What do you think?
Rate this book
Прокуденият от небесата
- GenresPoetry
168 pages
First published November 8, 2014
6 people want to read
About the author
Li Bai
164 books118 followersLi Bai (Chinese: 李白, 701–762), also known as Li Bo or Li Taibai, was one of the most celebrated poets of the Tang dynasty and remains one of the greatest poets in Chinese history. Renowned for his romanticism, vivid imagery, and effortless flow, his poetry has captivated readers for over a millennium. Alongside Du Fu, he is considered a towering figure of classical Chinese poetry. His works reflect a deep appreciation for nature, the joys and sorrows of life, and a fascination with Daoist philosophy, all infused with an unmistakable sense of personal freedom and spontaneity.
Born in 701 CE, likely in Suyab (modern-day Kyrgyzstan) or what is now Gansu province, China, Li Bai spent his early years in Sichuan, where his family relocated during his childhood. Growing up in an era of expansion and cultural flourishing, he received a broad education that included classical literature, Daoist philosophy, and swordsmanship. Unlike many of his contemporaries, he never sat for the imperial examinations, choosing instead a life of travel and poetic expression. From a young age, he embraced a wandering lifestyle, traveling extensively across China and seeking the company of scholars, recluses, and Daoist mystics. His poetry from this period often reflects themes of solitude, the beauty of the natural world, and a longing for spiritual transcendence.
As his reputation as a poet grew, he attracted the admiration of influential figures and was eventually invited to the imperial court of Emperor Xuanzong around 742 CE. There, he enjoyed a brief period of favor, composing poetry for the emperor and mingling with the elite. However, his free-spirited nature and disdain for courtly formalities led to conflicts with powerful officials, and he was soon dismissed from the court, resuming his wandering existence.
Li Bai’s poetry is characterized by its lyrical beauty, spontaneity, and emotional depth. He drew inspiration from nature, Daoist philosophy, and personal experiences, often reflecting on themes of longing, exile, and the fleeting nature of life. Wine and revelry frequently appear in his verses as symbols of transcendence. His mastery of poetic form, including fu (rhapsodic prose-poetry) and yuefu (folk-style poetry), set him apart as a poetic genius. Some of his most famous works include Drinking Alone Under the Moon, a meditation on solitude and the companionship of nature; Hard is the Road to Shu, a dramatic depiction of the perilous journey to Sichuan; and Quiet Night Thoughts, a simple yet profoundly evocative poem about homesickness.
During the An Lushan Rebellion, which erupted in 755 and plunged the Tang Dynasty into turmoil, Li Bai became entangled in the political conflict by aligning himself with Prince Yong, a rival claimant to the throne. When the prince’s rebellion failed, Li Bai was arrested and sentenced to exile in what is now Guizhou. He was later pardoned and continued his travels, but his final years were marked by declining health. He died in 762 CE, reportedly from illness, though legend has it that he drowned while trying to embrace the reflection of the moon in a river—a fitting myth for a poet so enraptured by the beauty of the world.
Li Bai’s poetry has endured for over a thousand years, influencing countless poets and remaining a cornerstone of Chinese literature. His works continue to be widely read and studied, celebrated for their unrestrained imagination, emotional resonance, and philosophical insight. His legacy as a poet of boundless spirit and artistic brilliance ensures that his verses still inspire generations of readers and writers across the world.
Born in 701 CE, likely in Suyab (modern-day Kyrgyzstan) or what is now Gansu province, China, Li Bai spent his early years in Sichuan, where his family relocated during his childhood. Growing up in an era of expansion and cultural flourishing, he received a broad education that included classical literature, Daoist philosophy, and swordsmanship. Unlike many of his contemporaries, he never sat for the imperial examinations, choosing instead a life of travel and poetic expression. From a young age, he embraced a wandering lifestyle, traveling extensively across China and seeking the company of scholars, recluses, and Daoist mystics. His poetry from this period often reflects themes of solitude, the beauty of the natural world, and a longing for spiritual transcendence.
As his reputation as a poet grew, he attracted the admiration of influential figures and was eventually invited to the imperial court of Emperor Xuanzong around 742 CE. There, he enjoyed a brief period of favor, composing poetry for the emperor and mingling with the elite. However, his free-spirited nature and disdain for courtly formalities led to conflicts with powerful officials, and he was soon dismissed from the court, resuming his wandering existence.
Li Bai’s poetry is characterized by its lyrical beauty, spontaneity, and emotional depth. He drew inspiration from nature, Daoist philosophy, and personal experiences, often reflecting on themes of longing, exile, and the fleeting nature of life. Wine and revelry frequently appear in his verses as symbols of transcendence. His mastery of poetic form, including fu (rhapsodic prose-poetry) and yuefu (folk-style poetry), set him apart as a poetic genius. Some of his most famous works include Drinking Alone Under the Moon, a meditation on solitude and the companionship of nature; Hard is the Road to Shu, a dramatic depiction of the perilous journey to Sichuan; and Quiet Night Thoughts, a simple yet profoundly evocative poem about homesickness.
During the An Lushan Rebellion, which erupted in 755 and plunged the Tang Dynasty into turmoil, Li Bai became entangled in the political conflict by aligning himself with Prince Yong, a rival claimant to the throne. When the prince’s rebellion failed, Li Bai was arrested and sentenced to exile in what is now Guizhou. He was later pardoned and continued his travels, but his final years were marked by declining health. He died in 762 CE, reportedly from illness, though legend has it that he drowned while trying to embrace the reflection of the moon in a river—a fitting myth for a poet so enraptured by the beauty of the world.
Li Bai’s poetry has endured for over a thousand years, influencing countless poets and remaining a cornerstone of Chinese literature. His works continue to be widely read and studied, celebrated for their unrestrained imagination, emotional resonance, and philosophical insight. His legacy as a poet of boundless spirit and artistic brilliance ensures that his verses still inspire generations of readers and writers across the world.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
July 28, 2023
8-ми век и един неспокойно странстващ поет по време на династията Тан. Художник на въздушните линии. Другар на облаците, реещ се над вечно зелените борове с чаша лунни лъчи в ръка, докато нейде долу самотен лотос разцъфва в пролетни води. Нелека участ в неспирно жужащия човешки свят.
Преводът на моменти ми беше малко насилен, но като цяло е приятен, а бележките са интересни. Дано се публикуват още преводи на поезията от тази епоха.
***
🏔️ “Висок манастир на върха на скалите.
Ръка да протегна - откъсвам звездите.
О, тука не смея на глас да говоря.
Боя се - ще стресна небесните хора.”
🏞️ “Отблясъкът от бялото платно
в лазурното пространство се размива.
Единствено голямата река
в небето продължава да се влива.”
🌊 “През есента над Езерото южно
не се надигат нощните мъгли
и може би ще стигна до небето,
понесен върху гладките води.
От езерото Дунтин ще заема
сега за малко лунна светлина
и стигна ли на облака предела,
със нея свойто вино ще платя.”
🌖 “Към светлата луна човека
ръце напразно все протяга,
а тя по своята пътека
върви, ала след него бяга.
...
О, днес родените не знаят
как в древни времена е гряла,
но днешната луна в безкрая
тъй светела е и тогава.
Като река изтичат, идват
все нови и различни хора.
Но всеки по еднакъв начин
в луната взира се нагоре.”
☁️ “Понесени по своя път
без никого да чакат
потоци и реки вървят,
изтича светлината.
...
Годините минават, как
все същите да бъдем.
Ех, облачният дракон аз
да можех да възседна,
лъчи да пия, да стоя
все в светлина стоцветна.”
🍷 “Тъга безкрайна - хиляди причини.
Уханно вино - триста пълни чаши.
Голяма е тъгата с малко вино.
Напия ли се - и скръбта се плаши.”
🗻 “Стена от север срязва планината.
Води от изток пенести текат.
Оттука ти ще продължиш нататък -
Самотна сламчица по дълъг, дълъг път.”
Преводът на моменти ми беше малко насилен, но като цяло е приятен, а бележките са интересни. Дано се публикуват още преводи на поезията от тази епоха.
***
🏔️ “Висок манастир на върха на скалите.
Ръка да протегна - откъсвам звездите.
О, тука не смея на глас да говоря.
Боя се - ще стресна небесните хора.”
🏞️ “Отблясъкът от бялото платно
в лазурното пространство се размива.
Единствено голямата река
в небето продължава да се влива.”
🌊 “През есента над Езерото южно
не се надигат нощните мъгли
и може би ще стигна до небето,
понесен върху гладките води.
От езерото Дунтин ще заема
сега за малко лунна светлина
и стигна ли на облака предела,
със нея свойто вино ще платя.”
🌖 “Към светлата луна човека
ръце напразно все протяга,
а тя по своята пътека
върви, ала след него бяга.
...
О, днес родените не знаят
как в древни времена е гряла,
но днешната луна в безкрая
тъй светела е и тогава.
Като река изтичат, идват
все нови и различни хора.
Но всеки по еднакъв начин
в луната взира се нагоре.”
☁️ “Понесени по своя път
без никого да чакат
потоци и реки вървят,
изтича светлината.
...
Годините минават, как
все същите да бъдем.
Ех, облачният дракон аз
да можех да възседна,
лъчи да пия, да стоя
все в светлина стоцветна.”
🍷 “Тъга безкрайна - хиляди причини.
Уханно вино - триста пълни чаши.
Голяма е тъгата с малко вино.
Напия ли се - и скръбта се плаши.”
🗻 “Стена от север срязва планината.
Води от изток пенести текат.
Оттука ти ще продължиш нататък -
Самотна сламчица по дълъг, дълъг път.”
Read
October 11, 2015Не се разбираме с тези преводи. Успявам да оценя донякъде поезията само като си представя как би звучала на китайски. Не можах да свикна с насилените рими и ритъм, които явно са принуждавали преводачите да добавят нефункционални в съдържателен план думи, при положение че излишеството е едно от табутата на тази поезия.
Аз от старокитайски не разбирам, така че едва ли щях да се справя по-добре, но може би бих жертвал римата, за да запазя пестеливостта и ударността на образите, както и естествения изказ (един съвременен китайски поет казва, че стихотворенията на Ли Бай са яки, защото звучат все едно някой ти говори; а никой не говори с безкрайни инверсии, каквито имаше почти във всеки един от преводите).
Все пак започвам да се чудя - може пък оригиналният Ли Бай наистина да звучи толкова елементарно и инфантилно (доколкото тези две думи имат неутрален смисъл) и тъкмо това да е причината да е най-популярният и достъпен китайски поет.
Аз от старокитайски не разбирам, така че едва ли щях да се справя по-добре, но може би бих жертвал римата, за да запазя пестеливостта и ударността на образите, както и естествения изказ (един съвременен китайски поет казва, че стихотворенията на Ли Бай са яки, защото звучат все едно някой ти говори; а никой не говори с безкрайни инверсии, каквито имаше почти във всеки един от преводите).
Все пак започвам да се чудя - може пък оригиналният Ли Бай наистина да звучи толкова елементарно и инфантилно (доколкото тези две думи имат неутрален смисъл) и тъкмо това да е причината да е най-популярният и достъпен китайски поет.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews