Огнено цвете

Живите приказки #2

by Катрин Ди

Йордановден отминава, но злото още дебне. Светът на съществата мисли, че приказката е приключила със смъртта на Расате… Ала това е едва началото.

Жар-птица тества волята на Вида, но какво ще стане, когато я пречупи?

Една змеица се надига от пепелищата, за да отмъсти своя баща. Приятели ще бъдат разделени и предадени, а някои ще заплатят с живота си.

Боговете нареждат своите фигури на дъската, ала дори не подозират за заплахата в мрака.

„Огнено цвете“ е приказка, в която границата между добро и зло е размита, а тъмните тайни на миналото променят хода на историята. Книга втора от поредицата „Живите приказки“ и продължение на „Лунно цвете“.

590 pages, Paperback

Published May 1, 2025

About the author

Катрин Дишева пише активно проза от няколко години под името Катрин Ди в сайта The Story Teller. В момента е студент по Журналистика във ФЖМК към СУ Св. Климент Охридски.

Reviews

[Teodora · Rating 5 out of 5]

“Злодеите” превземат сцената във втора част на “Живите приказки” за да въздадат тяхната форма на справедливост. Отмъщение, опрощение, проклятия, разбити сърца и една потънала в забрава история за змейове и ханове ще изплува от дебрите на далечното минало. О, забравих и пророчеството.

“Огнено цвете” беше чудесно продължение на историята за змейове, самодиви, други магични същества и една вражда пътувала през времето прекалено дълго. Време е за промяна. Страшно ми харесаха образите на Пагане и Расате. Също дълбочината на интригата с Жар-птица и хановете. По отношение на магията няма какво да кажа освен, че ако е имало казан с вълшебни истории по всяка вероятност авторката е изпусната в него била. 😁 Мотивите от злодей да станеш герой са винаги интересни за проследяване, още по и обратното, но най-доброто попадение е всъщност да разбереш, че е въпрос на избор дали ще бъдеш героят или злодеят в своята приказка. Нещата не са статични никога. Днес си забъркал цяла каша неприятности и злини, а утре можеш да намериш изход с добри дела.

“Да си герой, не значи само да убиваш чудовища […]. Значи да търсиш доброто всеки ден, под всякаква форма и да го пазиш.”

[Ivo Icehard · Rating 5 out of 5]

A beautiful piece of YA urban fantasy literature.

Имах честта да бъда бета читател на книгата, но едва сега смогнах да седна и да прочета завършения ѝ вариант. И ето, че я изядох с кориците за има-няма 4 дни.

Много ще ми е трудно да пиша без спойлери тук, но ще опитам. "Огнено цвете" надгражда всичко от предшественика си "Лунно цвете" - история, магия, залози. Макар главната четворка герои да ни е вече позната от предната книга, тук нови застават в светлината на прожекторите и получават страхотни лични арки. "Лунно цвете" остави отворени врати и висящи въпросителни след себе си, но всички отговори се намират тук. И от някои от тях болеше.

Авторката неведнъж е описвала книгата като "ода за антигероите" по книжни представяния. Разкрива ни пропитото с кръв минало на змея Расате - от надменната му младост, през личните му трагедии, та чак до последните часове преди участта му да го догони - а на преден план е изкарана отмъстителната му дъщеря, кривнала от пътя на Тангра и готова да сключи сделка дори с висши сили, които ѝ желаят единствено злото. Нейните кроежи, падение, пречупване и издигане от пепелищата са изпълнени страхотно и са чудесен пример за основното послание на книгата (и поредицата като цяло) - всеки избира дали да бъде героят или злодеят в своята приказка и нещата никога не са толкова черно-бели, колкото изглеждат на пръв поглед. Дори боговете не са безгрешни. Дори и в главата на Жар-птица действията ѝ са справедливи.

Друго нещо, на което искам да обърна внимание, е самото божествено устройство на света в поредицата. Славянската митология не е систематизирана, всяко отделно племе е почитало различни богове и често с двама или повече от тези богове са били отъждествявани едни и същи митични същества. Катрин Ди е почерпила вдъхновение от множество източници и е успяла да изгради Пантеона логично, с йерархия и ясни връзки между божества и същества. В това умело са вплетени и елементи от прабългарските вярвания, а с Тангра е обвързан и целият змейски род. Симбиозата между змейове и хора е разгледана в детайл чрез миналото на Расате и дава една доста различна (и трагична) представа за нещата.

Макар "Живите приказки" да е дилогия, "Огнено цвете" далеч не е последната история в този свят. Краят ѝ нарежда фигурите на шахматната дъска за най-страшната партия, която тепърва предстои. Кати, моля, дай ни отговорите скоро. ❤️

[Banshee · Rating 2 out of 5]

2.5 ☆

“Огнено цвете” е със сигурност по-добре написана от предтечата си, но за жалост почти също толкова напрягаща за четене по ред причини. Няколко наблюдения, след като емоциите ми успяха да се поуталожат с приключването ѝ преди няколко месеца:

1. Освен тази, пряко свързана с главната сюжетна линия (покрай Вида и Дървото на живота), в книгата липсва каквато и да е… мистерия, така да се каже. Всеки проблем, изпречен пред героите, се разрешава ако не на следващите страница-две, то в следващата глава.
Мора привиква Александър, за да му даде мисия? Няма проблеми, не се чуди защо, читателю — моментално ще ти се даде обяснение точно каква е идеята на тази мисия, точно как ще изпързаляме Пагане, точно какво ще ѝ причиним, че да убием какъвто и да е съспенс, който би могъл да произлезе от това събитие.
Деница ще става вълча булка? Споко, ето тук на следващата страница е казано, че единият върколак ще ѝ помага да бяга; всичко ще е наред, не се притеснявай, нищо страшно няма да стане.
И така нататък. Наистина, в нито един момент наративът не оставя читателя объркан; не го кара да се притесни за героите; да се уплаши, че нещата наистина вървят на зле и спасение може и да не дойде (навреме). Нямам проблем да се случи веднъж-дваж, но да се третират по такъв начин почти всички (ако не и всички) препятствия за героите просто не е окей.

2. На места се срещат доста ярко натрапени поуки от типа на какво е да бъдеш “истински мъж” и тем подобни. Винаги ми става кофти, когато усетя, че съм поучавана по толкова директен начин, дори и да съм съгласна с въпросната поука.

3. Авторката сякаш няма вяра в когнитивните способности на читателя и затова всеки път, в който се случва главната героиня да действа по плана си и да оплита другите герои в мрежите си, се обяснява, че това било, видиш ли, част от цялата ѝ подмолна идея.
Наистина ли? Не думай! Аз пък бях почнала да мисля, че Пагане просто си няма друга работа и е решила да кеси с приятелите на Вида, просто защото са големи пичове, не за друго.

4. Като цяло героите продължават да са доста плоски, а единствената, която някак успява да се изплъзне на този феномен (за Пагане говоря) е доста дразнеща и вдетинена. Не успях и за момент да бъда съпричастна с терзанията ѝ или да се изкефя на хитрините ѝ, а съм човек, който принципно си пада по антагонисти и анти-герои.

5. Битките са много постни. Много. Липсва емоционалност, липсва описание, динамика… всичко се случва твърде бързо и някак прекалено лесно (за “нашите” хора). Съжалявам, но една схватка трябва да е описана като такава, не да се чувства като преразказана (и то в рамките на един до два, максимум три параграфа). Дори най-епичните моменти в историята са представени по този начин, а не бива.

И така, затварям си вече многознаещата, разпенена паст. Не знам дали авторката ги чете тези ревюта, но ако все пак го прави, се надявам да не се обиди или разстрои от написаното по-горе, а може би да го вземе предвид за следващите ѝ творби. Идеите ѝ са интересни и аз лично забелязвам значително и рязко подобрение в стила на писане; ако наблегне на развитието на пълнокръвни персонажи и описания, интроспекцията им; на изграждане на напрежение и съспенс, то всичко ще е супер.

[Tsvetelina · Rating 5 out of 5]

„Огнено цвете“ е повече от достойно продължение на „Лунно цвете“. Първата книга ме впечатли изключително много, а втората надмина очакванията ми. Прекрасно изградени образи, разкошно развити сюжетни линии, нови, непознати същества, нови, непознати богове, спиращи дъха приключения и неочаквани обрати – всичко това е част от „Огнено цвете“. Катрин Ди толкова умело разказва историята на Расате, включва исторически препратки и кара да опознаем героя по начин, по който дори да го заобичаме... разбрах какво означава „И какво, ако злодеят е бил прав?“ и всъщност се замислих колко първосигнална е била реакцията и емоцията ми по време на четенето на първата книга. Бях свидетел на невероятната метаморфоза, настъпила при змейската дъщеря (няма да кажа коя е, за да избегна спойлери), на невъзможната й, но безусловна любов (но нека никой не остава с впечатление, че има дълги романтични сцени!), на развитието на някои второстепенни (в първата книга) герои и още, и още... Авторката толкова премерено развива действието във всяка посока, че просто беше невъзможно книгата да ми стане скучна, въпреки обема си. Прочетох я за една седмица (само защото се налагаше да върша и други неща) и затвърдих мнението си, че това момиче е истински талант. „Огнено цвете“ е финал на „Живите приказки“, но нямам търпение да чета и други произведения на Катрин Ди. Горещо я препоръчвам и се надявам и други хора да оценят този талант!