What do you think?
Rate this book
Калуня-каля
"Единственият роман на Георги Божинов, забравеният шедьовър за Априлското въстание "Калуня-каля", излиза през далечната 1988 г. Новото издание на "Калуня-каля" ще върне Георги Божинов в българската литература и ще пренареди челото ѝ. Защото Георги Божинов е един от най-големите български писатели. Мога да сравня "Калуня-каля" по писателско майсторство с "Татарската пустиня" на Дино Будзати или с "В очакване на варварите" на нобеловия лауреат - Дж. М. Кутси. А по надникване в народния етнос и разломите му - единствено с "Железният светилник" на Димитър Талев."
Деян Енев
Деян Енев
352 pages, Paperback
First published January 1, 1988
83 people are currently reading
1117 people want to read
About the author
Георги Божинов
7 books48 followersГеорги Петров Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” с втора специалност „Руска филология“. След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, във вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. След публикацията на пътеписа му „Гора зелена, вода студена“ в сп. „Септември“ през 1975 г., където документира свидетелствата на петима българи, лежали в сталинските лагери, той е уволнен отвсякъде и до края на живота си остава без работа. Автор е на книгите „Вдън гората Дикчам“, „Юлень“, „Караджата“, „Кукувица кука“, „Черешови води“, „Сивият скиталец“ и „Калуня-каля“. Умира на 25 май 2004 г.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 143 reviews
November 9, 2025
Да се прочете, да се усети, да се преживее!
За мен, това е истински гениален български и световен роман, непобиращ се в каквито и да е рамки, колкото и да се опитват да го напъхат в тях някои дребни душици.
"Калуня-каля" е бил възневидян от комунягите с право - на тях всичко човешко и истинско им е омразно и чуждо, независимо от къде идва и кой е неговия носител. Истината е вечна, а те са просто гнусна и заразна чума, неподлежаща на лечение.
Дори само заради тази книга, Георги Божинов заслужава достойно място в пантеона на българските писатели.
P. S. Бих желал да видя добър филм по тази книга!
За мен, това е истински гениален български и световен роман, непобиращ се в каквито и да е рамки, колкото и да се опитват да го напъхат в тях някои дребни душици.
"Калуня-каля" е бил възневидян от комунягите с право - на тях всичко човешко и истинско им е омразно и чуждо, независимо от къде идва и кой е неговия носител. Истината е вечна, а те са просто гнусна и заразна чума, неподлежаща на лечение.
Дори само заради тази книга, Георги Божинов заслужава достойно място в пантеона на българските писатели.
P. S. Бих желал да видя добър филм по тази книга!
November 18, 2014
Има кой да чуе кръвта…: http://knigolandia.info/book-review/k...
Прероденият шедьовър “Калуня-каля” на Георги Божинов е съща бяла лястовица – рядко виждана, но всяка поява е повод да се изпълним с малко повече надежда и светлина. Не че този роман носи радост, напротив – той е кървяща рана, подлютена от жив, неподправен език, необуздан, стихиен талант, от смазваща реалност, от разкъсани човеци, оградени от животни, някои крадени, други просто двуноги… Но най-паче това е книга за любовта-стихия и любовта-нежност, и двете могъщи и непреодолими. И един мъж като вековно дърво, който е готов да се изправи срещу света, за да защити правдата – и да поеме в короната си светкавици и гръмотевици, да изгори цял, но да устои и да се не приведе смирен и покорен.
Право дума Деян Енев, че този роман е несправедливо забравен и че трябва да бъде четен. Действието засяга за кратко Априлското въстание, но това не е роман за него. Сал едно бастисано село става катализатор на цялата последваща драма, тежи като воденичен камък на всички, накървили се в него, като блато завлича всичко около себе си и стои като мрачен паметник на страданието. Пепелищата са по-страшни от пожарите, костите са по-обвиняващи от хиляда гласове.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/k...
Прероденият шедьовър “Калуня-каля” на Георги Божинов е съща бяла лястовица – рядко виждана, но всяка поява е повод да се изпълним с малко повече надежда и светлина. Не че този роман носи радост, напротив – той е кървяща рана, подлютена от жив, неподправен език, необуздан, стихиен талант, от смазваща реалност, от разкъсани човеци, оградени от животни, някои крадени, други просто двуноги… Но най-паче това е книга за любовта-стихия и любовта-нежност, и двете могъщи и непреодолими. И един мъж като вековно дърво, който е готов да се изправи срещу света, за да защити правдата – и да поеме в короната си светкавици и гръмотевици, да изгори цял, но да устои и да се не приведе смирен и покорен.
Право дума Деян Енев, че този роман е несправедливо забравен и че трябва да бъде четен. Действието засяга за кратко Априлското въстание, но това не е роман за него. Сал едно бастисано село става катализатор на цялата последваща драма, тежи като воденичен камък на всички, накървили се в него, като блато завлича всичко около себе си и стои като мрачен паметник на страданието. Пепелищата са по-страшни от пожарите, костите са по-обвиняващи от хиляда гласове.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/k...
November 28, 2014
Заради такива книги съжалявам,че нямам възможност да дам повече от пет звездички. Истинска, майсторска, модерна, класическа, писана с много уважение към историята и истинско познание както за процесите и,така и за човека в нея. Не мога да се сетя за друга книга за събитията по българските земи в края на Османската империя, написана от такава перспектива, за мен тя беше едно от най-неочакваните и ценни неща на разказа. Доживях. Класическа книга.
April 10, 2015
Не знам защо се говори, че това е роман за Априлското въстание. Тоя роман няма нищо общо с това. Имало е някъде някаква буна, едни мирни хора са се накървили при потушването ѝ, но това е само началото, а не основното.
Това е книга за един мъж, който иска да нагласи света по своите представи. Един мъж, който има силата да го направи, но когато успява вижда, че нищо няма смисъл.
В борбата за това губи свои близки хора, още по-лошо, срещу него се изправят близките му, които не го разбират.
Чудя се как е написан тоя роман преди Десети, тогава мисленето беше много различно. Тогава не бих разбрал нищо от тази книга и това, вероятно, е една от причините тя да не придобие известност.
Сега ми дойде много точно, мога да се подпиша под много неща в нея.
Невероятен език, само заради езика си струва да се прочете - мелодичен, жив.
Действието обаче е протяжено, липсват изострени моменти, някакси всичко е един калабалък, който те завърта и не е ясно кой е крив, кой е прав. Не знам навремето книгата имала ли е сериозен редактор. Сега, при починал автор, прередактиране е безмислица (дано Деян Енев не се е опитвал).
Но сме загубули автор. Автор, който ако е имал подходящите хора около него, е можел да напише много сериозни неща. Тази книга е само белег докъде е можело да стигне силата му.
Това е книга за един мъж, който иска да нагласи света по своите представи. Един мъж, който има силата да го направи, но когато успява вижда, че нищо няма смисъл.
В борбата за това губи свои близки хора, още по-лошо, срещу него се изправят близките му, които не го разбират.
Чудя се как е написан тоя роман преди Десети, тогава мисленето беше много различно. Тогава не бих разбрал нищо от тази книга и това, вероятно, е една от причините тя да не придобие известност.
Сега ми дойде много точно, мога да се подпиша под много неща в нея.
Невероятен език, само заради езика си струва да се прочете - мелодичен, жив.
Действието обаче е протяжено, липсват изострени моменти, някакси всичко е един калабалък, който те завърта и не е ясно кой е крив, кой е прав. Не знам навремето книгата имала ли е сериозен редактор. Сега, при починал автор, прередактиране е безмислица (дано Деян Енев не се е опитвал).
Но сме загубули автор. Автор, който ако е имал подходящите хора около него, е можел да напише много сериозни неща. Тази книга е само белег докъде е можело да стигне силата му.
December 2, 2015
"Един роман шедьовър, сякаш излязъл от перото на Димитър Талев, Иво Андрич или Исмаил Кадаре.
Един напълно забравен роман.
Някой ще каже: а как разбра, че е шедьовър? На това ще отговоря така: кой за каквото е учил. Аз съм учил за това да познавам шедьоврите" - из послеслова на Деян Енев.
Аз не съм учила да "познавам шедьоврите". Къде се учи да познаваш шедьоврите? Сигурно в същата паралелна вселена, където тази книга наподобява "перото на Димитър Талев".
Както пишеше и в други ревюта, книгата не е за Априлското въстание. Проследява се личната история на помак-чорбаджия преди, по време и след "метежа на каурите", но самият метеж заема малка част от книгата, тъй като акцентът се поставя върху темата "един човек срещу света". Даже ми се струва, че никакво значение няма кога и къде се развива действието, със същия успех може да става дума за монголци. История, стара като света - бабаит-идеалист версус дребните човечета в няколко рунда, при които се лее ракия, кръв и маанета, един добитък се мести от село на село и някакви хора правят нещо.
Текстът е осеян с тежки турцизми - като примерна извадка - сайбия, деликанлия, ергеле, каба, косорче, бинеджия, гюреши, махмузи - това в рамките на 2-3 страници. Не знам, може би речникът ми е беден. Трудно се разбира на места.
Образите... Има само един образ, и това е главният герой-мъжкарят с главно М. За него поне разбираме всичко, от-до - какво мисли, какво го мъчи, кога се случва нещо под пояса му. Останалите герои са сателити, които се въртят около краля-слънце. За тях нищо не се разбира. Какво искат? Какво ги движи? Защо правят нещо? Какви са тези хора? Липсва им пълнокръвност, просто запълват ролята си и са изцяло засенчени от баш-бабаита. А ролите не са особено разнообразни... слуги, врагове, жени за секс. Това е.
Поредна книга, в която женските образи са под всякаква критика и на ниво архетипи. Стара (майка/вещица) - средна (послушна-тайнствен полов орган) - млада (девственица-но палава и опитна? изкусителка). Тук сегментът "млада" беше с направо педофилски привкус, с обилни описания на вълнуващи се кози гърдички, шляпвания по щръкналото детско дупенце и прочее. Ама да не си помислите нещо, на тяло била почти жена... Гъх!
Мисля, че в опита си да изрази философията на героя авторът е изпуснал юздите на действието. Оттам цялото произведение звучи нестройно и клатещо се, като дърво, част от клоните на което са сухи. В много моменти не разбирах какво се случва, защо, каква е целта, накъде вървят тези хора. Има какво да се желае откъм образи, диалозите (особено накрая с Малката) не звучат никак добре. Затова и ме озадачават сравненията с Талев, Антон Дончев и т.н.
Струва ми се, че България е зажадняла за следващия свой голям роман, голям писател, нов Димов, Йовков, Талев. Тук го няма - според мен. Разбира се, аз не съм учила да познавам шедьоврите.
Един напълно забравен роман.
Някой ще каже: а как разбра, че е шедьовър? На това ще отговоря така: кой за каквото е учил. Аз съм учил за това да познавам шедьоврите" - из послеслова на Деян Енев.
Аз не съм учила да "познавам шедьоврите". Къде се учи да познаваш шедьоврите? Сигурно в същата паралелна вселена, където тази книга наподобява "перото на Димитър Талев".
Както пишеше и в други ревюта, книгата не е за Априлското въстание. Проследява се личната история на помак-чорбаджия преди, по време и след "метежа на каурите", но самият метеж заема малка част от книгата, тъй като акцентът се поставя върху темата "един човек срещу света". Даже ми се струва, че никакво значение няма кога и къде се развива действието, със същия успех може да става дума за монголци. История, стара като света - бабаит-идеалист версус дребните човечета в няколко рунда, при които се лее ракия, кръв и маанета, един добитък се мести от село на село и някакви хора правят нещо.
Текстът е осеян с тежки турцизми - като примерна извадка - сайбия, деликанлия, ергеле, каба, косорче, бинеджия, гюреши, махмузи - това в рамките на 2-3 страници. Не знам, може би речникът ми е беден. Трудно се разбира на места.
Образите... Има само един образ, и това е главният герой-мъжкарят с главно М. За него поне разбираме всичко, от-до - какво мисли, какво го мъчи, кога се случва нещо под пояса му. Останалите герои са сателити, които се въртят около краля-слънце. За тях нищо не се разбира. Какво искат? Какво ги движи? Защо правят нещо? Какви са тези хора? Липсва им пълнокръвност, просто запълват ролята си и са изцяло засенчени от баш-бабаита. А ролите не са особено разнообразни... слуги, врагове, жени за секс. Това е.
Поредна книга, в която женските образи са под всякаква критика и на ниво архетипи. Стара (майка/вещица) - средна (послушна-тайнствен полов орган) - млада (девственица-но палава и опитна? изкусителка). Тук сегментът "млада" беше с направо педофилски привкус, с обилни описания на вълнуващи се кози гърдички, шляпвания по щръкналото детско дупенце и прочее. Ама да не си помислите нещо, на тяло била почти жена... Гъх!
Мисля, че в опита си да изрази философията на героя авторът е изпуснал юздите на действието. Оттам цялото произведение звучи нестройно и клатещо се, като дърво, част от клоните на което са сухи. В много моменти не разбирах какво се случва, защо, каква е целта, накъде вървят тези хора. Има какво да се желае откъм образи, диалозите (особено накрая с Малката) не звучат никак добре. Затова и ме озадачават сравненията с Талев, Антон Дончев и т.н.
Струва ми се, че България е зажадняла за следващия свой голям роман, голям писател, нов Димов, Йовков, Талев. Тук го няма - според мен. Разбира се, аз не съм учила да познавам шедьоврите.
Read
September 2, 2023Още като прочетох първото изречение и нЕкак си ме отблъсна от тоА персонаж Калуньо. Викам си “ нЕма да се разберем с него”. Мъж, който оставя или по- точно изхвърля жена, защото е ялова, не е стока. За него жената е сякаш инкубатор и слугиня. И ако не му върши работа в тея две направления, не става. Или пък е някаква вещ, която може да взема, когато си поиска и да я захвърля, когато вече не му е необходима или интересна. Или пък инструмент, който трябва да служи за неговото благо и щения…. Та Калуньо хич не ми стана симпатичен в самото начало.
После си рекох, че ще му дам шанс да го поопозная. Викам си, че все пак тогава са били такива времената. И, в действителност Калуньо се оказа не толкова “черен”, колкото ми се стори в самото начало. Всъщност е доста интересен и дълбок персонаж. Ако оставим настрана необуздания му нагон, и педофилските му наклонности в един момент, можеше да ми допадне повече. Но като цяло, Калуньо определено не е мой тип, изобщо даже. Той е прототип на Балканския “алфа- мъжкар”, който смята, че всички трябва да му се п��дчиняват и да му играят по свирката. В далечното минало, клетия мъжки мозък все още не е достигнал до прозрението, че всъщност мъжествеността не се крие в насилието, а в това да защитава и да се грижи за по- слабите от него- деца, жени, възрастни хора. Такъв си е Калуньо- естествено първичен. За него няма закон. Той раздава възмездие спрямо собственото си разбиране и чувство за правдивост. И все пак има някои проблясъци отвреме- навреме, както и интересни съждения за живота. На моменти дори ми ставаше симпатичен. Странна птица е Калуньо.
Колкото повече чета книги за онуй време, толкова повече се радвам, че не живея тогава, щото иначе щЕх да съм или стара мома, заради непокорния ми нрав и голямата уста, или щЕх да съм вечно пребита и насилствено онодена.
И след моите лично- лирични размисли, все пак ще кажа, че книгата в действителност е много хубаво написана.
Този роман е солидно четиво в много отношения и обхваща доста щекотливи теми. Това е история за любовта в различните й форми, за страстта, за страха, за жестокостта, за отмъщението, за човешките чувства и емоции, понякога толкова заплетени и объркани….
Книгата е провокативна, но също така майсторски изпипана. Не мога да й поставя оценка обаче, защото в мен предизвиква едновременно отвращение и възхищение.
Разкошен разказвачески талант от страна на автора!
После си рекох, че ще му дам шанс да го поопозная. Викам си, че все пак тогава са били такива времената. И, в действителност Калуньо се оказа не толкова “черен”, колкото ми се стори в самото начало. Всъщност е доста интересен и дълбок персонаж. Ако оставим настрана необуздания му нагон, и педофилските му наклонности в един момент, можеше да ми допадне повече. Но като цяло, Калуньо определено не е мой тип, изобщо даже. Той е прототип на Балканския “алфа- мъжкар”, който смята, че всички трябва да му се п��дчиняват и да му играят по свирката. В далечното минало, клетия мъжки мозък все още не е достигнал до прозрението, че всъщност мъжествеността не се крие в насилието, а в това да защитава и да се грижи за по- слабите от него- деца, жени, възрастни хора. Такъв си е Калуньо- естествено първичен. За него няма закон. Той раздава възмездие спрямо собственото си разбиране и чувство за правдивост. И все пак има някои проблясъци отвреме- навреме, както и интересни съждения за живота. На моменти дори ми ставаше симпатичен. Странна птица е Калуньо.
Колкото повече чета книги за онуй време, толкова повече се радвам, че не живея тогава, щото иначе щЕх да съм или стара мома, заради непокорния ми нрав и голямата уста, или щЕх да съм вечно пребита и насилствено онодена.
И след моите лично- лирични размисли, все пак ще кажа, че книгата в действителност е много хубаво написана.
Този роман е солидно четиво в много отношения и обхваща доста щекотливи теми. Това е история за любовта в различните й форми, за страстта, за страха, за жестокостта, за отмъщението, за човешките чувства и емоции, понякога толкова заплетени и объркани….
Книгата е провокативна, но също така майсторски изпипана. Не мога да й поставя оценка обаче, защото в мен предизвиква едновременно отвращение и възхищение.
Разкошен разказвачески талант от страна на автора!
December 28, 2019
"Не истината е сила, силата е истина ..."
До това прозрение ще достигне Калуня, живял живота си по убеждение в обратното. Не е трудно да предположим, че до това е достигнал и самият автор, като се има предвид времето, по което романът е писан.
Наистина голяма книга - по замисъл и изпълнение. Едно тежко, може би най-тежкото за народа ни време, към което историческите романи са обречени да се връщат. Но книгата не е за Априлското въстание. Тя е за различните типове любов. Също за вечното търсене на уравновесеност, мир. За отношенията с овластените и между тях. Да ... и за последствията от "метежа" - както за погубените, така и за погубителите.
Езикът на Божинов вече ми беше твърде допаднал от "Караджата" и тук той е все така майсторски живописен. Пренася ни на ливадите, на строежа, в "погубеното село", на гърба на кобила, във Филибето, или в Конака. Представяме си момите, децата и старците, които Калуня среща, а в някои моменти дори се възползваме и от друга гледна точка, щом това стане необходимо. Диалозите са живи, описанията цветни. Героите - истински ... автентични, както сега е модерно да се казва.
Много пъти четох тази година за събития около освободителните ни войни и конкретно потушените въстания преди това. Чел съм многократно всички преки сведения като част от подготовката по история. Смея да твърдя, че тук можах да видя още една, малко по-различна гледна точка. Вече не като исторически извор, а опит за представа на съвременник и макар авторът да не е такъв съвременник е уловил онази правдоподобна нишка, нужна му за да избродира образа на човешкото в едни нечовешки времена. Едно търсене на истината, когато силата твори ужасна истина по свое изкривено усмотрение.
Тежко четене за погубени души и тела, но също ценно за търсенията. Най-важните възможни търсения, най-човешките - на истината и на любовта.
До това прозрение ще достигне Калуня, живял живота си по убеждение в обратното. Не е трудно да предположим, че до това е достигнал и самият автор, като се има предвид времето, по което романът е писан.
Наистина голяма книга - по замисъл и изпълнение. Едно тежко, може би най-тежкото за народа ни време, към което историческите романи са обречени да се връщат. Но книгата не е за Априлското въстание. Тя е за различните типове любов. Също за вечното търсене на уравновесеност, мир. За отношенията с овластените и между тях. Да ... и за последствията от "метежа" - както за погубените, така и за погубителите.
Езикът на Божинов вече ми беше твърде допаднал от "Караджата" и тук той е все така майсторски живописен. Пренася ни на ливадите, на строежа, в "погубеното село", на гърба на кобила, във Филибето, или в Конака. Представяме си момите, децата и старците, които Калуня среща, а в някои моменти дори се възползваме и от друга гледна точка, щом това стане необходимо. Диалозите са живи, описанията цветни. Героите - истински ... автентични, както сега е модерно да се казва.
Много пъти четох тази година за събития около освободителните ни войни и конкретно потушените въстания преди това. Чел съм многократно всички преки сведения като част от подготовката по история. Смея да твърдя, че тук можах да видя още една, малко по-различна гледна точка. Вече не като исторически извор, а опит за представа на съвременник и макар авторът да не е такъв съвременник е уловил онази правдоподобна нишка, нужна му за да избродира образа на човешкото в едни нечовешки времена. Едно търсене на истината, когато силата твори ужасна истина по свое изкривено усмотрение.
Тежко четене за погубени души и тела, но също ценно за търсенията. Най-важните възможни търсения, най-човешките - на истината и на любовта.
November 16, 2014
Тая книга, да знаете, е много голяма. Ама много, много голяма! Такова чудо не се чете всеки ден, пък не е като да не съм чел... Благодарности на Деян Енев, че изкара на светло тоя шедьовър.
January 25, 2015
Една различна история на турското робство през очите на помаци, каракачани, турци, но и философски роман за вечната борба между доброто и злото. За онази кула, която градим до края на живота си.Изключителна, много силна книга!
Ревю в "Аз чета"
Ревю в "Аз чета"
February 11, 2015
Книгата много ми хареса! Силна, докосваща,самобитна като език и стил на писане! Много мъдра книга. Радвам се, че започнах годината точно с нея! Препоръчвам я на всички - това е книга, която заслужава да се прочете.
January 8, 2015
http://skabaktchieva.blogspot.be/2015...
На корицата на тази книга стои червено етикетче с надпис "Забравен шедьовър. Второ издание".
"Забравен шедьовър" би трябвало да е оксиморон, нали? Аз не обичам етикетите, които ми казват кое нещо какво е преди сама да съм го опитала и да съм му намерила име. Този път обаче нямах съмнения, защото вярвам на Деян Енев - не го познавам лично, но човек, който пише по неговия начин, знае цената на думите и не би използвал напразно толкова скъпа дума "шедьовър".
Книгата все пак ме изненада - хубавите ми очаквания бяха надминати. Толкова красив език – богат, но премерен; изобилен, но без нищо излишно. Редува ти се тъжно и страшно, и щастливо, и влюбено, и отчаяно, и безпомощно, и зловещо, и мъдро, и тихо. Редуват ти се въпроси, въпроси, въпроси. На няколко странички в тефтерчето си съм преписала хубави думички, но не очаквайте да ви залея с цитати – тази реч човек трябва да я чува в главата си сам, и да й се изненадва, и да я обича.
Признавам си, имаше някои детайли още в началото, към които очаквах разказът да се върне – нещо като пушката на стената, която трябва да гръмне. Разказът обаче не се върна към тях и първо го установих с почуда, но после разбрах, че не се е върнал към тях, защото ги е носил през цялото време със себе си – като онова вързопче, което се е предавало от баба на унука. Няма нужда да ти обясняват дълго какво е това във вързопчето и защо се предава така. Обичам книгите, които вярват в емоционалната интелигентност на читателите си и не им обясняват ли, обясняват нещата, които се чувстват.
Няма да правя анализи, понеже не съм литературен критик и нямам право. Но съм сантиментален читател, както в разговор за подобна книга ме нарече един приятел–литературен критик. Затова смятам, че имам право да ви кажа за книгата: Повече от добра е! Искам да я имам в библиотеката си! Да я чета отново! Да казвам на децата си да я четат!
Сигурна съм, че при третото издание на етикетчето на корицата ще пише само "Шедьовър".
На корицата на тази книга стои червено етикетче с надпис "Забравен шедьовър. Второ издание".
"Забравен шедьовър" би трябвало да е оксиморон, нали? Аз не обичам етикетите, които ми казват кое нещо какво е преди сама да съм го опитала и да съм му намерила име. Този път обаче нямах съмнения, защото вярвам на Деян Енев - не го познавам лично, но човек, който пише по неговия начин, знае цената на думите и не би използвал напразно толкова скъпа дума "шедьовър".
Книгата все пак ме изненада - хубавите ми очаквания бяха надминати. Толкова красив език – богат, но премерен; изобилен, но без нищо излишно. Редува ти се тъжно и страшно, и щастливо, и влюбено, и отчаяно, и безпомощно, и зловещо, и мъдро, и тихо. Редуват ти се въпроси, въпроси, въпроси. На няколко странички в тефтерчето си съм преписала хубави думички, но не очаквайте да ви залея с цитати – тази реч човек трябва да я чува в главата си сам, и да й се изненадва, и да я обича.
Признавам си, имаше някои детайли още в началото, към които очаквах разказът да се върне – нещо като пушката на стената, която трябва да гръмне. Разказът обаче не се върна към тях и първо го установих с почуда, но после разбрах, че не се е върнал към тях, защото ги е носил през цялото време със себе си – като онова вързопче, което се е предавало от баба на унука. Няма нужда да ти обясняват дълго какво е това във вързопчето и защо се предава така. Обичам книгите, които вярват в емоционалната интелигентност на читателите си и не им обясняват ли, обясняват нещата, които се чувстват.
Няма да правя анализи, понеже не съм литературен критик и нямам право. Но съм сантиментален читател, както в разговор за подобна книга ме нарече един приятел–литературен критик. Затова смятам, че имам право да ви кажа за книгата: Повече от добра е! Искам да я имам в библиотеката си! Да я чета отново! Да казвам на децата си да я четат!
Сигурна съм, че при третото издание на етикетчето на корицата ще пише само "Шедьовър".
March 25, 2017
Интересно ми е как Деян Енев нарича тази книга "книга за Априлското въстание" и как я сравнява с "Железният светилник", защото и двете твърдения не са верни. В книгата едвам се разбира, че въобще става дума за въстание и изцяло липсват семейната, обществена и революционерска динамика, които правят "Железният светилник" ами... "Железният светилник".
Калуня-каля е доста обемиста книга с доста тежък език, и не просто поради множеството турцизми в книгата, самият начин на писане е тегав и неразбираем с доста повторения. В началото започва добре с историята на Калуньо, но после всичко става една мазаница, която явно е свързана с Априлското въстание, въпреки че нивото на което е представено самото въстание в книгата въобще не подсказва, че то е такова, а вместо това е се описва като някакво детинско неразбирателство между турци и българи, което случайно е довело до опожаряването и избиването на цяло село...
Следват опитите на Калуньо да оправи щетите като погва злодеятелите, след което се появява и главният образ на Елена (Ленка), която поглъща останалата част на книгата. Тук романът отново придобива разбираемост и по-ясна философия. Историята на Калуньо и Ленка е интересна поради това, че представя една рядко виждана гледна точка - тази на помак анти-революционер, който просто иска да живее мирно (Калуньо е пацифист от това, което аз разбрах, което си го прави анти-революционер в моите очи). Този мир не бива постигнат обаче и в последните няколко страници самият Калуньо осъзнава колко безсмилен�� е целта му колкото и рязко да идва това прозрение.
Финалът на книгата и редица моменти от нея са доста силни и си струват прочита, но сложността на езика, объркаността на действието, липсата на каквито и да е описания на герои освен Калуньо и спорните мотиви при представянето на Априлското въстание със сигурност са фактор в цялостната "шедьовърност" на тази книга. Шедьовърност, в която аз лично не вярвам.
Side note: Калуньо да нарича Ленка "башибозуче" е абсурдно глупаво. Сякаш човек да приюти Ане Франк и да ѝ вика "Ей нацист малък ;)".
Калуня-каля е доста обемиста книга с доста тежък език, и не просто поради множеството турцизми в книгата, самият начин на писане е тегав и неразбираем с доста повторения. В началото започва добре с историята на Калуньо, но после всичко става една мазаница, която явно е свързана с Априлското въстание, въпреки че нивото на което е представено самото въстание в книгата въобще не подсказва, че то е такова, а вместо това е се описва като някакво детинско неразбирателство между турци и българи, което случайно е довело до опожаряването и избиването на цяло село...
Следват опитите на Калуньо да оправи щетите като погва злодеятелите, след което се появява и главният образ на Елена (Ленка), която поглъща останалата част на книгата. Тук романът отново придобива разбираемост и по-ясна философия. Историята на Калуньо и Ленка е интересна поради това, че представя една рядко виждана гледна точка - тази на помак анти-революционер, който просто иска да живее мирно (Калуньо е пацифист от това, което аз разбрах, което си го прави анти-революционер в моите очи). Този мир не бива постигнат обаче и в последните няколко страници самият Калуньо осъзнава колко безсмилен�� е целта му колкото и рязко да идва това прозрение.
Финалът на книгата и редица моменти от нея са доста силни и си струват прочита, но сложността на езика, объркаността на действието, липсата на каквито и да е описания на герои освен Калуньо и спорните мотиви при представянето на Априлското въстание със сигурност са фактор в цялостната "шедьовърност" на тази книга. Шедьовърност, в която аз лично не вярвам.
Side note: Калуньо да нарича Ленка "башибозуче" е абсурдно глупаво. Сякаш човек да приюти Ане Франк и да ѝ вика "Ей нацист малък ;)".
December 23, 2017
Tова е една много лична история на фона на не много ясен исторически контекст. Предполага се, че действието се развива по време на Априлското въстание и е разказ за един мъж, помак на име Калуньо, който не може да приеме света с неговите неправди и кривини, въстава срещу тях и сам се опитва да възстанови баланса в нарушеното си мирно съществувание, за което плаща огромна лична цена - губи всички, които обича, а накрая губи и собствения си живот. Красив език, силна история, дълбоко затрогваща, много лична и в същото време универсална!
June 30, 2015
Много зор си дадох да приключа тази книга, но от инат се насилих. И от любопитство покрай всичките "шедьоврени" ревюта, които прегледах за нея. Започнах я с идеята да прочета една интересна и най-вече различна гледна точка. В много от постовете тук в goodreads читателите са писали, че това не е книга за Априлското въстание, с което съм съгласна, но не се хващам за това, понеже не съм прочела явно както пише на задната корица; рядко го правя, не очаквам обективни мнения там, нали, тъпо би било да са обективни.
Много ми се иска обаче да попитам какво прави Калуня-каля шедьовър? Защо е определяна като модерна? Кое в езика/ стила така запленява мнозинството от читателите? На мен на места ми беше откровено трудно да разбирам за какво става дума, като на чужд непознат език ми беше; и не, не старинни някакви думи и изрази, а просто цели диалози неразбираеми.
Много хора пишат, че образите били плътно и толкова добре описани - описания не намерих. Ако не знаех контекста, нямаше да разбера какви са тия хора, какво правят и за какво се борят. Кой кой е, защо е, накъде е тръгнал...? Взаимоотношения - никакви; например, как така Калуньо я заряза тая Гюла и отиде в тая Стубла(?), какъв беше тоя мъж на Костанда, който я остави да си развява фустите при Калуньо, който чорбаджия - да, но все пак... Ей такива работи.
Което ме връща на т.нар. модерност на книгата - един от признаците, които - за мен - биха определили една история като модерна, е това тя да бъде разбираема - смислово - ако например бъде преведена; нямам предвид непременно да звучи съвременна, не.
Действието - практически несъществуващо, едно мудно влачене едно от зима на лято, от тая местност до оная, трепаха се едни хора, но никой не ми разказа защо и как; с натаманяване читателят да се справя; вярно, че не е интересно да му се обяснява всичко, ама чак пък така нищо...
Метеж, разбунване, но кое село какво беше, какви хора живееха в тия села - ни думичка.
Явно аз съм глупава. Или не съм чела внимателно... Не знам.
Щях да дам три звездичи, защото на места има хубави мисли за живота, човешката душа, вътрешните й борби, (микро)света, любовта дори и т.н., и заради финала, но се отказах, защото три звезди давам на книги, които много повече са ми харесали.
И в крайна сметка, за мен гледната точка не беше точно друга в по-общ аспект, нито различна:
“Има ли виновни? Хората се срещат, събират, разминават... любят, бият или убиват. Светът върви така. Къде е вината?”
“Крива ли е тя, че му допадна изведнъж?”
“Отде тръгва лудостта на тоя свет и има ли край?”
“Ти искаш целият свет да се наведе пред тебе. ...Ти ги караш да станат, ама пó ти харесват наведени. ... Все пак, драго ти е да видиш приведен гръб, ако преди това си го видял изправен и с нож в ръката.”
“Доброто е това, което е добро за всички.”
“Свободата се налага с остър нож на
несвободните - от други несвободни. И вече не е свобода. Защото нема свобода... Но що е това свобода? Знае ли някой?”
Много ми се иска обаче да попитам какво прави Калуня-каля шедьовър? Защо е определяна като модерна? Кое в езика/ стила така запленява мнозинството от читателите? На мен на места ми беше откровено трудно да разбирам за какво става дума, като на чужд непознат език ми беше; и не, не старинни някакви думи и изрази, а просто цели диалози неразбираеми.
Много хора пишат, че образите били плътно и толкова добре описани - описания не намерих. Ако не знаех контекста, нямаше да разбера какви са тия хора, какво правят и за какво се борят. Кой кой е, защо е, накъде е тръгнал...? Взаимоотношения - никакви; например, как така Калуньо я заряза тая Гюла и отиде в тая Стубла(?), какъв беше тоя мъж на Костанда, който я остави да си развява фустите при Калуньо, който чорбаджия - да, но все пак... Ей такива работи.
Което ме връща на т.нар. модерност на книгата - един от признаците, които - за мен - биха определили една история като модерна, е това тя да бъде разбираема - смислово - ако например бъде преведена; нямам предвид непременно да звучи съвременна, не.
Действието - практически несъществуващо, едно мудно влачене едно от зима на лято, от тая местност до оная, трепаха се едни хора, но никой не ми разказа защо и как; с натаманяване читателят да се справя; вярно, че не е интересно да му се обяснява всичко, ама чак пък така нищо...
Метеж, разбунване, но кое село какво беше, какви хора живееха в тия села - ни думичка.
Явно аз съм глупава. Или не съм чела внимателно... Не знам.
Щях да дам три звездичи, защото на места има хубави мисли за живота, човешката душа, вътрешните й борби, (микро)света, любовта дори и т.н., и заради финала, но се отказах, защото три звезди давам на книги, които много повече са ми харесали.
И в крайна сметка, за мен гледната точка не беше точно друга в по-общ аспект, нито различна:
“Има ли виновни? Хората се срещат, събират, разминават... любят, бият или убиват. Светът върви така. Къде е вината?”
“Крива ли е тя, че му допадна изведнъж?”
“Отде тръгва лудостта на тоя свет и има ли край?”
“Ти искаш целият свет да се наведе пред тебе. ...Ти ги караш да станат, ама пó ти харесват наведени. ... Все пак, драго ти е да видиш приведен гръб, ако преди това си го видял изправен и с нож в ръката.”
“Доброто е това, което е добро за всички.”
“Свободата се налага с остър нож на
несвободните - от други несвободни. И вече не е свобода. Защото нема свобода... Но що е това свобода? Знае ли някой?”
March 7, 2015
Много исках да прочета този роман. Просто го глътнах - няма спирка по страниците, нито запъване покрай фабулата и образите. Езикът направо омагьосва. По-кинематографично от това - здраве! Сравнен с прословутото "Време разделно" на А. Дончев, с което навремето и в училище, и по екраните пословично ни зарибяваха, "Калуня-каля" на Г. Божинов за мен е неочаквано откровение.
И май е добре, че чета романа днес, след като десетилетия е бил доволно забравян, потулян, пренебрегван и изтласкван. Мисля, че днес рецепторите на читателите за ония времена са различни, лишени от соц идеология, напудрена високопарност и ненужна патетика. Защото в него всеки може да намери себе си през призмата на историята, миналото, идентичността ни като балкански етнос. Но, струва ми се, по-важното е, че искрената авторова проза преди всичко предлага на съвременния читател философско прозрение за личността и хората, сред които тя битува; за индивида като част от социума в измерението на противопоставянето им и невъзможността да се избяга от него.
Сигурна съм, че точно този роман трябва да се изучава. Може би не в задължителния списък по българска литература, може би някъде в пресечната точка между философия, език и социални науки. Защото разказва, разкрива, научава и завещава повече, отколкото сме свикнали в нашата литература. Поне според мен.
И май е добре, че чета романа днес, след като десетилетия е бил доволно забравян, потулян, пренебрегван и изтласкван. Мисля, че днес рецепторите на читателите за ония времена са различни, лишени от соц идеология, напудрена високопарност и ненужна патетика. Защото в него всеки може да намери себе си през призмата на историята, миналото, идентичността ни като балкански етнос. Но, струва ми се, по-важното е, че искрената авторова проза преди всичко предлага на съвременния читател философско прозрение за личността и хората, сред които тя битува; за индивида като част от социума в измерението на противопоставянето им и невъзможността да се избяга от него.
Сигурна съм, че точно този роман трябва да се изучава. Може би не в задължителния списък по българска литература, може би някъде в пресечната точка между философия, език и социални науки. Защото разказва, разкрива, научава и завещава повече, отколкото сме свикнали в нашата литература. Поне според мен.
January 2, 2015
Уникална книга. Трябва да се прочете. Според мен е добре и да се изучава, някъде в 11-12 клас.
March 22, 2023
Оценявам книгата, която ми хареса немалко. Оценявам и използвания език: работата в това отношение е наистина майсторска. В същото време лично на мен нещо ми липсва, за да нарека този роман шедьовър. И въпреки това съм на мнение, че трябва да се изкарват в публичното пространство книги, които са забравени, прашасали, мухлясали, гниещи по рафтове на библиотеки и по кашони с книги втора ръка.
Не мога да кажа друго, освен: браво на Деян Енев и дано има повече като него. Хора, способни да се борят за литературата, която им харесва. Хора, готови да предизвикат такъв шум около една книга.
Очакваме и други подобни книги. При положение че сме държава, преживяла 45-годишна диктатура съм сигурен, че има много какво да се намери. Работата е, че за разлика от други народи, които се интересуват живо от литературата си, които се ровят в литературата си, нас ни мързи. Адски ни мързи, непоправимо. Сигурен съм, че лежим върху съкровище.
За съжаление въпреки покачването на интереса към определени български автори все още много българи имат някакви неразбираеми за мен предубеждения към българските автори. Много е трудно да се работи в положителна насока в подобна ситуация и браво на авторите и на малкото останали истински интелектуалци в тази страна.
Книжарите (поне повечето от тях) не помагат за подобрение на положението: обикновено българската литература е забита в някой ъгъл, а на витрината бъка от безсмислени и малоумни книги. Но така е то... Търговци... Не си дават сметка, че хората в много случаи купуват това, което им бъде предложено, препоръчано, рекламирано. И продължават да рекламират и без това рекламирани еднодневни "бестселъри". Това е...
Не мога да кажа друго, освен: браво на Деян Енев и дано има повече като него. Хора, способни да се борят за литературата, която им харесва. Хора, готови да предизвикат такъв шум около една книга.
Очакваме и други подобни книги. При положение че сме държава, преживяла 45-годишна диктатура съм сигурен, че има много какво да се намери. Работата е, че за разлика от други народи, които се интересуват живо от литературата си, които се ровят в литературата си, нас ни мързи. Адски ни мързи, непоправимо. Сигурен съм, че лежим върху съкровище.
За съжаление въпреки покачването на интереса към определени български автори все още много българи имат някакви неразбираеми за мен предубеждения към българските автори. Много е трудно да се работи в положителна насока в подобна ситуация и браво на авторите и на малкото останали истински интелектуалци в тази страна.
Книжарите (поне повечето от тях) не помагат за подобрение на положението: обикновено българската литература е забита в някой ъгъл, а на витрината бъка от безсмислени и малоумни книги. Но така е то... Търговци... Не си дават сметка, че хората в много случаи купуват това, което им бъде предложено, препоръчано, рекламирано. И продължават да рекламират и без това рекламирани еднодневни "бестселъри". Това е...
November 22, 2015
Отдавна исках да прочета този роман, наричан „забравен шедьовър“. Български забравен шедьовър?, казах си аз, и закупих книгата в неизменния си опит да подкрепям родната литература винаги, когато мога.
Чувството, за което говори Деян Енев, човекът, който отново вдъхва живот на романа, ми е добре познато: „Аз стигнах до „Калуня-каля“ – или „Калуня-каля“ стигна до мен – по много странен начин“. Един ден този чудесен български писател преоткрива, случайно или не, друг български писател – Георги Божинов. И така „Калуня-каля“, издаден през далечната 1988 г., отново става част от литературния свят – там, където му е мястото, бих добавила, без да се замисля.
За мен бе важно да уточня всичко написано по-горе, преди да разкажа за самият роман, защото вярвам, че именно това е магията, която винаги съпътства добрите книги. Те няма как да бъдат забравени. Рано или късно някой читател отново помага думите на автора да заблестят. Така е редно, това е смисълът на писането и четенето.
Единственият роман на Георги Божинов е силна, майсторски написана и класическа българска история. Сравняват „Калуня-каля“ (изд. „Хермес’) с „Железният светилни��“ на Димитър Талев и „Време разделно“ на Антон Дончев. Първото нещо, което веднага прави впечатление, безспорно е езикът – различен, самобитен, жив, богат и мелодичен. Напомни ми на Петър Делчев и неговите „Трънски разкази“. Всички тези архаизми и чуждици са причината книгата да се поглъща бавно, на места дори трудно, но някак сърце не ти дава да се откажеш да четеш. Историята вече те е сграбчила за гърлото.
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/kalunia-kalia-geor...
Чувството, за което говори Деян Енев, човекът, който отново вдъхва живот на романа, ми е добре познато: „Аз стигнах до „Калуня-каля“ – или „Калуня-каля“ стигна до мен – по много странен начин“. Един ден този чудесен български писател преоткрива, случайно или не, друг български писател – Георги Божинов. И така „Калуня-каля“, издаден през далечната 1988 г., отново става част от литературния свят – там, където му е мястото, бих добавила, без да се замисля.
За мен бе важно да уточня всичко написано по-горе, преди да разкажа за самият роман, защото вярвам, че именно това е магията, която винаги съпътства добрите книги. Те няма как да бъдат забравени. Рано или късно някой читател отново помага думите на автора да заблестят. Така е редно, това е смисълът на писането и четенето.
Единственият роман на Георги Божинов е силна, майсторски написана и класическа българска история. Сравняват „Калуня-каля“ (изд. „Хермес’) с „Железният светилни��“ на Димитър Талев и „Време разделно“ на Антон Дончев. Първото нещо, което веднага прави впечатление, безспорно е езикът – различен, самобитен, жив, богат и мелодичен. Напомни ми на Петър Делчев и неговите „Трънски разкази“. Всички тези архаизми и чуждици са причината книгата да се поглъща бавно, на места дори трудно, но някак сърце не ти дава да се откажеш да четеш. Историята вече те е сграбчила за гърлото.
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/kalunia-kalia-geor...
November 29, 2015
"Калуня-каля" е истински български роман. Оставете модерните арт-инсталации под формата на безсмислени драсканици и тъпоумни съчетания от изречения без смисъл и без история.
Това е книга, която всеки любител на родното и на българщината трябва да притежава в дома си.
Страниците са пропити с тежест, мъчителна, и необозрима, и самобитна. Това сме ние. Това е нашата реалност.
Историята е тъжна. Картините са живи, а главният герой е въплъщение на простия, воден единствено от инстинктите си, добродушен и изгубен в борбата между доброто и злото човек, за когото "каквото ще става - ще стане, и тогава аз ще бъда там и ще посрещна страха в очите, но доброто трябва да възтържествува“.
Носталгичната обреченост на Калуньо ни пренася в едно неотдавнашно минало, в което кланетата и зверствата не остават ненаказани, поне доколкото зависи от волята и силата на един-единствен човек...
Това е книга, която всеки любител на родното и на българщината трябва да притежава в дома си.
Страниците са пропити с тежест, мъчителна, и необозрима, и самобитна. Това сме ние. Това е нашата реалност.
Историята е тъжна. Картините са живи, а главният герой е въплъщение на простия, воден единствено от инстинктите си, добродушен и изгубен в борбата между доброто и злото човек, за когото "каквото ще става - ще стане, и тогава аз ще бъда там и ще посрещна страха в очите, но доброто трябва да възтържествува“.
Носталгичната обреченост на Калуньо ни пренася в едно неотдавнашно минало, в което кланетата и зверствата не остават ненаказани, поне доколкото зависи от волята и силата на един-единствен човек...
February 4, 2023
"Защото не съм, ако не мога ."
"Светът е стълба — един слиза, друг се качва…"
"За всички има от тая земя, за всички. Всички са братя и тряба да живеят като братя… А не живеят. Все недоволни от нещо. Все търсят нещо и не го намират. Чоплят нещо слепешката, бутат се насам и натам като овни. Един скача и се буни, друг скача насреща му. Като кучета се ядат. И няма край тая. Защо е така — Калуньо не може да разбере. Може да е и така: хората не разбират езика си. Един език, а не го разбират. Един говори едно, друг друго — то е едно и също, но казано другояче… Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе… Човекът е гост на тая земя. Гост — и малко му тряба. Не съвсем малко, но и не чак толкова много."
"Светът е стълба — един слиза, друг се качва…"
"За всички има от тая земя, за всички. Всички са братя и тряба да живеят като братя… А не живеят. Все недоволни от нещо. Все търсят нещо и не го намират. Чоплят нещо слепешката, бутат се насам и натам като овни. Един скача и се буни, друг скача насреща му. Като кучета се ядат. И няма край тая. Защо е така — Калуньо не може да разбере. Може да е и така: хората не разбират езика си. Един език, а не го разбират. Един говори едно, друг друго — то е едно и също, но казано другояче… Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе… Човекът е гост на тая земя. Гост — и малко му тряба. Не съвсем малко, но и не чак толкова много."
January 19, 2015
Книгата всъщност не е за Априлското въстание. Действието се развива малко преди него, но главният герой е един турски чорбаджия. Очаквах нещо малко по-различно и може би затова оценката ми е по-ниска. Хареса ми изграждането на образите. Богатството на езика - също, но множеството турцизми ми дойдоха в повече, на места не разбирах текста напълно... Твърде много жестокости и трагизъм в книгата. Натовари ме.
January 26, 2015
Хубаво, наше, родно, а се съизмерва с Андрич и Казандзакис!
August 23, 2020
След чути похвали и получен на ръка от приятел, прочетох "Калуня каля" и ще си кажа и своето гледище за какво е роман той. За Априлското въстание - явно не е. В романа Руско- турската война така и не избухва, а тя е естественото продължение на един летопис, включващ въстанието. Други препратки за време и място тук-там има, но е е достатъчно конкретно, например "престарелия старец до трафопост", внук на Янко. Аз си изградих свое мнение, което не е задължително да е вярно. За мен действието на романа се развиваизвън днешните български земи, някъде под Доспатските села, в места с пъстър етнически състав. Там има поле, което ражда царевица и жито. Дори и да греша, основното действие да е в България, то тези земи са влезли в нашите граници чак след Балканската война. Подобно е и било етническото разнообразие в Македония по време на освободителните борби, но с времето се мени. Критика на книгата по патриотични мотиви е несъстоятелна. Български герои са Нано, който е жалостив и не копнее за кръв и мъст, въпреки всичко, малката Ленка, леко странен образ, също добродушна, която се държи за силния, което не е странно, и се споменава дедо Тодор Влаа, чиято дума е подпис и капаро.
Българин е и Калуньо, на само по произход.
Мюсюлманското опълчение, което е описано,не стига до места с бойни действия, а до първото богато българско село по пътя си,което да ограби и опожари,и се прибира,за да може да прекара добитъка и светлокожа женска челяд. За други села и градове други са се потрудили, и за да се знае за това, трябва някой да оцелее и да напише.
В книгата на Божинов умишлено не се споменават години и факти, а целта му е да отсее общочовешкото в събитията. По времето, когато е писана, още не се е възродил ислямския фанатизъм, за да стане заплаха за прогресивното общество /за което има и други заплахи/. По-скоро става въпрос за това, дали е възможно да има религия или идеология, която да оправдава такива неща. Същите въпроси остават дори и след "оправянето на света", на първо време, справянето с неговите душмани. Та нали трябва да се направи нов свят, но със старите хора, и трябва да се изгради нов ред и държавност. За това може да се чете за пример историята на отминалата Френска революция, но в страна, която е много в бъдещето спрямо Османската империя, и преди всичко предстоящата Социалистическа революция. Може да се направи частичен паралел в "Фермата"/когато накрая не можеше да се разбере кой е свиня и кой е човек/.
Интернационализмът днес отново е на мода, след времената на комунистическия интернационал. Само че някои са по-толерантни от други, изостанали като Сульо Пехливан.
Калуньо е истински революционер. Преди това е бил просто силен човек, впрегнат в работата си и градящ имот. После вече се сблъсква с всички последствия, реални и вътрешни, от случилите се с негово дейно участие събития и успява де се осъзнае и да не загрубее докрай.
Днес може да сме пацифисти, като има НАТО, но едно време, да си докрай пацифист, ще изглежда да не си истниски мъж, а роб, отшелник, подлец...
Георги Божинов не е от хората, които пренаписват историята. Правят го такива, които са я забравили, не са я знаели или следват определена цел. Както вече казах, това не е точно исторически роман.
Попрочетох малко критика по темата, и освен патриотично-историческата, попаднах на още 2 линии - свръх-интелектуална или съвременна - неразбираща. Някои хора, като политиците, гледат да се изкарат умни, без всъщност да казват нещо, с висок стил и множество външни цитати. Други пък са много далеч от описаното време, от това да работят с ръцете си на нивата, с животните, да строят къща, честните отношения с хората, изобщо простия живот. Понятието "чорбаджия" се използваше презрително, както руските "кулаци" които са избивани. При селяните, обикновено повече имат тези, които повече работят, а ако ползват и наемна сила, според лидерските си качества и отношенията с работниците. Наследството не играе толкова роля, защото не е огромно и може да се пропилее.
Романът е увлекателен, въпреки трудния език. Разбира се, има и недостатъци, но не ми е за цел да ги откривам. Не знам как го четат без речник младите градски чеда. Бележки под черта няма, би могло да има поне някъде. Турски не разбирам, а в пряката реч идва повечко и понякога не може да се разбере от контекста.
Авторът определено е имал талант на разказвач. Частично признание получава чак след смъртта си. Ако се е случило по-рано, би могъл да напише още нещо.
Българин е и Калуньо, на само по произход.
Мюсюлманското опълчение, което е описано,не стига до места с бойни действия, а до първото богато българско село по пътя си,което да ограби и опожари,и се прибира,за да може да прекара добитъка и светлокожа женска челяд. За други села и градове други са се потрудили, и за да се знае за това, трябва някой да оцелее и да напише.
В книгата на Божинов умишлено не се споменават години и факти, а целта му е да отсее общочовешкото в събитията. По времето, когато е писана, още не се е възродил ислямския фанатизъм, за да стане заплаха за прогресивното общество /за което има и други заплахи/. По-скоро става въпрос за това, дали е възможно да има религия или идеология, която да оправдава такива неща. Същите въпроси остават дори и след "оправянето на света", на първо време, справянето с неговите душмани. Та нали трябва да се направи нов свят, но със старите хора, и трябва да се изгради нов ред и държавност. За това може да се чете за пример историята на отминалата Френска революция, но в страна, която е много в бъдещето спрямо Османската империя, и преди всичко предстоящата Социалистическа революция. Може да се направи частичен паралел в "Фермата"/когато накрая не можеше да се разбере кой е свиня и кой е човек/.
Интернационализмът днес отново е на мода, след времената на комунистическия интернационал. Само че някои са по-толерантни от други, изостанали като Сульо Пехливан.
Калуньо е истински революционер. Преди това е бил просто силен човек, впрегнат в работата си и градящ имот. После вече се сблъсква с всички последствия, реални и вътрешни, от случилите се с негово дейно участие събития и успява де се осъзнае и да не загрубее докрай.
Днес може да сме пацифисти, като има НАТО, но едно време, да си докрай пацифист, ще изглежда да не си истниски мъж, а роб, отшелник, подлец...
Георги Божинов не е от хората, които пренаписват историята. Правят го такива, които са я забравили, не са я знаели или следват определена цел. Както вече казах, това не е точно исторически роман.
Попрочетох малко критика по темата, и освен патриотично-историческата, попаднах на още 2 линии - свръх-интелектуална или съвременна - неразбираща. Някои хора, като политиците, гледат да се изкарат умни, без всъщност да казват нещо, с висок стил и множество външни цитати. Други пък са много далеч от описаното време, от това да работят с ръцете си на нивата, с животните, да строят къща, честните отношения с хората, изобщо простия живот. Понятието "чорбаджия" се използваше презрително, както руските "кулаци" които са избивани. При селяните, обикновено повече имат тези, които повече работят, а ако ползват и наемна сила, според лидерските си качества и отношенията с работниците. Наследството не играе толкова роля, защото не е огромно и може да се пропилее.
Романът е увлекателен, въпреки трудния език. Разбира се, има и недостатъци, но не ми е за цел да ги откривам. Не знам как го четат без речник младите градски чеда. Бележки под черта няма, би могло да има поне някъде. Турски не разбирам, а в пряката реч идва повечко и понякога не може да се разбере от контекста.
Авторът определено е имал талант на разказвач. Частично признание получава чак след смъртта си. Ако се е случило по-рано, би могъл да напише още нещо.
November 9, 2025
Душата ми плаче.
Още едно добро попадение за годината.
Още едно добро попадение за годината.
July 27, 2015
Български е този роман. За нас e писан - да го четем и да се познаем. Няма я в него приповдигнатата героичност на епос��, ни "възвишèнската" самоирония. Друг е погледът – пак извътре, но не през очите на ‘каурина‘, нито на мохамеданина, а през тези на помака. Интересен поглед си е избрал разказвачът.
„Бе вие там, помаците, все сте си малко така... по-башка малко.... по светии от Мохамед се изкарвате, за да приличате повече на мюсюлмани; каури не сте, но и съвсем мюсюлмани не сте. Вас никой не може да ви разбере и никой не ви бакари, и никой не може да ви оправи“ – казва на Калуньо каймакаминът.
И друго казва журналистът Джеймс Баучер за тях: „Родопските помаци или по-точно — българите, приели насила исляма в епохата на завоеванията... са с по-чиста българска кръв, отколкото самите българи.“
В своя пътепис „В недрата на Родопите“ Вазов споменава за участието на въоръжените групи помаци в потушаването на Априлското въстание през 1876 г. в Батак и Брацигово. Ако прочетете тази глава от пътеписа, ще откриете сходни моменти в сюжета на книгата, а няколко по-напред - и в описанието на пейзажа.
Романът на Георги Божинов излиза през 1988г. по времето на едни други събития, които историята помни, а свидетелите им гузно се мъчат да забравят. В мислите си някой може и към тях да залитне, но не мисля, че ще е на верния път. Има в действителност едно място в романа, което би стреснало читателя днес – онази проповед на имама, в която се призовава към джихат. Но тази книга е преди всичко български разказ за човешкото и нечовешкото, за границата между национална и човешка свобода, за психологията на несвободата, за сблъсъка между общността и личността и нуждата от герои, които да превръщаме в легенди, но не и да следваме.
„И имаше в тая песен молба за милост, стенание и тихо хълцукане някакво, заедно с някаква смътна робска надежда.“
Труден е романът за четене. Не само заради архаизмите и чуждиците, а и заради мъката и безверието, които трупа в душата. И ни заробва към времето и мястото, за което е писан. Редките моменти на възвисяване съвпадат с личните мигове на свобода на героя. Онези кратки пасажи с описание на природата, в които притихваш за малко в съзерцание и опиянение. Виждаш, вдъхваш, усещаш, чуваш.
Една сянка се явява в този роман - сянката на възмездието. И трябва да я последваш заради човешкото в себе си. И никакви коситби не могат да те възпрат, защото там нейде извън твоя малък свят има един по-голям, в който стават други коситби - на човеци. И едно стадо изяжда друго и се превръща в глутница. Правдата е потъпкана, кръвта невиннаиска възмездие. Тогава трябва ножът, оружието да заместят косата. И малкият ти свят не е достатъчен, общността не стига. Нужно е да се отвориш към големия и да се погрижиш за правдата. Иначе хаир няма да има и земята не ще ражда. Защото човекът на звер е станал.
„Па после квото каже железото. Не селото.“ Защото „тоя народец тряба да го буташ с тояга към доброто“.
Тъкмо върху тази борба да отстояваш човешкото, раздвоена между малкия свят на българина и големия свят на свободата, е концентриран романът на Божинов. Страници, от които и днес можем да се опознаем. При все, че отдавна сме напуснали селото и се опитваме всячески да го забравим. То няма да ни забрави. А историята все ще ни напомня, че:
„Свободата не се дава и не се зема. Свободата се налага с остър нож на несвободните - от други несвободни. И вече не е свобода. Защото нема свобода. Но що е това свобода? Знае ли някой?...“
Повече: http://knizhka-s-mishka.eu/
„Бе вие там, помаците, все сте си малко така... по-башка малко.... по светии от Мохамед се изкарвате, за да приличате повече на мюсюлмани; каури не сте, но и съвсем мюсюлмани не сте. Вас никой не може да ви разбере и никой не ви бакари, и никой не може да ви оправи“ – казва на Калуньо каймакаминът.
И друго казва журналистът Джеймс Баучер за тях: „Родопските помаци или по-точно — българите, приели насила исляма в епохата на завоеванията... са с по-чиста българска кръв, отколкото самите българи.“
В своя пътепис „В недрата на Родопите“ Вазов споменава за участието на въоръжените групи помаци в потушаването на Априлското въстание през 1876 г. в Батак и Брацигово. Ако прочетете тази глава от пътеписа, ще откриете сходни моменти в сюжета на книгата, а няколко по-напред - и в описанието на пейзажа.
Романът на Георги Божинов излиза през 1988г. по времето на едни други събития, които историята помни, а свидетелите им гузно се мъчат да забравят. В мислите си някой може и към тях да залитне, но не мисля, че ще е на верния път. Има в действителност едно място в романа, което би стреснало читателя днес – онази проповед на имама, в която се призовава към джихат. Но тази книга е преди всичко български разказ за човешкото и нечовешкото, за границата между национална и човешка свобода, за психологията на несвободата, за сблъсъка между общността и личността и нуждата от герои, които да превръщаме в легенди, но не и да следваме.
„И имаше в тая песен молба за милост, стенание и тихо хълцукане някакво, заедно с някаква смътна робска надежда.“
Труден е романът за четене. Не само заради архаизмите и чуждиците, а и заради мъката и безверието, които трупа в душата. И ни заробва към времето и мястото, за което е писан. Редките моменти на възвисяване съвпадат с личните мигове на свобода на героя. Онези кратки пасажи с описание на природата, в които притихваш за малко в съзерцание и опиянение. Виждаш, вдъхваш, усещаш, чуваш.
Една сянка се явява в този роман - сянката на възмездието. И трябва да я последваш заради човешкото в себе си. И никакви коситби не могат да те възпрат, защото там нейде извън твоя малък свят има един по-голям, в който стават други коситби - на човеци. И едно стадо изяжда друго и се превръща в глутница. Правдата е потъпкана, кръвта невиннаиска възмездие. Тогава трябва ножът, оружието да заместят косата. И малкият ти свят не е достатъчен, общността не стига. Нужно е да се отвориш към големия и да се погрижиш за правдата. Иначе хаир няма да има и земята не ще ражда. Защото човекът на звер е станал.
„Па после квото каже железото. Не селото.“ Защото „тоя народец тряба да го буташ с тояга към доброто“.
Тъкмо върху тази борба да отстояваш човешкото, раздвоена между малкия свят на българина и големия свят на свободата, е концентриран романът на Божинов. Страници, от които и днес можем да се опознаем. При все, че отдавна сме напуснали селото и се опитваме всячески да го забравим. То няма да ни забрави. А историята все ще ни напомня, че:
„Свободата не се дава и не се зема. Свободата се налага с остър нож на несвободните - от други несвободни. И вече не е свобода. Защото нема свобода. Но що е това свобода? Знае ли някой?...“
Повече: http://knizhka-s-mishka.eu/
January 24, 2021
Първоначално рекламата на тази книга леко ме отблъсна: “Забравен шедьовър”, “роман за Априлското въстание”. Всъщност вътре никъде не се споменава нито Априлско, нито въстание, хайдути или чети.
Историята е разказана толкова автентично, сякаш авторът е бил очевидец на събитията. Езикът е сякаш запис от говора в някое помашко село в Родопите отпреди два века. Научих толкова нови думи, че спокойно мога да добавя турски език в cv-то си. Въпреки това се чете лесно, няма го този шок от първите страници на “Възвишение” например.
Романът е писан през 70-те години, но не прилича на книга, писана през социализма. Не прилича и на книга, писана след него, или преди него. С една дума - уникален. Дали е шедьовър, всеки сам трябва да прецени за себе си. За мен е.
Историята е разказана толкова автентично, сякаш авторът е бил очевидец на събитията. Езикът е сякаш запис от говора в някое помашко село в Родопите отпреди два века. Научих толкова нови думи, че спокойно мога да добавя турски език в cv-то си. Въпреки това се чете лесно, няма го този шок от първите страници на “Възвишение” например.
Романът е писан през 70-те години, но не прилича на книга, писана през социализма. Не прилича и на книга, писана след него, или преди него. С една дума - уникален. Дали е шедьовър, всеки сам трябва да прецени за себе си. За мен е.
December 24, 2015
Не съм си и помисляла, че книга, която ми тръгва трудно в началото, ще се превърне в една от най-докосващите истории, които съм чела. Наистина шедьовър! Но не за Априлското въстание, чудя са коя умна глава го е определил така.
September 18, 2015
В момента, в който завършиш книгата не можеш да кажеш много. Но чувстваш, че не можеш да кажеш и малко. Няма да е справедливо към творбата и автора й. Затова ще се опитам да напиша поне нещо от това, което чувствам, макар и много неща да останат неизречени.
"Калуня-каля" е книга, която представя на читателя поглед към Априлското въстание под нов ъгъл - чрез историята за Калуньо, помак, който се надига срещу събратята си, защото не може да стои безучастен и да гледа безчинствата, който се извършват.В романа се преплитат съдби и истории, бит и култура на помаци, цигани, каракачани, турци, българи. Четеш и се чудиш как в някакви си 340 страници Георги Божинов е съумял да представи цялото разнообразие от характери и сложни въпроси, които вълнуват героите му. Това нещо не може да бъде описано. То трябва да бъде прочетено и разбрано.
За да бъда напълно честна трябва да кажа, че не ми допада сравнението на творбата в онлайн пространството с произведение като "Под игото", което по съвсем друг начин пресъздава борбата на народа за свобода. Основната тема на "Под игото" е точно борбата за свобода и организацията на възстанието. "Калуня-каля" по-скоро пресъздава народния бит и културата на това бурно време по един многопластов начин, без да натрапва някой от етносите, като втъкава във всичко това нотката за Априлското въстание съвсем бегло. Фокусът е върху Калуньо и идеологията за един по-добър и мирен свят, с които живее той (макар от всичко това да изглежда да произлиза само зло в крайна сметка). По-скоро смятам, че на корицата правилно е посочено, че произведението се добрижава до "Железният светилник" на Талев по надникване в народния етнос. Но да се сравнява творбата с една Вазова творба - "Под игото" - си е грехота.
В този ред на мисли ми направи впечатление, че някои от читателите са посочили, че книгата почти не може да бъде прочетена поради прекомерното използване на турцизми и други чуждици. Ама, моля ви се, как е възможно да се пресъздаде един етнос и култура без езика, който е употребяван от народа по това време?! А дори и сега в различни краища на България има население, което продължава да говори на такъв диалект, който едно съвременно градско чадо не би разбрало. Напротив, аз смятам, че придържайки се към езика, характерен за съответното население, авторът засилва още повече вглъбяването в творбата и пресъздава характера на цяла една епоха по уникален начин.
Считам, че всеки българин или чужденец, който се интересува от българска история, бит или култура е редно да се запознае с това произведение. Но нека това да стане с отворен ум и съзнание, без предразсъдъци и "грандиозни" очаквания, защото само така ще се потопи в бурният и опасен свят описан от Георги Божинов.
"Калуня-каля" е книга, която представя на читателя поглед към Априлското въстание под нов ъгъл - чрез историята за Калуньо, помак, който се надига срещу събратята си, защото не може да стои безучастен и да гледа безчинствата, който се извършват.В романа се преплитат съдби и истории, бит и култура на помаци, цигани, каракачани, турци, българи. Четеш и се чудиш как в някакви си 340 страници Георги Божинов е съумял да представи цялото разнообразие от характери и сложни въпроси, които вълнуват героите му. Това нещо не може да бъде описано. То трябва да бъде прочетено и разбрано.
За да бъда напълно честна трябва да кажа, че не ми допада сравнението на творбата в онлайн пространството с произведение като "Под игото", което по съвсем друг начин пресъздава борбата на народа за свобода. Основната тема на "Под игото" е точно борбата за свобода и организацията на възстанието. "Калуня-каля" по-скоро пресъздава народния бит и културата на това бурно време по един многопластов начин, без да натрапва някой от етносите, като втъкава във всичко това нотката за Априлското въстание съвсем бегло. Фокусът е върху Калуньо и идеологията за един по-добър и мирен свят, с които живее той (макар от всичко това да изглежда да произлиза само зло в крайна сметка). По-скоро смятам, че на корицата правилно е посочено, че произведението се добрижава до "Железният светилник" на Талев по надникване в народния етнос. Но да се сравнява творбата с една Вазова творба - "Под игото" - си е грехота.
В този ред на мисли ми направи впечатление, че някои от читателите са посочили, че книгата почти не може да бъде прочетена поради прекомерното използване на турцизми и други чуждици. Ама, моля ви се, как е възможно да се пресъздаде един етнос и култура без езика, който е употребяван от народа по това време?! А дори и сега в различни краища на България има население, което продължава да говори на такъв диалект, който едно съвременно градско чадо не би разбрало. Напротив, аз смятам, че придържайки се към езика, характерен за съответното население, авторът засилва още повече вглъбяването в творбата и пресъздава характера на цяла една епоха по уникален начин.
Считам, че всеки българин или чужденец, който се интересува от българска история, бит или култура е редно да се запознае с това произведение. Но нека това да стане с отворен ум и съзнание, без предразсъдъци и "грандиозни" очаквания, защото само така ще се потопи в бурният и опасен свят описан от Георги Божинов.
December 17, 2014
Tова е една много лична история на фона на не много ясен исторически контекст. Предполага се, че действието се развива по време на Априлското въстание и е разказ за един мъж, помак на име Калуньо, който не може да приеме света с неговите неправди и кривини, въстава срещу тях и сам се опитва да възстанови баланса в нарушеното си мирно съществувание, за което плаща огромна лична цена - загубва всички, които обича, а накрая губи и собствения си живот. Красив език, силна история, дълбоко затрогваща... много лична и в същото време универсална!
January 10, 2015
Грешно се слага етикета 'историческа книга' на Калуня-каля. Книгата е много повече от роман, случващ се по времето на Априлското въстание. Важното е тук чисто човешката история, а не колективната.
Displaying 1 - 30 of 143 reviews