What do you think?
Rate this book
Нектар
Всичко в живота на Айла сочи към разруха — лъжи, наркотици, забравени нощи.
Докато една сутрин не се събужда полумъртва, в болница — тялото ѝ е съсипано, паметта ѝ разкъсана — и не си спомня коя е Селен, сестрата, за която всички твърдят, че съществува.
Следите я водят към най-мрачните кътчета на Солун: изоставена водна кула, мотел, пълен с гангстери, и блатото, където всичко гние.
Но колкото по-дълбоко копае, толкова повече собственото ѝ съзнание се разпада. Ако не открие истината навреме, няма просто да изгуби сестра си. Ще изгуби себе си.
Канина Крисалис е авторка, завършила Американския университет и интензивна програма по творческо писане в Университета в Бостън.
„Нектар" е дебютният ѝ роман — жанрово неуловим, романът съчетава мистерия, емоционална разруха и магически реализъм. Историята изследва паметта, травмата и скритите пластове на идентичността, като същевременно поставя въпроси за реалността и връзката между сестри.
Тя живее в София и предпочита да публикува под името Канина Крисалис, за да позволи на историята да говори сама за себе си.
Книгата предизвиква интерес както от литературни критици, така и от читатели, търсещи въздействащи истории. Nectar вече е лицензирана за издаване в няколко държави и се обсъжда за екранна адаптация.
Докато една сутрин не се събужда полумъртва, в болница — тялото ѝ е съсипано, паметта ѝ разкъсана — и не си спомня коя е Селен, сестрата, за която всички твърдят, че съществува.
Следите я водят към най-мрачните кътчета на Солун: изоставена водна кула, мотел, пълен с гангстери, и блатото, където всичко гние.
Но колкото по-дълбоко копае, толкова повече собственото ѝ съзнание се разпада. Ако не открие истината навреме, няма просто да изгуби сестра си. Ще изгуби себе си.
Канина Крисалис е авторка, завършила Американския университет и интензивна програма по творческо писане в Университета в Бостън.
„Нектар" е дебютният ѝ роман — жанрово неуловим, романът съчетава мистерия, емоционална разруха и магически реализъм. Историята изследва паметта, травмата и скритите пластове на идентичността, като същевременно поставя въпроси за реалността и връзката между сестри.
Тя живее в София и предпочита да публикува под името Канина Крисалис, за да позволи на историята да говори сама за себе си.
Книгата предизвиква интерес както от литературни критици, така и от читатели, търсещи въздействащи истории. Nectar вече е лицензирана за издаване в няколко държави и се обсъжда за екранна адаптация.
300 pages, Paperback
Published June 1, 2025
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 149 reviews
May 1, 2026
Изключително рядко посягам към книга с ясното убеждение, че няма да ми хареса, но случаят с “Нектар” е точно такъв. Изумена бях от високите оценки за романа и колко впечатлени и силно отвяни са хората. Какъв бил стила на авторката!
Изумлението ми не е на квадрат, а на куб. Толкова елементарна и излишно вулгарна книга не помня кога съм чела последно… Секс, насилие, наркотици, грозни, да не кажа гнусни сцени и всичко с цел шок и да ни пръсне панаира, колкото и да се обясняват хората колко дълбоки теми имало в историята. Не е това начинът за мен. Главната героиня няма да си правя труда дори да я коментирам.
Откровено казано не мога да разбера никой, който е дал 5⭐️ и се чувства докоснат от историята на нашата главна героиня Айла! Няма за какво да се хвана и не мисля за нужно да го правя. Окровено не разбирам какво е искал да каже авторът и за кого е написана книгата. Нито сюжета е сюжет, нито краят е край, героите няма да си правя труда да ги обсъждам а гнусотиите и думите, които ползва аторката са далеч от светоусещането ми за смисъла на думата литература.
Няма поуки, няма интрига, няма нищо… Фактите са ясни - много се пише в България и малко се чете, както каза една любима моя издателка в едно интервю. Който не е седнал да напише книга той не е издал такава.
Надявам се книгата да не достигне до подрастващи момичета…
Изумлението ми не е на квадрат, а на куб. Толкова елементарна и излишно вулгарна книга не помня кога съм чела последно… Секс, насилие, наркотици, грозни, да не кажа гнусни сцени и всичко с цел шок и да ни пръсне панаира, колкото и да се обясняват хората колко дълбоки теми имало в историята. Не е това начинът за мен. Главната героиня няма да си правя труда дори да я коментирам.
Откровено казано не мога да разбера никой, който е дал 5⭐️ и се чувства докоснат от историята на нашата главна героиня Айла! Няма за какво да се хвана и не мисля за нужно да го правя. Окровено не разбирам какво е искал да каже авторът и за кого е написана книгата. Нито сюжета е сюжет, нито краят е край, героите няма да си правя труда да ги обсъждам а гнусотиите и думите, които ползва аторката са далеч от светоусещането ми за смисъла на думата литература.
Няма поуки, няма интрига, няма нищо… Фактите са ясни - много се пише в България и малко се чете, както каза една любима моя издателка в едно интервю. Който не е седнал да напише книга той не е издал такава.
Надявам се книгата да не достигне до подрастващи момичета…
Read
March 16, 2026Когато хлебя, хлебя след прочит и градивно. В този случай оставям без рейтинг, защото не съм я чел, няма и да я.
Единственото, което искам да коментирам, е, че маркетингуването около книгата ми беше гига криндж. Онлайн съдържание, рийлове - прекалено, инвазивно.
Например един рийл, в който си взе книгата от поставеното от книжарите място и я пласира на по-видима позиция. Авторката ме извести, че е било съгласувано със служителите на книжарницата (след като бях предположил, че НЕ Е). Ама все пак си е криндж.
Хейтър ли съм?
Вероятно.
Просто не се сдържах :D
Единственото, което искам да коментирам, е, че маркетингуването около книгата ми беше гига криндж. Онлайн съдържание, рийлове - прекалено, инвазивно.
Например един рийл, в който си взе книгата от поставеното от книжарите място и я пласира на по-видима позиция. Авторката ме извести, че е било съгласувано със служителите на книжарницата (след като бях предположил, че НЕ Е). Ама все пак си е криндж.
Хейтър ли съм?
Вероятно.
Просто не се сдържах :D
November 5, 2025
Очаквам много несъгласни с мен, но ще рискувам като споделя мнението си.
Каква страхотна загуба на време.
Това което чух е просто потресаващо. Не разбирам високите оценки(не ги съдя, просто ме изненадват). Чувствам се излъган, омерзен и използван.
Не знам дали на английски текста ще заучи по-добре, но определено на български не е ок. Не ми харесва опростачването, вулгарността и гнусотията в това което слушах. Силно се надявам всички гнусотии да са плод на въображението на авторката и да не са взети от реалния живот.
За мен най-потресаваща беше частта, в която главната героиня е на 12, бива изнасилена от чичак в кино(слава богу само с ръка) и това е романтизирака, защото тя в рамиките на следващата седмица го търси?!? ЗАЩО???
Ако това е история за травмите и за загубата, о да аз съм травмиран и загубих около 4 часа от живота си слушайки това…
За случките със следователя дори няма да се хващам… тотално без никакъв смисъл, но изключително гнусни.
Папи защо беше там? Аз лично не разбрах…
Ако трябва да използвам една дума, за да опиша това което слушах ще бъде потресаващо!
Каква страхотна загуба на време.
Това което чух е просто потресаващо. Не разбирам високите оценки(не ги съдя, просто ме изненадват). Чувствам се излъган, омерзен и използван.
Не знам дали на английски текста ще заучи по-добре, но определено на български не е ок. Не ми харесва опростачването, вулгарността и гнусотията в това което слушах. Силно се надявам всички гнусотии да са плод на въображението на авторката и да не са взети от реалния живот.
