Вече не съм онази Диана Василева. Трансформацията ме дари с безсмъртие, безумна сила и жажда за мъст. Преди мразех насилието. Сега съм воин. Сега съм Претендентката на Преобразената Диана Бедровска. Мога да прочета мислите на враговете си като отворена книга, мога да ги убия само със силата на съзнанието си, мога да контролирам дори емоциите им. Произходът ми ме постави на върха на Еволюцията. Но ще мога ли да сложа край на войната? Ще изпълня ли заповедите на Съвета или ще искам да спася душата си? Победителка или победена? Обичана или мразена? Коя или по-точно каква ще бъда утре?
Предстои кървава разплата. Враговете ще станат приятели. Приятелите ще станат врагове. А смъртта отново ще е по петите им.
Изпитанията за Диана продължават и тука!Невероятна книга с такива обрати,че направо те помитат.Искам тази история да не свършва.И тук видях,колко силна е всъщност Диана.Толкова предателства,толкова мъка,толкова болка,но тя успява пак да се дигне на крака.Въпреки,че я пречупиха,пак не се докоснаха до онова място скрито от нея за всички.Препоръчвам задължително.
Съжалявам, книгата е ужасна. Безумно дълга и то напълно ненужно. Никога не ми е било по-безинтересно да следя история. Прекалено много и дори ненужни герои, почти никакво развитие на персонажите, не задълбаваме взаимоотношенията между които и да е герои.
Главната героиня е повече от бозава и скучна. Уж се симулира, че има някакво личностно развитие, но тя си е абсолютно същата лигла. Някак не мога да я взема на сериозно. Отделно ме дразни страшно много как нито може да си избере някой мъж, но се хвърля на всеки малко по-интересен.
Дори няма да споменавам секс сцената колко бе неудобна за мен. А аз чета подобни за лека нощ. Толкова дълго “чакахме” за да има нещо повече от цунки по муцунки и в крайна сметка бе само дълга и неудобна.
Може и историята да не е толкова ужасна, но ако беше поне три пъти по-къса, щеше да е в пъти по-добре. Ще мина и през последната, ама само за да завърша поредицата. И да затвърдя мнението си. Ама пък може и да ме изненада, кой знае…
„Преобразена” на Десислава Дюлгерян е епична трилогия, която като нищо може да се окаже и най-мащабното четиво в българската литература от последните десетина години. В три тома, чийто общ обем спокойно надхвърля 2000 страници, авторката предлага на по-смелите читатели коктейл от жанрове, в който ще откриете и лична драма, и романс, и силно застъпен фантастичен елемент. Прочетете повече на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Ако Десислава Дюлгерян беше западна писателка, то сега щеше да се снима филм по трилогията й, а тя щеше да е навъртяла доста голям хонорар, защото книгите ни предлагат всичко от ърбан фентъзито до последната страница. Не изневерява на стила и използва умело клишетата, но с разлистване на страничките все пак ви изненадват и то във възходяща градация. http://tebeshirche.blogspot.com/2015/...
Ужасно дълга е. Има някакво раздвоение на личността, доста безхарактерна на моменти. И темата с Иисус малко ми дойде в повече. Просто ще довърша поредицата за да знам поне как приключва, като огромен принос има това, че я слушам, а не я чета иначе щях да я оставя и си позволявам на моменти даже да не се съсредоточавам в отегчителните моменти. Дано третата книга оправи малко нещата. Ако беше по кратка можеше и да са по добри впечатленията ми.
Книгата има много развитие и на героите и на историята. Не е най-доброто, което съм чела, но определено се доближава до него. Има преплитане на различни стилове, което ми допада.
Втората я прочетох още по-бързо от първата и реших да ѝ дам звезда повече от предишната, тъй като темпото на повествованието по мое усещане стана по-равномерно и не се сблъсках със същия проблем, който имах при първата книга. Сюжетът става все по-интересен и за мое щастие започват да се появяват повече steamy моменти. Диана продължава да ми харесва като героиня и въпреки многото ѝ трансформации, успявам да следя мисълта и логиката ѝ. Смело към трета книга.