Агонио сладка

by Константин Павлов

Скъпи приятелю...

Малко преди това
Плачат нещата
Скулптор без модел
Петелът на съседите
Скръб по Андрей Сахаров
Гласове
Дарители
Дребните фанатици
Леко ядосване

Архаичен архив
Фасул, който не увира
Документален разказ на воеводката Беца
България 13
Гръдна жаба
Попска заплаха
Защо!
Новото време на старовремците
Какъв бръснар имам, мамо...

Малко след това
Нова душа
Някой каза браво
Театрален призив
Плачат нещата
Отказана поръчка
Душите са обладани от ангели
Агонио сладка...
Красив, самотен, еднорък...
На чаша бира
Липсва най-важното звено
Така ми каза

Епилог
Друг диктува

Втори епилог
Преди петия акт

Трети епилог
Закон за небето

80 pages, Paperback

First published January 1, 1991

About the author

Konstantin Pavlov was a Bulgarian poet and screenwriter. He became a prominent intellectual during Burlgaria's Communist era, even though he faced censorship and a ten-year-long publishing ban by the government.

Reviews

[Neva · Rating 2 out of 5]

"Гласове", "Леко ядосване", "Гръдна жаба" (която много далечно ми напомни на "Жалба по жабата на Стенли Хук" на Хелман) и "Защо" - много. "Воеводката Беца" - до голяма степен. Останалото - никак. Ум, чувство, всичко сякаш си има - а удавено в толкова огорчение.

"Времето,
Новото Време,
с бърни магарешки
хрупка
трънените ни венци
(и сиянията ореолни около трънака).
Нека хрупка."

и

"Аз съм само невменяем медиум
(недостоен инструмент, невинен писар,
ехото на
друго ехо, преводач на преводача, кожата
на барабана, сянката на сянката на Оня
и т.н.)."

[Габриела Манова · Rating 3 out of 5]

Страх ме е да погледна в самия себе си -
какъв безпорядък, какви разрушения...
Ще извърша насилие.
Новият наемател на душата ми
е по-мизерен и по-отвратителен
от предишния.

***

...И това навярно обяснява
постоянното ми състояние:
Чувството за отвратителна пресита
и патологичен глад.

***

Първото ми умиране -
като преживяване -
беше изключително

***

Тъгуват, боли ги.
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.

***

Не увира.
(Спокойно изречено.)

И не увира!
(Гневно изречено.)

И не увира...
(Примирено.)

***

(Мамка й!)
Няма свян - голи сме - вижте ни.
Ако е нужно
(за Времето) -
готови сме да повторим подвига...