За мен най-потресаваща беше частта, в която главната героиня е на 12, бива изнасилена от чичак в кино(слава богу само с ръка) и това е романтизирака, защото тя в рамиките на следващата седмица го търси?!? ЗАЩО???
Ако това е история за травмите и за загубата, о да аз съм травмиран и загубих около 4 часа от живота си слушайки това…
За случките със следователя дори няма да се хващам… тотално без никакъв смисъл, но изключително гнусни.
Папи защо беше там? Аз лично не разбрах…
Ако трябва да използвам една дума, за да опиша това което слушах ще бъде потресаващо!
This entire review has been hidden because of spoilers.
June 23, 2025
3 звезди за сюжета и 5 звезди за писането. Романът на моменти е разтърсващ и определено е провокативен, но ми се искаше да видя някакъв по-дълбок смисъл в историята. Но пък е истинско удоволствие да се чете, написан е брилянтно - едновременно с майсторство и с лекота. Не съм го чела в оригинал на английски, но съм сигурна, че и преводът, дело на Богдан Русев, сам по себе си е произведение на изкуството.
July 22, 2025
Приключена преди малко, все още не знам как да я опиша!
Брутално тежка, пълна с напрежение, тайни, лъжи и мистерия. Насилието над момичета и жени е главната тема присъстваща в книгата, представена по-най суровия и истински начин!
През цялото време бях на тръни, въпроси като: Какво всъщност е станало със Селена?, Къде е тя?, Дали е жива или мъртва?, постоянно се въртяха в главата ми.
Успешно преминаване от минало в настояще и обратно. Токсичната семейната динамика, отношенията на Айла с Папи, всички нередни неща, които е правила преди, успях да почувствам всичко това!
Имаше някои противни за мен сцени, но предвид естеството на сюжета са неизбежни.
Искрени благодарности на авторката, че ми предостави копие на доста провокативната си книга! Понякога имам нужда да избягам от леките любовни романи и фентъзи светове и да прочета нещо за жестоката реалност на света в който живеем!
Брутално тежка, пълна с напрежение, тайни, лъжи и мистерия. Насилието над момичета и жени е главната тема присъстваща в книгата, представена по-най суровия и истински начин!
През цялото време бях на тръни, въпроси като: Какво всъщност е станало със Селена?, Къде е тя?, Дали е жива или мъртва?, постоянно се въртяха в главата ми.
Успешно преминаване от минало в настояще и обратно. Токсичната семейната динамика, отношенията на Айла с Папи, всички нередни неща, които е правила преди, успях да почувствам всичко това!
Имаше някои противни за мен сцени, но предвид естеството на сюжета са неизбежни.
Искрени благодарности на авторката, че ми предостави копие на доста провокативната си книга! Понякога имам нужда да избягам от леките любовни романи и фентъзи светове и да прочета нещо за жестоката реалност на света в който живеем!
July 9, 2026
Преди да започна, тази книга има: изнасилване, наркотици, лъжи, смърт, изчезнал човек, антидепресанти, семейни ужаси...
Така че ако това не ви харесват такива работи, по-добре недейте да си я вземате.
ВНИМАНИЕ!!!! СПОЙЛЕРИ НАПРЕД!!!!
🚨🚨🚨
Не знам какво беше това.
Четох, четох… и свърши. Просто ей така. Без никакви отговори, без нормален финал и книгата затръшна вратата пред лицето ми.
Нямаше никакво обяснение за Папи – дали беше реален, плод на нейната фантазия, спомен или дух. Или може би някакъв измислен терапевтичен механизъм? Не казвам, че техниката в писането "покажи" , вместо "кажи" е зле, дори напротив, но в такъв случай трябва да има някаква развръзка, някакъв катарзис.
Героинята не се променя, дори и не се опитва. Тя не се учи и не осъзнава своите грешки.
В писането това се нарича "Арка на персонажа" (character arc).
При добрата арка, героят започва от точка А, преминава през изпитания, взима трудни решения, греши, променя се и стига до точка Б.
В "Нектар" героинята има т.нар. плоска или отрицателна пасивна арка. Тя стои на едно място. Тя не взима активни решения, за да се измъкне от собственото си положение; тя е просто пасивен наблюдател на собственото си падение.
Сестра ѝ се оказа мъртва. Жалко. Очаквах поне някаква по-интересна развръзка.
Последната глава представлява влизане през някаква врата. Това е. Ама вие какво очаквахте? Обяснение? Развръзка? Катарзис? Промяна?
БОЖЕЕЕ, тук да не е концерт пожелание 🤣🤣🤣
Шегата настрана, аз наистина си задавах въпроси относно значението на финала. Навлизане в подсъзнанието си или може би приема себе си...?
Тогава си зададох и следния въпрос:
Дали самата авторка знае какво значи финала?
Отговорът: Понякога не!
Има автори, които започват да пишат с много силна идея за атмосфера, свят или персонажи, но нямат ясен план как ще приключат книгата. Те пишат "на сляпо" (хора, които пишат по интуиция). Когато наближи краят на книгата и историята е станала твърде сложна, те се оплитат в собствените си нишки. Тъй като не могат да измислят логично, силно и задоволително обяснение за всички мистерии, те умишлено правят финала абстрактен, сюрреалистичен или отворен за интерпретация...
НО!!! В други случаи – авторът знае, но е егоист.
Има писатели, които имат точното обяснение в главата си, но нарочно не го дават на читателите. Те го правят с идеята да изглеждат дълбоки , интелектуални или просто за да накарат хората да говорят, да спорят и да анализират книгата им с години.
В литературата няма твърди закони кое е лошо писане и кое не, но от гледната точка на някои читатели - "Нектар" се смята за лоша история.
Има огромна разлика между МИСТЕРИОЗЕН (отворен) финал и НЕЗАВЪРШЕН финал:
Добрият мистериозен / отворен финал ти дава всички необходими парченца от пъзела, но те оставя сам да сглобиш картината. Имаш доказателства и улики, над които да разсъждаваш...
Лошият финал (какъвто явно е случаят в книгата) просто спира по средата или изпада в пълен хаос, оставяйки те с усещането, че авторката просто е вдигнала ръце и е казала: "Ами... оправяйте се. Отваря се вратата, има Папи дух, който те кани да влезеш вътре."
Когато читателят се чувства глупав или измамен, грешката е изцяло в писателя. Той не е успял да си свърши работата и да структурира разказа си правилно.
Търсех ревюта, някакви обяснения за финала в интернет, но не намерих.
Според мен единственото обяснение е авторката нарочно да е написала героиня със статична арка.
Статичната арка или арка на трагичното падение е с цел да се покаже как средата, травмата или зависимостите са толкова безпощадни, че пречупват човешката воля и героят просто няма сили да се промени.
Дори и това да е бил нейният замисъл не означава автоматично, че книгата е написана добре.
Добрите книги или филми с "анти-арка" (където героят не се променя или затъва все повече) те карат да се замислиш над тежката реалност...
Примерно авторът ни показва защо героят е толкова безпомощен, как работи умът му, какви са механизмите на неговото саморазрушение... Пример: Филмът "Жокера" от 2019г.
Така произведението ни кара да се замислим за тежка тема от нашето ежедневие – например как обществото пречупва определени хора.
При "Нектар" липсва точно тази психологическа дълбочина и виждам само как героинята се влачи през страниците и очаква да я заобичам, защото страда...
Има и друга причина...
В модерното изкуство има едно течение, което критиците неофициално наричат Misery porn / Misery literature (порнография на страданието). Тука направо ще копирам точното значение от Гугъл:
"Тази концепция разчита на прекомерно натрупване на мъчения, злоупотреби или трагични събития, създадени с цел да предизвикат шок, съжаление или болезнено любопитство у зрителя, често без да предлагат дълбочина или положителен изход. В журналистиката или документалистиката понятието се използва критично за случаи, в които създателите рекламират чуждото нещастие (например чрез режисирани интервюта с хора в беда), без реално да им помагат."
