„Зная,очаква се дъжд“ е един откровен разговор със себе си. Разговор, с какъвто всеки е жадувал да се предизвика, но не всеки се е осмелил. И ето – с тази книга Пепи Спанова ни провокира да погледнем навътре – там, където се крием от раните. Да ги пуснем да се извалят. Въпреки болката. Да поканим след пороя в нас, хората които ни заслужават. Този дъжд е поднесен така деликатно и така невъзможно да не падне. Един дъжд без чадър – в който да намериш пътя си. Своя тишина, в която да чуваш гласа си. Свой собствен крясък на сърцето. Намери хората, сред които няма да ти се мълчи. До които след дъжд дъгата няма да изглежда в сиво. Намери се! И говори, говори по дяволите! Кажи си какво те яде, разкажи се,покажи се. Дай да те видят такъв какъв си. И какво като изгубиш любов? Пак ще има – себе си е важно да не губиш, вместо да минаваш между капките! Затова – да задава се дъжд. Но е хубав. Нека да си повали, защото нищо не е повече дъжд от липсата му. И когато завали, олеква. И се засилва тежестта на писаното. Както в „Зная,очаква се дъжд“. Книга, която остава след себе си. ДЪЛГО.
Четох я тази сутрин в тъмнината и тишината на 04:00 часа... Не можах да спя през нощта и реших да си подаря тези стихове, тази душевност, тази ефирност. Отново се открих в много от произведенията на авторката, която пише Уникално със сърце и душа. Пожелавам й многобройни успехи с всичките й поетични книги, напълно заслужено е. Днес ще продължа с третата й издадена книга, нямам търпение да се озова отново в нейния свят. Горещо препоръчвам.
Страхотна малка книжка с. Поезия за душата Прочетох на един дъх имам си любими два стиха Препържвам да прочетете авторкат е изляла душата както се казва