What do you think?
Rate this book
Сексът и комунизмът
„Сексът и комунизмът“разказва за невъзможната любов между два елита – комунистическия и този от преди 9 септември 1944 г., както и за бруталното сексуално съзряване на една тийнейджърка по време на социализма.
„Това, което Лола иска, Лола получава“е името на песен от мюзикъла „Проклетите янки“. С българската Лола нещата не стоят така, защото под привидната привилегирована подреденост на живота й в София или Париж се крие невъзможността да получи това, което желае най-много – то изглежда като любов, а всъщност е свобода.
Родителите на Лола, блестящата двойка Маруся и Стефан, постепенно загубват любовта си под невидимия натиск на зоркия поглед на ДС. Един опасен мъж в сянка е обсебен от една жена и знае всичко за семейство Карамихови.
Сексуално насилие, цинизъм, болезнено приключване на приятелства заради нестандартни сексуални предпочитания, шпионаж в името на кариерата и семейството, скрита книга на Солженицин в шкафа с алкохол, секс като обезболяващо средство, страх, с който е просмукано обществото на всички нива – всичко това бавно и подмолно руши живота на желаната от всички мъже Лола.
Спасението е абсолютно забранено!
„Това, което Лола иска, Лола получава“е името на песен от мюзикъла „Проклетите янки“. С българската Лола нещата не стоят така, защото под привидната привилегирована подреденост на живота й в София или Париж се крие невъзможността да получи това, което желае най-много – то изглежда като любов, а всъщност е свобода.
Родителите на Лола, блестящата двойка Маруся и Стефан, постепенно загубват любовта си под невидимия натиск на зоркия поглед на ДС. Един опасен мъж в сянка е обсебен от една жена и знае всичко за семейство Карамихови.
Сексуално насилие, цинизъм, болезнено приключване на приятелства заради нестандартни сексуални предпочитания, шпионаж в името на кариерата и семейството, скрита книга на Солженицин в шкафа с алкохол, секс като обезболяващо средство, страх, с който е просмукано обществото на всички нива – всичко това бавно и подмолно руши живота на желаната от всички мъже Лола.
Спасението е абсолютно забранено!
296 pages, Paperback
First published November 6, 2014
5 people are currently reading
82 people want to read
About the author
Милена Фучеджиева
11 books23 followersМилена Фучеджиева е завършила кинорежисура във ВИТИЗ/НАТФИЗ. В България е режисьор на два късометражни документални филма - „Местни новини“ (1989) и „Без жал“ (1990). „Без жал“ участва във фестивала за документално кино във Клермон Феран, Франция. От 1990 г. живее в Америка, от 1993 е в Лос Анжелис. Има публикувани разкази и есета в „Капитал“, „Дневник“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Едно“, „P.S.“. През 2001 г. в България излиза книгата й с есета „Белият негър“, която спечелва наградата на „АКБ Форес“ на литературния конкурс „Южна Пролет“ (2001). Пиесата й „Дзен-порно“ (2002) е поставена в Сатиричния театър и има четене в театър „ЛаМама“ в Ню Йорк. Текстът за театър „Криза“ (2003) е поставен от авторката в „Електрик лодж“ във Венис, Лос Анжелис през 2004. В България се играе на сцената на Русенския драматичен театър. Постановките на „Дзен-порно“ и „Криза“ взимат наградите за най-добра женска роля на Друмевите театрални празници, Шумен 2002, и най-добър млад актьор на същия фестивал през 2004. „Криза“ е издадена в театралното списание „Хомо луденс“ (2004). Милена Фучеджиева работи като мениджър на магазин за бижута в Бевърли Хилс.
Биография в LiterNet
Биография в LiterNet
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 28 of 28 reviews
December 3, 2014
Оставам с впечатлението, че много хора смятат тази книга за нещо от рода на "Сексът и градът". Забравете за това, двете нямат нищо общо освен явното желание да провокират. "Сексът и комунизмът" не се занимава с пощипващи се другари и другарки на партийни заседания и студентски бригади. Секс има и още как, но в по-голямата си част той е брутален, отблъскващ и като цяло се ползва като инструмент за упражняване на контрол и насилие. Тази книга е за пробуждането и осъзнаването, че си лишен от свободата. За задушаващата безизходица, която идва след това. Тя ви „посреща“ с брутално изнасилване, описано в детайли по най-вулгарен и циничен начин още на страница 21. И ви изпраща с отворен финал, който е обещание за живот и бъдеще, на което едва ли ще повярвате.
Заглавието „Сексът и комунизмът“ за съжаление е подвеждащо като заглавие на статия в булеварден вестник. То е добро маркетингово решение, което хем се заиграва с асоциацията за нещо лежерно и лековато, хем привлича по най-първичен начин с любимите ни теми за маса и интернет – секс и комунизъм. Чудесно маркетингово решение (успешно също, защото днес видях, че книгата е сред ноемврийските бестселъри), но много лошо от литературна гледна точка. С това заглавие книгата на Фучеджиева тотално бърка аудиториите си и, честно казано, рискува шанса си да бъде взета на сериозно още преди да си я отворил. Ако заглавието не ви обърка с посланието си, ще го направи корицата. От идеята на оригиналната снимка на Фучеджиева, за съжаление са „изрязани” основните елементи, които я правят смислена. Останала е само красавица с униформа и игриви гривни, която ви обещава някакви забранени удоволствия между страниците. Забрани има, удоволствия – не съвсем.
А „Сексът и комунизмът“ в никакъв случай не е лековата история. Честно казано до края не бях сигурна харесва ли ми или не. На няколко пъти я оставях с отвращение. През по-голяма част от времето бях втрещена до степен да не знам дали си струва да отгърна следващата страница.
Причината беше основно в безпардонния, грубиянски и направо вулгарен на моменти език, на който е написана тази книга. В един момент обаче се помиряваш с него, защото наистина не си струва да се крие зад красиви алюзии обругаването, за което пише Фучеджиева.
Главната героиня Лола е тийнейджърка в социалистическа България. Само по себе си това може да бъде проблем по ред причини, които са толкова банални, че няма нужда да ги изброявам. А за да е нещастна и обречена Лола, има и утежняващи ситуацията обстоятелства. Като дете на привилегирована майка, тя получава редкия шанс да прекара няколко години в Париж. Да бъде свободна и то в съдбоносните години на набъбващия си пубертет. Завръщането й в България през 70-те е като осъждане на доживотен затвор, в който е принудена отново да си затваря очите и устата, да се преструва, че е забравила за съществуването на нещо по-добро отвъд Стената.
На всичкото отгоре Париж завинаги разделя родителите й. След него световете им не само не могат повече да бъдат в хармония. Те направо си обявяват война. Любимият баща на Лола е по чудо оцелял наследник на старата буржоазна класа, който също е опиянен от вкусената за малко свобода, и отказва да се примири с реда, наложен му у дома от „селяните, слезли от планината, за да царуват”. Майката на Лола пък е войнстваща пролетарска амазонка, която открива своя наркотик във властта. Първоначално тя не я иска, а я използва единствено като средство да защити семейството си и единствен начин да сбъдне скромните му мечти. Впоследствие обаче тези мечти се превръщат просто в украшение на витрината й, а властта става самоцел.
Тихата война и неусетната загуба на любовта между двама души, които просто не са замесени от едно и също тесто, звучи много истинска за мен. И честно казано заради тях продължих да чета след неприятния първи сблъсък с Лола.
А тя е много дразнеща и неприятна чак до третата част на романа, когато изведнъж започваш да я разбираш и да гледаш на нея като на отчаяно дете, каквото всъщност е. И след това приемаш останалото много по-спокойно и с повече разбиране.
Личният ми проблем със „Сексът и комунизмът” е, че аз нямам спомени от този период, защото съм родена на финала му. Аз нямам „мой си комунизъм”. Откривам го в разказите на другите. Всеки има „свой си комунизъм” и продължава ултимативно да настоява, че той е бил единственият възможен за преживяване. Сверявам този с някои други, по-лични и му вярвам. Но някак ми е трудно да му простя крайностите, в които от време на време изпада. Знам какви ли не разкази за онова време, но не обичам гневните и реваншистките. „Сексът и комунизмът” за съжаление на моменти е точно такъв.
Лично за мен тази книга е избрала много погрешен тон за историята си. Тя всъщност е много лична, семейна и откровена до болка. Това са големите й достойнства. Мисля си, че можеше да бъде и малко по-тиха и пак да е въздействаща. Вместо това тя е шумна, на моменти направо истерична и предпочита да бомбардира с присъди в кратки, нахъсани изречения.
Проблемът на порочната социална система е сведен до битови-домакински измерения. „Добрите” са единствено и само наследниците на буржоазните традиции. Като за техни основни достойнства се изтъкват най-вече редовното къпане, изисканите маниери и умението да се обличат добре. „Лошите” комунисти готвят със запръжка, оригват се и до един припознават хигиената като свой основен враг: „Те са прости хора без хигиенни навици, мисленето им е елементарно, еднопланово, свикнало на крайна бедност, светът ни за тях е омразен, защото никога не са могли да имат достъп до него, те са слугите ни, но много по-лошо, защото са дошли тук не за да работят, а за да вземат наготово, да заграбят труда на по-умните, по-интелигентните, по-образованите.” Имаше и една абсурдна сцена, в която малката Лола за първи път излиза с момче в Париж и то с наследник на Ротшийлд. Чувствата на момчето обаче се изпаряват в секундата, в която разбира, че макар да живеят в консулството, Лола и семейството й нямат слуги. Това е страхотен удар върху самочувствието на героинята ни и вината за тази неосъществена любов тя хвърля отново върху комунизма, който за пореден път се е провалил в задоволяването на нейна първостепенна необходимост.
От първите страници, в които героите се връщат от Париж в България, обаче вече наистина започнах да разбирам гнева и омерзението, на които се дължат грозният език и някои откровено грубиянски изблици в текста. Те имат своето оправдание и обяснение в самата история и аз ги приех и свикнах с тях. Но останаха до край преграда между мен и героите, към които би трябвало да изпитам някаква емпатия. Никой не обича да му крещят в лицето, макар и справедливо.
Не очаквайте от „Сексът и комунизмът” ясен и безпристрастен разказ за „ония времена”. Тази книга е емоционална и иска само едно – да си разчисти сметките и да разтовари един наистина непосилен личен житейски товар. Нищо няма да пропуснете, ако не я прочетете. Но няма и да си загубите времето, ако решите да й отделите от него.
Заглавието „Сексът и комунизмът“ за съжаление е подвеждащо като заглавие на статия в булеварден вестник. То е добро маркетингово решение, което хем се заиграва с асоциацията за нещо лежерно и лековато, хем привлича по най-първичен начин с любимите ни теми за маса и интернет – секс и комунизъм. Чудесно маркетингово решение (успешно също, защото днес видях, че книгата е сред ноемврийските бестселъри), но много лошо от литературна гледна точка. С това заглавие книгата на Фучеджиева тотално бърка аудиториите си и, честно казано, рискува шанса си да бъде взета на сериозно още преди да си я отворил. Ако заглавието не ви обърка с посланието си, ще го направи корицата. От идеята на оригиналната снимка на Фучеджиева, за съжаление са „изрязани” основните елементи, които я правят смислена. Останала е само красавица с униформа и игриви гривни, която ви обещава някакви забранени удоволствия между страниците. Забрани има, удоволствия – не съвсем.
А „Сексът и комунизмът“ в никакъв случай не е лековата история. Честно казано до края не бях сигурна харесва ли ми или не. На няколко пъти я оставях с отвращение. През по-голяма част от времето бях втрещена до степен да не знам дали си струва да отгърна следващата страница.
Причината беше основно в безпардонния, грубиянски и направо вулгарен на моменти език, на който е написана тази книга. В един момент обаче се помиряваш с него, защото наистина не си струва да се крие зад красиви алюзии обругаването, за което пише Фучеджиева.
Главната героиня Лола е тийнейджърка в социалистическа България. Само по себе си това може да бъде проблем по ред причини, които са толкова банални, че няма нужда да ги изброявам. А за да е нещастна и обречена Лола, има и утежняващи ситуацията обстоятелства. Като дете на привилегирована майка, тя получава редкия шанс да прекара няколко години в Париж. Да бъде свободна и то в съдбоносните години на набъбващия си пубертет. Завръщането й в България през 70-те е като осъждане на доживотен затвор, в който е принудена отново да си затваря очите и устата, да се преструва, че е забравила за съществуването на нещо по-добро отвъд Стената.
На всичкото отгоре Париж завинаги разделя родителите й. След него световете им не само не могат повече да бъдат в хармония. Те направо си обявяват война. Любимият баща на Лола е по чудо оцелял наследник на старата буржоазна класа, който също е опиянен от вкусената за малко свобода, и отказва да се примири с реда, наложен му у дома от „селяните, слезли от планината, за да царуват”. Майката на Лола пък е войнстваща пролетарска амазонка, която открива своя наркотик във властта. Първоначално тя не я иска, а я използва единствено като средство да защити семейството си и единствен начин да сбъдне скромните му мечти. Впоследствие обаче тези мечти се превръщат просто в украшение на витрината й, а властта става самоцел.
Тихата война и неусетната загуба на любовта между двама души, които просто не са замесени от едно и също тесто, звучи много истинска за мен. И честно казано заради тях продължих да чета след неприятния първи сблъсък с Лола.
А тя е много дразнеща и неприятна чак до третата част на романа, когато изведнъж започваш да я разбираш и да гледаш на нея като на отчаяно дете, каквото всъщност е. И след това приемаш останалото много по-спокойно и с повече разбиране.
Личният ми проблем със „Сексът и комунизмът” е, че аз нямам спомени от този период, защото съм родена на финала му. Аз нямам „мой си комунизъм”. Откривам го в разказите на другите. Всеки има „свой си комунизъм” и продължава ултимативно да настоява, че той е бил единственият възможен за преживяване. Сверявам този с някои други, по-лични и му вярвам. Но някак ми е трудно да му простя крайностите, в които от време на време изпада. Знам какви ли не разкази за онова време, но не обичам гневните и реваншистките. „Сексът и комунизмът” за съжаление на моменти е точно такъв.
Лично за мен тази книга е избрала много погрешен тон за историята си. Тя всъщност е много лична, семейна и откровена до болка. Това са големите й достойнства. Мисля си, че можеше да бъде и малко по-тиха и пак да е въздействаща. Вместо това тя е шумна, на моменти направо истерична и предпочита да бомбардира с присъди в кратки, нахъсани изречения.
Проблемът на порочната социална система е сведен до битови-домакински измерения. „Добрите” са единствено и само наследниците на буржоазните традиции. Като за техни основни достойнства се изтъкват най-вече редовното къпане, изисканите маниери и умението да се обличат добре. „Лошите” комунисти готвят със запръжка, оригват се и до един припознават хигиената като свой основен враг: „Те са прости хора без хигиенни навици, мисленето им е елементарно, еднопланово, свикнало на крайна бедност, светът ни за тях е омразен, защото никога не са могли да имат достъп до него, те са слугите ни, но много по-лошо, защото са дошли тук не за да работят, а за да вземат наготово, да заграбят труда на по-умните, по-интелигентните, по-образованите.” Имаше и една абсурдна сцена, в която малката Лола за първи път излиза с момче в Париж и то с наследник на Ротшийлд. Чувствата на момчето обаче се изпаряват в секундата, в която разбира, че макар да живеят в консулството, Лола и семейството й нямат слуги. Това е страхотен удар върху самочувствието на героинята ни и вината за тази неосъществена любов тя хвърля отново върху комунизма, който за пореден път се е провалил в задоволяването на нейна първостепенна необходимост.
От първите страници, в които героите се връщат от Париж в България, обаче вече наистина започнах да разбирам гнева и омерзението, на които се дължат грозният език и някои откровено грубиянски изблици в текста. Те имат своето оправдание и обяснение в самата история и аз ги приех и свикнах с тях. Но останаха до край преграда между мен и героите, към които би трябвало да изпитам някаква емпатия. Никой не обича да му крещят в лицето, макар и справедливо.
Не очаквайте от „Сексът и комунизмът” ясен и безпристрастен разказ за „ония времена”. Тази книга е емоционална и иска само едно – да си разчисти сметките и да разтовари един наистина непосилен личен житейски товар. Нищо няма да пропуснете, ако не я прочетете. Но няма и да си загубите времето, ако решите да й отделите от него.
August 14, 2020
Сексът, комунизмът, скалъпени сцени без история.
Дали се почувствах провокиран от тази книга, чиято основна идея явно е провокацията? Не. Съвсем не. А би ли могло? - можеше, ако историята беше приземена, поизпипана и окастрена от излишните "провокации". Вместо да се получава ефект, с твърде олекотения и вулгарен език се получава дефект - историята се олекотява до степен да я считаш като някакъв вариант на сценарии от порно вестник, а не като книга. Романът се занимава изцяло със създаването на тези провокативни сцени на секс (най-често придружен с насилие, или друг фетиш), а не с изграждането на история и това е основен проблем. Огромен проблем. Там някъде, скрита под крещящия нагон има историйка, която можеше да оживее при друг подход, но ... избор на твореца.
Колкото и да не съм живял съзнателния си живот през комунизма, все има достатъчно сведения на очевидци да се твърди спокойно, че описаното в книгата не стъпва на здрава почва. Объркани девойки и постоянно надървени младежи се плющят безразборно където се видят. Буржоата са изтънчени, бленувани и ограбени, а новият комунистически елит е ... разбира се - импотентен ... буквално :) Малко ми беше като събрани на една маса: развратник, насилник, импотент, пияница, агент. Понякога и петте могат да са един и същ човек. Вместо да се потреса от някоя сцена, леко ме избиваше на смях, защото и историите са като разказани между десетокласнички. Редуването на клише, провокация, клише, провокация ... не смятам за добра формула. Още в началото на някой купон, или нарочна вечеря, можеше да се предположи кой ще бъде изнасилен и кой няма да може да го вди��не. Заглавието ... като заглавие на форум чат, корицата - по ми допада.
Повечето пъти, когато нямам какво добро да кажа, не казвам нищо, ама все пак ще кажа и нещо положително. Причината да се запозная с четивото е аудио продукцията му, която е на добро ниво и самата авторка прави добър прочит - нахакано, както е и стилът на книгата. Прогнозирам, че ще има слушатели.
Заключение: Има имидж, няма съдържание. Някъде се изпразва и то по време на секса ... или по време на комунизма и не води до никъде. Освен 2-3 аборта между другото. Ако беше по-дълга, нямаше да я дослушам. За четене според мен не става. Освен от пубери по време на летен трудов лагер. Примерно, ако още имаше летни трудови лагери.
Дали се почувствах провокиран от тази книга, чиято основна идея явно е провокацията? Не. Съвсем не. А би ли могло? - можеше, ако историята беше приземена, поизпипана и окастрена от излишните "провокации". Вместо да се получава ефект, с твърде олекотения и вулгарен език се получава дефект - историята се олекотява до степен да я считаш като някакъв вариант на сценарии от порно вестник, а не като книга. Романът се занимава изцяло със създаването на тези провокативни сцени на секс (най-често придружен с насилие, или друг фетиш), а не с изграждането на история и това е основен проблем. Огромен проблем. Там някъде, скрита под крещящия нагон има историйка, която можеше да оживее при друг подход, но ... избор на твореца.
Колкото и да не съм живял съзнателния си живот през комунизма, все има достатъчно сведения на очевидци да се твърди спокойно, че описаното в книгата не стъпва на здрава почва. Объркани девойки и постоянно надървени младежи се плющят безразборно където се видят. Буржоата са изтънчени, бленувани и ограбени, а новият комунистически елит е ... разбира се - импотентен ... буквално :) Малко ми беше като събрани на една маса: развратник, насилник, импотент, пияница, агент. Понякога и петте могат да са един и същ човек. Вместо да се потреса от някоя сцена, леко ме избиваше на смях, защото и историите са като разказани между десетокласнички. Редуването на клише, провокация, клише, провокация ... не смятам за добра формула. Още в началото на някой купон, или нарочна вечеря, можеше да се предположи кой ще бъде изнасилен и кой няма да може да го вди��не. Заглавието ... като заглавие на форум чат, корицата - по ми допада.
Повечето пъти, когато нямам какво добро да кажа, не казвам нищо, ама все пак ще кажа и нещо положително. Причината да се запозная с четивото е аудио продукцията му, която е на добро ниво и самата авторка прави добър прочит - нахакано, както е и стилът на книгата. Прогнозирам, че ще има слушатели.
Заключение: Има имидж, няма съдържание. Някъде се изпразва и то по време на секса ... или по време на комунизма и не води до никъде. Освен 2-3 аборта между другото. Ако беше по-дълга, нямаше да я дослушам. За четене според мен не става. Освен от пубери по време на летен трудов лагер. Примерно, ако още имаше летни трудови лагери.
February 6, 2015
Противно на всички, аз ще кажа че в тази книга най-хубавото е заглавието и корицата. Провокатично заглавие, провокативна корица, скандално име на авторката - всички очакват, ако не добра, то поне скандална книга.
За жалост вътре е много зле. Книгата не е просто слаба, то това не е книга. Явно авторката цял живот е писала само сценарии, защото това всъщност е наброска за сценарий. Няма описан образът на нито един герой, но за сметка на това има подробно описание на мебели и обстановка.
За какво става дума в книгата - за това, че и богатите партийци също плачат.
Като се изключи ужасно скучното, близо 150 странично, въведение за историята на семейството и ходенето до Париж, в остатъка на книгата се разказва как младата дъщеря не може привикне обратно към живота в България.
И тъй като безкрайно заетите ѝ родители имат да гледат собствения си живот, тя е оставена на аристократичната си баба, която естествено я изтърва. И мацката се отдава на запиване по купони и на безразборен секс - невероятно скандално за времето, но от сегашна гледна точка - напълно нормално поведение.
В цялата книга няма нищо скандално - главната героиня Лола просто се лута насам натам търсейки любов, а намирайки секс. Няма едно сериозно напиване, няма гонене с милиционери, даже една тройка няма. Връхта на секса е "аналния секс" и най-вече удоволствието от него. (казано в един параграф).
През гнилия социализъм излезе филма "Всичко е любов" където тези неща бяха казани много по-директно и невероятно силно.
Тук няма нищо - всъщност е смешно да четеш как дъщерята на високопоставени партийци се изкарва репресирана и силно депресирана от строя, като през повечето време е по култови заведения, където не е за всеки, пазарува редовно в Кореком, мама и внася дрехи от Франция и Югославия, да не говорим за други неща, силно недостъпни за тези, които живяхме тогава.
Книгата има редактор, но Фучеджиева определено има нужда от съавтор, точно както и в сценария на най-скучния сериал, който съм гледал - 7 часа разлика.
За жалост вътре е много зле. Книгата не е просто слаба, то това не е книга. Явно авторката цял живот е писала само сценарии, защото това всъщност е наброска за сценарий. Няма описан образът на нито един герой, но за сметка на това има подробно описание на мебели и обстановка.
За какво става дума в книгата - за това, че и богатите партийци също плачат.
Като се изключи ужасно скучното, близо 150 странично, въведение за историята на семейството и ходенето до Париж, в остатъка на книгата се разказва как младата дъщеря не може привикне обратно към живота в България.
И тъй като безкрайно заетите ѝ родители имат да гледат собствения си живот, тя е оставена на аристократичната си баба, която естествено я изтърва. И мацката се отдава на запиване по купони и на безразборен секс - невероятно скандално за времето, но от сегашна гледна точка - напълно нормално поведение.
В цялата книга няма нищо скандално - главната героиня Лола просто се лута насам натам търсейки любов, а намирайки секс. Няма едно сериозно напиване, няма гонене с милиционери, даже една тройка няма. Връхта на секса е "аналния секс" и най-вече удоволствието от него. (казано в един параграф).
През гнилия социализъм излезе филма "Всичко е любов" където тези неща бяха казани много по-директно и невероятно силно.
Тук няма нищо - всъщност е смешно да четеш как дъщерята на високопоставени партийци се изкарва репресирана и силно депресирана от строя, като през повечето време е по култови заведения, където не е за всеки, пазарува редовно в Кореком, мама и внася дрехи от Франция и Югославия, да не говорим за други неща, силно недостъпни за тези, които живяхме тогава.
Книгата има редактор, но Фучеджиева определено има нужда от съавтор, точно както и в сценария на най-скучния сериал, който съм гледал - 7 часа разлика.
January 13, 2015
Тази книга можеше да е по-хубава, ако авторката се беше постарала малко повече да я напише.
В момента създава впечатление на нещо, скалъпено набързо. Жалко, защото историята, макар и леко банална - не е толкова лоша.
А заглавието ми се струва безумно тъпо.
В момента създава впечатление на нещо, скалъпено набързо. Жалко, защото историята, макар и леко банална - не е толкова лоша.
А заглавието ми се струва безумно тъпо.
July 16, 2018
след първите страници заминава директно в коша -това не е литература
January 2, 2017
Бързи описания, с нямащи търпение да ни се стоварят уж цинични действия. Тук няма литература. Страниците са пълни с "джинси Levi's", "Кореком", чейнджаджии, "соя" на този и онзи...всичко това обобщено с презрение, депресия и бунтарско самочувствие от носенето на блузи без сутиен из комунистическите улици. Тези неща може да ни ги разкаже всеки по-възрастен, но за щастие моето поколение и това след мен все по-рядко се вълнуваме от този бит. И никак не съм критична, когато слушам тези неща от баба, чета ги из блогове и форуми, но е страшно отегчаващо, когато за пореден път това същото се поднася и на хартия, при това със стойност 16 лева, без вътре да има цветове и поне мъничък опит за рисуване с черно-белите думи. Хубаво се споменава в книгата и Ъпдайк, който според мен не е особен майстор, но чарът му е в това, че се е съсредоточил да естетизира конкретни взаимоотношения между мъжете и жените, за разлика от Фучеджиева, която пише за какви ли не ежедневни неща, които се случват и днес. Какво следва от тези констатации обаче, къде е талантът? В тази книга няма нищо отвъд. И днес момичета и жени биват изнасилвани, а после се преструват, че нищо не се е случило. И днес тийнейджъри мразят "супер тъпото" училище, откриват секса, наркотиците, правят безразборен секс и аборти. И днес родители се карат в съседната стая и се развеждат. И днес някои миришат хубаво, а други на лук. И днес Париж е по-красив от София... Май имам материал за "секса и демокрацията", но кому е нужно да бъде затрупан от голи факти, когато взима в ръката си "художествена литература"
January 11, 2015
Сила, страх и шпиони в социалистическа България:
http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Няколко дни, след като прочетох „Сексът и комунизмът“ на Милена Фучеджиева, странното впечатление, което остави в мен този роман, продължава с пълни сили да ме държи в неведение. Действието се развива през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, което си е достатъчна причина да се захвана с четенето му, все пак по това време съм бил хлапе. Какво ли м...а му е ставало, докато съм се учел да обичам Народна Република България? Ами каквото и да е ставало, то е било далечно и маловажно за мен тогава, без досег с живота на другарите от висшите кръгове. И да ви кажа честно, едва ли този роман може да ме спечели с умението си да скандализира. Вече стана ясно, че съм бил далеч от сексуалните щения на каките и батковците от онова време, но това не ми пречи да направя едно сравнение. Не, няма голяма разлика в секса преди и след 1989-а година. Поне Милена Фучеджиева не е поставила видима граница. Какъв секс има в романа? Има секс чрез изнасилване, секс от безразборни и случайни връзки, секс с „привилегированите“ за издигане в обществото, секс от любов и нереализиран лесбийски секс. Няма разлика със ситуацията в момента, освен нетипичното в днешно време разделение на омразна буржоазия и селяни-комунисти, като последните бързо изземват привилегиите на първите и се настаняват в опразнените красиви сгради в центъра на София. О, май и сега е така, само че в ролята на комунистите са капиталистите. И кой опира пешкира? Народът. И сексът си е един и същ.
Народът не присъства и в „Сексът и комунизмът“. Изненадващо или не, но в романа е отделено място само на привилегированите Докови - тип „селска чест“ борци за комунистически идеал и Карамихови - омразни буржоазни елементи, осакатени без време чрез убийството на главата на семейството им. Синът на Анастасия и дъщерята на Ганка и Цеко Докови са сякаш родени да бъдат заедно. Маруся и Стефан поемат по пътя на любовта си, която преминава през омразата от страна на Докови към буржоазния възпитаник. От тази любов се ражда Лола (Лилия) - малкото невинно същество, принесено в жертва на социалистическа България. Но животът на Лола не е свързан със страданието и нищетата, а с търсенето на свобода. (Продължава в блога)
http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Няколко дни, след като прочетох „Сексът и комунизмът“ на Милена Фучеджиева, странното впечатление, което остави в мен този роман, продължава с пълни сили да ме държи в неведение. Действието се развива през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, което си е достатъчна причина да се захвана с четенето му, все пак по това време съм бил хлапе. Какво ли м...а му е ставало, докато съм се учел да обичам Народна Република България? Ами каквото и да е ставало, то е било далечно и маловажно за мен тогава, без досег с живота на другарите от висшите кръгове. И да ви кажа честно, едва ли този роман може да ме спечели с умението си да скандализира. Вече стана ясно, че съм бил далеч от сексуалните щения на каките и батковците от онова време, но това не ми пречи да направя едно сравнение. Не, няма голяма разлика в секса преди и след 1989-а година. Поне Милена Фучеджиева не е поставила видима граница. Какъв секс има в романа? Има секс чрез изнасилване, секс от безразборни и случайни връзки, секс с „привилегированите“ за издигане в обществото, секс от любов и нереализиран лесбийски секс. Няма разлика със ситуацията в момента, освен нетипичното в днешно време разделение на омразна буржоазия и селяни-комунисти, като последните бързо изземват привилегиите на първите и се настаняват в опразнените красиви сгради в центъра на София. О, май и сега е така, само че в ролята на комунистите са капиталистите. И кой опира пешкира? Народът. И сексът си е един и същ.
Народът не присъства и в „Сексът и комунизмът“. Изненадващо или не, но в романа е отделено място само на привилегированите Докови - тип „селска чест“ борци за комунистически идеал и Карамихови - омразни буржоазни елементи, осакатени без време чрез убийството на главата на семейството им. Синът на Анастасия и дъщерята на Ганка и Цеко Докови са сякаш родени да бъдат заедно. Маруся и Стефан поемат по пътя на любовта си, която преминава през омразата от страна на Докови към буржоазния възпитаник. От тази любов се ражда Лола (Лилия) - малкото невинно същество, принесено в жертва на социалистическа България. Но животът на Лола не е свързан със страданието и нищетата, а с търсенето на свобода. (Продължава в блога)
April 13, 2016
Вопиюща посредственост и празнодумие. Плоска, евтина, бездарна идея, съчетана с безгранична претенциозност от неможещата драскачка. Клиширан сюжет, слаба реализация, глупави диалози. Книга, в която подчертах десетки отвратителни вулгаризми от сорта на кой как се изпразнил, колко му била голяма главата на хуя, коя каква пу*ка имала. Грозен, беден, уличен език, представен уж като оригиналност. Разочарование, неопределимо с епитети.
never again
never again
January 10, 2016
Една от малкото книги, която оставих недочетена. С чиста съвест. Това не е моят секс. Не е и моят комунизъм. Дори комунизъм да е мръсна дума. Не харесвам не само текста, а и уж привлекателната корица и уж скандалното заглавие. 2015 година нито секс нито комунизъм са думи, които вече предизвикват скандал. Какъв скандал? Просто клише до клише. Пълна скука.
June 4, 2015
Интересно защо като излязат от фертилна възраст ня��ои авторки почват да пишат активно за секс... Книгата е слаба и не я дочетох.
February 27, 2022
Тази книга от дълго време е в листа ми за четене, но сега стигнах до нея чрез Сторител и личният прочит на самата авторка. Странно ми е, че тук има толкова много ниски оценки. Заради тях я започнах с ниски очаквания, но противно на всеобщото мнение на мен ми хареса. Може би е доста брутално откровена и това дразни, но истините в нея са това, което провокират и което мен ме накара да харесам книгата. Всъщност не съм сигурна доколко са истински истините, но съм доста склонна да ги приема за такива на база и на други книги писани след комунизма, но обрисуващи него и неговото общество.
Още в началото на книгата авторката ни хвърля в дълбокото - отличничка и скромно, наивно момиче е безскрупулно изнасилено от девет момчета нейни съученици и няма последствия за нито едно от тях, а срамът си е за жертвата. Странно ми беше защо е такова встъплението, но по-късно в историята на фона на други описания, отново се връщаме на тази сцена, за да видим лицемерието на власт имащите и как много по-незначителни и невинни постъпки хвърлят много по-голямо петно върху соц човека.
А иначе самата книга показва отминаването на една епоха - буржоазната в лицето на семейство Карамихови и настъпването на друга - комунистическата в лицето на Докови. Как едните са фини хора, интересуващи се от изкуство, култура и световна история, а другите са простаци, къпещи се веднъж в седмицата и поздравявайки се за това с "честита баня", поступващи жените си и сядащи вечер на салатка и ракийка да обсъждат колко са велики и до къде са стигнали делата на партията.
Странно как техните пораснали деца се откриват и влюбват и въпреки заплахите на Цеко Доков, неговата дъщеря се жени за врага на народа Стефан. Историята продължава и с живота на тяхната дъщеря Лола, възпитавана в старите ценности на една отминала епоха от баба си (по бащина линия) и читателят може дълго за разсъждава дали точно това възпитание не е изиграло лоша шега на момичето, защото нейната реалност е коренно противоположна и тя губи фокус и желание за живот в комунистическата действителност.
За някои Лола може да изглежда крайно разглезена или напълно задоволена от привилегиите, които получава чрез семейството на майка си, а след това и длъжността на майка ѝ в министерството и затова да се държи толкова фриволно, незаинтересовано и безразлично, но тя по-скоро иска живота, за който ѝ е разказвала другата ѝ баба и баща ѝ и иска свободата на западния живот. Нейният бунт с това, че се ч@ка нагоре и надолу и да попада в незрели връзки, обрисувани по ужасен начин с груб и вулгарен език от авторката за мен е точно желание да избяга и да се спаси от гадния си живот в България.
Да, книгата е вулгарна, с жестоки истини и брутални откровения и точно затова ми хареса. Не е излишно напудрена или написана така, че да се хареса на масовия вкус. През цялото време може би съжалявах Лола, но и се надявах да успее да се измъкне или ако не успее някак да намери вдъхновение и да съхрани живота си, стисках ѝ палци. Любопитна съм да разбера какво ще ѝ донесе следващата част от двулогията.
Още в началото на книгата авторката ни хвърля в дълбокото - отличничка и скромно, наивно момиче е безскрупулно изнасилено от девет момчета нейни съученици и няма последствия за нито едно от тях, а срамът си е за жертвата. Странно ми беше защо е такова встъплението, но по-късно в историята на фона на други описания, отново се връщаме на тази сцена, за да видим лицемерието на власт имащите и как много по-незначителни и невинни постъпки хвърлят много по-голямо петно върху соц човека.
А иначе самата книга показва отминаването на една епоха - буржоазната в лицето на семейство Карамихови и настъпването на друга - комунистическата в лицето на Докови. Как едните са фини хора, интересуващи се от изкуство, култура и световна история, а другите са простаци, къпещи се веднъж в седмицата и поздравявайки се за това с "честита баня", поступващи жените си и сядащи вечер на салатка и ракийка да обсъждат колко са велики и до къде са стигнали делата на партията.
Странно как техните пораснали деца се откриват и влюбват и въпреки заплахите на Цеко Доков, неговата дъщеря се жени за врага на народа Стефан. Историята продължава и с живота на тяхната дъщеря Лола, възпитавана в старите ценности на една отминала епоха от баба си (по бащина линия) и читателят може дълго за разсъждава дали точно това възпитание не е изиграло лоша шега на момичето, защото нейната реалност е коренно противоположна и тя губи фокус и желание за живот в комунистическата действителност.
За някои Лола може да изглежда крайно разглезена или напълно задоволена от привилегиите, които получава чрез семейството на майка си, а след това и длъжността на майка ѝ в министерството и затова да се държи толкова фриволно, незаинтересовано и безразлично, но тя по-скоро иска живота, за който ѝ е разказвала другата ѝ баба и баща ѝ и иска свободата на западния живот. Нейният бунт с това, че се ч@ка нагоре и надолу и да попада в незрели връзки, обрисувани по ужасен начин с груб и вулгарен език от авторката за мен е точно желание да избяга и да се спаси от гадния си живот в България.
Да, книгата е вулгарна, с жестоки истини и брутални откровения и точно затова ми хареса. Не е излишно напудрена или написана така, че да се хареса на масовия вкус. През цялото време може би съжалявах Лола, но и се надявах да успее да се измъкне или ако не успее някак да намери вдъхновение и да съхрани живота си, стисках ѝ палци. Любопитна съм да разбера какво ще ѝ донесе следващата част от двулогията.
April 2, 2015
"Как вам не стыдно такое показывать?" "А как вам не стыдно так жыть?" ("Как не Ви е срам да показвате такива неща?- А Вас как не Ви е срам да живеете така?") З
May 23, 2016
Няма нищо вътре. Само пълнеж. Даже хронологично и се оплита сюжета, да не говорим , че и годините на героите не може да сметне адекватно.
March 16, 2023
Все повече ми се набива в очи, че голяма, ама много голяма част от противниците на комунистическите режими са им противници не защото са са били комунистически, не защото са били режими, а защото комунистите са прости.
Да, много от тия "антикомунисти" не са антикомунисти изобщо: много от тях даже са си комунисти и сами си го казват. Те нямат против комунистическата идеология, те дори и до сега изповядват някакъв вид по-леко или по-крайно левичарство.
Част от същите дори не се противопоставят идейно на методите, с които комунизмът бе налаган и поддържан - избивания, терор, лагери и т.н. За тях тия неща са приемливи в услуга на светлото бъдеще.
Бъдеще, което съществува само във фантазиите им и в което комунистическите страни са богати и щастиливи, а те самите са на ръководни позиции в тях.
Тоя вид мислене, не преувеличавам, се среща доста често в днешната интелектуална лява класа, която се смята за много възвишена както морално, така и интелектуално и културно - до степен да се идентифицира със старата аристокрация, която простите, селяни и работници комунисти, вместо да възкачат на полагащото й се ръководно място, след като се разправили с мерзките новобогаташи, еснафи, и прочее мръсна капиталистическа буржоазия, също взели че ограбили и избили. Простаци!
Да, днешната интелектуална лява класа има много общо като манталитет със старата поземлена аристокрация, за която всеки труд е под нивото й, смята се за много възвишена и културна. И най-големият й враг са недостойните и недораслите за изтънчен културен и интелектуален живот, гадните селяни с мръсно под ноктите: т.е. всякакви хора, на които им се налага да си вадят хляба с истински труд.
На подобни мисли едва ли е имала намерението да ме наведе Милена Фучеджиева, в книгата си изобилстваща на секс и комунизъм (твърде хитроумно представени в заглавието, няма как да не призная), но какво да се прави: другият вариант беше да пиша за жените, които познавам, прототип на които е главната героиня в саморазрушителния си стремеж "да се забавлява", но тогава съвсем щяхме да се отплеснем.
Да, много от тия "антикомунисти" не са антикомунисти изобщо: много от тях даже са си комунисти и сами си го казват. Те нямат против комунистическата идеология, те дори и до сега изповядват някакъв вид по-леко или по-крайно левичарство.
Част от същите дори не се противопоставят идейно на методите, с които комунизмът бе налаган и поддържан - избивания, терор, лагери и т.н. За тях тия неща са приемливи в услуга на светлото бъдеще.
Бъдеще, което съществува само във фантазиите им и в което комунистическите страни са богати и щастиливи, а те самите са на ръководни позиции в тях.
Тоя вид мислене, не преувеличавам, се среща доста често в днешната интелектуална лява класа, която се смята за много възвишена както морално, така и интелектуално и културно - до степен да се идентифицира със старата аристокрация, която простите, селяни и работници комунисти, вместо да възкачат на полагащото й се ръководно място, след като се разправили с мерзките новобогаташи, еснафи, и прочее мръсна капиталистическа буржоазия, също взели че ограбили и избили. Простаци!
Да, днешната интелектуална лява класа има много общо като манталитет със старата поземлена аристокрация, за която всеки труд е под нивото й, смята се за много възвишена и културна. И най-големият й враг са недостойните и недораслите за изтънчен културен и интелектуален живот, гадните селяни с мръсно под ноктите: т.е. всякакви хора, на които им се налага да си вадят хляба с истински труд.
На подобни мисли едва ли е имала намерението да ме наведе Милена Фучеджиева, в книгата си изобилстваща на секс и комунизъм (твърде хитроумно представени в заглавието, няма как да не призная), но какво да се прави: другият вариант беше да пиша за жените, които познавам, прототип на които е главната героиня в саморазрушителния си стремеж "да се забавлява", но тогава съвсем щяхме да се отплеснем.
April 11, 2017
3 звездички са малко много, но предвид факта, че смятам да прочета и втората част, реших да не бъда прекалено критична. Като цяло заглавието е много подвеждащо, защото сексът, който се случва в книгата за мен няма нищо общо с комунизма. Историята спокойно можеше да се случва по друго време и на друго място. Разпадането на едно семейство и емоционалните последствия за неговите членове са нещо доста често срещано и в наши дни. Бунтарството на Лола и протекцията на майка й - също. Всъщност, аз като дете, което е живяло само първите си няколко години по време на комунизма, не разбрах за него нещо повече от това, което вече знаех. Авторката използва съвсем универсални истини като недостижимостта за обикновените на дънките Ливайс, грамофонните плочи със западна музика и пътуванията извън граница. Вулгарният език няма да го коментирам, защото за мен той е просто опит за привличане на внимание. Спокойно може да се пропусне.
January 6, 2015
Мислех,че ще чета книга за секса през комунизма. Всъщност прочетох хубава история, която в никакъв случай не изчерпва темата за секса и интимните отношения по онова време. В книгата прочетох за секса на високите етажи. Иначе ме провокира много откровено да поговоря с едната ми баба и дядо за отношенията по него време. Всъщност "напредничавите" девойки са попадали като секретарки и помощнички на висшестоящи и за "изчуквали" успеха си, в което не намирам нищо лошо, но и не изпитвам някакво съчувствие към "изживяванията" им. Иначе като свърших с четенето на книгата, си помислих, че комунизмът се е крепил на "путката" (извинявам се) на жената, в която окапалия, но важен партиен член не може да влезе....всъщност поредното време, в което мъжете са се правили на революционери и дисиденти,а жените са "го отнасяли" заради тези мъжки комплекси. Книгата е супер история, нека всеки я чете като сага, роман...каквото иска, но не и като фактологична история - поне така мисля. Честно...много се надявах Лола да прояви някакъв разум, но явно Милена Фучеджиева е решила да продължи с нещастието на жените в книгата, с единствената разлика, че Лола е един разпаднал се образ, "проснат", изчакващ нападение, изнасилване, забременяване, да се отнасят с нея като с парцал. Всъщност може би и затова историята е така увлекателна. С нетърпение чакам филма.
March 18, 2017
Книгата много ми хареса, главно защото съм по-млад човек, който не е преживял времето на комунизма, за което Милена Фучеджиева разказва. Научих нови неща и ми беше интересно. Според мен всеки човек, който или не е преживял или е бил прекалено малък, за да си спомня тези времена, е нужно да я прочете.
Заглавието е провокативно, но не очаквайте там да намерите нещо за секс. Ще намерите по-хубави неща :)
Заглавието е провокативно, но не очаквайте там да намерите нещо за секс. Ще намерите по-хубави неща :)
July 14, 2015
Не много лоша соц-история, само дето малко преди края става фифти шейдс, даже нюансирането е доста бедно.
Нищо особено; тук-таме се губят малко брънките в историята, а някъде пък обясненията са излишни.
Две (и половина) вместо три зведички, защото стилът не ми допадна особено - лек, но не много увлекателен.
Нищо особено; тук-таме се губят малко брънките в историята, а някъде пък обясненията са излишни.
Две (и половина) вместо три зведички, защото стилът не ми допадна особено - лек, но не много увлекателен.
May 31, 2015
Тъжна история, която се чете на един дъх. Бездънните улици на онези времена...
March 7, 2022
Доста разочароващо - плоска история, неправдоподобни герои, черно-бели образи, твърде много клишета, че и свършване по средата на нищото, че да чакаме втора част... Заглавието ми се струва супер тъпо и не на място, евтин трик да привлече малко интерес. Доста странно, че тази книга ми я препоръчаха, след като аз препоръчах Задочни репортажи за България. Не, не и не! Прочетете Репортажите, ако ви вълнува темата за комунизма в България.
April 23, 2018
Мяркайки заглавието, в главата ми нахлуха толкова много недооформени мисли именно за секс плюс комунизъм, че се наложи моментално да купя книгата! Надявах се на интересен мисловен обмен с авторката. По темата има истински много да се каже! Уви, останах разочарован.
Героите са картонени и непроменящи се. Дори главната героиня не се променя чак толкова много, макар че сме с нея от преди рождението ѝ (о, да!) до началото на зрелия ѝ живот. Не се променя и неодушевеният герой „български комунизъм“, който си остава еднакъв от установяването си до всъщност доста различния текезесарско-тарикатски късен бай Тошов период.
И „идеологическата позиция“ на авторката е непреклонно непроменлива – комунистите са миризливи грубияни, узурпирали властта (и спалнята) и необуздано упражняващи селяндурщина и вентилиращи примитивни виждания за мястото и ролята на жените. (Което, поне за мен, е 100 % точно, но авторката пропуска повече шансове да убеди необвързания читател, отколкото националния ни отбор в мач срещу Малта.)
Изобщо, търсите ли нюансирано и проникновено разглеждане на тънката тема, загатната в заглавието, ще останете разочаровани.
Ужасно разочарова и авторската (и особено редакторска!) небрежност -- вадят очи ред несъответствия между дати, дребни, недотам дребни и понякога направо едри подробности, някои през едва пет-шест страници.
Читатели с по-слаби стомаси следва да знаят, че книгата съдържа описания на полови актове, които смятам за напълно оправдани. Отказвам да бъда сноб. (С това не коментирам качеството на описанията, което впрочем не е лошо, но остава някак посредствено.)
Жалко, защото на места авторката споделя истински валидни и интересни мисли, както и подходи. Впечатлява описанието на бебешките възприятия в утробата -- което пък е само един от няколко примера за (уви, неразгърната) вещина.
Всичко на всичко, един пропуснат шанс. И дори ако простим на авторката, че оставя 90 % от твърде дебелата тема „секс и български комунизъм“ недокоснати, книгата пак си остава една недоизпипана чернова!
Героите са картонени и непроменящи се. Дори главната героиня не се променя чак толкова много, макар че сме с нея от преди рождението ѝ (о, да!) до началото на зрелия ѝ живот. Не се променя и неодушевеният герой „български комунизъм“, който си остава еднакъв от установяването си до всъщност доста различния текезесарско-тарикатски късен бай Тошов период.
И „идеологическата позиция“ на авторката е непреклонно непроменлива – комунистите са миризливи грубияни, узурпирали властта (и спалнята) и необуздано упражняващи селяндурщина и вентилиращи примитивни виждания за мястото и ролята на жените. (Което, поне за мен, е 100 % точно, но авторката пропуска повече шансове да убеди необвързания читател, отколкото националния ни отбор в мач срещу Малта.)
Изобщо, търсите ли нюансирано и проникновено разглеждане на тънката тема, загатната в заглавието, ще останете разочаровани.
Ужасно разочарова и авторската (и особено редакторска!) небрежност -- вадят очи ред несъответствия между дати, дребни, недотам дребни и понякога направо едри подробности, някои през едва пет-шест страници.
Читатели с по-слаби стомаси следва да знаят, че книгата съдържа описания на полови актове, които смятам за напълно оправдани. Отказвам да бъда сноб. (С това не коментирам качеството на описанията, което впрочем не е лошо, но остава някак посредствено.)
Жалко, защото на места авторката споделя истински валидни и интересни мисли, както и подходи. Впечатлява описанието на бебешките възприятия в утробата -- което пък е само един от няколко примера за (уви, неразгърната) вещина.
Всичко на всичко, един пропуснат шанс. И дори ако простим на авторката, че оставя 90 % от твърде дебелата тема „секс и български комунизъм“ недокоснати, книгата пак си остава една недоизпипана чернова!
March 8, 2022
Гадна история от гадно време, но разказана хубаво.
Trigger warning: сцени на изнасилване.
Trigger warning: сцени на изнасилване.
December 19, 2014
„Сексът и комунизмът“ (изд. „Enthusiast“) е роман, за който тепърва ще се говори. Мога да ви изброя поне няколко причини за това, но ще се спра само на една. Той разказва истината за едно отминало време, за което половината българи все още шептят, а другата половина обсъждат на висок глас и бленуват то да се върне.
„Сексът и комунизмът“ е шокиращ, болезнено откровен роман за разпада на едно семейство и за правото на избор. Авторът Милена Фучеджиева ни разказва за живота на семейство Карамихови - майката Анастасия, синът й Стефан, съпругата му Маруся и дъщеря им Лола. Една трагедия, позната на много български семейства, стои в основата на сюжета. „Дни след 9 септември 1944 г. със Стоян Карамихов, съпругът на Анастасия, беше приключено по бързата процедура- арест, неизвестност, известие, че бил убит.“ Животът на 12-годишния Стефан и майка му се променя из основи. Семейството на Маруся, от друга страна, няма такива проблеми, защото баща й е ятак от отряда на Тодор Живков. Или казано накратко, семейството на Маруся е привилигеровано, докато това на Стефан – низвергнато. За любовта обаче няма мои, твои, няма обществени врагове, няма класово разделение, няма комунизъм. Години по-късно Маруся и Стефан се влюбват. Любовта им е силна, непреклонна, смела, извън правилата, напук на бащата на Маруся, който не одобрява тази любов. Любовта им ражда Лола.
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/sexut-i-komunizma-...
„Сексът и комунизмът“ е шокиращ, болезнено откровен роман за разпада на едно семейство и за правото на избор. Авторът Милена Фучеджиева ни разказва за живота на семейство Карамихови - майката Анастасия, синът й Стефан, съпругата му Маруся и дъщеря им Лола. Една трагедия, позната на много български семейства, стои в основата на сюжета. „Дни след 9 септември 1944 г. със Стоян Карамихов, съпругът на Анастасия, беше приключено по бързата процедура- арест, неизвестност, известие, че бил убит.“ Животът на 12-годишния Стефан и майка му се променя из основи. Семейството на Маруся, от друга страна, няма такива проблеми, защото баща й е ятак от отряда на Тодор Живков. Или казано накратко, семейството на Маруся е привилигеровано, докато това на Стефан – низвергнато. За любовта обаче няма мои, твои, няма обществени врагове, няма класово разделение, няма комунизъм. Години по-късно Маруся и Стефан се влюбват. Любовта им е силна, непреклонна, смела, извън правилата, напук на бащата на Маруся, който не одобрява тази любов. Любовта им ражда Лола.
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/sexut-i-komunizma-...
December 14, 2016
Тази книга ми беше интересна и я прочетох бързо, но ми е много трудно да дам еднозначна оценка дали ми харесва, или не. Основната история за противопоставянето на "буржоазния" и комунистическия свят, изградена чрез Карамихови, Докови и останалите главни герои е относително правдоподобна, убедителна и интересна.
За мен голям плюс беше пресъздаването на самият живот през късните години на "комунизма". Като някой, роден в края на 70-те, моите спомени от този период са много откъслечни, но все пак, четейки книгата някак се върнах в детството.
Големият минус, от друга страна, беше усещането, че книгата е скалъпена доста прибързано. Героите и въобще описанията са доста "черно-бели", добрите ("буржоазията" са изискани, владеят положението, дори в най-тежките моменти и т.н.), а комунистите се къпят веднъж седмично и никога не могат да достигнат същата "софистицираност". При Маруся Докова, трансформацията също е малко прекомерна - като дете и млада жена има само положителни черти, а после - само отрицателни. Самият език на книгата също ми идва прекалено вулгарен на момент, а повечето секс сцени ми бяха клиширани като в неособено качествен порно филм, където няма нужда от сюжет и детайли.
За мен голям плюс беше пресъздаването на самият живот през късните години на "комунизма". Като някой, роден в края на 70-те, моите спомени от този период са много откъслечни, но все пак, четейки книгата някак се върнах в детството.
Големият минус, от друга страна, беше усещането, че книгата е скалъпена доста прибързано. Героите и въобще описанията са доста "черно-бели", добрите ("буржоазията" са изискани, владеят положението, дори в най-тежките моменти и т.н.), а комунистите се къпят веднъж седмично и никога не могат да достигнат същата "софистицираност". При Маруся Докова, трансформацията също е малко прекомерна - като дете и млада жена има само положителни черти, а после - само отрицателни. Самият език на книгата също ми идва прекалено вулгарен на момент, а повечето секс сцени ми бяха клиширани като в неособено качествен порно филм, където няма нужда от сюжет и детайли.
July 7, 2016
Много ми хареса книгата! Не можах да я намеря, защото се беше изчерпала по книжарниците в София, а също и онлайн. Явно интересът е голям.
Така, че прочетох първо втората част, а наскоро приятелка ми даде и Първата.
Може би, защото съм от поколението, за което се разказва в книгата, бях поразена, че не само аз съм усещала нещата така. Фучеджиева използва безкомпромисен език, с който разказва за тези времена, за отношението към жените тогава и за начина, по който се отнасяха "другарите" с тях...
Хареса ми и защото говори свободно за неща, които още не са разказани, за да бъдат разбрани. Тази писателка може да ни отрезви от все по-настъпващата носталгия по времето на "комунизЪма" и неговите привилегии за малцина и забрани за мнозина. Изкривените представи за "хубавините", сред които пораствахме тогава, макар и в центъра на София, буквално са разбити от разкритията, които прави тази жена.
Повече хора трябва да прочетат всичко това, а мисля че стилът ще помогне и много от младото сега поколение да стигне до истините за тогавашните времена и тогавашните нрави...
Хареса ми! Иска ми се да има и продължение...
Така, че прочетох първо втората част, а наскоро приятелка ми даде и Първата.
Може би, защото съм от поколението, за което се разказва в книгата, бях поразена, че не само аз съм усещала нещата така. Фучеджиева използва безкомпромисен език, с който разказва за тези времена, за отношението към жените тогава и за начина, по който се отнасяха "другарите" с тях...
Хареса ми и защото говори свободно за неща, които още не са разказани, за да бъдат разбрани. Тази писателка може да ни отрезви от все по-настъпващата носталгия по времето на "комунизЪма" и неговите привилегии за малцина и забрани за мнозина. Изкривените представи за "хубавините", сред които пораствахме тогава, макар и в центъра на София, буквално са разбити от разкритията, които прави тази жена.
Повече хора трябва да прочетат всичко това, а мисля че стилът ще помогне и много от младото сега поколение да стигне до истините за тогавашните времена и тогавашните нрави...
Хареса ми! Иска ми се да има и продължение...
November 2, 2015
Добър reminder от какво сме се спасили и какво детство и тийнейджърство сме избегнали (за огромно наше щастие!), но пък написана доста зле и на моменти с единствената цел да скандализира.
Read
December 7, 2016Как може човек, възползвал се от до дъно от благинките на социализма, да го критикува?
Displaying 1 - 28 of 28 reviews