За какво беше цялата книга? Какъв беше нейният смисъл?
Четях с надежда, че ще има някакъв смисъл, че ще си струва, но не си струваше.
После виждам другите ревюта с 5 звезди, възторзи, цитати, хвалби... Дори на Инстаграма на Канина Крисалис има качени снимки с известни хора как рекламират нейната книга... Любен Дилов, Оля... Партита... Програми, фестивали... Дори и анализ от доктор психолог!!!!
За издателството (или авторката) е много лесно да извика психолог, който да анализира нейните теми (самата травма), а не литературното качество на текста. Но читателите оценяват книгата като художествено произведение, а не като учебник по психопатология!!!!
Смея се на себе си:
„Добре де, аз ли нещо не разбрах? Не съм достатъчно умна, за да разбера тая книга ли?“
И знаете ли... Точно това бляскаво рекламиране кара обикновения читател да изпитва вина: "Ей, щом този известен човек или онзи психолог казват, че е шедьовър, значи проблемът е в мен."
Ето това е проблема на агресивното рекламиране!
Знам само, че докато я четях, имах чувството, че си пропилях времето... Дори сега, когато пиша това ревю това усещане го има... "Какъв е смисълът да пишеш ТОЛКОВА дълго ревю и обяснения за книга, която не е твоята... Която не ти харесва?"
Нооо понякога лошите книги ни учат на много повече неща за писането и изкуството, отколкото добрите, защото ни показват капаните в занаята по възможно най-яркия начин 😄
Трябваше да си излея мъката тук и да предупредя другите, които не са я чели, за да не изпаднат в същото блато като мен 🤣🤣🤣
Разбирам, че тази книга може да резонира с други читатели, но за мен беше различно преживяване. Не беше за мен. Не мисля, че ще я препоръчвам на някого.
Ако можех да дам нула звезди, щях да го направя...
1 ⭐
Така че ако това не ви харесват такива работи, по-добре недейте да си я вземате.
ВНИМАНИЕ!!!! СПОЙЛЕРИ НАПРЕД!!!!
🚨🚨🚨
Не знам какво беше това.
Четох, четох… и свърши. Просто ей така. Без никакви отговори, без нормален финал и книгата затръшна вратата пред лицето ми.
Нямаше никакво обяснение за Папи – дали беше реален, плод на нейната фантазия, спомен или дух. Или може би някакъв измислен терапевтичен механизъм? Не казвам, че техниката в писането "покажи" , вместо "кажи" е зле, дори напротив, но в такъв случай трябва да има някаква развръзка, някакъв катарзис.
Героинята не се променя, дори и не се опитва. Тя не се учи и не осъзнава своите грешки.
В писането това се нарича "Арка на персонажа" (character arc).
При добрата арка, героят започва от точка А, преминава през изпитания, взима трудни решения, греши, променя се и стига до точка Б.
В "Нектар" героинята има т.нар. плоска или отрицателна пасивна арка. Тя стои на едно място. Тя не взима активни решения, за да се измъкне от собственото си положение; тя е просто пасивен наблюдател на собственото си падение.
Сестра ѝ се оказа мъртва. Жалко. Очаквах поне някаква по-интересна развръзка.
Последната глава представлява влизане през някаква врата. Това е. Ама вие какво очаквахте? Обяснение? Развръзка? Катарзис? Промяна?
БОЖЕЕЕ, тук да не е концерт пожелание 🤣🤣🤣
Шегата настрана, аз наистина си задавах въпроси относно значението на финала. Навлизане в подсъзнанието си или може би приема себе си...?
Тогава си зададох и следния въпрос:
Дали самата авторка знае какво значи финала?
Отговорът: Понякога не!
Има автори, които започват да пишат с много силна идея за атмосфера, свят или персонажи, но нямат ясен план как ще приключат книгата. Те пишат "на сляпо" (хора, които пишат по интуиция). Когато наближи краят на книгата и историята е станала твърде сложна, те се оплитат в собствените си нишки. Тъй като не могат да измислят логично, силно и задоволително обяснение за всички мистерии, те умишлено правят финала абстрактен, сюрреалистичен или отворен за интерпретация...
НО!!! В други случаи – авторът знае, но е егоист.
Има писатели, които имат точното обяснение в главата си, но нарочно не го дават на читателите. Те го правят с идеята да изглеждат дълбоки , интелектуални или просто за да накарат хората да говорят, да спорят и да анализират книгата им с години.
В литературата няма твърди закони кое е лошо писане и кое не, но от гледната точка на някои читатели - "Нектар" се смята за лоша история.
Има огромна разлика между МИСТЕРИОЗЕН (отворен) финал и НЕЗАВЪРШЕН финал:
Добрият мистериозен / отворен финал ти дава всички необходими парченца от пъзела, но те оставя сам да сглобиш картината. Имаш доказателства и улики, над които да разсъждаваш...
Лошият финал (какъвто явно е случаят в книгата) просто спира по средата или изпада в пълен хаос, оставяйки те с усещането, че авторката просто е вдигнала ръце и е казала: "Ами... оправяйте се. Отваря се вратата, има Папи дух, който те кани да влезеш вътре."
Когато читателят се чувства глупав или измамен, грешката е изцяло в писателя. Той не е успял да си свърши работата и да структурира разказа си правилно.
Търсех ревюта, някакви обяснения за финала в интернет, но не намерих.
Според мен единственото обяснение е авторката нарочно да е написала героиня със статична арка.
Статичната арка или арка на трагичното падение е с цел да се покаже как средата, травмата или зависимостите са толкова безпощадни, че пречупват човешката воля и героят просто няма сили да се промени.
Дори и това да е бил нейният замисъл не означава автоматично, че книгата е написана добре.
Добрите книги или филми с "анти-арка" (където героят не се променя или затъва все повече) те карат да се замислиш над тежката реалност...
Примерно авторът ни показва защо героят е толкова безпомощен, как работи умът му, какви са механизмите на неговото саморазрушение... Пример: Филмът "Жокера" от 2019г.
Така произведението ни кара да се замислим за тежка тема от нашето ежедневие – например как обществото пречупва определени хора.
При "Нектар" липсва точно тази психологическа дълбочина и виждам само как героинята се влачи през страниците и очаква да я заобичам, защото страда...
Има и друга причина...
В модерното изкуство има едно течение, което критиците неофициално наричат Misery porn / Misery literature (порнография на страданието). Тука направо ще копирам точното значение от Гугъл:
"Тази концепция разчита на прекомерно натрупване на мъчения, злоупотреби или трагични събития, създадени с цел да предизвикат шок, съжаление или болезнено любопитство у зрителя, често без да предлагат дълбочина или положителен изход. В журналистиката или документалистиката понятието се използва критично за случаи, в които създателите рекламират чуждото нещастие (например чрез режисирани интервюта с хора в беда), без реално да им помагат."
За какво беше цялата книга? Какъв беше нейният смисъл?
Четях с надежда, че ще има някакъв смисъл, че ще си струва, но не си струваше.
После виждам другите ревюта с 5 звезди, възторзи, цитати, хвалби... Дори на Инстаграма на Канина Крисалис има качени снимки с известни хора как рекламират нейната книга... Любен Дилов, Оля... Партита... Програми, фестивали... Дори и анализ от доктор психолог!!!!
За издателството (или авторката) е много лесно да извика психолог, който да анализира нейните теми (самата травма), а не литературното качество на текста. Но читателите оценяват книгата като художествено произведение, а не като учебник по психопатология!!!!
Смея се на себе си:
„Добре де, аз ли нещо не разбрах? Не съм достатъчно умна, за да разбера тая книга ли?“
И знаете ли... Точно това бляскаво рекламиране кара обикновения читател да изпитва вина: "Ей, щом този известен човек или онзи психолог казват, че е шедьовър, значи проблемът е в мен."
