What do you think?
Rate this book
Симеон II - Една необикновена съдба
Шестгодишният Симеон става „детето цар" през 1943 година след неочакваната смърт на баща му цар Борис III. Деветосептемврийският преврат от 1944 година обаче слага край на монархическото управление в България и царското семейство е прокудено в изгнание – през Истанбул, в Александрия, в Мадрид.
Точно половин век по-късно прогоненият цар се завръща в България и е посрещнат възторжено от хората, които в трудните години на прехода виждат в него надежда за бъдещето. В отговор на тези очаквания само няколко години след това цар Симеон II печели демократичните избори и става първият монарх, който поема кормилото на държавата си като министър-председател. С ясно разбиране за повелите на времето Симеон II води България към влизане в НАТО и Европейския съюз – две мечти, които се реализират съответно през 2004 и 2007 година.
В този непринуден разказ за своя живот авторът говори от гледна точка на изумителния си жизнен път, засяга напълно непознати досега факти, разкрива тайни, които са били встрани от общественото внимание.
Авторът ни предоставя уникални свидетелства за времето, в което е живял далеч от Родината си, но е бил емоционално свързан с нея. Събитията са разказани от първо лице и носят емоционалния заряд на преживяното, но и с голяма доза реализъм. Дългогодишните записки и съхранените лични спомени са послужили за основа на тези мемоари. Книгата не е хронологичен житейски разказ, а по-скоро низ от увлекателно пресъздадени събития, които много пъти се преплитат в различните епохи.
Точно половин век по-късно прогоненият цар се завръща в България и е посрещнат възторжено от хората, които в трудните години на прехода виждат в него надежда за бъдещето. В отговор на тези очаквания само няколко години след това цар Симеон II печели демократичните избори и става първият монарх, който поема кормилото на държавата си като министър-председател. С ясно разбиране за повелите на времето Симеон II води България към влизане в НАТО и Европейския съюз – две мечти, които се реализират съответно през 2004 и 2007 година.
В този непринуден разказ за своя живот авторът говори от гледна точка на изумителния си жизнен път, засяга напълно непознати досега факти, разкрива тайни, които са били встрани от общественото внимание.
Авторът ни предоставя уникални свидетелства за времето, в което е живял далеч от Родината си, но е бил емоционално свързан с нея. Събитията са разказани от първо лице и носят емоционалния заряд на преживяното, но и с голяма доза реализъм. Дългогодишните записки и съхранените лични спомени са послужили за основа на тези мемоари. Книгата не е хронологичен житейски разказ, а по-скоро низ от увлекателно пресъздадени събития, които много пъти се преплитат в различните епохи.
- GenresBiography
328 pages, Paperback
First published October 28, 2014
4 people are currently reading
27 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
October 8, 2015
Една необикновена съдба и една необикновена книга! История разказана толкова красиво и с такава лекота, че ми отне само ден да я завърша. Невероятна личност, за която се вижда, че притежава наистина благородно сърце, не само потекло. Моите уважения към негово Величество Симеон!!!!
January 1, 2021
Хулен от т.нар. ни "общественици", унижаван от т.нар. ни "държавен апарат", мразен заради позициите си (в пряк и преносен смисъл) и произхода си от т.нар. ни "политическа класа" (а всъщност групичка завистливи бивши апаратчици в партията майка), обект на грозни клевети от страна т.нар. ни "общество". Всичко това е Симеон II. Личност противоречива, каквито са повечето монарси и политици, но и интересна, което далеч не би могло да се каже за доста от тях.
Хората, които са конкретно заинтересувани от Н.В. и семейството му, биха прочели книгата така или иначе (и мнозина навярно отдавна са го направили). Аз обаче ще я препоръчам на онези, които просто са любопитни да надникнат в мисленето на един българин, който за разлика от болшинството, което имаме съмнителната чест да наричаме "наши сънародници", никак не е обременен от отвратителния манталитет, който ни завещаха каскетите. Искрено вярвам, че причината не е само в това, че се е формирал като личност далеч от тукашната пародия на общество. Генерал-императорът от Горна Оряховица също не е израснал тук, така че очевидно не опира само до това...
Хората, които са конкретно заинтересувани от Н.В. и семейството му, биха прочели книгата така или иначе (и мнозина навярно отдавна са го направили). Аз обаче ще я препоръчам на онези, които просто са любопитни да надникнат в мисленето на един българин, който за разлика от болшинството, което имаме съмнителната чест да наричаме "наши сънародници", никак не е обременен от отвратителния манталитет, който ни завещаха каскетите. Искрено вярвам, че причината не е само в това, че се е формирал като личност далеч от тукашната пародия на общество. Генерал-императорът от Горна Оряховица също не е израснал тук, така че очевидно не опира само до това...
October 24, 2015
Тази книга ме накара да се замисля за нещо, което смятам за един от основните проблеми на монархията: при нея общественият живот се смесва и оплита неотделимо с нечий личен живот. Никой не избира дали да се роди престолонаследник, а в много случаи това май изобщо не е чак такъв голям късмет, както си мислят повечето хора.
Разбира се, човек, който от малък е подготвян за държавен глава, е с класи над средностатистическия "демократично избран" политик що се отнася до възпитание и образование. Това е може би най-големият плюс на тази институция там, където тя още съществува. Това вероятно помогна и на нашия цар (в момента, в който той реши да служи на републиката) да бъде ключов фактор, заради когото двете правителства с негово участие станаха най-успешните в новата история на България въпреки личните му недостатъци като държавник и въпреки че в същите правителства участваха хора, които работеха точно в обратната посока.
От друга страна, тази практика може да създаде лична трагедия, както според мен е станало при Симеон II. Не е ли ужасяващо ролята ти в живота да бъде определена по рождение от държавните норми? Да нямаш избор с какво да се занимаваш, какви интереси да развиваш, с какъв занаят да се захванеш. Да бъдеш определен за държавен глава независимо дали имаш необходимите качества на характера. А Симеон, както вече казах, не мисля че е надарен с особени качества на държавник. Пословичната му сдържаност и дипломатичност, която в своята автобиография той представя като рационален и прагматичен избор, по мое скромно мнение по-скоро идва от някаква трудно преодолима вродена стеснителност, която, разбира се, не е особено съвместима с ролята на цар (или на премиер). Това се вижда в моментите, когато не говори заучени речи и не участва в протоколни церемонии - там прозира човекът Симеон, който е физически леко свит, избягва директния поглед, често смънква фразите, вместо да ги довърши със спокоен и уверен тон. Навремето негови тукашни критици несправедливо отдаваха това мънкане на това, че не бил знаел български.
Към това рождено "жигосване" животът е поднесъл на нашия цар допълнителна обида - съдбата се е подиграла с него, като го е възкачила на престола и много скоро след това му е отнела царството. Оттогава досега, разбира се, няма никаква реална перспектива за възстановяване на статуквото от преди 1944, което автоматично слага на живота на царя печат "провален". Каквото и да постигнеш, този печат си остава, ако си роден за цар, пък си нямаш царство.
Затова историята на цар Симеон II у мен вдъхва преди всичко уважение и състрадание към човека, комуто съдбата е отредила незаслужено тежък кръст. Останалото е политика и предпочитам да я избягвам в тази моя малка рецензия, доколкото е възможно.
Разбира се, човек, който от малък е подготвян за държавен глава, е с класи над средностатистическия "демократично избран" политик що се отнася до възпитание и образование. Това е може би най-големият плюс на тази институция там, където тя още съществува. Това вероятно помогна и на нашия цар (в момента, в който той реши да служи на републиката) да бъде ключов фактор, заради когото двете правителства с негово участие станаха най-успешните в новата история на България въпреки личните му недостатъци като държавник и въпреки че в същите правителства участваха хора, които работеха точно в обратната посока.
От друга страна, тази практика може да създаде лична трагедия, както според мен е станало при Симеон II. Не е ли ужасяващо ролята ти в живота да бъде определена по рождение от държавните норми? Да нямаш избор с какво да се занимаваш, какви интереси да развиваш, с какъв занаят да се захванеш. Да бъдеш определен за държавен глава независимо дали имаш необходимите качества на характера. А Симеон, както вече казах, не мисля че е надарен с особени качества на държавник. Пословичната му сдържаност и дипломатичност, която в своята автобиография той представя като рационален и прагматичен избор, по мое скромно мнение по-скоро идва от някаква трудно преодолима вродена стеснителност, която, разбира се, не е особено съвместима с ролята на цар (или на премиер). Това се вижда в моментите, когато не говори заучени речи и не участва в протоколни церемонии - там прозира човекът Симеон, който е физически леко свит, избягва директния поглед, често смънква фразите, вместо да ги довърши със спокоен и уверен тон. Навремето негови тукашни критици несправедливо отдаваха това мънкане на това, че не бил знаел български.
Към това рождено "жигосване" животът е поднесъл на нашия цар допълнителна обида - съдбата се е подиграла с него, като го е възкачила на престола и много скоро след това му е отнела царството. Оттогава досега, разбира се, няма никаква реална перспектива за възстановяване на статуквото от преди 1944, което автоматично слага на живота на царя печат "провален". Каквото и да постигнеш, този печат си остава, ако си роден за цар, пък си нямаш царство.
Затова историята на цар Симеон II у мен вдъхва преди всичко уважение и състрадание към човека, комуто съдбата е отредила незаслужено тежък кръст. Останалото е политика и предпочитам да я избягвам в тази моя малка рецензия, доколкото е възможно.
March 3, 2017
Много добра. Дава другата гледна точка на събитията.
February 28, 2022
Заслужава да бъде прочетена!
Един живот с много обрати, история, пътувания, опит, горчивина, различни култури през погледа на един наистина необикновен човек.
Един живот с много обрати, история, пътувания, опит, горчивина, различни култури през погледа на един наистина необикновен човек.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews