Борислав Вълов, по-известен с артистичния си псевдоним Ей Бо, участва в театрални постановки, част от които „Тримата мускетари“, „Дабъ дешил ине”, „Три пълни обиколки около света”, както и в телевизионни сериали като „Братя“ и „Пътят на честта“. Извън сцената Ей Бо е създател на хумористични видеа и подкасти, включително „ПодКАКст с Ei Bo“ и „Културна капсула“, а най-популярни са образите на „Леля ти“ и „Супермам“, които подлудяват социалните мрежи. „Защото в твоите очи“ е трогателен дебют за любовта, мечтите и музиката, вдъхновен от действителни събития.
Нечия постъпка може да направи така, че някой друг, някъде там, да чувства липса, докато е жив.
Всичко започва с няколко съобщения в социалните мрежи. Следват разговори до ранни зори, споделени тайни, мечти, планове и копнежи за бъдещето. И едно осъзнаване – Ева е влюбена. Така, както можеш да се влюбиш само първият път. Любовта им с Алберт е цветна, вълнуваща и пленителна като музиката, на която Ева е посветила живота си.
Изпитанията не са малко, но любовта умее да чака и да побеждава. Никой не може да спре двамата да планират бъдещето си заедно…
Никой, освен съдбата, скрила лицето си под каската на пиян моторист.
Има два варианта.
Първи вариант: Тази история е за всичко друго, но не и за любовта.
Втори вариант: Не е за нищо друго, освен за любовта.
Ще се опитам да спазя едно обещание - макар и дадено мълчаливо. На премиерата и Боби каза ясно, че не иска сюжетът да бъде разказван, поне не веднага. И няма - защото това не е книга, която да преразказваш. Това е книга, която трябва да усетиш. И макар това да звучи като добре подредена маркетингова фраза, в случая го казвам с уважение. “Защото в твоите очи…” не просто се чете - тя влиза под кожата. Един от онези разкази, които имат нужда да се случат между страниците и сърцето, без посредници, без резюмета и обобщения.
Поздравления за автора и първия му роман, определено няма да е последния ( поне така силно се надявам). Прочетох книгата на един дъх..просто не можех да спра. Събуди толкова емоции...и радост, и тъга, и се смях, и плаках. Книгата представя любовта, във всичките и форми, между двама влюбени, между приятели, между деца и родители. Показва как силата на любовта може да ни даде нова надежда за живот след загубата. Определено е книга с кауза, с послание, свързано с едни от най-големите проблеми като домашното насилие и войната по пътищата. Определено бих я препоръчала и прочела отново.
Когато се запознахме с Борислав, или както аз си му викам – пачата – си имахме една закачка. Аз редовно му казвах, че е пача, а той един ден ми отвърна: „Какъв е този вреден навик да говориш все за себе си?“ А аз му казах: „Защото като гледам теб, все едно виждам себе си.“
Тогава дори не подозирах, че някой ден ще държа в ръцете си книга със заглавие „Защото в твоите очи“. Усещате ли иронията?
Сядам да пиша това ревю и не знам откъде да започна. „Защото в твоите очи“ не е просто романтична история. Това е книга, в която няколко съобщения в социалните мрежи се превръщат в любов – първата, най-чистата, най-истинската. Но и книга, която не спестява болката, тъмните сенки и онези моменти, когато съдбата показва, че един миг, едно решение, една постъпка – могат да променят нечий живот завинаги.
Аз не съм човек, който чете романтика. Но тук видях нещо различно – вик за осъзнаване. В книгата има насилие над жени, убийство на пътя, болка, която разпознаваш като част от нашето общество. Теми, които ме карат да се ядосвам дори докато пиша тези редове. И Борислав ги е вплел толкова добре, че не знам откъде е извадил тази сила. Защото книгата не просто разказва, тя говори. Тя е цунами от послания, които не можеш да подминеш.