Ето това е проблема на агресивното рекламиране!
Знам само, че докато я четях, имах чувството, че си пропилях времето... Дори сега, когато пиша това ревю това усещане го има... "Какъв е смисълът да пишеш ТОЛКОВА дълго ревю и обяснения за книга, която не е твоята... Която не ти харесва?"
Нооо понякога лошите книги ни учат на много повече неща за писането и изкуството, отколкото добрите, защото ни показват капаните в занаята по възможно най-яркия начин 😄
Трябваше да си излея мъката тук и да предупредя другите, които не са я чели, за да не изпаднат в същото блато като мен 🤣🤣🤣
Разбирам, че тази книга може да резонира с други читатели, но за мен беше различно преживяване. Не беше за мен. Не мисля, че ще я препоръчвам на някого.
Ако можех да дам нула звезди, щях да го направя...
1 ⭐
November 11, 2025
Вулгарно- гнусна и безсмислена книга. Освен неприятно усещане нищо друго не ми донесе.
November 17, 2025
Дори не знам защо я изслушах докрай...
June 15, 2025
Брутална, мрачна, сурова, студена! Тъжна, жестока и най-вече истинска. Една много различна история, която не би преглътнал всеки. Но трябва да опитате, за да разберете. Темата е жестока, както и реалността, която се случва на млади момичета, на онеправдани жени.
“Травмата, болката… не е линейна. Не следва права линия от А до B до С. Разбъркана е. И се…адаптира.”
“Нуждата, откъсната от разума. Нуждата, сурова и сляпа, която ме разкъсваше и изгаряше всеки друг, ако се доближи прекалено много.”
“Травмата, болката… не е линейна. Не следва права линия от А до B до С. Разбъркана е. И се…адаптира.”
“Нуждата, откъсната от разума. Нуждата, сурова и сляпа, която ме разкъсваше и изгаряше всеки друг, ако се доближи прекалено много.”
Read
November 14, 2025Затварям последната страница на "Нектар" и оставам разочарована. Много мислих, дали изобщо да пиша за нея. Не обичам за пиша негативни ревюта, особено за дебютни романи. Но ето ме тук.
Прочетох книгата на английски и понеже не бях сигурна, дали не е в мен проблема, я изслушах и в Сторител. Резултатът е същият.Не знам откъде да започна.
Пиша, трия, пиша трия...
Книгата е умишлено и за жалост излишно вулгарна, изпълнена с физическо и сексуално насилие и унижение, като явно има за цел да постави на фокус насилието над жените. Крайният резултат обаче е едно хаотично кълбо от описания на сцени, които имат за цел да те шокират, просто ей така заради усещането, без да застъпват каквато и да било теза.
Айла, главната героиня, която освен, че има майка, която се интересува от хорското мнение повече от необходимото и дистанциран баща, който има малко по-традиционни разбирания за семейните ценности, не виждам да има други проблеми в детско-юношеските си години, които може да използва за оправдание, освен че е разглезена, безразсъдна и поради някаква неясна за мен причина не изпитва грам уважение към личността и тялото си. Това е поведение, което Айла сама е избрала да следва. Безразборен, разюздан полов живот, който няма нищо общо с желанието на младите хора да бъдат безгрижни и да се забавляват. Айла се поставя умишлено в ситуации, които я унижават и нараняват, заради някакви неизяснени вътрешни проблеми. Каква вина иска да изкупи и защо се самонаранява не става ясно.След катастрофата, след разговорите с психоложката, след дълбането в собствените мисли и чувства, така и не открих фитила на тази саморазрушителност. И това не ми дава мира. Насилието над жени е много сериозен проблем, но не мога да възприема тази книга като манифест в борбата срещу него. Айла търси тази саморазрушителност и колкото и да е ужасно, винаги ще се намерят хора, които да й услужат. Това не го оправдава, но за мен тази книга е една лошо реализирана добра идея. Айла не може да събуди съжаление, нито съпричастност, защото самата тя е също толкова гнила. Разбирам идеята за морални сиви герои, но за тях трябва да стои някаква история.
Вярвам, че всеки от нас има избор. Докато този избор не ни бъде отнет. В този момент реалността се преобръща и променя. Но не знам, как трябва да оправдая и разбирам, какви изводи трябва да направя за себе си, четейки историята на една жена, която преднамерено и на пръв поглед неоправдано си причинява това. Предполагаемо основната цел е да се покаже какви сериозни травми и последици може да предизвика едно дисфункционално семейство в живота на децата. Какво се случва, когато няма комуникация между родителите и децата. Но тази линия тук определено не беше нито добре застъпена, нито добре развита. Не знам, може би аз пропуснах нещо важно и ключово в тази история. Може би Айла има някакво разстройство на личността, за което не разбрах. Също така не разбрах защо всички наричат тази книга магична, явно имаме различна представа за това понятие. Тази книга е жестока и сурова, вулгарна, груба, тя е жилава, шумна, гръмогласна, но не и магична.Истината е, че има и други неща, които не харесах, но предпочитам да спра дотук. Бях си казала, че това ще е един съвсем кратък текст, но пак се отпуснах.
След "Нектар" ставам с горчивина, каквато не очаквах да вкуся.
Прочетох книгата на английски и понеже не бях сигурна, дали не е в мен проблема, я изслушах и в Сторител. Резултатът е същият.Не знам откъде да започна.
Пиша, трия, пиша трия...
Книгата е умишлено и за жалост излишно вулгарна, изпълнена с физическо и сексуално насилие и унижение, като явно има за цел да постави на фокус насилието над жените. Крайният резултат обаче е едно хаотично кълбо от описания на сцени, които имат за цел да те шокират, просто ей така заради усещането, без да застъпват каквато и да било теза.
Айла, главната героиня, която освен, че има майка, която се интересува от хорското мнение повече от необходимото и дистанциран баща, който има малко по-традиционни разбирания за семейните ценности, не виждам да има други проблеми в детско-юношеските си години, които може да използва за оправдание, освен че е разглезена, безразсъдна и поради някаква неясна за мен причина не изпитва грам уважение към личността и тялото си. Това е поведение, което Айла сама е избрала да следва. Безразборен, разюздан полов живот, който няма нищо общо с желанието на младите хора да бъдат безгрижни и да се забавляват. Айла се поставя умишлено в ситуации, които я унижават и нараняват, заради някакви неизяснени вътрешни проблеми. Каква вина иска да изкупи и защо се самонаранява не става ясно.След катастрофата, след разговорите с психоложката, след дълбането в собствените мисли и чувства, така и не открих фитила на тази саморазрушителност. И това не ми дава мира. Насилието над жени е много сериозен проблем, но не мога да възприема тази книга като манифест в борбата срещу него. Айла търси тази саморазрушителност и колкото и да е ужасно, винаги ще се намерят хора, които да й услужат. Това не го оправдава, но за мен тази книга е една лошо реализирана добра идея. Айла не може да събуди съжаление, нито съпричастност, защото самата тя е също толкова гнила. Разбирам идеята за морални сиви герои, но за тях трябва да стои някаква история.
Вярвам, че всеки от нас има избор. Докато този избор не ни бъде отнет. В този момент реалността се преобръща и променя. Но не знам, как трябва да оправдая и разбирам, какви изводи трябва да направя за себе си, четейки историята на една жена, която преднамерено и на пръв поглед неоправдано си причинява това. Предполагаемо основната цел е да се покаже какви сериозни травми и последици може да предизвика едно дисфункционално семейство в живота на децата. Какво се случва, когато няма комуникация между родителите и децата. Но тази линия тук определено не беше нито добре застъпена, нито добре развита. Не знам, може би аз пропуснах нещо важно и ключово в тази история. Може би Айла има някакво разстройство на личността, за което не разбрах. Също така не разбрах защо всички наричат тази книга магична, явно имаме различна представа за това понятие. Тази книга е жестока и сурова, вулгарна, груба, тя е жилава, шумна, гръмогласна, но не и магична.Истината е, че има и други неща, които не харесах, но предпочитам да спра дотук. Бях си казала, че това ще е един съвсем кратък текст, но пак се отпуснах.
След "Нектар" ставам с горчивина, каквато не очаквах да вкуся.
May 20, 2026
Nothing in this story made any kind of sense. I pushed on through, hoping the ending would resolve everything - like you assume from most books, instead, I found nothing.
First, there’s no companion/friend there to help her find either herself in all the lies, or her sister. She’s always on her own, not a single supportive character there in her corner to help her put herself back together after leaving the hospital. Nobody there to help her sort through reality and stop the lying. ****
The jumping around and disconnected lies and stories made it so much harder to follow, especially with an amnesiac unreliable narrator. The whole time, we are trying to find a sister that she can’t even remember. There’s no chance for an emotional connection, why the need to find someone you have no idea even existed? ****and then when she finally does find out what happened to her sister - there’s no conflict resolution there either. The nefarious bad guys are introduced minutes before they’re revealed to be the big bads - no prior introduction, no real reasonings behind why they do what they do.
In the end I don’t feel any sense of resolve - does she tell anyone where Selen is? Or what happened to her? Does she com clean to Pappi about everything she’s been through the past however long? What does she do with the container in the freezer?
Nothing in this universe seemed to have any consequences or repercussions aside from some mild parental chastising or being ignored.
I’m not sure I’ve struggled to get through a story as much as this one in a long time, I was tempted many times to give up but I wanted a conclusion to Selen’s story. Which turned out to be as anticlimactic as possible. Nothing changed for our narrator once she found the end of her journey, she didn’t remember her sister or anything else important from before the accident, we don’t see her learn from her mistakes either. She a pathological liar and constantly gets into trouble, and even after undergoing all these huge life changes - we don’t see her come to terms with that and stop the lying, to herself or others.
All in all, it feels unfinished but not in a way that I’d care to read more.
First, there’s no companion/friend there to help her find either herself in all the lies, or her sister. She’s always on her own, not a single supportive character there in her corner to help her put herself back together after leaving the hospital. Nobody there to help her sort through reality and stop the lying. ****
The jumping around and disconnected lies and stories made it so much harder to follow, especially with an amnesiac unreliable narrator. The whole time, we are trying to find a sister that she can’t even remember. There’s no chance for an emotional connection, why the need to find someone you have no idea even existed? ****and then when she finally does find out what happened to her sister - there’s no conflict resolution there either. The nefarious bad guys are introduced minutes before they’re revealed to be the big bads - no prior introduction, no real reasonings behind why they do what they do.
In the end I don’t feel any sense of resolve - does she tell anyone where Selen is? Or what happened to her? Does she com clean to Pappi about everything she’s been through the past however long? What does she do with the container in the freezer?
Nothing in this universe seemed to have any consequences or repercussions aside from some mild parental chastising or being ignored.
I’m not sure I’ve struggled to get through a story as much as this one in a long time, I was tempted many times to give up but I wanted a conclusion to Selen’s story. Which turned out to be as anticlimactic as possible. Nothing changed for our narrator once she found the end of her journey, she didn’t remember her sister or anything else important from before the accident, we don’t see her learn from her mistakes either. She a pathological liar and constantly gets into trouble, and even after undergoing all these huge life changes - we don’t see her come to terms with that and stop the lying, to herself or others.
All in all, it feels unfinished but not in a way that I’d care to read more.
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 11, 2025
Дефрагментирани мисли, чувства, усещания. Усеща се някак мръсно, интимно, истинско. Понякога си мисля, че така изглеждат чистите, сурови мисли без цензура.
Книгата започна от някъде и свършва пак там. По скоро усещания отколкото подредена история. Откривате нещо, но всичко е като сън.
Книгата започна от някъде и свършва пак там. По скоро усещания отколкото подредена история. Откривате нещо, но всичко е като сън.
June 6, 2025
Един прекрасен разказ за лъжата и истината и тази толкова тънка граница между двете. Толкова тънка, че в края на разказа поставях под въпрос всичко случило се на Айла. Айла е много интересна и противоречива личност, очевидно с проблеми в семейната среда, които са довели до не лекият й живот. Книгата се чете леко и бързо. А стила на писане е приятен и ненатрапчив.
November 5, 2025
Потресаващо тъпа и безмислена история, не можах да я изслушам до края, въпреки, че е доста кратка. По-голямо мъчение беше от "Вегетарианката" и "Норвежка гора" взети заедно! 0 звезди и давам и те даже са и много, едната звезда е за корицата, единственото, което харесах в книгата и заради което посегнах към нея. Не искам да коментирам сюжета, който реши да я прочете, ще разбере 🤮
July 7, 2026
Сипвам си един нектар и го пия на екс. Лесно е да препускаш през даден сюжет с герой, когото харесваш и задоволява всичките ти порочни и непорочни копнежи за идеализъм и за свят, в който искаш да напълниш с романтика дори правенето на кафе. Или да кажеш: Ок, той е в онази зона, която ни прави просто човеци.
Калина обаче не е избрала лесното, а образ на жена, сложна за възприемане и трудна за преглъщане. И така започва интересното пътешествие в дълбините на един объркан ум и наранено тяло. Психологическият експеримент и предизвикателството за читателя, който обитава комфортните и безопасни зони на лесносмилаемите морални прегради и етични предразсъдъци, започва ударно. Привлича силно към оцапаната харизма на една чудесно счупена личност и ни завлича към историята на живота ѝ преди и след събитието, с което започва. Едновременно задушава, освобождава, “напива” и ангажира до самото разплитане на мрежата от лъжи, истини, реалност и илюзия, в които плава тази наша героиня, пуснала се по нанадолнището на лошите избори и объркани действия.
Запознавам се с Айла, чиито демони са зад волана на същността ѝ. Едновременно я презирам и съжалявам, съчувствам и ненавиждам. Няма начин да се харесаме, но има начин да се разберем по пътя към разплитането на загадката, а именно какво, по дяволите, се обърка толкова жестоко и защо, защо, защо. Но като се замисля повече, кой иска да вижда света само през розови очила.
Събуждайки се след тежка катастрофа с полуспомени за случилото се, което е прекрасна почва за криминален сюжет, момичето ще събира освен парчета от пръснатото си съзнание и разбито тяло, също и трохите истина, които биха я отвели до всяващите страх отговори. Груба, грозно откровена, лъжлива. Заедно ще търсим светлина в тунела на безизходицата, затиснала изтерзаната героиня.
Без заобикалки и без цензура опознаваме едно младо момиче в нейната отчаяна борба за себедоказване и бунт в най-лошата му форма. Реалистично погледнато какви мисли се въртят в главата на човек, имащ едновременно всичко, но неполучил нищо от най-важното. Подвеждащо е чувството, че справедливост има или ще има, че обяснение също се намира. Всъщност понякога нещата са точно такива, каквито са, и понеже режат като нож, рядко искаме да ги видим наистина.
Айла е като отворена рана, Айла прави глупости, на Айла ѝ се случват ужасни неща. Едновременно жертва и причинител. Айла е част от една мрачна действителност, която живее в малките часове на нощта, в ъгъла на общоприетото, където лековерните избори срещат страшните последствия. Няма нужда да получим обяснение от автора за това, в което виждаме, че се превръща Айла. Предоставят ни се достатъчно парчета от “идеалния” ѝ живот, за да разберем.
Стилът на Калина е приканващ, сюжетът - жилещ, мислите, сред които се лутаме, безразсъдни, а езикът - суров и лъжещ. Общото състояние на пациента отразява характера на събитията, които виждаме. Измислица или реалност са? Обикновено сред най-лошите характери се крият най-наранените, само трябва да има кой да ги види. А кой ще им помогне? Самите те, ако се открият сред разбитите си следствия.
