Вече един час стоя и се чудя откъде бих могла да започна...
Не мога.
Явно завинаги ще си остане фактът, че не мога да разбера корейската литература. Японците ги разбирам, китайците що-годе също. Но корейците...
Толкова е отнесено, толкова е далечно, толкова супер шантави метафори... Ако става дума някъде за хора с толкова различна култура, че да са ти като извънземни, явно са корейците. Странно, филмите им пък са разбираеми...
И явно не е вярно онова твърдение, че когато четеш книга от чуждестранен автор, можеш да доловиш повече за културата на държавата му. Разказите само успяха да ме накарат да живея в някакъв магически свят. Не мога да преценя луди ли са или това наистина си е напълно нормално поведение... съмнявам се за последното xD
Нито един от четирите разказа не свърши логично. Във всичките взетите решения бяха кое от кое по-шантави. Въобще... чувствам се като след другите си сблъсъци с корейска литература. Прекалено "друга" съм за нея...