Носител на награда Dragon за най-добър научнофантастичен роман за 2017 г.
Революция, тлееща от поколения и започнала с огън, ще завърши с кръв. Земята е разрушена. Първата империя на човечеството, Вавилонът на Слънчевата система, е бомбардирана с астероиди. Облаци пясък покриват синята планета, жертвите са милиарди, а оцелелите се борят за живота си. Свободният флот, терористичната организация на поясните, не само е парализирал люлката на цивилизацията, но и налага абсолютен контрол над външните планети. Тяхна плячка стават колониалните кораби, насочени към хилядите нови светове отвъд извънземните портали.
Джеймс Холдън и екипажът му познават врага по-добре от всеки друг. Останките от старите политически сили се обръщат към „Роси“ с отчаяна мисия: да обезвредят терористите. Но новите съюзи са толкова несъвършени, колкото и старите, а борбата за власт едва започва. Докато хаосът се разраства, една извънземна мистерия се задълбочава. Пиратските покушения, бунтовете и предателствата може би са най-малките проблеми на Холдън и хората му.
Допълнителният разказ „Странни кучета“ разширява представата за Вселената отвъд порталите чрез история, развиваща се на новата планета Лакония.“
Първите аплодисменти съвсем резонно отиват при Артлайн - книжното тяло е просто бонбон; кориците на Пьотр Чеслински (Dark Crayon) са уникално красиви, оформлението на порезките, образуващи картина, дело на Ясен Стоилов, също е супер радващо окото. Добавям и още една страхотна подробност - можете да си припомните обобщените събития от първите пет части (които бяха пуснати накуп) чрез сканиране на QR код - нещо, от което този път не се възползвах, понеже ги четох през сравнително кратки интервали, но ей тия "дреболии", а Артлайн и друг път са практикували по този начин в своите издания, доста ме радват. Респект!!!
Следващите аплаузи, логично, са предназначени за двамата автори (Даниел Ейбрахам и Тай Франк), ползващи общия псевдоним, защото продължават да забъркват страхотни интриги в тяхната Слънчева система, колонизирана от човеците, които отскоро са погледнала и към непознатите светове, отвъд тайнствения Портален Пръстен. Силите на Марс, Земята и отделни фракции на Съюза на Външните планети са се вчепкали в смъртоносна схватка с терористите от Свободния флот, а залогът е оцеляването на цивилизацията на хората изобщо. Този том се оказа и с най-мащабен замисъл до момента - освен трима-четиримата основни герои, през погледа на които течеше действието в отделните глави, както принципно е в предходните издания, тук бяха включени и доста допълнителни гледни точки (замесените персонажи сигурно надхвърлиха дузина).
Странни кучета, новелата bonus track , пък се развива на Лакония, една от планетите отвъд порталите и се оказа яко депресиращ хорър в духа на "Гробище за домашни любимци".
В мащабното противопоставяне основните играчи са все така добре познати – от екипажа на „Росинант“ Холдън, Наоми, Алекс и Еймъс, допълнени с неизвестната величина Клариса, през уморената владетелка на Земята Крисджен Авасарала, неумолимия Фред Джонсън, марсианката Боби Дрейпър, всички те се опитват да измислят как да спасят човечеството от самото него, а срещу тях смелата пиратка Мичио Па, която изпълнява неохотно заповедите на Марко Инарос, и неговия син Филип, който трудно успява да проумее защо има проблеми, когато напада един-единствен мъж, при положение, че с баща си са почитани за убийството на милиарди. Дилема, която не е често срещана в историята определено, макар кандидати да е имало доволно. Добрите срещу лошите на пръв поглед, но двамата писатели под псевдонима Джеймс С. А. Кори разбъркват с привичното си умение картите и нещата бързо започват да се променят и усложняват неимоверно.
Най-накрая! Книгата, която чаках цели шест години. Хубаво е отново да съм в компанията на Холдън и сие. Книгата съвсем определено сложи нещата в ред след гадостите, които бяха заснети в Холивуд. В началото ме дразнеше, че се обръща толкова внимание на Филип, но все пак историята се разви по интересен начин и в крайна сметка останах доволна. Доволна съм и от мащабните битки и задъханото действие...както и досега. Беше истинско удоволствие да я прочета и вече чакам следващата!
Започвам ревюто с ясната мисъл, че който е стигнал до тази книга, е фен. И знам, че много няма да бъдат съгласни с мен. Обаче. Вместо с всяка следваща книга поредицата да става все по-добра, определено се забелязват приливи и отливи; редуване на силен том с такъв, който разочарова. "Пепелта на Вавилон" е именно едно такова разочарование. Първият проблем са прекалено многото гледни точки, от които разказът става разпокъсан. Знам, че много читатели ще сметнат, че това обогатява общата картина, но според мен не допринесоха за нищо друго, освен да протакат и разводняват историята. Това важи с особена сила за главите, които бяха една или две на поддържащ герой, за цялата книга. Вторият основен проблем е супер бавната първа част и неудовлетворителния завършек. Изобщо не се достигна кулминация, към която водеше по-голямата част от романа. На трето място: супер много си личи, че е писана през 2017г. Направо се усеща как са вкарани неща, които да маркират квадратчето "съвременно разбиране за добродетел". -Огромна част беше отделена на драмата с расизма между Вътрешните планети и Пояса. Една глава се отдели на тюхкане по повод използването на думата "мършав". -Изведнъж две от второстепенните героини, за които никога не е ставало въпрос, се оказаха лесбийки със задна дата. Това по абсолютно никакъв начин не допринесе с каквото и да било. -Само дето Свободният флот не излезе със слоган "Belt lives matter", всичко друго ехтеше на модерното до преди няколко години движение в реалния живот. -Прекалено голям фокус върху полигамните отношения, пак нямаше влияние върху основната линия на романа. Следващата част от ревюто ми е в опит да изкажа личните ми, субективни виждания: -Изобщо не харесвам да чета от гледната точка на антипатични герои. Дразнеха ме цялото семейство (както си ги наричам на ум) "Лайнарос" и малоумните им разсъждения. Някакви гето партизани, които на две магарета не могат сламата да разделят, тръгнали да създават нов вселенски ред. Щеше да бъде по-добре изобщо читателят да не се докосва до вътрешния им свят, мисля, че така щеше да има по-голяма доза напрежение. -Не знам дали да го отдам на оригиналния ръкопис или на превода, но толкова ли няма синоними на "тръсна глава" и "врагът"... Въпросът е риторичен. Ако пиех по един шот всеки път... -Единствените истории, за които реално се вълнувах, бяха тези на Крисджен/Арджун и в по-малка степен на Фред Джонсън. Разказът накрая беше от по-интересните(и в тяхната категория положението е hit or miss).
Поредна силна част на поредицата! След началото на революцията на Пояса, сега следва това, което е ставало и при всички стари революции - основната сила се разцепва на фракции, които се сборичкват една с друга. Росинант и екипажът отново е в центъра на екшъна и спасението им изобщо не изглежда сигурно. Разказът накрая имаше силни нотки от Гробище за домашни любимци. Сега ще трябва да чакам следващата книга да излезе в електронен вариант, че да разбера какво става на Лакония.