Трифена

by Костадина Костова

Тя е Антония Трифена, понтийска принцеса, в чиито жили тече римска кръв и бунт срещу Рим.

Поколение след поколение предците ѝ се подчиняват на онези, яхнали света от седемте хълма. Императорът нарежда и всички изпълняват. Но Антония отказва да е просто разменна монета, похарчена от Рим.

Пътят към свободата ѝ минава през Тракия, земя на високи планини и диви племена, на богове и древни ритуали с аромат на вино.

Потомката на Марк Антоний е тук, за да се венчае за наследника на одрисите, но никой не подозира, че планът ѝ е да избяга.

Въпросът е: може ли да избяга от себе си?

Написан с изящно майсторство и изключителен размах, „Трифена“ е базиран на детайлни проучвания исторически роман за траките, но и епична сага за човешкия избор, изтъкана от множество обрати и ярки герои. Стъпвайки на малко позната древна история, Костадина Костова разказва множество истории – за дълга на кръвта и предрешения избор, за обречената любов и покварата на властта, за израстването и отговорността.

От морския бряг на Елеуса Себасте, през улиците на древен Филипопол, дворците на Бизия и непристъпните стени на Перперек (Перперикон), авторката на „Трето царство“ ни повежда по пътищата на миналото и ни потапя в свят, който оставя следа дълго след като затворим последната страница.

Genres: Bulgarian Literature, Historical Fiction

472 pages, Paperback

Published May 27, 2025

About the author

Позната от блога prettydoesome.com, Костадина Костова е страстен читател и активен член на българското книжно общество. Завършила е „Журналистика и комуникации“ и „Европеистика“ в Американския университет в България и макар професионалният й път да е свързан с дизайна и технологиите, посвещава всяка свободна минута на страстта си към литературата. „Трето царство“ е първият й роман.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

Ако нямате понятие кое е издателство “Отечество”, значи имате късмета да сте от поколенията алфа или зет, и никога не сте виждали реална цензура в света на книгите. Ако пък го знаете - имате още по-големия късмет на поколенията игрек, хикс и още по-назад във времето, и въпреки всички неуредици да сте израстнали с доста качествени исторически приключенски романи (макар и с немалка национална идеализация и опростяване на героите), и от един момент нататък пред вас да се е разкрило море от чисто нови книги и книжни жанрове, които биха били непонятни и забранени по времето на издателство “Отечество”.

“Трифена” е чудесна книга, защото поднася къс самородна история от одриското царство под пряко римско влияние по един ненатрапчив, но запомнящ се и интригуващ начин. Без патетика, без умишлен, лицемерен и пропаганден наивитет. Приключенският елемент е полиран с романтична нотка, исторически поглед и приемане на сложната човешка природа с всичките ѝ капани (вместо убиването ѝ в жанров схематизиран и унизително прост калъп). Т.е. ето го издателство “Отечество” - ако някога бе имало шанса да надгради до по-модерни нива без ужасните роментъзи плевели в изграждането на образи: просто добра, качествена развлекателна литература с познавателна стойност.



Антония Трифена е героиня, вярна както на епохата си, така и на общочовешки и вечни импулси и черти. Тя е разглезена, егоистична, своенравна, импулсивна, свободолюбива, прибързана, решителна, арогантна, виждаща света предимно в черно-бяло и в своя изгода. За една царска дъщеря от романизиран (подчинен на Рим) малоазийски град-държава, на която не е бил отказан достъп до отлично за времето си образование и на куп аристократични привилегии това е повече от разбираемо. И е поднесено реалистично - с грешките, заблудите и допуснатите неправди. Но Антония - за разлика от масовите шаблонни героини - действително израства, сблъсквайки се с нравите и интригите на път за уговорения си одриски царствен брак. Това е най-привлекателното ѝ качество - тя не спира да се учи и да лавира сред привидностите и тежките реалности. Една от които е, че властта и свободата често не са толкова изключващи се, но деликатният им баланс е висша фирма на майсторство, което историята все още не познава в масови мащаби дори днес. Още повече, че макар и с царски сан, Антония е жена от I век. А това е задача, която иска два пъти повече ум и десетократно повече хъс само за удостояването с роля, дума или поглед извън интимните покои на дома/ двореца.

