Роклята ми не е измачкана

by Corinne Hoex, Тодорка Минева (Translator)

Корин Хукс (р. 1946) е съвременна белгийска писателка, завършила е археология и история на изкуството в Брюкселския свободен университет. Авторка е на множество студии за народните занаяти и традиции. Пише стихове и проза. Публикувала е четири романа: „Голямото меню“ (2001), „Роклята ми не е измачкана“ (2008), “Определено те убивам” (2010) и „Възхищението на жените“ (2012).
„Роклята ми не е измачкана“ е разтърсващ разказ за унижението в три действия: един баща, една майка и един годеник държат героинята затворена във всекидневния ад на насилието и неодобрението. Изключително пестеливо, с премерена горчивина, но неотклонно аналитично романът рисува портретите на бащата, от когото детето, а по-късно младата жена получава единствено презрение, майката, чийто поглед изразява вечно неодобрение, и любовника, който с мълчаливото съучастие на родителите утвърждава мъжкото си самочувствие, малтретирайки физически жената до себе си.
Романът е получил наградата „Ема Мартен” за 2008, Наградата на младата белгийска критика през същата година и наградата „Гоше-Филипо” през 2010 г.
Автор на анотацията е Тодорка Минева.

104 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

Corinne Hoex est une écrivaine belge contemporaine qui vit à Bruxelles. Elle est née le 13 juillet 1946.
Licenciée en histoire de l'art et archéologie, elle a travaillé comme enseignante, chargée de recherches et documentaliste, et a publié plusieurs études sur les arts et traditions populaires. Depuis 2001, elle publie des romans et de la poésie.

Prix
*Le Grand Menu a obtenu le Prix Littéraire 2001 des Amis des Bibliothèques de la Ville de Bruxelles, ainsi que le Prix Littéraire Soroptimist 2002 de la Romancière Francophone.
*Ma Robe n'est pas froissée a obtenu le Prix Indications du Jeune Critique 2008, ainsi que le Prix Emma Martin 2008 de l’Association des Écrivains Belges de Langue Française, et que le Prix Gauchez-Philippot 2010.
*Décidément je t'assassine a obtenu le Prix Marcel Thiry 2010.
*Contre Jour a obtenu le Prix Delaby-Mourmaux 2010 de l’Association des Écrivains Belges de Langue Française.
*En 2013, Corinne Hoex a reçu le Prix Félix Denayer de l'Académie Royale de Langue et de Littérature Françaises de Belgique pour l'ensemble de son œuvre et plus particulièrement pour Le Ravissement des femmes.

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 3 out of 5]

Брутална и тъжна история за насилие. Първо в семейството. После сякаш човек приема, че това е нормата и се пренася и в интимния живот.

Една от книгите, които си купих заради корицата и нямах никаква идея какъв шамар ще
ми зашлеви със скромните си 103 страници.

[Slavena · Rating 3 out of 5]

интересен език, остър и образен. думите ме спечелиха и оригиналните сравнения.

"дойдох на този свят подобно на пътуващите търговци на прахосмукачки и енциклопедии. същото натрапничество. същата непринуденост. аз съм пласьорка на стоки по домовете, на която тя (майка ми) никога не отвори. всяка седмица, когато я посещавам, моето нашествие в стаята ѝ посяга на свободата ѝ.

не хвърля дори поглед към окаяната ми стока, тези смазващи запаси от чувства и емоции. няма да даде нито стотинка за тези евтинии, които никога, от благоприличие, не би носила."

"вълните не знаят нищо за морето. те умират и прииждат отново, без да намерят изход. те си вършат работата - раждат се и се разбиват"

"изплюх се в мивката. избърсах се. всичко се разпада, но това не се вижда. роклята ми не е измачкана. външно всичко ми е наред. пък и никой не ме поглежда. аз самата също не се поглеждам. впрочем - не знам как човек гледа, за да се види"

[Dessi · Rating 3 out of 5]

Well written. Sad.

The monsters we hide in our memories and how we allow them to affect the trajectories of our lives.

Could we forgive our past and our parents for not loving us enough or the way we wanted?

Could we forgive ourselves and move on? Could we love ourselves enough to make up for all these lost moments in the past?

[Albena Georgieva · Rating 4 out of 5]

Като затворих и ми стана едно такова...... натъжих се и се ядосах
Какво крият хората в себе си?
Колко и какви следи оставя преживяното в детство и юношество?