What do you think?
Rate this book
Ех, магесническа му работа
Там, в заградено място, тъпчеше стадо крави, а над тях се извисяваше масивният гръб на нещо, което лесно би могло да се сбърка със слон, ако не бяха рогите. Ако беше човек, абаносовочерният Убиец вероятно щеше да си изкарва прехраната, трошейки колене с бейзболна бухалка. Природата обаче се бе смилила над потенциалните му жертви и го бе превърнала в бик, който би накарал онези добичета, дето си развяват байрака всяка година в Памплона, да изглеждат като лауреати на състезание „Най-сладко морско свинче“. Не беше просто едър, беше ОГРОМЕН. В големите му кафяви очи не се четеше кравешка доброта, а некрологът ти.
– А разредителя къде да го изхвърля?
– Където изхвърляме всички магически отпадъци, Григоре.
– Градината?
– Именно. И този път затваряй задната врата, моля те. Миналия път три патладжана се бяха намърдали в леглото ми. Изкараха ми акъла.
– Знам, господарю. Чух ви как пищите.
– Защото следващия път… и не съм пищял. По-скоро виках свирепо.
– Сигурен съм, господарю.
– Григоре?
– Да, о, най-свирепи измежду свирепите?
– Изчезвай!
– Да, господарю.
В рекламните брошури някой туристически агент в пристъп на вдъхновение, вероятно намерено на дъното на каца евтино вино, наричаше Столицата „града със сто лица“. Запознатите споделяха, че градът определено има сто лица, но поне осемдесет от тях изглеждаха като след мач срещу Майк Тайсън.
– Господарю?
– Целият съм в слух, Григоре.
– Една от тенджерите ми поиска цигара!
– О, сигурно е онази, в която си направих ориз – измърмори Сава, търкайки брадичка в шекспиров размисъл. – Този януари ли беше, предишния ли…
– Но вие имате миялна машина! Просто взимате съдовете, слагате ги, натискате копчето и готово.
– Миялна машина?
– Да. Онова квадратното между мивката и хладилника, на което все още стои етикетчето с цената.
– Ама то миялна машина ли било??? Аз си мислех, че е развалена печка. Затова, значи, всеки път като се опитвах да си претопля пица, тя излизаше влажна.
Две сияещозелени очички се отвориха и се втренчиха в черната рогата, зъбата муцуна на демона. Тримата замръзнаха.
– Айдееее, сега я втасахме – обади се Лазар примирено.
Знаеше какво ще последва. Плач, писъци, трудно детство, пълно с ужасяващи кошмари, хапчета и електрошокова терапия, преди да е станала на десет, ранен сексуален живот, нежелана бременност, гнусна болест, предавана по полов път, и преди да разберат, малката вече ще е двадесет и кусур годишен поп идол, който си бръсне главата, носи обици на места, известни само на лекарите, и се увлича по кабалата.
Кокорейки големите си изумруденозелени очи, бебето разтвори устнички… и се разсмя.
Ежедневието на некроманта Лазар не може да се нарече скучно. Не му стигат обществените поръчки на свръхестествени същества и контактите с демони от Пъклото, а и слугата му Григор упорито настоява от него да пороби света и завладее човечеството. Или обратното.
Спасяването и грижите за невинно създание определено не влизат в непосредствените му планове. Скоро Лазар и Григор се оказват замесени в заговор от възможно най-високо ниво и за да го разплетат, трябва да се справят с непреклонни нови и стари врагове. Като същевременно поддържат запаса си от бананови кашички и чисти пеленки. Второто сякаш е по-трудно.
~
„Ех, магесническа му работа“ е дебютният роман на Калоян Захариев. Той е един от отличените в Конкурса за български фентъзи романи през 2012 г., проведен от Сборище на трубадури, Човешката библиотека и издателство MBG Books, и зае първо място в категория „Най-добър дебют за 2014 г.“ в Националните фантастични награди.
За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.
ebook
First published December 22, 2014
5 people are currently reading
180 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
Read
December 14, 2021След двайсет месеца и четири цялостни редакции по един роман е много трудно да произведеш членоразделно мнение за него. Затуй:
„Ех, магесническа му работа“ е... ммммм! Ааааа! Ооооо! Eeeee...
... Юрнахте ли се вече да си го поискате от ЧоБи? Не?!? Странно... :(
Добре, ще пробвам другояче:
„Ех, магесническа му работа“ е романът – не българският роман, а въобще романът – на който съм се смял най-много от „Цветът на магията“ и „Фантастична светлина“ насам. (И „Приказка за магьосници, физици и дракон“. И, хубаво де, разговорите с участието на Техол в Малазанската книга на Ериксън.) Съвсем честна дума. Не е рекламен трик. Никой рекламен трик не би ми дал сили двайсет месеца да пощя 400+ страници за неразвити сцени и излишни думички. „Редактор“, каквото и да са ви казвали, не е тъждествено на „мазохист“.
(Дали е на „садист“ ли? Може, може. При някои автори си е направо задължително. :D )
И за излишните думички:
Басирам се, че ще откриете такива. При все двайсетте това, четирите онова, най-н'нам-к'во си. Или пък скобите ще ви приседнат. (Ех... колко ме е яд, че не сложихме нов абзац в скоби посред изречение. Га че ли само туй пропуснахме...) Или анатомическият черен хумор ще ви накърти. Или ще ви изнерви всезнаещият разказвач. Или... абе, нещо там няма да му е наред. И аз го виждам, ако смръщя чело и присвия поглед. (Все едно чета Ериксън, пасажите без участието на Техол.)
Обаче! Това тук е дебютният роман на Калоян. Първият му. Нека дадем шанс на следващите да са още по-добри – м?
(Дали не трябваше тая последна част да я притуля в спойлър? Изгубих ли току-що по-взискателните между вас? Презастраховах ли се? Главата ми от стъкло ли е направена? Какъв е смисълът на 42? Защо не почнах тая скоба някъде сред изречението в горния абзац, та да запълня поне една от липсите в „Магесническата“?...)
Докато тука се разправям с мене си, вие демонстрирайте възпитание, не воайорствайте на хората, когато се излагат. Пък и защо ви е да воайорствате, когато има толкова по-забавни преживявания?
„Ех, магесническа му работа“ е... ммммм! Ааааа! Ооооо! Eeeee...
... Юрнахте ли се вече да си го поискате от ЧоБи? Не?!? Странно... :(
Добре, ще пробвам другояче:
„Ех, магесническа му работа“ е романът – не българският роман, а въобще романът – на който съм се смял най-много от „Цветът на магията“ и „Фантастична светлина“ насам. (И „Приказка за магьосници, физици и дракон“. И, хубаво де, разговорите с участието на Техол в Малазанската книга на Ериксън.) Съвсем честна дума. Не е рекламен трик. Никой рекламен трик не би ми дал сили двайсет месеца да пощя 400+ страници за неразвити сцени и излишни думички. „Редактор“, каквото и да са ви казвали, не е тъждествено на „мазохист“.
(Дали е на „садист“ ли? Може, може. При някои автори си е направо задължително. :D )
И за излишните думички:
Басирам се, че ще откриете такива. При все двайсетте това, четирите онова, най-н'нам-к'во си. Или пък скобите ще ви приседнат. (Ех... колко ме е яд, че не сложихме нов абзац в скоби посред изречение. Га че ли само туй пропуснахме...) Или анатомическият черен хумор ще ви накърти. Или ще ви изнерви всезнаещият разказвач. Или... абе, нещо там няма да му е наред. И аз го виждам, ако смръщя чело и присвия поглед. (Все едно чета Ериксън, пасажите без участието на Техол.)
Обаче! Това тук е дебютният роман на Калоян. Първият му. Нека дадем шанс на следващите да са още по-добри – м?
(Дали не трябваше тая последна част да я притуля в спойлър? Изгубих ли току-що по-взискателните между вас? Презастраховах ли се? Главата ми от стъкло ли е направена? Какъв е смисълът на 42? Защо не почнах тая скоба някъде сред изречението в горния абзац, та да запълня поне една от липсите в „Магесническата“?...)
Докато тука се разправям с мене си, вие демонстрирайте възпитание, не воайорствайте на хората, когато се излагат. Пък и защо ви е да воайорствате, когато има толкова по-забавни преживявания?
December 4, 2024
Шеметен дебют на Калоян Захариев с “Ех, магесническа му работа”: http://knigolandia.info/book-review/e...
Предварително се извинявам, че съм от алчните издатели, оплюти в предговора, пък си позволявам да харесам страшно много книгата и дори ми се иска да съм я издал – но какво да правиш, слабост, и на най-злостните чудовища в редакторска мантия им се случва. „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев е събитие в най-пълния смисъл на думата – първа книга на шеметен талант, който е имал щастието да попадне в добрите ръце на “Човешката библиотека” и необработеният диамант на неговия труд да се шлифова и да блесне. Лесно ще е да метна едно сравнение с Пратчет и да си измия ръцете, но ще е половинчато – Захариев не е подражател, нито бяга като изоглавен далеч от традицията, по-скоро може да се насладим както на шеги с класически фентъзита, така и да забележим оригиналност, която не може да бъде придобита по изкуствен път. Тя или е вродена, като сетиво за изкривено виждане на света, или ако е само наподобена, стои изкуствено като зомби-пръч с епичен копулациовен капацитет (герой от книгата, с който едва ли искате да се срещнете).
Човешката библиотека / The Human Library
http://knigolandia.info/book-review/e...
Предварително се извинявам, че съм от алчните издатели, оплюти в предговора, пък си позволявам да харесам страшно много книгата и дори ми се иска да съм я издал – но какво да правиш, слабост, и на най-злостните чудовища в редакторска мантия им се случва. „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев е събитие в най-пълния смисъл на думата – първа книга на шеметен талант, който е имал щастието да попадне в добрите ръце на “Човешката библиотека” и необработеният диамант на неговия труд да се шлифова и да блесне. Лесно ще е да метна едно сравнение с Пратчет и да си измия ръцете, но ще е половинчато – Захариев не е подражател, нито бяга като изоглавен далеч от традицията, по-скоро може да се насладим както на шеги с класически фентъзита, така и да забележим оригиналност, която не може да бъде придобита по изкуствен път. Тя или е вродена, като сетиво за изкривено виждане на света, или ако е само наподобена, стои изкуствено като зомби-пръч с епичен копулациовен капацитет (герой от книгата, с който едва ли искате да се срещнете).
Човешката библиотека / The Human Library
http://knigolandia.info/book-review/e...
May 3, 2018
Ако се чудите дали това е вашата книга, ето няколко причини да ѝ дадете шанс:
1. Динамичното дуо Лазар и Григор. Щом има замесени господари и слуги – и хумор – няма как да не се сетим за класиката в жанра, Джийвс и Устър на П. Г. Удхаус. Калоян обаче е разчупил формулата; неговият прислужник умее не само да глади и чисти със завиден размах, но и да трепе адски изчадия и наемни убийци... и да сменя памперси, според зависи кое е най-належащо в момента. Освен това говори на господаря си ту на "ти", ту на "Вие", и редовно го овиква, мъмри и вкарва в пътя... а от време на време искрено му се възхищава. Лазар от своя страна е колкото впечатлен, толкова и ужасен от своя подчинен, с все подозираните му и неподозирани таланти, един от които, май забравих да спомена, е нестихващото мрънкане. Абе, чудна картинка са двамцата!
2. Неподражаемият стил на Калоян. Да, книгата ще ви разсмее колкото с колоритните герои и нелепите ситуации, в които изпадат (друго си е да връщаш дребен рогат добитък от отвъдното с цел разплод), толкова и с ужасно забавния начин, по който е поднесено всичко. Авторът е просто цар на неочакваните сравнения, които понякога се разгръщат в цели параграфи... а резултатът те кара да съжалиш, че на корицата няма предупреждение с едри букви: "Не се препоръчва по време на консумация на храни и напитки поради опасност от задавяне", последвано от респектиращ брой удивителни.
3. Сюжетът. Любителите на Тери Пратчет навярно ще си отдъхнат, че макар и често – и според мен заслужено – да е сравняван с него, Калоян се въздържа от свръхзаплетените сюжети, запазена марка на историите от Света на Диска. Няма да се наложи да помните какво е станало на трета страница, за да си обясните реакцията на героя на 173-а, нито да се чудите защо, аджеба, на 28-а ни занимаваха с нещо, което не се споменава повече до предпоследния абзац. Тук нещата са по-ясни, но пак си има от всичко: напрежение, неочаквани обрати, тупаници (така де, екшън сцени), злодеи, които се оказват не чак такива злодеи, добряци, които (уж) се оказват злодеи, божества, които се оказват (изненада!) пълни кретени, и кретени, които... но хайде, да не ви развалям четенето.
4. Абе вие още ли сте тук? Ако горните три точки не са успели да ви убедят, по-добре си вземете някое сериозно четиво, като история на Балканската война или наръчник по астронавтика за начинаещи. Хумористичното фентъзи не е за вас.
Приятно четене!
1. Динамичното дуо Лазар и Григор. Щом има замесени господари и слуги – и хумор – няма как да не се сетим за класиката в жанра, Джийвс и Устър на П. Г. Удхаус. Калоян обаче е разчупил формулата; неговият прислужник умее не само да глади и чисти със завиден размах, но и да трепе адски изчадия и наемни убийци... и да сменя памперси, според зависи кое е най-належащо в момента. Освен това говори на господаря си ту на "ти", ту на "Вие", и редовно го овиква, мъмри и вкарва в пътя... а от време на време искрено му се възхищава. Лазар от своя страна е колкото впечатлен, толкова и ужасен от своя подчинен, с все подозираните му и неподозирани таланти, един от които, май забравих да спомена, е нестихващото мрънкане. Абе, чудна картинка са двамцата!
2. Неподражаемият стил на Калоян. Да, книгата ще ви разсмее колкото с колоритните герои и нелепите ситуации, в които изпадат (друго си е да връщаш дребен рогат добитък от отвъдното с цел разплод), толкова и с ужасно забавния начин, по който е поднесено всичко. Авторът е просто цар на неочакваните сравнения, които понякога се разгръщат в цели параграфи... а резултатът те кара да съжалиш, че на корицата няма предупреждение с едри букви: "Не се препоръчва по време на консумация на храни и напитки поради опасност от задавяне", последвано от респектиращ брой удивителни.
3. Сюжетът. Любителите на Тери Пратчет навярно ще си отдъхнат, че макар и често – и според мен заслужено – да е сравняван с него, Калоян се въздържа от свръхзаплетените сюжети, запазена марка на историите от Света на Диска. Няма да се наложи да помните какво е станало на трета страница, за да си обясните реакцията на героя на 173-а, нито да се чудите защо, аджеба, на 28-а ни занимаваха с нещо, което не се споменава повече до предпоследния абзац. Тук нещата са по-ясни, но пак си има от всичко: напрежение, неочаквани обрати, тупаници (така де, екшън сцени), злодеи, които се оказват не чак такива злодеи, добряци, които (уж) се оказват злодеи, божества, които се оказват (изненада!) пълни кретени, и кретени, които... но хайде, да не ви развалям четенето.
4. Абе вие още ли сте тук? Ако горните три точки не са успели да ви убедят, по-добре си вземете някое сериозно четиво, като история на Балканската война или наръчник по астронавтика за начинаещи. Хумористичното фентъзи не е за вас.
Приятно четене!
August 13, 2016
УЖАС!!!
Подозирам, че Калин ще ми се нахвърли още от самото начало за това ревю, затова ще се опитам да бъда максимално точен какво точно не ми хареса. И ще подчертая, че тук не става въпрос за творческа завист, за избиване на комплексите или нещо такова. Просто след толкова рекламиране, награди и т.н... реших да проявя любопитство какво представлява този прехвален роман... Както винаги, ревютата са изцяло, изцяло субективни.
И така, започвам - чисто субективно има едно явление в световната литература, което ме дразни - и това явление се казва Тери Пратчет. Няма друг автор в световен мащаб, който да ме дразни толкова. Не разбирам защо толкова го величаят. Да, има някои гениални мисли и отделно звучат яко... но само дотук. Абсолютно и категорично не понасям Пратчет. Дразни ме префърцунения и френетичния му стил. Пратчетовият хумор наистина ми се вижда страшно изсилен и досаден. Затова казах - отделни цитати от него да, но цялостен роман, в който се стреми да бъде оригинален и забавен във всяко едно изречение - не...
В досега изчетените ревюта разбрах, че Калоян Захариев бил най-близкото до Пратчет в България. Защо тогава, да му се не види, се захванах с неговия роман, като се знам, че избягвам определен тип творчество? Чисто любопитство, казах... Наистина се опитва да бъде оригинален и да подражава на Пратчет, но за мен резултатът не е по-добър.
1. Откъде да започн��... ЗА БОГА, НА ФОНА НА ТОЛКОВА МНОГО РЕДАКТОРИ И ПРЕВОДАЧИ - НАУЧЕТЕ КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПЛЕСЕН И МУХЪЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!! Мен поне като биолог ме подразни. Ако обаче някои неща са недогледани, на кого се доверяваме? Явно на автора. Затова преди да се пише, трябва да се чете. При това разнообразно.
2. Езиков стил.
Копирам:
"Тежкият жезъл се стовари върху черепа му. Разнесе се остро хрущене и мъжът рухна на пода по начин, който подсказваше, че на света няма аспирин, който да се справи с главоболието му."
Рядко срещана глупост.
3. Безумно кратки изречения. Накъсани и затормозяващи мисълта диалози.
4. Липса на оригиналност. В един момент започнах да се изнервям и да прескачам отделни пасажи, с цел да открия онова открояващото се на Калоян, което го отличава. Не го открих.
5. Липса на какъвто и да е хумор. Нищо не успя да ме разсмее.
Сега очаквам да видя колко хора ще ми разпердушинят този отзив.
Подозирам, че Калин ще ми се нахвърли още от самото начало за това ревю, затова ще се опитам да бъда максимално точен какво точно не ми хареса. И ще подчертая, че тук не става въпрос за творческа завист, за избиване на комплексите или нещо такова. Просто след толкова рекламиране, награди и т.н... реших да проявя любопитство какво представлява този прехвален роман... Както винаги, ревютата са изцяло, изцяло субективни.
И така, започвам - чисто субективно има едно явление в световната литература, което ме дразни - и това явление се казва Тери Пратчет. Няма друг автор в световен мащаб, който да ме дразни толкова. Не разбирам защо толкова го величаят. Да, има някои гениални мисли и отделно звучат яко... но само дотук. Абсолютно и категорично не понасям Пратчет. Дразни ме префърцунения и френетичния му стил. Пратчетовият хумор наистина ми се вижда страшно изсилен и досаден. Затова казах - отделни цитати от него да, но цялостен роман, в който се стреми да бъде оригинален и забавен във всяко едно изречение - не...
В досега изчетените ревюта разбрах, че Калоян Захариев бил най-близкото до Пратчет в България. Защо тогава, да му се не види, се захванах с неговия роман, като се знам, че избягвам определен тип творчество? Чисто любопитство, казах... Наистина се опитва да бъде оригинален и да подражава на Пратчет, но за мен резултатът не е по-добър.
1. Откъде да започн��... ЗА БОГА, НА ФОНА НА ТОЛКОВА МНОГО РЕДАКТОРИ И ПРЕВОДАЧИ - НАУЧЕТЕ КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПЛЕСЕН И МУХЪЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!! Мен поне като биолог ме подразни. Ако обаче някои неща са недогледани, на кого се доверяваме? Явно на автора. Затова преди да се пише, трябва да се чете. При това разнообразно.
2. Езиков стил.
Копирам:
"Тежкият жезъл се стовари върху черепа му. Разнесе се остро хрущене и мъжът рухна на пода по начин, който подсказваше, че на света няма аспирин, който да се справи с главоболието му."
Рядко срещана глупост.
3. Безумно кратки изречения. Накъсани и затормозяващи мисълта диалози.
4. Липса на оригиналност. В един момент започнах да се изнервям и да прескачам отделни пасажи, с цел да открия онова открояващото се на Калоян, което го отличава. Не го открих.
5. Липса на какъвто и да е хумор. Нищо не успя да ме разсмее.
Сега очаквам да видя колко хора ще ми разпердушинят този отзив.
March 22, 2019
"Ех, магесническа му работа" е един превъзходен дебют. Изпълнена с хумор, тя успява да ни пренесе в чудното ежедневие на Лазар и Григор, да ни накара да се влюбим в героите и да не искаме да ги оставим след като историята е приключила. Авторът пише с уникален стил, който не забравяме, след като прочетем последната страница, а продължава да витае в ума ни. "Ех, магесническа му работа" е сред най-добрите съвременни български романи и се изчита на един дъх.
October 12, 2022
"Накратко за книгата – МНОГО свеж хумор. Страхотно въображение. Магическа обстановка съчетана със злбодневни проблеми – мутри, обществени поръчки, корупция – познатото ни ежедневие в една фентъзи обстановка. Леки намигвания към Пратчет и Шекли, може би и към Джордж Лукас (Уилоу), но само оригинални идеи! Еклектична смес от злобни богове и добродушни демони. И злобни демони. И… и още много – в книгата. И още и още"
Цялото ревю - тук:
https://www.webkeybg.info/the_cave/?p...
Цялото ревю - тук:
https://www.webkeybg.info/the_cave/?p...
May 18, 2024
Калоян Захариев е добре познат на родните читатели с участията си в редица жанрови сборници, а по-младата аудитория и ценителите на добрата детска литература са чели и романите му „Съкровище, пищови и южни морета“ и „Проклятието на индианското злато“ (поредицата „Ваканции за Надя и Мартин“). Сега дебютният му роман „Ех, магесническа му работа“, появил се преди цели десет години чрез „Човешката библиотека“, се завръща с ново печатно издание от „Сиела“, които явно са твърдо решени да не оставят феновете на българското фентъзи да скучаят. Ако някога сте си задавали въпроса какво би се случило ако Пратчет беше се родил на Балканите, то отговорът е именно тази книга! Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
December 6, 2014
Първият ми досег с некроманта Лазар и верния му слуга Григор беше в разказа История с некроманти, слуги и демони. С него Калоян Захариев спечели първо място в един от конкурсите на клуб "Галактики" и събуди любопитството ми относно тези герои и света им.
Ежедневието на некроманта Лазар не може да се нарече скучно. Не му стигат задачи като съживяване на селскостопански добитък, общинска поръчка на зомбита и наемане на демони за сплашване на неверни съпрузи, а и слугата му Григор упорито настоява от него да пороби света и завладее човечеството. Или обратното.
Спасяването на бебе определено не влиза в непосредствените му планове. Скоро Лазар и Григор се оказват замесени в заговор от най-високо ниво и за да го разплетат, трябва да се справят с орди убийци и стари врагове. Като същевременно поддържат запаса си от бананови кашички и меки пеленки. Второто като че ли е по-трудно.
Стилът е четивен, действието те дърпа напред, а екшънът и забавлението не спират и за минута. Калоян Захариев ни показва какво може да постигне родното хумористично фентъзи в подходящи ръце /или подходящо перо?/.
Единственото, което ме спира да не дам пет звезди на "Ех, магесническа му работа", са някои моменти, които поне за мен престъпиха границата на хумора и ми оставиха горчив вкус. Но това съм аз.
Ако търсите с коя книга да зарадвате някого /или себе си/ за Коледа, това е идеален избор. Ще имате възможност да го направите съвсем скоро, благодарение на юнаците и юнакините от Човешката библиотека.
Ежедневието на некроманта Лазар не може да се нарече скучно. Не му стигат задачи като съживяване на селскостопански добитък, общинска поръчка на зомбита и наемане на демони за сплашване на неверни съпрузи, а и слугата му Григор упорито настоява от него да пороби света и завладее човечеството. Или обратното.
Спасяването на бебе определено не влиза в непосредствените му планове. Скоро Лазар и Григор се оказват замесени в заговор от най-високо ниво и за да го разплетат, трябва да се справят с орди убийци и стари врагове. Като същевременно поддържат запаса си от бананови кашички и меки пеленки. Второто като че ли е по-трудно.
Стилът е четивен, действието те дърпа напред, а екшънът и забавлението не спират и за минута. Калоян Захариев ни показва какво може да постигне родното хумористично фентъзи в подходящи ръце /или подходящо перо?/.
Единственото, което ме спира да не дам пет звезди на "Ех, магесническа му работа", са някои моменти, които поне за мен престъпиха границата на хумора и ми оставиха горчив вкус. Но това съм аз.
Ако търсите с коя книга да зарадвате някого /или себе си/ за Коледа, това е идеален избор. Ще имате възможност да го направите съвсем скоро, благодарение на юнаците и юнакините от Човешката библиотека.
February 28, 2016
Духовита, весела, интригуваща, пълна с емоции и динамични обрати. В сюжета се преплитат елементи от легенди и фолклорни вярвания, приказни мотиви и клишета от съвремието ни, магически заклинания и рецепти за пюре. История, изпълнена с богове, убийци, демони, некроманти, зомбита, древни предсказания и поличби. А в центъра на всичко е едно бебе с изумрудено зелени очи. За повече виж: https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
December 25, 2017
Все нещо се разминаваме с тая книга, но най-накрая се докопах до нея.
Толкова смях на едно място отдавна не ме беше сполитал!
Че заедно със смеха си има и смислен сюжет, а в него е залегнал и приемливо сглобен свят... да се неначудиш.
РАЗ-КОШ-НА!
Толкова смях на едно място отдавна не ме беше сполитал!
Че заедно със смеха си има и смислен сюжет, а в него е залегнал и приемливо сглобен свят... да се неначудиш.
РАЗ-КОШ-НА!
January 16, 2015
Чудесен дебют! Единственият недостатък - продължителното четене е трудно, защото човек го заболява коремът от смях. Много се надявам да има и други книги от този автор и по възможност на хартия, защото държа да ги имам в библиотеката си :)
June 8, 2024
Книга, първоначално издадена през вече далечната 2014, на която е вдъхната нов живот, благодарение на издателство Сиела. Както може и да сте забелязали, на корицата пише, че това е най-забавното фентъзи, на което сме попадали от много време насам. Е, точно това породи и опасения в мен. Най-големият ми страх беше хуморът да не е нелеп и пренасилен, но динамиката на главните герои - Григор и Лазар е перфектна. Лазар или Лазариус е некромант и се занимава с какви ли не щуротии. Ако случайно най-плодородният ви коч е премазан от ядосан бивол, то той е човекът, който може да го върне към света на живите. Неотлъчно до него е и Григор. Типичният помощник на един черен магьосник. Гърбицата, неприятният външен вид и хвалбите към господаря му са налице, а моментите между двамата са същинско забавление. В интерес на истината, през цялото време си представях Григор като Доби от книгите за Хари Потър, просто не успях да се откъсна от този образ.
Ще си призная, че в началото историята ми тръгна леко трудно. Не виждах накъде се развива сюжета и въобще какъв е целият замисъл. Всички съмнения се изпариха след като преполових книгата. Втората половина я прочетох на един дъх, а пишейки това ревю осъзнах, че ми е харесала повече отколкото предполагах🤣 и оценката, която реално заслужава не е 3 звезди ,така че бързо я смених на 4⭐️ Ще задоволите интереса си с това произведение на Захариев, ако сте се чудили как биха изглеждали ежедневните ни проблеми от сегашния свят, като корупцията и типичните мутри, които всички ние познаваме, но преплетени с фентъзи елементи. Фантастичен дебют и не го казвам само, защото сме адаши.😏😆 Определено ще се поразровя и за другите ��у творби, а силно се надявам да видя логото на Сиела и името на автора отново заедно.
Ще си призная, че в началото историята ми тръгна леко трудно. Не виждах накъде се развива сюжета и въобще какъв е целият замисъл. Всички съмнения се изпариха след като преполових книгата. Втората половина я прочетох на един дъх, а пишейки това ревю осъзнах, че ми е харесала повече отколкото предполагах🤣 и оценката, която реално заслужава не е 3 звезди ,така че бързо я смених на 4⭐️ Ще задоволите интереса си с това произведение на Захариев, ако сте се чудили как биха изглеждали ежедневните ни проблеми от сегашния свят, като корупцията и типичните мутри, които всички ние познаваме, но преплетени с фентъзи елементи. Фантастичен дебют и не го казвам само, защото сме адаши.😏😆 Определено ще се поразровя и за другите ��у творби, а силно се надявам да видя логото на Сиела и името на автора отново заедно.
February 5, 2025
"Най-забавното фентъзи, което сте чели от много време насам!" е първото нещо, което виждаш на предната обложка на Ех, магесническа му работа. Напълно нормално е една корица да се опитва всячески да те накара да закупиш една книга, но в този случай не виждам изречение, което по-добре да описва този роман! Така не се бях смяла от много дълго време. Динамиката между Лазар и Григор, взаимоотношенията им, разговорите им са нещо което бих чела до безкрай! Историята е много лека и интересна и те кара да не искаш да оставяш книгата. Ако сте почитатели на фентъзи жанра и искате едно леко, приятно и невероятно забавно четиво то това е книгата за вас, не я подминавайте!
January 1, 2015
Изключително забавна и добре написана, претъпкана с находчиви диалози и описания. Съвсем рано се отказах да си записвам цитати, защото достойни за записване такива има на всяка трета страница. За съжаление се усеща липсата на женски персонажи, и малкото които има са доста стереотипни.
April 3, 2016
The best!:)
April 30, 2025
1,5 ⭐
ревю утре че сега не ми се занимава, иска ми се да забравя за всички досадни повторения и глупави и просташки "шеги" 🙄🙄🙄
EDIT
Не знам колко шанса повече да давам на българските автори, по-специално, мъжете автори... Наистина ли чувството за хумор на бг мъж е заседнало в 20-те и отказва да мръдне от там? Наистина ли жените се смятат или за мустакати безформени досадници или за русокоси, синеоки, разголени, я пълнолетни, я не, девойчета?? Защото Захариев точно така ги описва!
Но да започнем от началото...
Започна обещаващо, няма да лъжа. Сравнително семпъл сюжет, няма лошо - главен герой, устатият му, но лоялен помощник, убийство и план за защита на невинна "избрана", в случая - бебе (на което нито за миг няма да забравите цвета и големината на очите!).
И...от там се започват едни ми ти повторениииияяяа!!! Господ да ви е на помощ.
Диалог тип " думичка на редче, и ако изгубиш за миг кой говори, трябва да се връщаш назад за да видиш кой започнал диалога пръв". За добавка има щедра доза "комедия" тип "дори в разгара на битка лошковците ще ме оставят да си бърборя и вежливо ще се паткаме след като приключа, а ,и звуча много остроумно между другото" 🙄🙄🙄.
Наистина не ми се занимава да слагам цитати на гореспоменатите "шеги", бях си отбелязала няколко докато четях, но след като приключих с книгата, толкова бързо я изтрих от таблета, че даже не ми пука.... Само ще спомена че имаше такива от рода за геноцид, евреи, и прочие много смешни неща....мдаа... А разбира се и върхът на забавлението - хетеро мъже/животни под заплаха от анални проби и хомо налагания....
Наистина?
Наистина????
И разбира се, задължителното за всяка българска книга (писана от мъж) - жени описани като карикатури!! ✨🎉🎉🎉✨
Мустакати ✔️ (е, как, задължително е!)
Дебели ✔️
като казвам дебели, имам предвид ПЛАСТОВЕ ✔️
Пищна гръд (но не от секси варианта) ✔️
и другата противоположност:
Руса (и по-тъпа от галош) ✔️
Синеока ✔️
Пищни извивки ✔️
Оскъдно облекло ✔️
Непълнолетна (е, една годинка под 18, кой ти гледа...) ✔️
Защо оставам с впечатлението че бг мъже...не харесват жените? Не и в истинският смисъл на думата. Не и след всичко което прочетох тук (и десетки други бг книги). За бога, имаше една единствена Богиня и - разбира се !! тя беше на секса/сладострастието/ и т.н... Говорим полу-голи жрици и полу-гола богиня, която - изненадааа! (не съвсем) беше толкова откровено описана като напълно безмозъчна, че просто нямаше накъде повече. Но пък беше хот, а това е най-важното, нали момчета?
Половината звезда е защото ми хареса съществото под дивана и ми беше интересно да чета за некромантията в този свят. Толкоз.
ревю утре че сега не ми се занимава, иска ми се да забравя за всички досадни повторения и глупави и просташки "шеги" 🙄🙄🙄
EDIT
Не знам колко шанса повече да давам на българските автори, по-специално, мъжете автори... Наистина ли чувството за хумор на бг мъж е заседнало в 20-те и отказва да мръдне от там? Наистина ли жените се смятат или за мустакати безформени досадници или за русокоси, синеоки, разголени, я пълнолетни, я не, девойчета?? Защото Захариев точно така ги описва!
Но да започнем от началото...
Започна обещаващо, няма да лъжа. Сравнително семпъл сюжет, няма лошо - главен герой, устатият му, но лоялен помощник, убийство и план за защита на невинна "избрана", в случая - бебе (на което нито за миг няма да забравите цвета и големината на очите!).
И...от там се започват едни ми ти повторениииияяяа!!! Господ да ви е на помощ.
Диалог тип " думичка на редче, и ако изгубиш за миг кой говори, трябва да се връщаш назад за да видиш кой започнал диалога пръв". За добавка има щедра доза "комедия" тип "дори в разгара на битка лошковците ще ме оставят да си бърборя и вежливо ще се паткаме след като приключа, а ,и звуча много остроумно между другото" 🙄🙄🙄.
Наистина не ми се занимава да слагам цитати на гореспоменатите "шеги", бях си отбелязала няколко докато четях, но след като приключих с книгата, толкова бързо я изтрих от таблета, че даже не ми пука.... Само ще спомена че имаше такива от рода за геноцид, евреи, и прочие много смешни неща....мдаа... А разбира се и върхът на забавлението - хетеро мъже/животни под заплаха от анални проби и хомо налагания....
Наистина?
Наистина????
И разбира се, задължителното за всяка българска книга (писана от мъж) - жени описани като карикатури!! ✨🎉🎉🎉✨
Мустакати ✔️ (е, как, задължително е!)
Дебели ✔️
като казвам дебели, имам предвид ПЛАСТОВЕ ✔️
Пищна гръд (но не от секси варианта) ✔️
и другата противоположност:
Руса (и по-тъпа от галош) ✔️
Синеока ✔️
Пищни извивки ✔️
Оскъдно облекло ✔️
Непълнолетна (е, една годинка под 18, кой ти гледа...) ✔️
Защо оставам с впечатлението че бг мъже...не харесват жените? Не и в истинският смисъл на думата. Не и след всичко което прочетох тук (и десетки други бг книги). За бога, имаше една единствена Богиня и - разбира се !! тя беше на секса/сладострастието/ и т.н... Говорим полу-голи жрици и полу-гола богиня, която - изненадааа! (не съвсем) беше толкова откровено описана като напълно безмозъчна, че просто нямаше накъде повече. Но пък беше хот, а това е най-важното, нали момчета?
Половината звезда е защото ми хареса съществото под дивана и ми беше интересно да чета за некромантията в този свят. Толкоз.
Read
May 2, 2024Когато видях корицата на новото издание, помислих че е книга на Егмонт от поредицата „горещи нощи за юноши“. Това всъщност не е поредица, а цяла индустрия с подраздел „Феи“. После осъзнах грешката си и прочетох безплатния откъс. Прологът е пълна каша. Нищо не разбрах. Има това и онова, тук и там – нещо като шарена сол с 80 вида подправки, но на вкус усещаш само солта и чубрицата. Другото се губи.
Самият текст е твърде описателен за вкуса ми. Лиричните отклонения изскачат на всяко второ изречение, а сравненията и метафорите са не на място. Има едни много лесен начин да боравиш с хумор и метафори и то е ако всички са от един клъстър. Например, медиците правят медицински шегички и всички метафори са свързани с престилки, спринцовки, спирт и т.н. Тъй като некромантията (мисля че това бе тясната специализация на магьосника) не е нещо популярно и речникът там не е много богат, се прибягва до близки теми, например – окултни термини, шеги за моргата и патоанатома, гробище, гробари, всички стадии на разложен труп и пр.
Но, ако авторът не ще да си прави труда, може да направи нещо друго и то много по-лесно – да сложи етикет, че тая книга е за 12-годишни. Защото си е така. Не бих критикувал в детайли нещо, което дори не е предназначено за мен. А също така не разбрах как всички съставки са в сухи субстанции, при все че не е възможно за някои продукти да са сухи. Като начинаещ готвач, взимам за пример маслото. Не само че трябва да е твърдо, но и да се държи в хладилник. Ами желето? Ако е в насипно състояние, къде му отива чарът? Пък и как така разните му там части от животни и растения могат да предизвикат експлозия? Това е казан, все пак, не тенджера под налягане!
Самият текст е твърде описателен за вкуса ми. Лиричните отклонения изскачат на всяко второ изречение, а сравненията и метафорите са не на място. Има едни много лесен начин да боравиш с хумор и метафори и то е ако всички са от един клъстър. Например, медиците правят медицински шегички и всички метафори са свързани с престилки, спринцовки, спирт и т.н. Тъй като некромантията (мисля че това бе тясната специализация на магьосника) не е нещо популярно и речникът там не е много богат, се прибягва до близки теми, например – окултни термини, шеги за моргата и патоанатома, гробище, гробари, всички стадии на разложен труп и пр.
Но, ако авторът не ще да си прави труда, може да направи нещо друго и то много по-лесно – да сложи етикет, че тая книга е за 12-годишни. Защото си е така. Не бих критикувал в детайли нещо, което дори не е предназначено за мен. А също така не разбрах как всички съставки са в сухи субстанции, при все че не е възможно за някои продукти да са сухи. Като начинаещ готвач, взимам за пример маслото. Не само че трябва да е твърдо, но и да се държи в хладилник. Ами желето? Ако е в насипно състояние, къде му отива чарът? Пък и как така разните му там части от животни и растения могат да предизвикат експлозия? Това е казан, все пак, не тенджера под налягане!
November 5, 2017
Интересен и забавен дебютен роман, но нещо като че не ми достигна. Възможно е и да съм се подвела по всички ревюта, които сравняваха книгата с творбите на Пратчет (един от най-любимите ми писатели) и да съм очаквала същия стил. На места определено се усещаше вдъхновението от Света на Диска - не можах да не се подсмихна като стигнах до частта с описанието на улица Царска, която подозрително много ми напомни за Сенките. И все пак авторът си има собствен стил и идеи и си ги следва - това ми допадна, заедно със няколко наистина забавни момента (подвизите на едно съживено добиче например, а и част от разговорите на Лазар и Григор).
От друга страна ми липсваше развитие на главните герои, имаше нещо като наченки за такова, но далеч не стигна докъдето очаквах. А също и повтарящите се майтапи, които са забавни като ги чуем първия път, може би и втория, но вече като се повторят трети и четвърти път, идват малко в повече. И не последно място езикът - на няколко пъти имах усещането, че разказът не върви толкова гладко, колкото би могло да бъде. Даже не помня какво конкретно ме е подразнило, просто си беше като едно такова усещане, че тия работи се изчистват само с писане, писане и още писане.
Така че като за финал ще пожелая да автора да продължи да пише и да се развива - има хляб в него, само трябва да се развива. Пък кой знае, може някой ден да почнат да сравняват млади автори в жанра с него. :)
От друга страна ми липсваше развитие на главните герои, имаше нещо като наченки за такова, но далеч не стигна докъдето очаквах. А също и повтарящите се майтапи, които са забавни като ги чуем първия път, може би и втория, но вече като се повторят трети и четвърти път, идват малко в повече. И не последно място езикът - на няколко пъти имах усещането, че разказът не върви толкова гладко, колкото би могло да бъде. Даже не помня какво конкретно ме е подразнило, просто си беше като едно такова усещане, че тия работи се изчистват само с писане, писане и още писане.
Така че като за финал ще пожелая да автора да продължи да пише и да се развива - има хляб в него, само трябва да се развива. Пък кой знае, може някой ден да почнат да сравняват млади автори в жанра с него. :)
January 18, 2025
Страхотно, забавно, увлекателно приключение в Долната земя с ярки герои, които будят симпатия, дори когато не са... нека си го кажем... достатъчно адекватни.
Препоръчвам да четете със салфетка в близост, за да може да бършете страниците, когато ги наплюете от смях, а може и за забърсване на сълзите, избили неконтролируеми в ъгълчетата на очите ви (отново от смях).
Калоян е прекрасен български автор, който е в топ 3 на любимите ми съвременни творци! Препоръчвам всичките му книги без никакво колебание.
Препоръчвам да четете със салфетка в близост, за да може да бършете страниците, когато ги наплюете от смях, а може и за забърсване на сълзите, избили неконтролируеми в ъгълчетата на очите ви (отново от смях).
Калоян е прекрасен български автор, който е в топ 3 на любимите ми съвременни творци! Препоръчвам всичките му книги без никакво колебание.
September 15, 2024
Мега яка книга, на която съм пърдял от смях и освен на великия Пратчет, много ми напомня на Приказка за магьосници, физици и дракон. Направо си е продължение :)
October 25, 2024
Едно чудесно българско фентъзи, което не знам как съм изпускала досега!
И макар вдъхновението от Тери Пратчет да е видимо, авторът вкарва свой собствен характерен почерк!
С удоволствие бих прочела и друго на Калоян Захариев!
И макар вдъхновението от Тери Пратчет да е видимо, авторът вкарва свой собствен характерен почерк!
С удоволствие бих прочела и друго на Калоян Захариев!
November 4, 2025
Еха! Останах много приятно изненадан. Имаше добре развита идея превърнала се в много прилична история. Пълнокръвни герои, които се отличаваха един от друг, интересни злодеи и не на последно място уникален хумор. Толкова много се смях, че дори цитирах цели абзаци на колегите си. Чудесно попадение!
July 19, 2024
Някои неща в книгата не бяха моите. :) но въпреки това с интерес прочетох историята на Лазар и Григор. Ако има продължение, бих прочела и него.
September 18, 2025
Аз нямам думи. Изключително завладяваща и забавна история. Заслужава си всяка секунда четене. Препоръчвам с две ръце!!!!
October 24, 2025
Много забавно и леко за четене фентъзи.
Хареса ми!
Хареса ми!
August 18, 2024
Не съм привърженик на фентъзито като жанр, но тази книга обещаваше да е забавна, затова си я взех. И не съжалявам! Имах нужда да се посмея и да разпусна. Изключително много ми допаднаха Лазар и Григор и разговорите им. Приключенията им също ме разсмиваха. Определено отива в категория „Любими“.
Displaying 1 - 26 of 26 reviews