За разлика от предишния си дебютен роман, който буквално ме влуди с недостоверност, скованост, помпозност и пренапрягане, тук Костадина Костова пише свободно и естествено. Което е главна тайна съставка на всяка история. А тук историята е много добра!

Надявам се - не на последно място в стила на Кейт Куин от “римския” ѝ период или Елоди Харпър - “Трифена” да е само началото на историята на Антония Трифена, и срещите с нея и с останалите герои да продължат и в бъдещи заглавия. Одриси, беси и римляни имат още много какво да разкажат, като - уви - краят на одриското царство под римски натиск и съпътстващите го междуособици (включващи част от героите в романа) е едва на две десетилетия разстояние след епилога (който е евентуално начало на нов роман).

Стискам палци за трилогия - в романа бурната съдба на Трифена е едва в началото си!

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Имах огромната привилегия и удоволствие да прочета дебютния роман на Костадина Костова преди да си има издателски дом. Откровено се притеснявах дали ще заобичaм книгата, защото Диди ми е много близка приятелка Още с първите страници, всичките ми притеснения изчезнаха, а романът се нареди сред най-любимите ми. Очакванията ми към следващата и книга, бяха до небето и не можех по никакъв начин да променя това.

В мига, в който разбрах за времевата рамка в “Трифена” се притесних сериозно - 1 век, тракийци, Богове, ритуали, огромен брой герои… Но! Диди има една супер сила като автор - умее да обживява историческата рамка, да я прави вълнуваща и достъпна за читателя, без това по някакъв начин да отнема от литературната стойност на написаното. Кара те да виждаш през нейните очи, запознава те с детайли от бита, живота и обичаите на траките и е невъзможно да останеш безучастен! Владее думите до съвършенство и още с първата сцена на романа ме изпрати в света на Антония Трифена. Нямах никаква представа коя е тази жена и се радвам, че я опознах не през сухите факти, а написана от Диди. Възпитавана в строгата традиция, на бъдеща царица, която с брака си ще укрепи връзките с Рим, Антония расте със своя собствена представа за живота, който иска за себе си. Живот далеч от интригите и борбата за власт, от предателствата и подмолните политически ходове, които погребват свободния избор, далеч от добре планираните засади и военни тактики, които убиват невинни и превръщат други в роби.

Главната ни героиня е дръзка и смела. Не се подчинява на установените порядки и правила ако не вярва в тях и не - няма грам модерен и пренатегнат феминизъм в нея. Развитието на образа в трите части на романа е наистина впечатляващо. Симпатизирах на дъщерята и неспокойния дух на младостта, майката почувствах безкрайно близка до сърцето ми, а царицата ме изненада. Мъжките образи, второстепенните герои, сложните семейни отношения и взаимодействия между тях правят романа пищен и интригуващ. Има сцени, които са толкова въздействащи, че се потопих в рях до степен, в която на физическо ниво чувствах това, което описваше Диди.

❤️Адмирации и поздравления за положения труд и направените проучвания. След “Трифена”, лично аз смятам, че няма летва или граници, които Костадина Костова да не надскочи!❤️

[Krasi Karaivanov · Rating 5 out of 5]

Тръгнах с много големи очаквания и съм много щастлив, че се оправдаха. Атмосферна, с плътни и много добре изградени персонажи “Трифена” е история изпълнена с обрати, които не успях да предвидя. Не знам дали умишлено или не, Костадина Костова в много моменти ме подвеждаше и караше мозъка ми да се хвърля в различни конспиративни теории, за бъдещите събития.
Динамиката между персонажите и всички задкулисни политически игри ми харесаха страшно много. Моментите свързани с различните божества и тънкия мистицизъм, който обгръща вярванията на хората в I-ви век от новото летоброене, по много интересен начин подпомагаше цялостното изграждане на света.
За финал ще кажа, че Мирто, Зура и Балеан се превърнаха в любимите ми персонажи.

[Nadezhda Ivv · Rating 5 out of 5]

Твърде много пъти започвам тези редове, и с всеки следващ ясно осъзнавам, че все още не мога да подредя в ума си всичко онова, което ме вълнуваше през седмицата, която прекарах в света на Антония Трифена. И колко често се връщам мислено към тези страници дълго след края им. За това, че щях да се насладя на втората книга на Костадина нямах съмнение още след “Трето царство”, която се нареди сред най-любимите ми книги. Но не очаквах колко помитащо може да бъде преживяването “Трифена”.

Дали сюжета и динамиката му, или героите и умелото им изграждане, или пък стила на автора и умението да се създаде атмосфера и усещане за реалистичност в построения свят - все нещо ще преобладава за сметка на друго. Не и тук. Тук всичко е изпипано до съвършенство!

Няма една дума, в която да не повярвах. Няма герой, който да не предизвика емоция в мен, често дори по няколко наведнъж. Няма сюжетна линия, която да ме остави равнодушна. А убедеността ми, че всичко прочетено е напълно реално и възможно, е непоклатима.

Не ми трябва да знам кое е исторически факт и кое е плод на авторовото въображение и талант. Толкова динамична, атмосферна, вълнуваща и изкусно поднесена история не бях изживявала досега!

Ще се връщам към света на Антония Трифена, историята ѝ ще живее в мен дълго, а книгата вече зае своето неотменимо място в библиотеката и в сърцето ми.

Обичам да чета всичко, което Диди пише, защото тя не просто подрежда думите, тя пренарежда душата! 🤍

[Hristina Todorova · Rating 5 out of 5]

Антония Трифена е дъщеря на понтийския цар Полемон I и на Питодорида I. Своенравна принцеса като от приказките, израснала под строгия поглед на майка си в Елеуса Сабасте. Там, в сърцето на Кападокия, започва нейната история и битката й с отговорностите и ограниченията, наложени й заради царската кръв, течаща във вените й. Стъпвайки на опита от писането на предишната книга ("Трето царство") и въоръжена с острото си писателско перо, Костадина Костова поема на мащабен поход назад към историята, вземайки читателя със себе си, за да проследи отблизо живота по времето на Одриското царство. Съюзи и предателства, кръстопътища – разчертали политическата карта, както и тази на сърцето, дълбоко заровени истини и съкрушителни тайни рисуват тракийските земи като арена на битки за власт и влияние. А в средата на сраженията, в които роби и владетели, врагове и съюзници хитро планират всеки свой ход, изпъква образът на Антония Трифена – съпруга на тракийския цар Котис. Царствената й осанка, която наследява заради благородното си потекло, отразява нейното верую – да не свежда глава пред никого, да не спира да се бори и да води онези свои лични войни, останали скрити за околните.Сюжетът е разделен на три части, проследяващи израстването на героинята и нейния път към царския престол - виждаме я като дъщеря, като майка и като царица. Докато се люшка между сладостта на свободния избор и горчивината от дълга и покорството, Антония Трифена си проправя свой път. Волята я бута напред, а собствената й истина е нейният най-верен компас. Костадина Костова борави умело с думите, като пише красиво, изразително и увлекателно. Но в “Трифена” богатството на книгата идва и от мащабното проучване, което авторката е направила, за да вплете бита, културата, обичаите и особеностите на тракийските племена.

[Valeria Schimizzi · Rating 5 out of 5]

Започнах "Трифена" с огромно вълнение, но и с леко притеснение дали този втори роман на Костадина Костова ще успее да спечели сърцето ми също както "Трето царство". Е, още от първата глава разбрах, че това ще е новата ми любима книга и се убеждавах в това с всяка следваща страница.

Диди пише толкова увлекателно, че те въвлича в историята от самото начало и не те пуска до края. Без значение дали конкретният период, за който разказва, те интересува или не. Без значение дали си в час с политическите препратки или не. Толкова умело описва всичко, че имаш чувството, че си там, на място, че си свидетел на задкулисните игри и политическите интриги, че героите дишат пред теб, че усещаш аромата на лимоновите дръвчета, на гората. Мигновено се потапяш в атмосферата и се пренасяш две хиляди години назад във времето. Вярвам, че това се дължи не само на таланта на Диди, но и на огромното проучване, което е направила, за да напише романа.

Не бях чувала за Антония Трифена, но вече е моя любима героиня. Запознаваме се с младата понтийска принцеса докато е младо момиче, мечтаещо за любов и свобода, далеч от двора и семейния дълг. Но в хода на историята виждаме огромната промяна в нея, която ще ѝ помогне да осъзнае вътрешната си сила и да се превърне в царица, която, не бяга от отговорностите и която действа смело и със замах.

В едно нещо съм убедена - ако ѝ се удаде възможност, Костадина Костова може да бъде сред авторите на бестселъри на Ню Йорк Таймс и да стигне с романите си до сърцата на милиони читатели по целия свят и искрено се надявам, че един ден това ще се случи.

[Горан Запрянов · Rating 5 out of 5]

Костадина Костова безспорно е богатство за съвременния исторически роман.
Да се съберат оскъдните исторически извори за траките, връзките им с римската империя, местностите, названията и управниците по онова време и да се преплетат във вълнуващи истории с динамика, интрига, оригинални идеи и любовни приживявания, е умение и майсторство, което малцина писатели притежават.
Диди, поздравления и продължавай смело напред!
Добрите книги остават в историята.

[Любен Спасов · Rating 5 out of 5]

Доста време ми отне да прочета „Трифена“, защото последния месец беше много натоварен от лични и работни задачи. Но новият роман на Костадина Костова ми беше верен спътник в тези задачи и ги правеше много по-вълнуващи, защото „Трифена“ за мен е точно това – вълнуващ исторически роман, който има приключенски дух и автентичност.

С втората си книга Костадина Костова надгражда своя дебют „Трето царство“ и го прави по един страхотен начин. „Трифена“ има всичко, което ми харесва в една книга – динамика, интересна история, герои, които ти въздействат и постоянни обрати, които те карат да останеш до финала.

Цвлото ревю може да четете тук: https://www.bookadventureclub.com/202...

[Kristiana Cankowa · Rating 5 out of 5]

Толкова запленителна история, личи си колко проучвания и време е отделила авторката за да ни предложия крайният вариант и да ни запознае с историята на Антония Трифена.

Антония Трифена ни е представена с няколко лица - като дъщеря, съпруга, майка, царица и в вскя една нова роля виждаме и нейното израстване.
В началото копнееща за свободата си, то в края на историята виждаме жена - вълчица готова ва всичко за децата и мъжа си.
През тези 3-4 години минава през не едно и две предателства, загуба на близки хора, но скритата информация за повечето неща, които и се случват и то от един от най-близките й е просто непростимо.
По-пътя си докато израства тя трябва да се бори с жаждата за свобода, с политическите интриги идващи от Рим и балканските племена, смятам, че попада на съпруг за онези времена - да не е перфектен, но кой е.
По-пътя си Трифена получава много болезнени рани, които са по-скоро психически от колкото физически, но стойчески намира начин да излеле от тях и то с поука. Страшно вдъфновяваща фигура е Антония Трифена.

Страшно много ми хареса да прочета повече за всички тези племена, по-времето на траките, за ежедневието, бита, обичаите, ритуалите и просто българското, както и другата ми любима тема - Рим и преплитането на тяхната история с нашата.
Стилът на писане на Костадина Костова е толкова красив и като започне човек да чете, просто не иска да спира докато не стигне до последната страница. Но, няма и как, личи си във всяка едва дума, запетайка и точка, колко много труд да проучи всичко до най-малката подробност е положен и ние читателите трябва да отвърнем със същото уважение. Личи си, че не е просто една хвърлена история, без смисъл.

[Ангелина · Rating 5 out of 5]

Когато започнах "Трифена", нямах ни най-малка представа каква е историята. Достатъчно ми беше, че е написана от Диди. Никога не бях чувала за Антония Трифена (по препоръка на Диди не съм отваряла Wikipedia) и търпеливо изчаках да получа екземпляра си, за да разкрия живота на понтийската принцеса. Романът ме отведе на вихрено приключение през вековете, за да ме потопи в мистиката на тракийската култура и политическите борби на Древен Рим.
Антония Трифена е дъщеря на царица Питодорида I и внучка на Марк Аврелий. Уредено е да сключи брак с наследника на Одриското царство - принц Котис. Принцесата е меко казано недоволна от отреденото й бъдеще - за тракийците се знае, че са диви, лишени от култура и най-много от всичко обичат да воювят и да пият вино. Какво място би могла да има сред тях една изтънчена принцеса?
Но Антония има не само впечатлящи роднински връзки, тя е надарена с остър ум, силна воля и непоклатимо желание сама да ръководи съдбата си. Макар да има дълг към семейството си да уважи договорения брак, Антония избира друго бъдеще за себе си...
Впечатляващата е лекотата, с която Костадина съживява отдавна изгубения свят на траките - ��етайлите за облеклата им, мистичните ритуали, лековитите настойки и оръжията им градят смайващ реализъм.
А политическите интриги, в които е въвлечена Антония, задават динамично и вълнуващо темпо на историята, което те кара да подозираш всеки от второстепенните герои в предателство.
Харесах много образа на принцесата, Антония е дръзка и решителна, но не е имунизирана от грешки - поддава се на егото си и на нуждата да защити онези, които обича. Сама си навлича неприятности и създава неприятели, но точно този несъвършен път на героинята я направи толкова истинска и привлекателна за мен.
"Трифена" си заслужава заради досега, който ни дава до народ, който едновременно е част от миналото ни и е толкова непознат, че всичко звучи като митология. "Трифена" си заслужава заради пълнокръвната главна героиня, която не се свени да изисква дължимото й.
Прочетете я, ще ви хареса.

[Tim Shel · Rating 2 out of 5]

Очаквах интригуващ исторически роман, от който да науча интересни факти за времето на действието, историческите личности, събития и т. н., и същевременно да се насладя на висока художественост. Вместо това се озовах сред страниците на блуткав любовен роман с исторически елементи, изпълнен с клишета от началото до края. Стандартни, плоски, неубедителни, неразгърнати и неизградени психологически герои. Скучни и шаблонни описания на природата, облеклото, ритуалите, ситуациите, взаимоотношенията, характерите и поведението. Предвидими обрати и развръзки, набързо развили се и приключили взаимоотношения. Елементарно представени любовни трепети, мъжете са в силата на младостта си, красиви са и мускулести, подхващат любимата за кръста, проронват сълзи в израз на трагичната си съдба и болката от изборите си или липсата им. Вечерта навсякъде е "теменужена", кръвта е "червено багрило", косата ѝ е "копринена", трагизмът на съдбата е наивно представен. Трифена ражда толкова тежко, че 7-8 дни е в несвяст и спи безпаметно, но след това без проблем, явно чудодейно възстановила се, прерязва гърлото на върховния жрец и язди, прихванала за кръста любимия си пълководец три дни, за да стигне до морската си вила, в която се отдава на любовни ласки. Наречието "инак" е толкова често използвано, че е най-запомнящото се от всичките близо 470 страници. Въпреки ниската художествена стойност, книгата увлича и се чете бързо, тъй като ритъмът на действието е равномерен, обратите, макар и неизненадващи, поддържат интереса и вниманието на читателя. Личи си, че авторката е положила усилия за проучвания, вложила е любов, внимание и старание при написването на книгата, затова не мога да я определя като лоша и не би било честно и почтено, след като въпреки всичките ѝ недостатъци я прочетох бързо и с интерес. Освен това ме остави с усещането за една мила, трогателно наивна и разтоварваща история. 🙂

[Danail Dobrev · Rating 5 out of 5]

Първата ми среща с творчеството на Костадина Костова беше повече от обещаваща. Още след няколко глави разбрах, че тази авторка умее да разказва истории по начин, който не просто грабва вниманието, а го задържа до самия край. Изключително благодарен съм на нея и на издателство „Софтпрес“ за доверието и възможността да прочета предварителен екземпляр на романа преди официалната му премиера.

