What do you think?
Rate this book
Важни личности от Втората световна война #15
Хирохито. Императорът войн
Хирохито е една от най-сложните политически фигури в историята на Япония. Детството му е белязано от строго образование и значително военно влияние. Като се започне от последните месеци на 1937 г., Хирохито постепенно се превръща в истински военен лидер, влияещ върху планирането, стратегиите и провеждането на военни операции. От края на 1940 г. допринася решително за ревизията на японската външна политика, чийто връх е оста Рим – Берлин – Токио и започването на военни действия срещу Съединените щати. Човекът, който се представя пред света в напреднала възраст с доброжелателен образ, е същият, който е начело на Япония по време на клането в Нанкин и престъпленията в Манджурия, обявил приключването на Втората световна война за Япония, без да произнесе думата „капитулация“.
144 pages, Paperback
Published May 13, 2025
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
March 20, 2026
Не познавам особено добре тихоокеанският театър на ВСВ и тази книжка не ми помогна в това, но пък успя да промени преставата ми, на база на недостатъчнио информация, за участието на император Хирохито във войната. Досега си мислех, че той е бил просто един символичен свидетел на японската политика, но явно съм тънал в заблуда.
- Преди ВСВ и по-конкретно - след 1930 г, Япония се милитаризира, бива изолирана от Обществото на народите и е подложена на ембарго.
- За да се сдобие с продуктите под ембарго, започва война с Китай (в която извършва зверства, за които в някои аспекти нацистите и комунистите не могат да претендират) и планира такава с СССР.
- Подписва споразумения и е част от създаването на оста Рим-Берлин-Токио.
- Японските военни искат да се бият до последния японец, въпреки че загубата на войната е сигурна.
- Тежката администрация и дългите обсъждания в правителството се бавят след като получава Потсдамската декларация за капитулация и продължават да го правят след като 10 дни по-късно е спусната бомбата над Хирошима. Три дни по-късно е тази в Нагазаки, след като продължава да се бави.
- Най-сетне сколасва и прави обръщение към нацията, в което ще каже, че Япония ще капитулира, но по толкова завоалиран начин, че едва ли обикновения японец би го разбрал, дори и от последвалия коментар и преразказ на "обикновен" японски (щото Хирохито говори някаква остаряла, официална и високопарна негова версия).
Всичко горе се случва ако не по волята, то с позволението и подкрепата на императора, както е доказано в разследванията след войната. Всяко едно решение на правителството е било задължително да бъде подписано от него, иначе все едно го няма. Хирохито е бил достатъчно деен, за да бъде особено влиятелен преди и по време на ВСВ. Това е потвърдено от множество показания след войната.
След ВСВ, макар да преобладава мнението, че и императорът трябва да бъде съден, съюзниците се опасяват, че ако го направят, има голямата вероятност монархическата система да бъде замененат от друга авторитарна такава, която най-вероятно би била комунистическа. По тази причина, президентът на САЩ нарежда на разследващите и прокурорите, да не съдят Хирохито. Последният, след края на ВСВ упорито ще поддържа тезата, че е бил само един безвластен монарх, което, по ирония на съдбата и се случва след ВСВ с промяната на Япония в конституционна монархия по британски образец.
Доста добра книжка, която вече доведе до допълнително четене по темата. Единственото нещо, което не ми хареса е колко бяха неглижирани потресаващите зверства, извършени от японците в Китай, за които Хирохито няма как да не е имал поне бегла представа, както и само беглото споменаване на осъществяването на Пърл Харбър.
- Преди ВСВ и по-конкретно - след 1930 г, Япония се милитаризира, бива изолирана от Обществото на народите и е подложена на ембарго.
- За да се сдобие с продуктите под ембарго, започва война с Китай (в която извършва зверства, за които в някои аспекти нацистите и комунистите не могат да претендират) и планира такава с СССР.
- Подписва споразумения и е част от създаването на оста Рим-Берлин-Токио.
- Японските военни искат да се бият до последния японец, въпреки че загубата на войната е сигурна.
- Тежката администрация и дългите обсъждания в правителството се бавят след като получава Потсдамската декларация за капитулация и продължават да го правят след като 10 дни по-късно е спусната бомбата над Хирошима. Три дни по-късно е тази в Нагазаки, след като продължава да се бави.
- Най-сетне сколасва и прави обръщение към нацията, в което ще каже, че Япония ще капитулира, но по толкова завоалиран начин, че едва ли обикновения японец би го разбрал, дори и от последвалия коментар и преразказ на "обикновен" японски (щото Хирохито говори някаква остаряла, официална и високопарна негова версия).
Всичко горе се случва ако не по волята, то с позволението и подкрепата на императора, както е доказано в разследванията след войната. Всяко едно решение на правителството е било задължително да бъде подписано от него, иначе все едно го няма. Хирохито е бил достатъчно деен, за да бъде особено влиятелен преди и по време на ВСВ. Това е потвърдено от множество показания след войната.
След ВСВ, макар да преобладава мнението, че и императорът трябва да бъде съден, съюзниците се опасяват, че ако го направят, има голямата вероятност монархическата система да бъде замененат от друга авторитарна такава, която най-вероятно би била комунистическа. По тази причина, президентът на САЩ нарежда на разследващите и прокурорите, да не съдят Хирохито. Последният, след края на ВСВ упорито ще поддържа тезата, че е бил само един безвластен монарх, което, по ирония на съдбата и се случва след ВСВ с промяната на Япония в конституционна монархия по британски образец.
Доста добра книжка, която вече доведе до допълнително четене по темата. Единственото нещо, което не ми хареса е колко бяха неглижирани потресаващите зверства, извършени от японците в Китай, за които Хирохито няма как да не е имал поне бегла представа, както и само беглото споменаване на осъществяването на Пърл Харбър.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews