Под месечината, огромна като тиква

by Боян Йорданов

На прага на двайсети век, в малкото селце Зановец, в сърцето на проветривите македонски земи, се раждат две момчета. Независимо от противоположните им характери, ценности и цели, детското им приятелство винаги ще ги кара да се съревновават един с друг, докато съдбата ги среща и разделя, обединява и противопоставя. Този роман разказва един-единствен ден. Ден, побрал в себе си два човешки живота и над половин век история.

За разлика от месечината, историята никога не е една-единствена. Историята, също като човека, е изтъкана от нюанси, които можем да видим, почувстваме и изпълним със смисъл. Героите на Боян Йорданов ни разказват първата половина на двайсетия век, показват ни времето, близко и едновременно далечно. Мащабни романи като този, също като месечината, спасяват човека от мрака на забравата.

Николай Терзийски

Боян Йорданов (1971) е роден в Ботевград. Автор на романа „Възлюбените“ (2022). Негови разкази са публикувани в „Литературен вестник“, сп. „Страница“ и в различни електронни издания. Биотехнолог и доктор по инженерна химия, работи във фармацевтично предприятие. „Под месечината, огромна като тиква“ е вторият му роман.

Genres: Bulgarian Literature

432 pages, Paperback

Published January 1, 2025

Reviews

[Emanuil Vidinski · Rating 5 out of 5]

Великолепна книга. Жив, пулсираш, увличащ роман, без патриотарски кич, без дидактика, стегнато написан, с точен и богат език и превъзходно изградени герои.

Дано я прочетат повече хора.

[Стефани Kalcheva · Rating 4 out of 5]

Доста добре написан роман за македонските борби, световните войни и малко от комунизма. Няма патриотичен кич, нищо не дразни и не тежи. Боян Йорданов определено може да разказва увлекателно и сладкодумно. Героите му са израснали заедно, но историята ги оформя по различен начин. И изобщо темата за избора, свободната воля, силата на духа, за това колко сме малки и в същото време силни преди големите исторически събития.
Бонус - по страниците ще мернете за малко и Яворов.

[Walter · Rating 5 out of 5]

Im Aufbau der Erzählung nicht ganz übersichtlich: Es wird einerseits in jeweils kurzen Kapiteln der Ablauf eines einzelnen Tages geschildert und andererseits in teilweise sehr viel längeren Kapiteln ein Einblick in das Leben, die Entwicklung der beiden Protagonisten in der ersten Hälfte des 20. Jahrhunderts. Das erschwert den Überblick, wenn man sowie ich schon mit der Sprache zu kämpfen hat. Es gibt Passagen, die ich sehr gut verstehen kann, und plötzlich wird es richtig schwierig mit einem sehr differenzierten Vokabular. Und dabei gibt es Fußnoten, z. B. für Begriffe türkischen Ursprungs. Eine Warnung: Kein Buch zum Wohlfühlen - und trotzdem: Es hat sich gelohnt und ich würde es gerne nochmals mit mehr Zeit lesen.

[Polina Trifonova · Rating 5 out of 5]

Затворих последната страница със свито сърце и особена тъга - тъга по отминалите времена и по онова, което е могло да бъде, но и тъга за днешния ден… И още — защото има автори като Боян Йорданов, които пишат толкова силно и красиво, а малцина ги познават и четат. Признавам, за това последното направо ме е яд.

Много съм впечатлена от автора и стила му на писане и определено ще потърся и прочета и другата му книга - "Възлюбените".

"Под месечината огромна като тиква" съпоставя възгледите и съдбите на двама герои Тасе и Стою в контекста на времена, белязани от войни и вечни борби, от началото на века чак до 70-те години на XX век. Повествованието е изключително интересно структурирано — редуват се два времеви пласта: настоящето (денят, в който героите ще се срещнат за последно), миналото, което ги е довело до тук, и накрая е финалът — 28 години по-късно.

Обичам книги, които ме карат да спирам, да се замислям и да си изваждам цитати, които искам да помня. Тук те са много...но ето един, който ме разтърси и е вечно актуален:
"На война като тръгваме, закачаме си душата на пирона на вратницата, а после ако даде Бог да се върнем, пак ще си я вземем от там ни лук яли, ни лук мирисали. И за всички животински неща ще си имаме за оправдание войната."

Четенето на такива книги ме кара да съжалявам, че не умея да се изразявам толкова силно и красиво като автора. И все пак — накратко казано: Боян Йорданов е голям талант! Прочетете го. Запомнете го.

[Onur Yumer · Rating 5 out of 5]

Романът е изключително въздействащ и силен. По принцип историческите романи не са сред предпочитаните от мен, но този определено успява да предложи нещо значимо и запомнящо се.

На места се изгубвах в повествованието, което леко нарушаваше ритъма на четене. Въпреки това, втората част на романа успява да задържи вниманието ми и да поддържа напрежението до края.

Един от основните недостатъци според мен е липсата на достатъчна дълбочина в изграждането на женските образи. Те не притежават силно присъствие и остават по-слабо развити в сравнение с останалите персонажи. Би било по-въздействащо, ако авторът беше отделил повече внимание на тяхната роля и психологическа сложност.

Оставям и няколко цитата, които съм отделил.

"Стреми се да не даваш на човека повече от това, което очаква от тебе."
"Хубостта е голяма дяволия, да знаеш."
"Отсъствието може да бъде и много полезно нещо, а липсата - по-добра от излишъка."

"Живот на безлюден остров...
Дали това не е абсолютната свобода, която може да изживее човек?
Та може ли иначе?
Свободата и самотата са сраснали се по рождение близнаци.
Свободата не е това, за което някой ще те накара да умреш.
Тя не е в центъра.
Не е във водовъртежа.
В тишината е.
Съвсем накрая
Съвсем..."

[Iva · Rating 5 out of 5]

Съвсем случайно си купих този роман и много се радвам, че го направих, защото определено е един от най-добрите от български автор, които съм чела напоследък. Историята е завладяващата и ненатрапваща-успява да ти бръкне в сърцето, така да кажем, но без да бъде сантиментална или тривиална-напротив, тя просто е толкова истинска. Много ми харесаха размишленията на автора по повод войната, начинът, по който Стою виждаше нея и промените, които настъпват с нея, мислите му за свободата, за Македония, за държавата като цяло. Един тъжен, но не безсмислен човешки живот, изпъстрен от толкова много събития, но не обезверен, не изгубен, за разлика от този на Тасо.Радвам се, че прочетох тази така добре написана история, която е едновремено затрогваща и тъжна, но и много, много хубава!

[Николай Терзийски · Rating 5 out of 5]

Под месечината, огромна като тиква е... човекът. Този човек, който не просто разказва, а живее историята. Месечината - тя няма нито изцяло светла, нито напълно тъмна страна. Героите на Боян Йорданов ни канят да влезем при тях, в онова тъмно-светло време. Можем да поговорим с хората, да видим ясно, осветени от небесния прожектор - и мечтите им, и заблудите им. Да ги разберем. И чрез тях да разберем десетилетия от българската история. А защо не - да осъзнаем и днешното. Знанието за миналото е месечина, която дава нюанси на днешното, независимо колко черно-бяло ни се струва.

[Albena · Rating 4 out of 5]

Много близка и родна книга. Честен и непредубеден разказ, естествен и без клишета. Достоверни герои, изградени от природна предразположеност, исторически случайности и битови ситуации; говорещи без запъване на "техния си" език. Широкомащабен от историческа гледна точка роман, без големите събития и епохи да звучат с дистанцираща патетика. Така разказана, историята вълнува, приобщава, звучи лично и не се забравя.

[Sve · Rating 4 out of 5]

Умело написан роман, който разглежда съдбите на двама съселяни през македонските освободителни борби, първата световна война и навлизането на комунизма в България.
Липсваха ми силни и добре изградени образи, ясно, че е книга за войната и това, което тя прави с хората, ама не може всички жени да са охтичави, мълчаливи, капризни и в общи линии - само фон за живота на мъжете.