Смел и дързък дебютен роман. Мрачен и интригуващ. Замесен от трилър елементи, лична драма и магичен реализъм. На мен такива ми харесват. - далеч от “захарен памук” и удобно нагласени истини. Наздраве!
Предупреждавам, че книгата съдържа груб език, насилие над жени и убийство. Ако сте чувствителни към тези неща, взимайте информирано решение при избора си на четиво.
Калина обаче не е избрала лесното, а образ на жена, сложна за възприемане и трудна за преглъщане. И така започва интересното пътешествие в дълбините на един объркан ум и наранено тяло. Психологическият експеримент и предизвикателството за читателя, който обитава комфортните и безопасни зони на лесносмилаемите морални прегради и етични предразсъдъци, започва ударно. Привлича силно към оцапаната харизма на една чудесно счупена личност и ни завлича към историята на живота ѝ преди и след събитието, с което започва. Едновременно задушава, освобождава, “напива” и ангажира до самото разплитане на мрежата от лъжи, истини, реалност и илюзия, в които плава тази наша героиня, пуснала се по нанадолнището на лошите избори и объркани действия.
Запознавам се с Айла, чиито демони са зад волана на същността ѝ. Едновременно я презирам и съжалявам, съчувствам и ненавиждам. Няма начин да се харесаме, но има начин да се разберем по пътя към разплитането на загадката, а именно какво, по дяволите, се обърка толкова жестоко и защо, защо, защо. Но като се замисля повече, кой иска да вижда света само през розови очила.
Събуждайки се след тежка катастрофа с полуспомени за случилото се, което е прекрасна почва за криминален сюжет, момичето ще събира освен парчета от пръснатото си съзнание и разбито тяло, също и трохите истина, които биха я отвели до всяващите страх отговори. Груба, грозно откровена, лъжлива. Заедно ще търсим светлина в тунела на безизходицата, затиснала изтерзаната героиня.
Без заобикалки и без цензура опознаваме едно младо момиче в нейната отчаяна борба за себедоказване и бунт в най-лошата му форма. Реалистично погледнато какви мисли се въртят в главата на човек, имащ едновременно всичко, но неполучил нищо от най-важното. Подвеждащо е чувството, че справедливост има или ще има, че обяснение също се намира. Всъщност понякога нещата са точно такива, каквито са, и понеже режат като нож, рядко искаме да ги видим наистина.
Айла е като отворена рана, Айла прави глупости, на Айла ѝ се случват ужасни неща. Едновременно жертва и причинител. Айла е част от една мрачна действителност, която живее в малките часове на нощта, в ъгъла на общоприетото, където лековерните избори срещат страшните последствия. Няма нужда да получим обяснение от автора за това, в което виждаме, че се превръща Айла. Предоставят ни се достатъчно парчета от “идеалния” ѝ живот, за да разберем.
Стилът на Калина е приканващ, сюжетът - жилещ, мислите, сред които се лутаме, безразсъдни, а езикът - суров и лъжещ. Общото състояние на пациента отразява характера на събитията, които виждаме. Измислица или реалност са? Обикновено сред най-лошите характери се крият най-наранените, само трябва да има кой да ги види. А кой ще им помогне? Самите те, ако се открият сред разбитите си следствия.
Смел и дързък дебютен роман. Мрачен и интригуващ. Замесен от трилър елементи, лична драма и магичен реализъм. На мен такива ми харесват. - далеч от “захарен памук” и удобно нагласени истини. Наздраве!
Предупреждавам, че книгата съдържа груб език, насилие над жени и убийство. Ако сте чувствителни към тези неща, взимайте информирано решение при избора си на четиво.
September 14, 2025
Омг!!!
Чувствам се отвяна, объркана, излъгана, тъжна, радостна... "Нектар" ще ти причини това и още.... За мен е уникална творба от български автор, направо не се сещам скоро да съм чела нещо подобно!
Жанр: what the actual f*ck
Сюжет: are you f*cking kidding me
Стил на писане: завладяващ
Главна героиня: ужасна, но същевременно ѝ съчувстваш и ѝ стискаш палци
Не виждам смисъл да преразказвам сюжета, има го в анотацията.
Ще ви кажа обаче следното. Книгата е странна и особена (в най-хубавия смисъл) има много disturbing сцени. Демек тригери, да. Особено свързани със сексуално посегателство от всякакъв характер.
Главната героиня наистина е ужасна. Не е съвършената жертва. Но може би това я прави съвсем истинска? В света рядко срещаме съвършени жертви.
Тя лъже. Включително и себе си, следователно и нас - читателите. Classic unreliable narrator. Постоянно сме в ума ѝ и ставаме свидетел на начина, по който (не) работи.
Ако ви се чете нещо нестандартно, което ще ви ядоса и разбие Сърцето, както и малко ще ви обърка - пробвайте "Нектар". Моля.
ПС. Казах ли ви че стила на писане е невероятен?! Да, такъв е. Тотално завладяващ
( книгата ми беше подарена от авторката с цел ревю, но ентусиазма ми е абсолютно автентичен)
Чувствам се отвяна, объркана, излъгана, тъжна, радостна... "Нектар" ще ти причини това и още.... За мен е уникална творба от български автор, направо не се сещам скоро да съм чела нещо подобно!
Жанр: what the actual f*ck
Сюжет: are you f*cking kidding me
Стил на писане: завладяващ
Главна героиня: ужасна, но същевременно ѝ съчувстваш и ѝ стискаш палци
Не виждам смисъл да преразказвам сюжета, има го в анотацията.
Ще ви кажа обаче следното. Книгата е странна и особена (в най-хубавия смисъл) има много disturbing сцени. Демек тригери, да. Особено свързани със сексуално посегателство от всякакъв характер.
Главната героиня наистина е ужасна. Не е съвършената жертва. Но може би това я прави съвсем истинска? В света рядко срещаме съвършени жертви.
Тя лъже. Включително и себе си, следователно и нас - читателите. Classic unreliable narrator. Постоянно сме в ума ѝ и ставаме свидетел на начина, по който (не) работи.
Ако ви се чете нещо нестандартно, което ще ви ядоса и разбие Сърцето, както и малко ще ви обърка - пробвайте "Нектар". Моля.
ПС. Казах ли ви че стила на писане е невероятен?! Да, такъв е. Тотално завладяващ
( книгата ми беше подарена от авторката с цел ревю, но ентусиазма ми е абсолютно автентичен)
September 8, 2025
Време е за ревюто на „Нектар“ от Канина Крисалис. Книга, която се преживява…и..боли. Трудно се понася,но още по-трудно се забравя. Нагарча на душата. Пари,разкъсва отвътре..🩶🌪️
Това е сурова, мрачна и болезнено истинска история, която пари на очите и на душата. Когато я започнах, нямах никаква представа какво ме чака между страниците. Не очаквах думи, които ще се забиват под кожата ми, не очаквах сюжет, който ще ме разкъсва отвътре и ще ме кара да спирам ,за да си поема въздух. Но точно това се случи.
Айла е героиня, която остава дълго в съзнанието. Счупена физически и психически, тя търси не само своята изчезнала сестра, но и себе си-онази част, която паметта и болката са отнели. Нейното отчаяно търсене, сблъсъкът с тайните, с тъмнината на Солун и със собствените ѝ разпадащи се спомени-всичко това създава един разтърсващ психологически лабиринт.
„Нектар“ ме накара да се замисля за крехкостта на паметта и за това колко лесно травмата може да изтрие реалността. Поуките са тежки-истината никога не идва без болка, а най-голямата ни битка понякога е тази със самите себе си.
„Нектар“ е сурова, раздираща и изключително красива в своята жестокост. Авторката е създала дебют, който не просто впечатлява-той бележи читателите си дълбоко. Удар,който не си готов да понесеш.
Айла е от онези героини, които оставят следа-чуплива и силна едновременно, изгубена в собствения си ум, но готова да се бори за истината докрай. Тя е като огледало на болката и оцеляването, на това как човек може да бъде едновременно изгубен и непреклонен.
Затворих последната страница с насълзени очи и с усещането, че част от мен остава вътре в тази история….🩶
Прочетете я. Ще боли,няма да е лесно,няма да е розово,но в края ѝ няма утеха, а само тежестта на истината и въпросите, които тя отваря.🩶
Благодаря на авторката за срещата ни с Айла!🩶
Това е сурова, мрачна и болезнено истинска история, която пари на очите и на душата. Когато я започнах, нямах никаква представа какво ме чака между страниците. Не очаквах думи, които ще се забиват под кожата ми, не очаквах сюжет, който ще ме разкъсва отвътре и ще ме кара да спирам ,за да си поема въздух. Но точно това се случи.
Айла е героиня, която остава дълго в съзнанието. Счупена физически и психически, тя търси не само своята изчезнала сестра, но и себе си-онази част, която паметта и болката са отнели. Нейното отчаяно търсене, сблъсъкът с тайните, с тъмнината на Солун и със собствените ѝ разпадащи се спомени-всичко това създава един разтърсващ психологически лабиринт.
„Нектар“ ме накара да се замисля за крехкостта на паметта и за това колко лесно травмата може да изтрие реалността. Поуките са тежки-истината никога не идва без болка, а най-голямата ни битка понякога е тази със самите себе си.
„Нектар“ е сурова, раздираща и изключително красива в своята жестокост. Авторката е създала дебют, който не просто впечатлява-той бележи читателите си дълбоко. Удар,който не си готов да понесеш.
Айла е от онези героини, които оставят следа-чуплива и силна едновременно, изгубена в собствения си ум, но готова да се бори за истината докрай. Тя е като огледало на болката и оцеляването, на това как човек може да бъде едновременно изгубен и непреклонен.
Затворих последната страница с насълзени очи и с усещането, че част от мен остава вътре в тази история….🩶
Прочетете я. Ще боли,няма да е лесно,няма да е розово,но в края ѝ няма утеха, а само тежестта на истината и въпросите, които тя отваря.🩶
Благодаря на авторката за срещата ни с Айла!🩶
Read
December 17, 2025НЕКТАР определено е роман, който трудно се забравя - едновременно е брутален, суров и дълбоко човешки.
Историята на Айла е наситена с напрежение, тайни и болезнени истини, а темата, която се засяга е представена по възможно най-неприкрития начин.
Книгата не пести тежките моменти, но именно те придават на историята автентичност и сила.
Историята на Айла е наситена с напрежение, тайни и болезнени истини, а темата, която се засяга е представена по възможно най-неприкрития начин.
Книгата не пести тежките моменти, но именно те придават на историята автентичност и сила.
June 18, 2025
Книга, която се чете лесно и държи вниманието до последната страница. Силна за дебют. Със сигурност задава въпроси, които остават – особено ако си жена, усещала се слаба или изгубена в избора си. Звучи искрено, което ми хареса. Представям си дори да има продължение.
July 22, 2025
A Compelling Mystery That Dares to Explore the Shadows Within Ourselves.
This book is a must-read for anyone whose mind seeks more than the fleeting comfort of love stories or the bland taste of clichéd narratives. The story masterfully weaves mystery and introspection, inviting the reader on a journey far beneath the surface. What truly sets it apart is its fearless exploration of the beauty found in our darkest places—those moments and decisions we often wish to hide. Rather than dismissing the shadowy aspects of human nature, the novel reveals how they can become an engine for conscious growth and self-mastery.
Reading it, I was struck by the deep truth that knowing the bottom is a privilege. Only when we have looked into the abyss do we become unshakable in our choices. The protagonist’s descent into darkness is not a descent into despair, but a necessary pilgrimage toward authenticity and resilience. The plot unfolds with a psychological depth rarely encountered in mainstream fiction, challenging the reader to accept their own complexities and understand that our flaws, pains, and scars are part of our ascent.
For those who crave purpose and substance, this novel is essential—a literary rite of passage for every reader whose capacity extends beyond trivial plots and shallow romance. It is an invitation to transform your shadows into stepping stones toward conscious, empowered living.
This book is a must-read for anyone whose mind seeks more than the fleeting comfort of love stories or the bland taste of clichéd narratives. The story masterfully weaves mystery and introspection, inviting the reader on a journey far beneath the surface. What truly sets it apart is its fearless exploration of the beauty found in our darkest places—those moments and decisions we often wish to hide. Rather than dismissing the shadowy aspects of human nature, the novel reveals how they can become an engine for conscious growth and self-mastery.
Reading it, I was struck by the deep truth that knowing the bottom is a privilege. Only when we have looked into the abyss do we become unshakable in our choices. The protagonist’s descent into darkness is not a descent into despair, but a necessary pilgrimage toward authenticity and resilience. The plot unfolds with a psychological depth rarely encountered in mainstream fiction, challenging the reader to accept their own complexities and understand that our flaws, pains, and scars are part of our ascent.
For those who crave purpose and substance, this novel is essential—a literary rite of passage for every reader whose capacity extends beyond trivial plots and shallow romance. It is an invitation to transform your shadows into stepping stones toward conscious, empowered living.
November 22, 2025
Стилът на писане е интересен и разнообразен. Сюжетът е хаотичен и откровено казано пошъл. Вулгарщина, нелогичност, прескачане от тема и размисли в други, неадекватност и непоследователност. Липсваше дълбочина, а е жалко, защото засегнатите теми имат потенциал за много повече.
Айла - човек, който никога не е поемал отговорност за нещо в живота си, несъобразявайки се с никого и нищо, свикнал да получава всичко, което пожелае. Със саморазрушително си поведение и липса на воля и амбиции за бъдещето, а дори и за ежедневието. Да, тъжно е, но всеки е имал и ще има тежки моменти. А нейните "несгоди" идват от... желаението за разнообразие, внимание и стремеж към различното? Еуфорията от търсенето на нови чувства, преживявания и нарушаване на правилата.
Да, разбира се от психологическа гледна точка търси разбиране и любов.
Толкова сериозни теми и така нелепо поднесени, с цел да бъде различно и скандализиращо...
Каква поука от всичко преживяно си взе, какво се промени в мисленето и поведението ѝ? Абсолютно нищо.
Ще предизвикат ли събитията все пак някаква промяна или ще продължи непорочния кръг на неадекватните и саморазрушаващи я действия, определящи хода на живота ѝ? И разбира се, винаги ще има кой да "разчисти" след това.
Със сигурност не е трилър, но според мен и авторката не би могла да определи жанра.
Финалът ще оставя без коментар... Не разбрах по какви причини има толкова възхвалявания за тази книга и определено не мога да ги споделя.
Айла - човек, който никога не е поемал отговорност за нещо в живота си, несъобразявайки се с никого и нищо, свикнал да получава всичко, което пожелае. Със саморазрушително си поведение и липса на воля и амбиции за бъдещето, а дори и за ежедневието. Да, тъжно е, но всеки е имал и ще има тежки моменти. А нейните "несгоди" идват от... желаението за разнообразие, внимание и стремеж към различното? Еуфорията от търсенето на нови чувства, преживявания и нарушаване на правилата.
Да, разбира се от психологическа гледна точка търси разбиране и любов.
Толкова сериозни теми и така нелепо поднесени, с цел да бъде различно и скандализиращо...
Каква поука от всичко преживяно си взе, какво се промени в мисленето и поведението ѝ? Абсолютно нищо.
Ще предизвикат ли събитията все пак някаква промяна или ще продължи непорочния кръг на неадекватните и саморазрушаващи я действия, определящи хода на живота ѝ? И разбира се, винаги ще има кой да "разчисти" след това.
Със сигурност не е трилър, но според мен и авторката не би могла да определи жанра.
Финалът ще оставя без коментар... Не разбрах по какви причини има толкова възхвалявания за тази книга и определено не мога да ги споделя.
July 29, 2025
Супер писане, супер история мистерия. Чете се на един дъх, много силно препоръчвам!
June 13, 2025
Един различен роман.. СПоред мен написан прекрасно, чете се с лекота.. Гмурнах в един живот толкова далечен от моя, че ме държа доста дълго време след като приключих романа. Тежкия живот на Айла я е докарал до едно състояние в което тя не прави разлика между лъжата и истината в своя живот. Е и аз накрая вече не знаех кое е истина и кое е лъжа :( , а края на книгата ме разби .. все още умът ми е в последната страница
August 30, 2025
Just not worth reading.
November 5, 2025
2.5 ⭐️
Не мога да кажа че книгата беше нещо УАУ… , даже изобщо.
Да разбира се лесно и бързо се четеше, но имаше доста недопълнени моменти, които все едно прескачаха от един момент към друг, недостатъчно изградени.
Единственото което ми задържаше интереса до края на книгата, беше това да разбера какво се е случило със сестра й , и къде аджеба е тя?
Авторката много много не се свени в употребата на мръсни думи 😄, имаше доста тежки и меко казано гнусни сцени.
Героинята както в самото начало обича секса и това да преспива безразборно с всеки мъж с който се срещне, така и в един момент и ставаше гадно че някой я кара да му прави с….и🤷🏻♀️
Не е моето четиво със сигурност.
Не мога да кажа че книгата беше нещо УАУ… , даже изобщо.
Да разбира се лесно и бързо се четеше, но имаше доста недопълнени моменти, които все едно прескачаха от един момент към друг, недостатъчно изградени.
Единственото което ми задържаше интереса до края на книгата, беше това да разбера какво се е случило със сестра й , и къде аджеба е тя?
Авторката много много не се свени в употребата на мръсни думи 😄, имаше доста тежки и меко казано гнусни сцени.
Героинята както в самото начало обича секса и това да преспива безразборно с всеки мъж с който се срещне, така и в един момент и ставаше гадно че някой я кара да му прави с….и🤷🏻♀️
Не е моето четиво със сигурност.
September 30, 2025
Умението на авторът да създава ярки и емоционално наситени описания е единствената причина да дам две звезди вместо една.
Книгата е банален опит за създаване на нещо провокативно, интригуващо и нечувано до сега. Освен ако няма някакъв крайно дълбок и загадъчен смисъл, който моят простосмъртен мозък не може да схване, сюжетът е доста плосък и безинтересен. Минавах през страниците в очакване нещо най-сетне да се случи, но то така и не идваше. Към края на книгата идват така чаканите отговори и развръзка, които обаче са крайно недоразвити, както и всичко останало в книгата.
Кара ни да си задаваме въпроси, чиито отговор остава неясен и бегъл. Защо се държи така главната героиня? На какво се дължат психическите ѝ проблеми? От къде идва гневът ѝ към семейството ѝ и целия свят? В какво точно се е забъркала сестра ѝ? Нито един от тези въпроси не е напълно отговорен и всичко се усеща изключително плоско.
Идеята за книгата е интересна, но не е добре осъществена. Оставя те с чувство на незадоволство. Не препоръчвам да отделяте време и пари за тази книга.
Книгата е банален опит за създаване на нещо провокативно, интригуващо и нечувано до сега. Освен ако няма някакъв крайно дълбок и загадъчен смисъл, който моят простосмъртен мозък не може да схване, сюжетът е доста плосък и безинтересен. Минавах през страниците в очакване нещо най-сетне да се случи, но то така и не идваше. Към края на книгата идват така чаканите отговори и развръзка, които обаче са крайно недоразвити, както и всичко останало в книгата.
Кара ни да си задаваме въпроси, чиито отговор остава неясен и бегъл. Защо се държи така главната героиня? На какво се дължат психическите ѝ проблеми? От къде идва гневът ѝ към семейството ѝ и целия свят? В какво точно се е забъркала сестра ѝ? Нито един от тези въпроси не е напълно отговорен и всичко се усеща изключително плоско.
Идеята за книгата е интересна, но не е добре осъществена. Оставя те с чувство на незадоволство. Не препоръчвам да отделяте време и пари за тази книга.
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 7, 2025
I absolutely loved this book. Nectar is one of those rare novels that grabs you from the first page and doesn’t let go. I usually take my time with fiction, but I tore through this one — it was a genuine page-turner.
The writing is stunning — lyrical, rich in metaphor, and emotionally sharp. At times, it felt almost too raw, hitting close to home with some of its themes and associations. But that’s exactly what made it so powerful for me. It’s sobering, thought-provoking, and painfully honest in a way that lingers long after you’ve finished it.
Kanina Krisalis has created something special here — a beautifully written, hauntingly intimate novel that will stay with me for a while. Highly recommend.
The writing is stunning — lyrical, rich in metaphor, and emotionally sharp. At times, it felt almost too raw, hitting close to home with some of its themes and associations. But that’s exactly what made it so powerful for me. It’s sobering, thought-provoking, and painfully honest in a way that lingers long after you’ve finished it.
Kanina Krisalis has created something special here — a beautifully written, hauntingly intimate novel that will stay with me for a while. Highly recommend.
July 11, 2026
2.5 ⭐️ (по-скоро към 2)
Разбирам хората, които я харесват и тези, които не я. Аз съм някъде по средата, заради потенциала.
Книгата не ми беше излишно цинична, но изборите за съдбата на героинята в настоящето ми се сториха ненужно жестоки и както свързването им с травмите ѝ. Сякаш и те бяха нейн избор.
Вътрешния монолог и ретроспекциите в първата част ми харесаха и бяха много истински, макар и нелицеприятни. Не мога да кажа същото за втората половина на книгата.
Сюжетът ми се стори недовършен и безинтересен. Обратът го отгатнах в момента, в който осъзнах, че това е най-безумния и скучен герой, за който съм чела.
Тъй като имах възможност да чета и книгата в оригинал и в превод, бих препоръчала оригинала.
Разбирам хората, които я харесват и тези, които не я. Аз съм някъде по средата, заради потенциала.
Книгата не ми беше излишно цинична, но изборите за съдбата на героинята в настоящето ми се сториха ненужно жестоки и както свързването им с травмите ѝ. Сякаш и те бяха нейн избор.
Вътрешния монолог и ретроспекциите в първата част ми харесаха и бяха много истински, макар и нелицеприятни. Не мога да кажа същото за втората половина на книгата.
Сюжетът ми се стори недовършен и безинтересен. Обратът го отгатнах в момента, в който осъзнах, че това е най-безумния и скучен герой, за който съм чела.
Тъй като имах възможност да чета и книгата в оригинал и в превод, бих препоръчала оригинала.
October 14, 2025
Всичко в живота на Айла се върти около лъжи, наркотици и секс с различни мъже…. Докато един ден тя не се събужда в болницата полужива и с загуба на паметта и по точно не помни сестра си…
December 5, 2025
3.75 ⭐️⭐️⭐️
I AM CONFUSED. i loved loved loved the writing style but the story itself was…interesting. in the sense that it was thought-provoking at times, confusing at others, funny and relatable, taboo and etc.
i really need an explanation of the end, not theories but something definite. Ms Krisalis, please explain, wtf was that??????
I AM CONFUSED. i loved loved loved the writing style but the story itself was…interesting. in the sense that it was thought-provoking at times, confusing at others, funny and relatable, taboo and etc.
i really need an explanation of the end, not theories but something definite. Ms Krisalis, please explain, wtf was that??????
Displaying 1 - 30 of 149 reviews