ОТ АВТОРА НА ПОРЕДИЦАТА ЗА БЪНК РОМЕРО Това спокойно може да се окаже най-странният ден в живота на таксиметровия шофьор (и дребен престъпник) Дани Лазаров - първо го прегазва джип, а после се събужда в Отвъдното и го правят помощник-инспектор, натоварен със задачата да залови откачен сериен убиец, който превръща душите на покойниците в каменни статуи. И това е само началото на лудешките му приключения, тъй като Отвъдното се оказва доста по-чудато и опасно място, отколкото някога е предполагал. Междувременно старши полицай Иванова (човек) и заместник-инспектор Ава (призрак) разследват заплетен случай в света на живите, в който са замесени безскрупулни гангстери, фатални жени, продажни ченгета и убиец-фантом, притежаващ умението да се прехвърля между световете.
Емил Минчев е роден в София. Завършил е Първа английска гимназия и Софийския университет. Превел е над 50 книги от английски език, сред които творби на Артър Конан Дойл, Оскар Уайлд, Брам Стокър, Джейн Остин, Маргарет Мичъл, Мери Шели, Шарлот Бронте, Ръдиард Киплинг, Р. Л. Стивънсън и др. Автор е на девет романа, три сборника с разкази, аудиосериал, статии по проблеми на изкуството и един киносценарий.
Emil Minchev was born in Sofia, Bulgaria and has published nine novels in his native country, ranging from horror to sci-fi and everything in between. He has also translated more than fifty books from English into Bulgarian, among them Arthur Conan Doyle's Hound of the Baskervilles, Margaret Mitchell's Gone with the Wind, Bram Stoker's Dracula, F. Scott Fitzgerald’s The Great Gatsby, Jane Austen's Emma, Mary Shelly's Frankenstein, Diana Wynne Jones’s Castle in the Air and Guillermo Del Toro’s The Fall. In 2018 his horror novella Children of the Night was included in the collection Dracula: Rise of the Beast and in 2019 his first collection of short stories, A Coffinful of Nightmares, was published on Amazon, followed in 2022 by his second, Insides.
Емил Минчев е сред най-вълнуващите съвременни български автори. Неговите истории винаги са изпълнение с динамика и неочакван край. И тук не изневерява на стила си. Надявам се скоро да видим романа на хартия!
Направо не знам от къде авторът черпи това вдъхновение! Не знам и дали човек не трябва да се притеснява за него в ментално отношение?! Това разбира се е в кръга на шегата, но светът на Сянка в аудиосериала Светлосянка е толкова добре обрисуван до най-малкия детайл и героите са толкова добре изградени, че човек би допуснал, че самият автор се е разходил там. Тук главен герой е Дани Лазаров – бакшиш от София, който неочаквано е … прегазен. Човекът умира, но тогава започват приключенията му, защото се озовава (или поне душата му се озовава) в Сянка. Това е място, на което отиват всички убити и нещо повече – носят белезите на своето убийство. Те са призраци, прозрачни са, минават през стените, реят се, но всички изглеждат зловещо, прободени, застреляни, обесени, размазани и т.н. Това обаче не им пречи да си прекарват чудесно. Дани е разпределен в полицейското управление и забавлението за него тепърва предстои. В същото време заместник инспектор Ава (призрак, който може да се завръща при живите) отива в Светлина (живия свят), за да разследва именно смъртта на Дани. Аудиосериалът е много приятен за слушане и донякъде напомня за Бънк, но трябва да призная, че именно Бънк си остава мой любимец. Неговите случаи за разплитане си остават много по-сложни и интересни. Тук намесвайки гангстерски групировки, авторът малко ме изгуби. Някои моменти от сюжета не ми бяха много интересни, но за други се възхитих. Оценката ми е по-скоро към 4-4,5*, но ще закръгля към 5-цата, защото може да съм прекалено пристрастна към Бънк, а не е хубаво така да сравнявам едно произведение с друго. И все пак ако има продължение, се надявам да има повече мистерия и загадки за разплитане и по-малко мутренски истории. И накрая няма как да пропусна да отбележа прочита на Павел Владимиров – много, много добра актьорска игра с гласа, което доставя истинско удоволствие за слушане.
Явно бая се бях пренавил за този аудио сериал и това ми изигра лоша услуга. Постоянното сравнение на главните персонажи с тези от поредицата Бънк също допринесе да не се насладя на историята. Ако не сте чели нищо на Емо Минчев, този сериал е доста добър старт, но ако сте заклет фен като мен, може и да не сте очаровани. Също така за мен прочита не беше много хубав, защото преиграването при някои персонажи (Ото и Иванова) мен откровено ме дразнеше. Историята е интересна, но нещо ми липсваше. Финала предразполага за продължение и определено бих се потопил отново в света на Сянка, защото вярвам че Емо има какво още да ни разкаже и ще бъде доста по-интересно, след като вече имаме основата.🙂
В интерес на истината всички кримки на Емил Минчев до сега са ми допаднали и със сигурност не са от предвидимите.
Освен, че не са предвидими и самите герои са интересни. Както и самата идея за това как живота продължава и след смъртта, като един регулярен ден. Пак имаш работа, пак комуникираш с хора, просто всички са мъртви, а някои дори разследват смъртта на главния герой.
Много харесах този аудиосериал! Историята бе интересна, забавна, доста изненадваща и задържаща вниманието. Харесах и прочита, макар на моменти някои от акцентите да ми се струваха леко преувеличени, което дразнеше, но пък всичко останало бе супер. Краят много ме изненада!
Току що завърших книгата и за пореден път се убеждавам колко безгранично е въображението на Emil Minchev пишейки историите си. За разлика от историите за Бънк Ромеро, тук света е различен. Или по точно мога да кажа световете, защото те са няколко. Героите са пълнокръвни, всеки със своите странности и хумор, дарбите които е измислил автора са яки и тепърва се очаква развитие на историята. Все пак Сянка е бъдещето. Определено автора има афинитет към вещиците като персонажи, защото и тук има такива. Но Дани Лазаров, Ава, Ото и Професора са страхотни чешити. А Бизона е типичен представител на мутренското съсловие. Поздравления и 4/5⭐️ от мен.
Бива ли първата ми среща с Емо да бе в далечната 2017, а чак сега да посягам към творчеството му? Причини много, но така и така ми беше потръгнало на български фантасти, та реших да пробвам "Светлосянка", преди да навляза в света на Бънк Ромеро (който ще оставя за малко по-късно през годината, че искам да прочета няколко други неща преди това). Не бих казал, че останах разочарован.
Криминален роман с фантастични елементи, ситуиран в отвъдното - или не е съвсем отвъдно? Историята проследява таксиджията и дребен престъпник Дани, който умира още на първите страници и прекарва остатъка от книгата в това да разследва поредица от мистериозни убийства (каква ирония), случващи се в отвъдна София, докато един призрак и една служителка на реда разследват неговото собствено в живия свят. По пътя ще се сблъскат с престъпни босове, летящи килимчета, сектанти, смахнати учени и... призрачни венерически болести.
Книгата е забавна и се чете леко, но все пак имам някои критики към нея. Емо е избрал особен похват при гледните точки - при Дани е от първо лице, а при Ава е от трето. По принцип не съм голям фен на първо лице, понеже (според моя опит) героят винаги излиза някак по-плосък, отколкото е трябвало. Макар Дани да беше достатъчно ангажиращ вниманието, не мисля, че претърпя особено развитие в книгата. Колкото до Ава, романтичната нишка в нейната история ми се стори ненужна - макар да дава частично обяснение за някои неща, просто не беше достатъчно убедителна.
Първата половина е доста силна и добре изгражда Сянка (отвъдното) и връзките ѝ със Светлина (живия свят), ала нещата почват да стават леко репетитивни и фокусът се губи малко във втората половина. Но все пак завърши на безумен cliffhanger тъкмо в последните 3 страници, та ще искам да прочета и продължението. Имам и някои дребни забележки към определени думи, които Емо е ползвал в текста, но не искам да ставам педантичен.
Туй то. Хубава първа среща с автора беше. Радвам се, че започнах със "Светлосянка", понеже навсякъде виждам да я сравняват с Бънк Ромеро и оценките ѝ страдат от това. Този опит ми позволи да я прочета на свежа глава и да оценя качествата ѝ една идея по-обективно, надявам се. А с култовия Бънк ще се видим малко по-нататък.
Не бях чела нещо по-смахнато! I fucking love it! *chef's kiss* 🤌 Въпреки всичките кървища, черва,мъртъвци и странности (които бяха в изобилие и си бяха точно на място btw...) историята те кара да се замислиш и за "живота след смъртта" и изобщо има ли такъв?! 😬🫣 Нямаше скучен момент в книгата, написаното те грабва веднага и не можеш да спреш да четеш...дори и да искаш! Героите на Минчев, както винаги са страшно колоритни и интересни. No surprises there!
И за финал ще остава това тук... "Светлосянка" ми харесва дори повече от Бънк и компания...there, I said it!
Чакам с нетърпение втора част, за да видя какво ще роди шантавото въоръжение на автора този път! ❤️
Странна, но също интересна книга. Дава различен поглед върху "Отвъдното". Това е втората книга , която чета, след творбата на друга млада българска авторка, която предложи интересен сюжет относно един различен "отвъден"свят.
Макар да не успя да ме спечели толкова, колкото Бънк Ромеро, "Светлосянка" далеч не е за пропускане. С този роман Емил Минчев доказва, че е един от съвременните български автори, които си заслужава да бъдат следвани и четени редовно! "Светлосянка" е приятно фентъзи с интересен свят и идеи. Сюжетът и героите бързо увличат и книгата се чете/слуша доста бързо. Говорейки за аудио версията - трябва да призная, че форматът на аудио-сериал сякаш малко е навредил на историята. На моменти имах усещането, че се е наложило книгата да бъде скъсена, за да пасне в нужната дължина от 10 епизода по 1 час. В допълнение, макар в крайна сметка да свикнах, четецът не е сред добрите в Сторител. Това, което Никола Стефанов допринася към поредицата за Бънк, Павел Владимиров сякаш го отнема. Поради тази причина бих посъветвала да заложите на физическата версия на романа.
“Светлосянка” се появи като оригинален аудиосериал в Сторител, написан от Емил Минчев. Познаваме авторът от поредицата му “Разследвания на Бънк Ромеро”, както и от три сборника с разкази и самостоятелния роман “Квартални съновидения”.
Макар преди “Светлосянка” да бях слушала само “Нюх”, имах високи очаквания за аудиосериала и за щастие, те се оправдаха!
В тази история са преплетени света, който ние познаваме - Светлина, и един друг, в който отиват душите на всички онези, чиито животи са приключили насилствено - Сянка. В Сянка има правила, има управляващи, има дори полиция. Ще се питате вероятно, също като мен, за какво им е полиция на душите в Сянка, но… се оказва, че има причина.
За таксиметровия шофьор Дани първият му ден като призрак е доста налудничав. Първо, трябва да приеме мисълта, че вече е мъртъв! Второ, че е мъртъв, но продължава да съществува, макар и на друго място. После, трябва да свикне с привичките, а на всичкото отгоре, без много да го питат, го назначават като помощник-инспектор в полицейското управление и той се оказва там като в небрано лозе.
А съвсем скоро след това е въвлечен в разследването и на първия си случай, а после и в заплетена история с няколко трупа и много неизвестни.
На фона на това, другият помощник-инспектор от Сянка - Ава, може да преминава между световете и разследва други престъпления заедно със своята, все още жива, колежка.
И някак всичко, което се случва в двата свята, постепенно започва да се стеснява все повече и повече… до един бивш таксиметров шофьор.
Много ми хареса, че историята хем е сериозна със своите смъртни случаи и криминални разследвания, хем е написана леко и забавно.
Обаче, убедена съм, че за това усещане до голяма степен допринесе разказвачът - Павел Владимиров. Вкарал е различни диалекти, различен тембър и говор на героите, с което прави всеки един от тях характерен, разпознаваем и лесно запомнящ се. А цялостното усещане, което оставя, е сякаш си слушател на постановка, а не на книга!
“Светлосянка” е свръхестествен криминален сериал, смес от трилър, ърбън фентъзи и полицейски екшън, както сам автора го определя. И е забавен, и е много свеж, и самия метафизичен свят е впечатляващ.
*** Всички мои ревюта ще откриете в блога Catwolf's Writings - линк в профила ми.
Както винаги невероятна идея и изпълнение! Таласъми, призраци, царе и дарби…. И това е само част от творчеството на Минчев 👏 На 80% съм прочела всичко негово и не съм била разочарована и за момент!!
Една от най-чаканите книги у нас тази година със сигурност е „Мрак“, финалната част на страхотната поредица за детектива вълколак Бънк Ромеро на Емил Минчев, но сега вниманието ще е насочено към друг негов фантастичен свят – този на „Светлосянка“, създаден като аудиосериал за Storytel. Историята вече я има и на хартия, а Емил е вдигнал мизата – не му стига един свят, та бил той фантастичен, тук играе в два, че и загатва за твърде възможното съществуване на трети. И сред всичко това един наглед обикновен шофьор на такси има да открива твърде много неща за устройството на вселената – и за самия себе си преди и след смъртта.
Сериалът е добър, изслушах го почти на един дъх. Историята е интересна и интригуваща. Има елементи, които ми допаднаха и такива, които малко досадиха. Въпреки това си струва да се изслуша. Ще чакам 2ра част.
Прочитът също е добър с изключение на бургарския диалект - никой от познатите ми бургазлии не говори така. Свиква се с това и не дразни.
Интересна история, не колкото поредицата за Бънк, но и тази страшно много ми хареса и с нетърпение очаквам продължението. Разкрих серийния убиец на призраците в Сянка, но не и убиеца на Дани. Последните два епизода бяха много интересни и определено нажежиха очакването за продължението. Слушах аудиосериала, разказвачът е много добър. При Емил Минчев няма слабо, дори аз дето не обичам описания съм възхитена от неговите описания.
Открих Емил Минчев благодарение на "Светлосянка". Толкова много ми хареса, че веднага след това изслушах и всички романи за Бънк Ромеро. Истинско удоволствие!
Оставям максимална оценка, защото само заради тия сериали поддържам абонамента си в Сторител. Страхотно е усилието на всички български автори /визирам тук и любимите ми Васил Попов и Мария Пеева, но не само те/ да пишат качествено и на световно ниво и много се радвам, че можем да сме част от тяхното въображение.
Сега за Светлосянка, мога да кажа, че е далеч от класата на поредицата за Бънк Ромеро, имаше и моменти, когато ми беше скучно, някои неща ми останаха неясни. Последните три епизода обаче, бяха много динамични и засилиха интереса. Краят предвещава нов сезон със сигурност, така че очаквам с нетърпение.
Не, не я прочетох, а я изсмуках, като душеядец ектоплазма в Сянка... пристрастена съм към лудите светове, които изгражда Емил Минчев. Все пак историите на Бънк са ми по-любими. Героят в този роман, макар и супергерой, няма излъчването на Бънк Ромеро. Не успях да се "привържа" към него, но бих искала да знам какво ще му се случва занапред! Емо има невероятният талант да "пуска бомба" в края на всяка своя книга, а тук даже в края на всяка глава... може би защото оригинално са епизоди в Сторител. Като споменах Сторител, послушах малко от Светлосянка и прочитът там е великолепен. Павел Владимиров използва дори диалект за един от героите. Със сигурност романът ще отнесе критика за еднополовите връзки, не от мен, но по принцип, тъй като се появяват доста неочаквано и са като добавена лепенка в последствие. Не бих казала, че са ме подразнили, по-скоро са ненужни. Мен не ме бива да пиша дълбокомислени рецензии, затова накратко: струва си много; чете се бързо, леко и с удоволствие; Бънк е по-добрата поредица, с по-добре изграденият главен герой, но и Даниел Лазаров има потенциал. Надявам се Емил Минчев да продължава да твори по подобен начин, защото ми е в топ 3 любими съвременни български автори и с удоволствие ще проследявам развитието му.
„Светлосянка“ беше първата ми среща с Емил Минчев – и определено няма да е последната. Признавам, че досега не бях чела нищо от него, но тази грешка ще поправя скоро.
Романът ме грабна още от първите страници с гъстата си, почти кинематографична атмосфера и впечатляващия език. Историята е едновременно светла и мрачна, реална и символична – пътуване из тънките граници между външния свят и вътрешните сенки на човека.
Героите са живи и болезнено истински. Не идеализирани, а дълбоко човешки. Всеки носи в себе си светлосенки – точно както подсказва заглавието. Това не е книга, която се чете на един дъх просто защото е “лека” – напротив. Но те държи, разклаща и остава с теб дълго след последната страница.
Много стойностен роман, който определено си заслужава времето. А за Емил Минчев – предстои да наваксам.
Освежаващо разнообразяване на обстановката след поредицата за Бънк Ромеро. Може би най-освежаващото е, че светът тук ВСЕ ОЩЕ не се е сринал в ураган от разтърсващи събития. Но има време и имам усещането, че нещата пак отиват натам. :D Иначе светът изглежда много интригуващ, макар да сме видели малка част от него. Останалата изглежда обещаващо. Интересни и живи (така де) герои, обрати, които не успях да предвидя - определено книгата ме спечели, но на този етап Бънк ме държи по-силно. Продължението вероятно ще внесе повече яснота за това как функционира вселената, в която се намират Сянка и Светлина. Накрая имаше едно разкритие, представено като покъртително и променящо всичко, но аз самият не разбрах какво чак толкова променя. Вероятно съм пропуснал някой важен момент, но ще разчитам на продължението, за да навържа елементите.