What do you think?
Rate this book
Семпли скици по естетика
Целта на книгата е да припомни за естетиката като философска дисциплина по достъпен начин.
Проф. Правда Спасова е преподавател в катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини” в Националната художествена академия (НХА). Завършила е философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с докторат по естетика във Варшавския университет. Автор е на книгите „Изчезналата любов" (2001), „Кратък пътеводител из европейската философия за художници" (2007), „Американската аналитична естетика – въпроси около неконвенционалните произведения на изкуството" (2007) и др.
Проф. Правда Спасова е преподавател в катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини” в Националната художествена академия (НХА). Завършила е философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с докторат по естетика във Варшавския университет. Автор е на книгите „Изчезналата любов" (2001), „Кратък пътеводител из европейската философия за художници" (2007), „Американската аналитична естетика – въпроси около неконвенционалните произведения на изкуството" (2007) и др.
240 pages, Hardcover
Published May 31, 2022
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
May 30, 2025
Книгата Семпли скици по естетика на Правда Спасова представлява опит за систематизиране на основни естетически идеи от историята на философията. Разделена е на две части — „Из историята на естетиката от древността до Кант“ и „Параметрите на изкуството“ — като първата има историко-обзорен характер, а втората събира есета и критически текстове на авторката.
Първата част проследява развитието на естетическата мисъл още от досократиците (питагорейци, атомисти, софисти), през класическата гръцка философия (Сократ, Платон, Аристотел), до елинистичните школи (епикурейци, стоици, скептици). Впоследствие се разглеждат философските нагласи към изкуството и красивото в Средновековието — включително Плотин, патристиката (Августин), схоластиката (Тома от Аквино, Бонавентура), както и въпросите, породени от иконоборческите спорове. В частта за Ренесанса са обхванати както философи (Кузански, Фичино, Бруно), така и художници и теоретици на изкуството (Леонардо, Алберти), като се разглеждат и стиловите направления маниеризъм, барок, рококо и класицизъм.
Историческият обзор достига до Просвещението, където се разглежда появата на самото понятие „естетика“ при Александър Баумгартен, както и дебатите между Лесинг и Винкелман, естетическите възгледи на Хердер и други представители на френската (Монтескьо, Волтер, Дидро, Русо) и английската (Шефтсбъри, Адисън, Хътчисън, Бърк, Хюм) философия. Особено внимание е отделено на категорията „вкус“ като централна за естетическото мислене на XVIII век.
Въпреки заявеното намерение за достъпно и „семпло“ изложение, много от идеите в тази част са представени прекалено опростено, което поставя под съмнение академичната стойност на книгата. Изложението често напомня на кратки енциклопедични справки и не предлага оригинален прочит или аналитична дълбочина. Особено озадачаващ е изборът книгата да завърши с Кант — мислител, когото мнозина определят като основоположник на съвременната естетика — без да бъде разгледано развитието на пост-Кантовата естетическа традиция. Обяснението на авторката, че на български език вече съществуват изследвания по темата, звучи по-скоро като извинение, отколкото като аргументирана методологическа позиция.
Втората част — „Параметрите на изкуството“ — включва няколко студии и есеистични разсъждения, вариращи от театрална критика до философски размишления за съвременното състояние на изкуството и културата. Сред тях се открояват текстове като „Нашето красиво бъдеще“ и „Културата на мола“. Тук отново липсва яснота относно критериите за включването на тези конкретни есета в общата структура на книгата. Те не изглеждат в органична връзка с първата част и по-скоро засилват усещането за хетерогенност и концептуална неустойчивост на цялостното издание.
В заключение, Семпли скици по естетика е неравна по съдържание и концепция книга, която трудно би могла да отговори на очакванията на читатели, търсещи задълбочено въведение в историята на естетическата мисъл. В най-добрия случай, тя би могла да послужи като базов справочник за начинаещи курсанти или читатели, търсещи повърхностно ориентиране в темата. Но във време, в което дигиталният достъп до качествени академични източници е само на един клик разстояние, подобно книжно начинание не успява да предложи достатъчна аргументация за своето съществуване, нито да постигне значим принос към българската философска литература.
Първата част проследява развитието на естетическата мисъл още от досократиците (питагорейци, атомисти, софисти), през класическата гръцка философия (Сократ, Платон, Аристотел), до елинистичните школи (епикурейци, стоици, скептици). Впоследствие се разглеждат философските нагласи към изкуството и красивото в Средновековието — включително Плотин, патристиката (Августин), схоластиката (Тома от Аквино, Бонавентура), както и въпросите, породени от иконоборческите спорове. В частта за Ренесанса са обхванати както философи (Кузански, Фичино, Бруно), така и художници и теоретици на изкуството (Леонардо, Алберти), като се разглеждат и стиловите направления маниеризъм, барок, рококо и класицизъм.
Историческият обзор достига до Просвещението, където се разглежда появата на самото понятие „естетика“ при Александър Баумгартен, както и дебатите между Лесинг и Винкелман, естетическите възгледи на Хердер и други представители на френската (Монтескьо, Волтер, Дидро, Русо) и английската (Шефтсбъри, Адисън, Хътчисън, Бърк, Хюм) философия. Особено внимание е отделено на категорията „вкус“ като централна за естетическото мислене на XVIII век.
Въпреки заявеното намерение за достъпно и „семпло“ изложение, много от идеите в тази част са представени прекалено опростено, което поставя под съмнение академичната стойност на книгата. Изложението често напомня на кратки енциклопедични справки и не предлага оригинален прочит или аналитична дълбочина. Особено озадачаващ е изборът книгата да завърши с Кант — мислител, когото мнозина определят като основоположник на съвременната естетика — без да бъде разгледано развитието на пост-Кантовата естетическа традиция. Обяснението на авторката, че на български език вече съществуват изследвания по темата, звучи по-скоро като извинение, отколкото като аргументирана методологическа позиция.
Втората част — „Параметрите на изкуството“ — включва няколко студии и есеистични разсъждения, вариращи от театрална критика до философски размишления за съвременното състояние на изкуството и културата. Сред тях се открояват текстове като „Нашето красиво бъдеще“ и „Културата на мола“. Тук отново липсва яснота относно критериите за включването на тези конкретни есета в общата структура на книгата. Те не изглеждат в органична връзка с първата част и по-скоро засилват усещането за хетерогенност и концептуална неустойчивост на цялостното издание.
В заключение, Семпли скици по естетика е неравна по съдържание и концепция книга, която трудно би могла да отговори на очакванията на читатели, търсещи задълбочено въведение в историята на естетическата мисъл. В най-добрия случай, тя би могла да послужи като базов справочник за начинаещи курсанти или читатели, търсещи повърхностно ориентиране в темата. Но във време, в което дигиталният достъп до качествени академични източници е само на един клик разстояние, подобно книжно начинание не успява да предложи достатъчна аргументация за своето съществуване, нито да постигне значим принос към българската философска литература.
Displaying 1 of 1 review