Наш ред е!

by Ивайло Динев

Авторът на „Наш ред е!“ Ивайло Динев (1989) се дипломира в специалността „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“, а след това следва магистратура „Културна антропология“. Редактор на списание за Балканите. Носител е на награди и отличия за поезия. Негови статии са публикувани в „Економист“, „Юръпиън Алтърнативс“, „Култура“, „Литературен вестник“ и др. Научните му интереси са свързани с Албания, социалните движения и антропологията. През последните години е бил в ядрото на поредица студентски протести; бил е начело на три студентски организации.

Вярвахме, че един друг свят е възможен и че създаваме своя различна, студентска република и можем да предложим не политическа алтернатива, не поредния месия, камо ли пък опозиция, а нещо повече: алтернатива на живота.

Окупацията бе разрез на времето. Извънредно историческо събитие за страната ни, което няма еталон у нас. Събитие, което може да бъде сравнявано единствено с глобалните протести срещу елитите през последните години и движенията за по-директна демокрация.

224 pages, Paperback

First published October 20, 2014

About the author

Ивайло Динев е роден на 16.08.1989 г. в Благоевград. Следва в Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалност "Минало и съвремие на Югоизточна Европа". Носител на първа награда за поезия от Националния студентски литературен конкурс (Шумен, 2013). Трикратно oтличаван на Националния литературен конкурс "Веселин Ханчев" (2010; 2011; 2013).

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Ивайло е един от (задочните) участници и в „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“, която преживява същите теми. Изключително интересно ми е да видя и неговия поглед.

Избрани акценти:

https://choveshkata.net/forum/viewtop...

[Вероника Варчева · Rating 5 out of 5]

Много, много ценна!

[Иван Топалов · Rating 3 out of 5]

Идеологичен поглед върху събитията, които се случиха по време на окупацията. Като човек, който беше там през голяма част от време трябва да отбележа някои неточности. Не мога да се съглася, че взимането на решения ставаше на хоризонтален принцип. Липсваше всякаква връзка между "щаба" и "общото събрание" и за това, когато трябваше да се вземе решение дали да падне окупацията, имаше толкова огромна разлика в мненията.

Голяма част от хората (средната възраст беше 21-22) нямаха идея какво правят там. Едни искаха оставка, други нов ред, трети да си намерят приятелка. Но "щабът" като цяло бяха доста добре информирани и взимаха рационални решения - имах има пълно доверие.

Хората, които искаха оставка, говореха по-често пред "общото събрание" и така у мнозинството се сформира мнението, че това е основната цел на окупацията.

Иначе книгата си личи, че е първи опит на млад автор.

Като цяло е доминирана от идеологическия поглед на Ивайло върху събитията. За него окупацията е една възможност да се повторят събития от историята на Франция и Хърватия.

Сякаш това изглежда излишно през 2015г. В момента на запад се създават модели за връщане на демокрацията към фундаменталните и принципи и премахване на идеологичния характер на западните демокрации.

Все пак смятам, че книгата може да даде начало на така нужния ляв диалог в страната, които никога не се състоя. Хора като Ивайло са бъдещето на лявото в България - дали чрез политическа дейност или интелектуална такава, остава да видим.

Все пак си мисля, че типично за нас Българите, се опитваме да наваксваме изоставането си като вървим в задънена улица.

[Светослав Александров · Rating 2 out of 5]

Ох.......... изчетох един откъс от Offnews...
Какво правят студентите от студентските окупации, когато не успяват? Очевидно стават писатели.
Нямам идея защо Изток-запад са решили да издадат това... нещо, при това на безумна цена от 12 лева. При това става въпрос за издателство, което уважавам или поне доскоро уважавах...
Иначе - уважавам Ивайло като ... ЧОВЕК, с когото бяхме на едни и същи протести... но по отношение на стойността на въпросната книга и относно писателските му заложби (понеже познавам и други текстове от Liternet), е, тук запазвам своето скромно мнение.
Лично аз бих очаквал един много, много трезв анализ относно това защо окупацията не успя и как точно би могло да се промени, а не да се занимава читателя с безумия от типа "Окупацията е само началото", "Революция", "Еволюция" и раздут идеализъм.

ПП: Скромният ми отзив да се разбира като субективен - все пак съм дясно мислещ и съм привърженик на политическа партия.

[Trayan Sarafov · Rating 3 out of 5]

Ивайло Динев бе водещата фигура на студентската Окупация на СУ в края на 2013 и тази книга е неговият личен преразказ на случилото се. С написването й е поета е отговорност към случилото се, към участниците в него и към историята. Окупацията бе уникално явление, което остави трайни ефекти. Този разказ е прозорец към света на студентските протести от този период. Добър, лек стил, който бързо те пренася в живота на Ивайло от края на 2013 г.

[Dessy · Rating 3 out of 5]

Красиви мечти, приземени от така практичната реалност.