„Трифена“ е историческа художествена творба, вдъхновена от живота на Антония Трифена — римска благородничка от I век, свързана с тракийската аристокрация. Това е роман, който не просто представя историческите събития, а ги превежда през човешки преживявания – чрез герои, които дишат, страдат, обичат, предават и се борят. Авторката изгражда богата, многопластова картина на епохата, като едновременно ни представя и политически интриги, и интимни лични драми.

Атмосферата в книгата е завладяваща – усеща се тежестта на времето, величието на дворците, но и напрежението на личния избор. Героите – както реални, така и измислени – са изключително автентични и въздействащи. Те предизвикват емоции: някои ме ядосваха, други обикнах, трети ме оставиха с въпроси. Именно това, за мен, е знак за дълбоко изградени характери и майсторски разказ.

Стилът на Костадина Костова е едновременно елегантен и достъпен. Тя борави с езика с лекота, без да го натоварва, и в същото време постига литературна дълбочина. Нейното писане умее да улавя нюанси – в емоциите, във взаимоотношенията, в напрежението на времето, в което се развива действието.

Не искам да издавам твърде много от сюжета, защото вярвам, че „Трифена“ е книга, която трябва да бъде преживяна без предварителни очаквания. Ще кажа само, че в страниците ще откриете любов, предателства, вярност, болка и сила – и то не само в образа на Трифена, а във всеки от героите, които оставят следа.

Книгата със сигурност ще допадне на любителите на исторически романи, но смятам, че ще впечатли и всеки, който търси дълбочина, емоция и добре разказана човешка история. Това не е просто роман за миналото – това е роман, който задава важни въпроси и към настоящето.

[Aneliya · Rating 5 out of 5]

Ако можех, щях да дам повече от 5 звезди. Тази книга ще ме преследва дни наред... Започна леко тромаво, ноо после имаше толкова много действие и обрати, че не можах да я пусна докато не изчетох и благодарностите накрая. Ах, Антония! Защо, Балеане!?
Благодаря ти, Костадина Костова! Нямам търпение за следващия ти шедьовър!

[Ива Попова]

Писането на Костадина Костова и музиката на Irfan за няколко дни ме преведоха от морския бряг на Елеуса Себасте в земите на вечно непокорната и мистична Тракия.
"Трифена" се оказа интересно пътешествие.
В романа фикция и исторически факти умело се преплитат, позволявайки ти да си представиш едно минало, за което всъщност знаем много малко. Не исках да напускам дворците на Бизия и ми се искаше да усетя по-силно ритъма и ароматите, изпълващи улиците на древен Филипопол, но и така те се оказаха благодатен фон за разгръщане на вълнуващата история на Антония Трифена - дъщеря на цар Полемон и Питодорида, потомка на Марк Антоний (може би).

✨ Любим цитат:
" - От какво толкова се страхуваш?....
- Да съм просто ред в отдавна написана история."

[Станислава Сярова · Rating 5 out of 5]

Истински шедьовър… Всичко, което мога да кажа за тази книга, ще е недостатъчно. Непременно трябва да се прочете!

[Lera Stefanova · Rating 5 out of 5]

От години не бях попадала на толкова хубав исторически роман.

[Лора Величкова · Rating 5 out of 5]

Толкова много мога да кажа и в същото време толкова малко за този втори роман на Костадина Костова.

"Трифена" е исторически роман, който не само ни пренася във времената на траките, а им придава една по-различна емоционалност, давайки на главните действащи лица от това време, сърце и душа.