Четейки я, мислех за това как всяко наше действие може да бележи съдбата на друг. Колко е лесно да кажеш „давай, няма какво да стане“, а всъщност… винаги има. Нашите думи, нашите избори, нашата безотговорност – те могат да отнемат животи, да сринат мечти, да променят нечие „завинаги“. А в същото време една добра дума, едно „спри, не си прав“, може да бъде спасение.
Ще дам и малка градивна критика – липсваше ми повече яснота къде точно се развива историята. Но това е дреболия на фона на силата на книгата. А за дебют – чудесен роман. Истински, жив и смел.
В крайна сметка – тази книга си струва. Тя е истинска. Тя е жива. Тя е урок. И ако след затварянето ѝ дори един човек се замисли преди да седне зад волана пиян, преди да извърши насилие, преди да подмине чужда болка… тогава Борислав е написал не просто книга, а спасение.
А сега въпросът е: ще бъдем ли достатъчно смели да погледнем в нечии други очи и да изберем да не бъдем причината за тяхната болка?
В един момент даже не знам как успях да продължа да чета, предвид колко ми беше размазан погледа от сълзи.
Книгата се чете действително като дневник на 17-годишно момиче, беше толкова автентично. Забравих че е писана от млад мъж, което за мен си е супер постижение. Така че на литературната полиция по стил, мога да кажа, че идеята е такава? Ние сме в главата на Ева. И да, тийнейджърите така говорят/пишат.
Също така, това е книга с кауза. Накрая става ясно.
А фактът, че ми повлия така емоционално е знак че си е изпълнила мисията.
Въпреки дълбокия смисъл на книгата и неиното послание, стила на писане ми се стори леко плосък и може би “не добър”?
Имаше доста загатвания и повторения, които разваляха удоволствието да се потопиш в книгата и да изчезнеш от този наистина тъй сив и скучен свят. Някои от сюжетните линии ми се сториха ненужни или непълни. Описанията на героите и местоположенията им също липсваха.
Имаше и поезия, от време на време, която бе прекрасно написана!!! Любовта на главните герои струеше през страниците! <3
Смятам че за дебютен роман е много силно начало на една кариера и определено бих прочела още нещо от автора!
"Защото в твоите очи…" е малък по обем, но разтърсващ роман. Много нужен, замислящ и за мен като автор - вдъхновяващ.
Не предполагах, че от Ей Бо и от комедийните персонажи, които обикновено изгражда, може да се роди подобна експлозия от дълбоки емоции. Начинът, по който се изразява, самото писане, се движи между финеса и остроумието. Това направи текста лек за възприемане, но в никакъв случай безличен или повърхностен. Напротив - под привидно очевидни герои, случки, влюбване - стоят отличителни характери, отношение и заявяване. Повярвах на думите му и което е по-важно - преживях ги с цялото си сърце.
Много ми е тъжно. Иска ми се да затворя книгата и трагедиите, подобни на нейната, да останат само между страниците. Но уви - понякога и в живота сами ставаме автори на брутални истории.
Това е история за любов... - моят избор между двете опции. Няма да лъжа - изплаках си очите. Поздравявам автора за тази смислена история - наслаждавах се от първата до последната страница. Една история за житейското израстване над мъката и как личната трагедия може да те тласне към отредения ти път. Не знам дали Ева щеше да последва призванието си, ако историята не беше такава, каквато е. Хареса ми всичко, въпреки че плаках много. Стилът, изказът, строежът на цялата история - брилянтно изпълнение, поздравления към Ей Бо. Ти трябва да пишеш, не спирай! Каузата на книгата е изпълнена. ❤️
Започнах тази книга с искрено желание да ми хареса. Харесвам автора от неговите изяви извън литературата и симпатията ми към него беше една от причините да посегна към романа. Освен това каузата зад книгата е наистина смислена и достойна за уважение.
Въпреки доброто ми настроение към книгата, останах със смесени чувства. На първо място, героите не успяха да ми станат близки. Особено главната героиня стоеше някак недовършена - сякаш има идея за нея, но не и достатъчно дълбочина, за да я почувствам като истински човек. Лично за мен ѝ липсваше онзи вътрешен свят, който прави персонажа жив, убедителен и емоционално свързващ.
