Дълбоко съжалявам, че посегнах към тази книга, това беше пропиляно време, което можеше да е заето от по-интересно четиво. Но все още в плен на историята от След, реших че трябва обезателно да прочета и новата книга на Анна Тод.
Не, че съм имала определени очаквания, но все пак След беше вихър от емоции и чувства, страхотни сблъсъци на характери и изживяване на катарзиси, беше толкова помитаща, че очаквах поне нещо от това да го изживея и тук...
Уви!
НИЩО!
Абсолютно нищо, защото книгата беше скучна, повърхностна и нереалистична.
А и подлъгваща - розовата корица и анотацията (която аз прочетох след като прочетох книгата) предполагат летен романс и неангажиращо четиво. И точно като такова започна, но...
Предупреждавам - героинята има рядко генетично заболяване и книгата би била депресираща, ако бе способна поне малко да извика някаква емоция. Не можах по никакъв начин да се свържа с героите и да усетя техните чувства и подбуди, не повярвах на мотивацията, която ги движи. Скука от началото до края и четене по задължение да я довърша (на места и по диагонал).
Орая пристига на о-в Майорка, за да прекара лятото и да потърси корените си. Майка ѝ е избягала от там преди двадесет и пет години и е изградила от нулата охолен живот за двете. Само, че Орая има и заболяване, за което се изискат много грижи и много пари, а лечението е поддържащо и не се знае до кога.
Рая (на галено) ми беше прекалено незряла. Отгледана под похлупак, тя си няма представа от реалния живот и какво е трябвало да направи майка ѝ, за да има тя достъп до лекари и в същото време да живее без лишения. Стъпвайки на Майорка, тя само се оплакваше от прекалено ангажираната си майка, която работи денонощно и която не се интересувала (уж) от дъщеря си. Първоначалното впе��атление от майката е именно такова - желязната лейди, която само работи и е оставила детето си да се занимава само. Но Рая все пак е 23 годишна и може да ходи където си иска.
Запознанството ѝ с Хулиан, я кара да иска да черпи с пълни сили от живота и забавленията. Много бързо след първата среща двамата си казват заветното - обичам те и аз нито за миг не можех да повярвам, че толкова бързо може да се случи нещо подобно. И докато да речем за Рая е по-правдоподобно да се случи, защото не е имала досег до мъже и може и да се чувства веднага влюбена в първия срещнат, то Хулиан си прекарва времето във флиртуване и преспиване с туристите - как и той се влюби от пръв поглед?!
Както казах, книгата изобщо не ми беше правдоподобна и реалистична. За конкретното заболяване не знам нищо и не мога да кажа дали авторката се е справила с описанието му и как се развива, но героинята е претърпяла и трансплантация на бъбрек, когато е била на 13. А там вече знам достатъчно, че изобщо да не е правдоподобно. И как тя на своя глава решава да си спре лекарствата? Това е абсурдно!
Разбира се, в края има малко драма, малко трагизъм, но всички могат да си отдъхнат, защото книгата е с такъв хепиенд, след който човек може да повръща дъги и еднорози! Не препоръчвам книгата на никого, не си губете времето като мен! 2*