Което си е ваше, то си е ваше. — И той смигна на кмета.
Кметовото лице се озари от радост.
Попът клюмна три пъти, защото не чу нищо.
— Благодариме ви много… Но това ще ви помолим по-скоричко да кажете на съдилището, защото ни викат до друга неделя; ама ний ще ви молим да настоите за нази, да кажете на председателя, че правото е наше.
— Казах ви, то е наша работа.
— Да настоите пред съдилището — пое кметът пак, — защото я виж, тая мера, на нея пасат нашите добитъци, другото е все камък, и нямаме си място.
И другите селяни изказаха същото желание.
— Вашата работа е свършена още отсега — потвърди Иванов.
Кметът климна удовлетворен, па рече, като хвърли дружески поглед на Хрисантова:
— За господина Християнова да се не грижите… (Хрисантов с удивление забележи, че повечето селяни тъй го наричаха); господин Християнов си е наш, него ще си изберем… То си е наша работа; може ли някой да ни заповяда и да каже: тоя изберете или оня?
— Никой.
— Ех, когото си изберем, той ще си бъде нашият избран...“
„— Господа, аз ви благодаря за съчувствието и доверето, с което ме срещате. Нямам нужда да ви обещавам златни планини; ще работя, колкото ми силите позволяват, за интересите на страната и частно за вашите. Моето поведение ще докаже бил ли съм достоен за вашето доверие.
Хрисантов беше забравил урока на Иванова. Това направи Иванова неприятно да се намуси и да го бутне с лакътя, за да прекъсне един дискурс, който проваляше още отсега избора му. Иванов тоя час пое думата.
— Какво стана съдбата ви за мерата със с. Марково? Тия дяволски марковци мислят, че това им е бащин мюлк… Ние, кога идем в Пловдив, разбирате?… То е наша работа… Което си е ваше, то си е ваше. — И той смигна на кмета.
Кметовото лице се озари от радост.
Попът клюмна три пъти, защото не чу нищо.
— Благодариме ви много… Но това ще ви помолим по-скоричко да кажете на съдилището, защото ни викат до друга неделя; ама ний ще ви молим да настоите за нази, да кажете на председателя, че правото е наше.
— Казах ви, то е наша работа.
— Да настоите пред съдилището — пое кметът пак, — защото я виж, тая мера, на нея пасат нашите добитъци, другото е все камък, и нямаме си място.
И другите селяни изказаха същото желание.
— Вашата работа е свършена още отсега — потвърди Иванов.
Кметът климна удовлетворен, па рече, като хвърли дружески поглед на Хрисантова:
— За господина Християнова да се не грижите… (Хрисантов с удивление забележи, че повечето селяни тъй го наричаха); господин Християнов си е наш, него ще си изберем… То си е наша работа; може ли някой да ни заповяда и да каже: тоя изберете или оня?
— Никой.
— Ех, когото си изберем, той ще си бъде нашият избран...“
Read
January 13, 2026Хубав сборник към който подходих с предубеждения като че ли заради не особено приятни школски спомени на наставления за четене на Вазови произведения. Отърсвайки се от предубеденостите обаче, човек ясно може да съзре впечатляващото майсторство на твореца и голяма част сюжетите, които колко и банално да звучи, съвсем спокойно могат да бъдат съотнесени към днешната реалност - 100 години по-късно.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews