What do you think?
Rate this book
30 щриха за любовта
Най-българският жанр е разказът.
казват го литературоведите – и български, и чужди. И вярно го казват, свръхвярно дори: който прочете разказите на Ганка Филиповска, ще се окъпе в българското, ще го залее то като водопад. Ще го залее и ще го пречисти. Защото това са разкази – кръщение, разкази – посвещение: посвещение за това как можеш все пак да се запънеш да останеш човек, когато около теб всичко и всеки те бута към другото, нечовешкото. Да си едновременно и българин, и човек – някои мислят това съчетание за невъзможно, Ганка Филиповска показва не само че то е възможно, Ганка Филиповска доказва, че то е необходимо. Толкова необходимо, колкото е необходимо всеки, който има душа за истинска литература, да прочете тия нейни разкази. Като светло слово да ги прочете, като свята вода да ги изпие...
МИТКО НОВКОВ
казват го литературоведите – и български, и чужди. И вярно го казват, свръхвярно дори: който прочете разказите на Ганка Филиповска, ще се окъпе в българското, ще го залее то като водопад. Ще го залее и ще го пречисти. Защото това са разкази – кръщение, разкази – посвещение: посвещение за това как можеш все пак да се запънеш да останеш човек, когато около теб всичко и всеки те бута към другото, нечовешкото. Да си едновременно и българин, и човек – някои мислят това съчетание за невъзможно, Ганка Филиповска показва не само че то е възможно, Ганка Филиповска доказва, че то е необходимо. Толкова необходимо, колкото е необходимо всеки, който има душа за истинска литература, да прочете тия нейни разкази. Като светло слово да ги прочете, като свята вода да ги изпие...
МИТКО НОВКОВ
216 pages, Paperback
First published November 1, 2014
1 person is currently reading
21 people want to read
About the author
Ганка Филиповска
8 books4 followersГанка Филиповска е родена във Варна и завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работила е като стругар, учителка, коректор, редактор, собственик на модна къща, търговец на едро. Редактира произведения на съвременни български автори и публикува поезия и проза в списанията „Пламък“, „Везни“, „Знаци“ и във вестниците „КИЛ“ и „Труд“. Награждавана е за поезия в конкурса „Още стихове за вечните неща“ и за разказ в „Състояние на полет“ и в „Елате ни вижте“.
От 2008 г. живее в София.
От 2008 г. живее в София.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
February 15, 2015
30 щриха за любовта, безкрайно поле за страдания: http://knigolandia.info/book-review/3...
Привилегия е да се чете прозата на Ганка Филиповска, казвам го прямо и без уговорки. Самото четене като акт, като наслада, като почти физическо удоволствие може да бъде отделено от проследяването на съдбите на героите. За мен лично тя е завършен стилист; умее както да гради основи и носещи колони в модерен стил, така и да черпи от цялото богатство на българския език, добавяйки колоритни и точно поставени на място фризове и украси. Това си пролича ясно в “Сонет 130″, където тежката тематика доминираше, но самите разкази се четяха така, както се пие греяна ракия в зимна вечер. Сега в “30 щриха за любовта” имаме, от една страна, затвърждаване и леко надграждане в първата част, и мощно нахлуване в историческата проза във втората, от друга.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/3...
Привилегия е да се чете прозата на Ганка Филиповска, казвам го прямо и без уговорки. Самото четене като акт, като наслада, като почти физическо удоволствие може да бъде отделено от проследяването на съдбите на героите. За мен лично тя е завършен стилист; умее както да гради основи и носещи колони в модерен стил, така и да черпи от цялото богатство на българския език, добавяйки колоритни и точно поставени на място фризове и украси. Това си пролича ясно в “Сонет 130″, където тежката тематика доминираше, но самите разкази се четяха така, както се пие греяна ракия в зимна вечер. Сега в “30 щриха за любовта” имаме, от една страна, затвърждаване и леко надграждане в първата част, и мощно нахлуване в историческата проза във втората, от друга.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/3...
September 16, 2015
Любов, която променя съдби
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/0...
В края на миналата година прочетох „Сонет 130“ на Ганка Филиповска и се почувствах неспособен да опиша впечатленията си в що годе прилично ревю – просто бях захвърлен в една бездна, от която така и не можах да изляза. Силата на езика на авторката е невероятен и може да се каже, че реже безмилостно като заострена сабя. Никаква милост към героите, никаква надежда за живот, никаква пощада за бедния читател. Настръхвах след всеки ред, напоявах със сълзи всяка страница. Но това не е нещо друго, а талант – Ганка Филиповска сее думи, а читателят жъне скръб.
В „30 щриха за любовта“ („Жанет 45“, 2014) темата е ясна още от самото заглавие. Тук любовта носи емоции и ръководи животи, оперира с чувства и понякога смесва две различни реалности. Няма да се спирам поотделно на всеки разказ заради бройката им, но ще спомена, че има и достатъчно ведри, за да разпръсват от време на време лъхащата от други тъга и безнадеждност. Сборникът е разделен на две части. Първата е „Графика“ и включва палитра от модерни истории от битието и житието на тъжни, груби, ядосани, вежливи, лъжливи и колоритни по характер герои, осмелили се да прекрачат през прага на усамотението си и да потърсят своята любов. „Есенна пролет“ е за случайната среща, продължила с кратък изблик на чувства и дълги години на очакване за нова. В „Нощно име“ героят преминава през различни състояния и катарзиси, отпивайки от отровата на известността. „Околосветско пътешествие“ е пълен с мечти, които се сбъдват по необичаен начин. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/0...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/0...
В края на миналата година прочетох „Сонет 130“ на Ганка Филиповска и се почувствах неспособен да опиша впечатленията си в що годе прилично ревю – просто бях захвърлен в една бездна, от която така и не можах да изляза. Силата на езика на авторката е невероятен и може да се каже, че реже безмилостно като заострена сабя. Никаква милост към героите, никаква надежда за живот, никаква пощада за бедния читател. Настръхвах след всеки ред, напоявах със сълзи всяка страница. Но това не е нещо друго, а талант – Ганка Филиповска сее думи, а читателят жъне скръб.
В „30 щриха за любовта“ („Жанет 45“, 2014) темата е ясна още от самото заглавие. Тук любовта носи емоции и ръководи животи, оперира с чувства и понякога смесва две различни реалности. Няма да се спирам поотделно на всеки разказ заради бройката им, но ще спомена, че има и достатъчно ведри, за да разпръсват от време на време лъхащата от други тъга и безнадеждност. Сборникът е разделен на две части. Първата е „Графика“ и включва палитра от модерни истории от битието и житието на тъжни, груби, ядосани, вежливи, лъжливи и колоритни по характер герои, осмелили се да прекрачат през прага на усамотението си и да потърсят своята любов. „Есенна пролет“ е за случайната среща, продължила с кратък изблик на чувства и дълги години на очакване за нова. В „Нощно име“ героят преминава през различни състояния и катарзиси, отпивайки от отровата на известността. „Околосветско пътешествие“ е пълен с мечти, които се сбъдват по необичаен начин. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/0...)
January 11, 2017
„30 щриха за любовта“ във всички нейни измерения: http://azcheta.com/ganka-filipovska-3...
Новият сборник с разкази на Филиповска е разделена на две части, които пък разделиха мен самата като читател. „Графика“, първата от тях, обединява в себе си съвременните истории на Филиповска. Минорното им настроение моментално ме върне на страниците на „Сонет 130“. Отново се срещнах с разочарованите, неудовлетворени, дори трагични образи от предишния сборник. Този път обаче въздействието им върху мен не беше толкова силно, може би защото твърде много ми напомняха за нещо вече прочетено, за преекспониране на същия мотив.