Светостроенето също ме остави малко объркана. Разбирам желанието за по-универсално усещане, но липсата на конкретни български градове стоеше изкуствено. Постоянните „моят град“, „неговият град“ и подобни формулировки ми създадоха впечатление за нереалистична абстракция. Това ме изкарваше от историята, вместо да ме потопи в нея. В същото време Англия беше споменавана конкретно много пъти. Сигурно е имало художествен замисъл, но лично аз не успях да го усетя.
По отношение на диалозите, на някои места ми звучаха неестествено. Отделните герои нямаха отчетлив „глас“, а разговорите им не ми напомняха на реални тийнейджърски диалози. Приемам, че това е въпрос и на стил, и на авторски избор, но за мен лично звучеше странно.
Въпреки всички тези колебания, не мога да не подчертая, че каузата, около която е изградена книгата, е красива, искрена и важна. И именно заради нея давам трите звезди - защото вярвам, че добрите намерения и ползотворните идеи заслужават своето място, дори когато литературната част не е напълно убедителна за моя вкус.
Първите страници - леки и сладки. Хм… симпатичен тийнейджърски роман, помислих си. Но продължавах да разгръщам жадно. Винаги имаше нещо, което да ме задържи. И в един момент осъзнах, че този роман в никакъв случай не е това, което си въобразих в първите минути… Не е обикновен тийн роман. Нещо повече е! Много повече е! „Защото в твоите очи…“ е книга, която в първите си страници те вкарва в перфектния, сладък, магичен свят на първата и истинска любов. Ева и Алберт са едно цяло. Предопределени да бъдат заедно. Книгата те потапя в топла въздушна прегръдка, примесена със сладникавия аромат на първа любов… и с вкус на захарен памук, който кара сърцето ти да пее с мек трепет, с пламъче, което предвещава да се разпали до стихия… но именно в най-нежния и важен момент историята прави рязък завой. И вкусът се променя от сладък захарен памук в голям шот текила! Кое е най-ужасното на любовта или живота, прекършени без време? Това, че оставаш бос върху малки остри камъчета, всяка стъпка напред е белязана от “А можеше…”, “Ами ако…”, “Дали щеше…” “Книга с кауза.”? - Абсолютно! Книгата бележи с истини, които носим в себе си, но на които често обръщаме гръб… и които често водят до нещо ужасно, особено когато бъдат подценени…
Прочетох много добри отзиви за книгата и започнах да я слушам в деня, в който излезе в Сторител. Не отговори на очакванията ми. Иначе намирам автора за доста симпатичен човек, но... книгата е малко елементарна. Празен свят, сигурно нарочно са избегнати всякакви детайли, които изграждат свят в книгите. Но липсата му се усеща болезнено. Сюжетът се развива във вакуум. Няма конкретика в нищо. Няма какво да те хване, да е познато, да се свържеш. Няма плътни персонажи. Нямат детайли, описания, характери, вътрешен свят. Всичките са описани само с действията си, които са насочени към интересите на главната героиня. Има общо трима герои с имена, останалите са само "майката на", "приятелите му". Доста неестествен език за тийнейджърка. Уж е умно и културно момиче, пък се пуска по някоя изкуствено поставена дума в речника като "кучка" и "изчука". Абсолютно съм убедена и че няма тийнейджър в днешно време, който казва "мътните ме взели". Както казах, несвойствен за младежите език. Сюжетът на книгата върви в голяма степен като всеки тийнейджърски романтичен филм. Героинята ни е талантлива и надарена. Приятелят й е съвършен, всички кръжат около нея и правят всичко, което поиска. Крайно нереалистична история. Всички млади са напълно самостоятелни, не отговарят пред никого, нямат финансови ограничения, пътуват необезпокоявани на големи разстояния, карат собствени коли.
Има една напълно излишна детайлна сексуална сцена, която прави книгата неподходяща за деца под определена възраст.