Главният герой, както става ясно от името на романа, е Антония Трифена. Но Костадина ни представя една много по-различна, своенравна и дива Антония. Антония, която харесах още с първите редове на романа, но която истински обикнах, в момента, в който Костадина я постави пред един по-различен избор. Избор, който щеше да промени не просто нейния живот, а и този на едно цяло царство. Антония, на която се възхищавах за куража да взема правилното решение, без да се страхува от последтвията за нея самата.

Иска ми се да ви разкажа и за другите персонажи, защото всеки един от героите на Костадина е такъв - истински. Няма герой, който да е изцяло добър или лош. Просто зад действията им стоят неща, които авторката представя по-такъв начин, че дори да не обикнах всички, поне ги разбрах. Разбрах защо е трябвало да постъпят по начина, по който го правят в романа.

Няма да ви разказвам сюжета, защото “Трифена” е роман, който неможе да бъде разказан. Той трябва да бъде преживян. Но се надявам след като го прочетете, да се върнете тук, за да си поговорим за него. За да споделим заедно тази емоция, това невероятно пътуване, което беше за мен (а вярвам ще бъде и за вас) “Трифена”.

Костадина отново ме остави с разбито сърце, във вихрушка от емоции и чувства, без думи, без въздух … Докато четох “Трифена” плаках и се смях с глас, но когато затоврих последната страница се почувствах изоставена, защото трябваше да продължа напред без компанията всички тези герои, с които някак неусетно стах приятелка. Така пише Костадина - не просто кара читателя да заобича историята ни, но ни дава възможност да видим хората зад всички тези известни лисчности, за които сме учили и да ги обикнем. Показва ни нейния поглед върху тяхната душевност, а той е пленяващ!

[MBolide · Rating 5 out of 5]

Не съм човек, който по принцип се вълнува от този период в историята, но книгата ме изненада и напълно ме завладя. Историята е поднесена увлекателно и достъпно, така че читателят да се потопи в нея напълно. Сюжетът е жив и динамичен и искрено бих се радвала да го видя екранизиран някой ден. “Трифена” успя да ме въведе в света на траките и римляните и – напук на очакванията ми – да събуди в мен истински интерес към тази епоха. Дотолкова, че побързах да намеря следваща книга, посветена на същия период :)

[Tanya Klyasova · Rating 4 out of 5]

Започнах "Трифена" без никакви очаквания и останах очарована - от гласа на Костадина Костова, от вниманието, с което е изградила романа, от героите и техните вътрешни и външни борби... Една от най-приятните изненади за годината.

[Lilly Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Завладяваща...

С нетърпение очаквам следващите книги.

[Мариана Иванова · Rating 5 out of 5]

Майсторски написан роман, за мен беше огромно удоволствие да се потопя в книгата! Щастлива съм, че продължавам да откривам толкова добри съвременни български автори!

[Цвети Запрева · Rating 5 out of 5]

"Трифена" е исторически роман за живота на Антония Трифена - понтийски принцеса, дива, своенравна. Една Антония, която вярвам, че всички ще харесат. Изграждането на образа в трите части е наистина впечатляващо - от принцеса, мечтаеща за свободата си и нехаеща към законите до съпруга и майка, готова на всичко за семейството си.
Събитията вървяха плавно и можеш да изживееш всичко в тях - болката и радостта на героите.
Нямаше нито един слаб образ в романа, всеки един от тях се отличаваше със своите качества.
Хареса ми преплитането на историческите факти и човешките съдби. Беше ми и интересно да разбера повече за ритуалите и вярванията на тракийските племена и тук си личат си трудът и проучванията, които е направила авторката.

Това е първата книга, която чета от Костадина Костова и определено съм впечатлена от стила на писане - красив и силно въздействащ.

"Трифена" заслужава Вашето внимание - ще се включите в романа!

[Maria P · Rating 5 out of 5]

„Трифена“ е прекрасен роман, който пленява с дълбочината на персонажите и живописното преплитане на лични съдби с магията на ритуали и обичаи. Най-силно ме впечатли израстването на героите – болката, през която преминават, и силата, която намират в себе си. Историите им носят едновременно тежест и светлина, а описанието на майчината обич, тревога и жертвоготовност докосва до най-тънките струни на сърцето. В центъра стои верността – към себе си, към семейството, към морала и ценностите, които остават непреклонни пред възрастта и мимолетните желания. „Трифена“ е книга за силата на човешкия дух, за корените и за това кои сме, когато останем насаме със себе си. Обичам да чета романи за различни времена, но този ме заплени по един особено силен и личен начин.

[Yoana Gocheva · Rating 5 out of 5]

Още от самото начало знаех, че ще ми допадне, просто не осъзнавах колко много. Като читател, който сравнително бързо прелита през страниците, за пръв път се сблъсках с желанието да чета бавно и по малко, за да попивам всяка дума и всеки диалог; да изживявам всяка болка на героите, всеки обрат и всяко предателство, но и едновременно да искам жадно да прелиствам всяка страница, докато не стигна до самия край. Изключително увлекателен стил на писане, грабва те и те прехвърля векове назад, в едно друго време, като че ли си там и изживяваш всичко редом до героите, а главната героиня… Антония Трифена е един незабравим образ, с нелек път и съдба, с желязна воля и сила. Историята и е вдъхновяваща, трогваща и запомняща се. Ще си остане един от най-любимите ми женски персонажи! ⭐⭐⭐⭐⭐

[Yordanka Petkova-Radoeva · Rating 5 out of 5]

И в този роман, както и в “Трето царство”, се потопих изцяло в историята. Живи герои, пълнокръвни и интересни образи, така добре обрисувани, оживяха в съзнанието ми. Оживя и атмосферата около тях - звуци, настроения, мирис дори, все едно гледах филм, но в пъти по-хубаво.
Имаше моменти, в които не знаех по кой път ще поеме Антония и това ме държа в напрежение.
Хареса ми как са вплетени исторически факти и човешки съдби, как са представени и разказани ритуалите и вярванията на тракийските племена, как умело са вплетени детайли за билколечението. На вид - дребни детайли, които за да оживеят на страниците на книгата днес, след толкова много години, само потвърждава какъв труд е положен за проучвания и с какъв хъс и професионализъм Костадина е написала този роман.
С нетърпение очаквам следващата книга! Мисля си дори, че тази също не ми стигна, така както беше и с “Трето царство”, и би ми било изключително любопитно как са продължили живота си героите няколко десетилетия напред във времето.

[Vessi Todorova · Rating 5 out of 5]

За мен беше изключително удоволствие да се потопя в света на Антония Трифена и да преживея изпитанията на съдбата, през които минава. Израстването на героинята от свободолюбива и бунтуваща се девойка до майка на три деца и осъзната и достолепна царица е пресъзданено майсторски, но не съм и очаквала нещо друго от Костадина Костова. Тя умело ни повежда и изгражда свят, който е толкова далечен от нас и в същото време е магичен и завладяващ. Според мен Костадина много бързо се превърна в еталон за българската историческа проза.

[Петя Мирчева · Rating 5 out of 5]

Огромно удоволствие е да се чете това произведение!
Трябваше ми известно време да се настроя за тази книга. Плашеше ме обемът и историческото време, в което се развива действието.
Сега вече прочетена, бих я препоръчала на всеки с минимален интерес към тази част от историята, като мен.
Изключително ми хареса развитието на личността Антония Трифена в романа!

[Silvi Parvanova · Rating 5 out of 5]

Стилът на писане на Костадина е изключително живописен и красив. историята се проследява лесно и с течение на времето, читателят наистина се впуска в периода. Изключително деликатно и изкусне се засягат теми от всякакъв вид без да бъдат натрапчиви. единственото нещо, което не ми хареса бе предателството на Балеан и вече месеци по-късно все още тъжа по любовта им.

[Zhana Gulova · Rating 5 out of 5]

Начално ми вървеше малко мудно, но след 50тата страница УАУ! Страшно увлекателна, изчетох я на един дъх.

[Jenny · Rating 5 out of 5]

Наистина невероятна книга! Просто трябва да се прочете.