Под месечината, огромна като тиква

by Боян Йорданов

На прага на двайсети век, в малкото селце Зановец, в сърцето на проветривите македонски земи, се раждат две момчета. Независимо от противоположните им характери, ценности и цели, детското им приятелство винаги ще ги кара да се съревновават един с друг, докато съдбата ги среща и разделя, обединява и противопоставя. Този роман разказва един-единствен ден. Ден, побрал в себе си два човешки живота и над половин век история.

За разлика от месечината, историята никога не е една-единствена. Историята, също като човека, е изтъкана от нюанси, които можем да видим, почувстваме и изпълним със смисъл. Героите на Боян Йорданов ни разказват първата половина на двайсетия век, показват ни времето, близко и едновременно далечно. Мащабни романи като този, също като месечината, спасяват човека от мрака на забравата.

Николай Терзийски

Боян Йорданов (1971) е роден в Ботевград. Автор на романа „Възлюбените“ (2022). Негови разкази са публикувани в „Литературен вестник“, сп. „Страница“ и в различни електронни издания. Биотехнолог и доктор по инженерна химия, работи във фармацевтично предприятие. „Под месечината, огромна като тиква“ е вторият му роман.

Genres: Bulgarian Literature

432 pages, Paperback

Published January 1, 2025

Reviews

[Emanuil Vidinski · Rating 5 out of 5]

Великолепна книга. Жив, пулсираш, увличащ роман, без патриотарски кич, без дидактика, стегнато написан, с точен и богат език и превъзходно изградени герои.

Дано я прочетат повече хора.

[Polina Trifonova · Rating 5 out of 5]

Затворих последната страница със свито сърце и особена тъга - тъга по отминалите времена и по онова, което е могло да бъде, но и тъга за днешния ден… И още — защото има автори като Боян Йорданов, които пишат толкова силно и красиво, а малцина ги познават и четат. Признавам, за това последното направо ме е яд.

Много съм впечатлена от автора и стила му на писане и определено ще потърся и прочета и другата му книга - "Възлюбените".

"Под месечината огромна като тиква" съпоставя възгледите и съдбите на двама герои Тасе и Стою в контекста на времена, белязани от войни и вечни борби, от началото на века чак до 70-те години на XX век. Повествованието е изключително интересно структурирано — редуват се два времеви пласта: настоящето (денят, в който героите ще се срещнат за последно), миналото, което ги е довело до тук, и накрая е финалът — 28 години по-късно.

Обичам книги, които ме карат да спирам, да се замислям и да си изваждам цитати, които искам да помня. Тук те са много...но ето един, който ме разтърси и е вечно актуален:
"На война като тръгваме, закачаме си душата на пирона на вратницата, а после ако даде Бог да се върнем, пак ще си я вземем от там ни лук яли, ни лук мирисали. И за всички животински неща ще си имаме за оправдание войната."

Четенето на такива книги ме кара да съжалявам, че не умея да се изразявам толкова силно и красиво като автора. И все пак — накратко казано: Боян Йорданов е голям талант! Прочетете го. Запомнете го.

[Николай Терзийски · Rating 5 out of 5]

Под месечината, огромна като тиква е... човекът. Този човек, който не просто разказва, а живее историята. Месечината - тя няма нито изцяло светла, нито напълно тъмна страна. Героите на Боян Йорданов ни канят да влезем при тях, в онова тъмно-светло време. Можем да поговорим с хората, да видим ясно, осветени от небесния прожектор - и мечтите им, и заблудите им. Да ги разберем. И чрез тях да разберем десетилетия от българската история. А защо не - да осъзнаем и днешното. Знанието за миналото е месечина, която дава нюанси на днешното, независимо колко черно-бяло ни се струва.

[Sve · Rating 4 out of 5]

Умело написан роман, който разглежда съдбите на двама съселяни през македонските освободителни борби, първата световна война и навлизането на комунизма в България.
Липсваха ми силни и добре изградени образи, ясно, че е книга за войната и това, което тя прави с хората, ама не може всички жени да са охтичави, мълчаливи, капризни и в общи линии - само фон за живота на мъжете.