Социалното послание е силно. Войната по пътищата е проблем, който силно ме интересува. Говори се по темата, но не и в някаква сериозна дълбочина.
Разбирам, че има опит да се покаже, че всичко е свързано. Че нищо не е просто така. Това, което на мен ми липсва обаче, е същественото за света, който обитават тези герои. Всичко е свързано... за егоцентричната ни тийнейджърка, точка.
Това е искрена, емоционална и въздействаща история, която ни кара да погледнем отвъд страниците. Тя носи силно послание за ценността на живота и за трагичните последици от безотговорността на пътя. Трогателен роман с истинска кауза!🫶🏼
Книгата е невероятна наистина, смислена, оставяща следа у вас, обаче... подгответе си носни кърпички в големи количества! (Напълно съм сериозна!!) "Защото в твоите очи... виждам себе си"🥺🥺
Просто уникална книга! Никога не съм плакала толкова на книга... В началото ми се стори лека и приятна, романтична и сладка. Но във всичко има повратна точка. Въпреки, че прочетох книгата доста бързо, смятам, че не може да се прочете на един дъх (или по-точно, аз не мога), просто защото дъхът ти спира... многократно... ПРЕПОРЪЧВАМ!!!
Въпреки лекия и приятен стил на писане, не мога да кажа, че това е роман, който се чете "леко" — поради изключително затрогващата идея и тематика.
Отнемам една звезда, защото, според мен, липсват по-подробни описания и характеристика на героите, както и по-дълбоко потапяне в обстановката.
Любовната история много ми хареса — представена е по емоционално зрял и интелигентен начин, докосващ сърцето на читателя. А нима има нещо по-важно за един роман от това да те разтърси и разчувства ?!
Това е книга с много силно социално послание. Съпреживяваш,страхуваш се, и се молиш никога да не ти се случва такава загуба. Една буца, която засяда в гърлото и дълго време не те пуска.Защото в твоите очи.... е кауза,смисъл,отговорност,любов. Войната по пътищата е бичът на нашето време.Всички добре трябва да осъзнаем до какво води секундата невнимание ,погрешната или закъсняла стъпка- те помитат безпощадно и после остава тишина... Книга ,която докосва.Автор, който ни пробужда!
Колко е хубаво, когато човек се осмели да прескочи страховете си, да повярва в идеята си и накрая да види, че е успял да докосне читателите. Тогава явно разбира, че не е направил стъпка... а скок!
Феноменът “Защото в твоите очи” на Борислав Вълов (Ей Бо) ще промени животи! Нуждаехме се от тази история! Разтърсваща, любовна, магична, но и много тъжна! История за първата любов, онази невинната и най-чистата, която всеки от нас е изпитал, но история и за суровия живот, такъв, какъвто никой не би искал да изживее!
Първата част на книгата ще ви върне пеперудите в стомаха и ще си спомните за първата любов, първата целувка и онези красиви моменти, които завинаги ще останат в нашите сърца! След това, обаче, ще се замислите за много неща…о, не, не за любовта, тя ще ни последва навсякъде, а за това, колко е ЦЕНЕН животът! Ще пораснете заедно с главните ни герои - Ева и Алберт и ще почувствате всичко онова, което чувстват и те! Ще се смеете, но и ще наводните книгата с реката от сълзи, която ще потече от очите ви! Защото в техните очи, вие ще видите сърцата им!
“Има два варианта: Първи вариант: Тази история е за всичко друго, но не и за любовта! Втори вариант: Не е за нищо друго, освен на любовта!”
След финала - замислете се, заслужавала ли си да изгубите ВСИЧКО, заради едно голямо НИЩО?
Книгохолици, днес искам да ви разкажа за една книга, която ме впечатли още преди да я отворя. Става дума за „Защото в твоите очи“ – дебютния роман на българския автор Борислав Вълов, по-познат като Ей Бо. Следя го в социалните мрежи отдавна и винаги съм харесвала начина, по който създава съдържание – с хумор, цветност и доза философия. Така че, когато разбрах, че е издал книга, изобщо не се поколебах и веднага отидох в книжарницата. Имах късмета да намеря последната бройка – и то с автограф!
Бях започнала друга книга, но любопитството ми беше по-силно. Отворих „В твоите очи“ същата вечер и още първите 50 страници ги прочетох на един дъх. Рядко попадам на книга, която да ме увлече толкова бързо.... Цялото ревю може да прочетете на линка https://shorturl.at/EjB4w
Тази книга не просто се чете, тя се усеща. Всяка глава, всяка страница, всяка дума и всяка буква докоснаха душата ми и се вплетоха дълбоко в сърцето ми. Четенето ѝ беше като истинско емоционално влакче в един момент се обърквах, в друг се смеех, а накрая плачех.
„Защото в твоите очи…“ е точно като самия живот непредсказуема, сурова и красива едновременно. В нея има загуба, болка и дори смърт, но в същото време има и онази светлина, която ни държи живи, любовта, надеждата и смисълът да продължим напред.
Борислав Вълов е написал книга, която не просто оставя следа, тя отваря рани, за да ги превърне в белези, които напомнят за силата на човешките чувства и на човешката глупост.
Дълги години в тежки и весели моменти съм бил плътно залепен към социалните мрежи на Ей Бо и той е бил част от мен, а сега думите са му част от мен ,,Защото в неговите очи, аз видях себе си"
Супер много се радвам, че имах и възможността да се срещна лично с автора.
Наистина не знам, как да изразя чувствата си, след прочита на тази книга. Половината книга не знам как я прочетох. След 120 страница - рев и яко рев. Просто исках на моменти да я оставя и като в един мой любим сериал “Приятели” (от една сцена с Джоуи и Рейчъл), да я прибера в камерата, защото ме беше страх. 😀
А каузата, в това бижу, което си написал… Толкова е важно всеки един да я прочете. И споменаването на Милен Цветков … (доста трудно преживях неговата смърт).
Давай напред момче! С нетърпение ще очаквам следваща твоя книга. Да се докосна отново до това съвършенство, което твориш!!!
This entire review has been hidden because of spoilers.
„Защото в твоите очи“ е от онези книги, които се усещат повече, отколкото се описват.
С тиха, но силна емоция Борислав Вълов създава свят, пълен с човечност, уязвимост и истини, които често не изричаме. Стилът му е мек и дълбок – всяка дума тежи, всяко мълчание казва нещо.
Това не е просто любовна история. Това е книга за погледите, които променят всичко.
Остави ме с тишина и благодарност. Препоръчвам я от сърце.
Това е КНИГАТА! Няколко часа аудио, толкова много смисъл изписан по страниците, страхотна книга , на няколко пъти имах нужда до спирам аудиото за да помисля, да порева, да си размишлявам! Съдбата обича смелите, пътят обича живите! Алберт се пазеше от алкохола, за да не го последва съдбата на баща му, но съдбата бе решена от “най-добрият му приятел” , това е и много истинска любов макар и от разстояние те запазиха любовта си, “защото в твоите очи , аз виждам себе си! “
This entire review has been hidden because of spoilers.
Историята е толкова жива и истинска. Не мога да отрека, че в началото почва малко нескопосано и не очакваш да е толкова добра и завладяваща, просто сякаш не я взимаш на сериозно. Но след края поглеждаш към началото и то е перфектно и осъзнаваш, че няма по-добро начало за тази история... ♡
Не е честно...това не е книга, това е чудовищно реалистично, играещо ти със емоциите произведение, което реално не те оставя на мира, никога. Дано има още от автора, надявам се тази енергия, която се усеща от всяка дума, да се пренесе и в други книги. Нямам какво повече да кажа, четете и усещайте!
"Приятелството трябва да е пристан в океана от изкушения." Не ми се беше случвало скоро, да ми отнеме по-малко от ден прочитането на книга.... това е изживяването с тази...