''Жената на моя живот'' е една много динамична, много спонтанна книга. Донякъде ми наподобява на филмов сценарий: не задълбочава върху миналото на героите, нито върху това, което тепърва им предстои, а единствено върху настоящето, тук и сега. Обикновено в рамките на литратурните творби се проследяват поне няколко години от живота на действащите лица, но в малко повече от стоте страници на романа на Никола Баро се разказва едва за едно денонощие. Разказът е написан в първо лице, което създава една по-съкровена атмосфера, по-естествена и целенасочена. Точно тази ''изповедна'' форма ни кара да се чувстваме на мястото на случващото се, да сме съпричастни към героите. Ние не знаем нищо за събитията, оформили характерите на персонажите, но може да си изградим представа за качествата им от начина, по който реагират на различните предизвикателства, срещу които ги изправя авторката. Макар и да е средоточена около любовта, ''Жената на моя живот'' е и много поучителна, зряла в духовен план. Това не е просто история за двама влюбени, които се намират след куп чудати трудности, това е история, която показва способността на всеки един от нас като отделен индивид с различен опит, различни разбирания и възможности, да реагира във важен момент, да се изправи пред неочакваното, за да последва непознатата си мечта, единствено чувствайки истинността и правотата на целта си.
Главният герой, Антоан, е романтичен и, от това, което ми се струва, уравновесен млад мъж. Той притежава книжарница, разделя времето си между приятната работа и почивката с книга в ръка в любимото си кафе в Париж. Сякаш за да разклати вкорененото у човек усещане за монотонност, съдбата праща на Антоан среща: един обед той намира очарователна жена на мястото, където обикновено сяда. За да стане всичко по-необичайно и интересно, красавицата му подхвърля листче с телефонния си номер, което за съжаление бива повредено. Така Аноан остава с 10 възможности да уцели правилния номер на жената. Книгата проследява пътя на младия мъж към любимата Изабел. Докато набира всеки следваща цифра, той се сблъсква с различни хора, някои от които му дават ценни уроци, търси помощ от приятели, лута се из собствените си съмнения, нетърпение и страхове, за да може накрая да намери ''жената на живота си'', след 24 часа на притеснение и отчаяние. Освен естествения за един романтичен роман финал, той показва, че понякога не сме готови за дадено нещо, приготвено ни от съдбата. Тогава тя ни ''изправя'' пред редица предизвикателства, за да докажем пред себе си силите и способностите си, както и за да научим неподозирани неща за същността на живота.
''Жената на моя живот'' е книга, която се чете за няколко часа. До последните страници авторката ни държи в напрежение, като току преди края историята поема друг обрат. Ако търсите нещо, което да ви завладее, да ви държи в очакване, но и да ви накара да се отпуснете и да повярвате в невъзможното, в чудесата, както повярва героят Антоан, а накрая и да ви докаже, че вярата ви ще бъде възнаградена по най-прекрасния начин, то това е точната книга. За мен най-ценните произведения на изкуството, било то картини, или романи, са тези, които успяват в малък обем, леко, докато развличат, да поднесат и най-необходимите ни в момента уроци. Това е и което намерих в това чудесно попадение. Това е книгата за хора, които чувстват, че са загубили способността си да вярват в магическото, в това, което здравият разум отрича.