Небесна походка

by Димитрина Баева

Избрани стихотворения.


Аз се познавам най-добре от всички.

Ще слушам мъдрия човек докато пукне утрото.
Око за слепия ще имам, ако поиска да прогледне.
За глухия-ухо, да чува
неизреченото и неизречимото.

Аз имам дарбата добре да се познавам.
Аз знам кога усмивката ми е резка от нож,
кога ходилото ми пари от целувка.


Метаморфоза

Че мъжът, който днес предлага семки във подлеза
е момчето, което довчера сънуваше подвизи

няма никакво, няма най-мимолетно съмнение.
Зад реверите остри виждам сенките на крилете.

Снежнобялата птица, която е носил на рамото
от праха, от страха,
даже само от въздуха е посивяла.

Той не се е родил с бързи пръсти, с угаснали ириси.
Пропътувал е страшна светлинна година от взиране

и е стигнал до вашите левчета. Без снизхождение.
Да презираме този човек, все едно да презираме себе си.

63 pages

First published January 1, 1996