Тогава обаче стигнах до „Сграфито“, втората половина на сборника, в която Ганка Филиповска експериментира с разкази, дълбоко залегнали в българската традиция. Историите тук носят в сърцето си предимно фолклорни мотиви, съсредоточени са в селото, изобилстват от диалект (в книгата е включен и кратък речник на диалектните и чуждите думи). Разделените от вярата, пострадалите от войните или тънещите в болезнена несподеленост души носят носталгията по едно минало, докосващо като народна песен. Изненадващо за самата мен, тези творби ми харесаха много повече от съвременните разкази. Допаднаха ми историческите мотиви, драматизмът, автентичното звучене… За разлика от „Графика“, прочетох „Сграфито“ на един дъх и след края ми се искаше да има още.
Новият сборник с разкази на Филиповска е разделена на две части, които пък разделиха мен самата като читател. „Графика“, първата от тях, обединява в себе си съвременните истории на Филиповска. Минорното им настроение моментално ме върне на страниците на „Сонет 130“. Отново се срещнах с разочарованите, неудовлетворени, дори трагични образи от предишния сборник. Този път обаче въздействието им върху мен не беше толкова силно, може би защото твърде много ми напомняха за нещо вече прочетено, за преекспониране на същия мотив.
Тогава обаче стигнах до „Сграфито“, втората половина на сборника, в която Ганка Филиповска експериментира с разкази, дълбоко залегнали в българската традиция. Историите тук носят в сърцето си предимно фолклорни мотиви, съсредоточени са в селото, изобилстват от диалект (в книгата е включен и кратък речник на диалектните и чуждите думи). Разделените от вярата, пострадалите от войните или тънещите в болезнена несподеленост души носят носталгията по едно минало, докосващо като народна песен. Изненадващо за самата мен, тези творби ми харесаха много повече от съвременните разкази. Допаднаха ми историческите мотиви, драматизмът, автентичното звучене… За разлика от „Графика“, прочетох „Сграфито“ на един дъх и след края ми се искаше да има още.
January 22, 2015
Наскоро излязлата книга на Ганка Филиповска „30 щриха за любовта“. След безспорния ѝ успех с предишните разкази, събрани в „Сонет 103“, и този път дръзката и талантлива варненка ни предлага голяма доза оголена човешка болка от/за любов.
Разделени на две части – Графика и Сграфито, нейните любовни щрихи ни рисуват картини на страшни, но красиви човешки съдби. Всъщност по-точно е да кажа – разтърсващи, покъртителни, спиращи дъха. Особено въздействащи са разказите от втората част, които са истории от минали времена, случили се по кърджалийско, турско, както и по време на тъжното и черно скиталчество и страдание на бежанците от Тракия.
Все истории, изпъстрени с много кръв и смърт, но и с онази голяма любов, с която ни обича Господ, но с която са се обичали людете от онези времена.
Това са като че ли оживелите истории, стоящи зад стотиците народни песни, останали в съкровищницата на величествения ни фолклор. Никой днес не се пита случило ли се е това, за което се пее в тежките странджански, тракийски и родопски песни, но всеки натръхва от красотата и силата им.
Разделени на две части – Графика и Сграфито, нейните любовни щрихи ни рисуват картини на страшни, но красиви човешки съдби. Всъщност по-точно е да кажа – разтърсващи, покъртителни, спиращи дъха. Особено въздействащи са разказите от втората част, които са истории от минали времена, случили се по кърджалийско, турско, както и по време на тъжното и черно скиталчество и страдание на бежанците от Тракия.
Все истории, изпъстрени с много кръв и смърт, но и с онази голяма любов, с която ни обича Господ, но с която са се обичали людете от онези времена.
Това са като че ли оживелите истории, стоящи зад стотиците народни песни, останали в съкровищницата на величествения ни фолклор. Никой днес не се пита случило ли се е това, за което се пее в тежките странджански, тракийски и родопски песни, но всеки натръхва от красотата и силата им.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews